О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 27.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, V въззивен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет
и седми януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ЧОЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ ГЕТОВ
МАРИЯ ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от младши
съдия Илиева в.н.ч.д. № 198 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава XXII от НПК.
Образувано е по частна жалба от адв.
М.М.от САК - повереник на частния тъжител Е.И.Ц. срещу определение от
15.11.2019 г. по н.ч.х.д. № 1817/2019 г. по описа на Софийски районен съд, НО,
93-ти състав, с която частният тъжител е осъден да заплати на подсъдимия
разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 1000,00 лв.
В частната жалба се твърди, че
постановеното определение е неправилно, тъй като не е съобразено нито с
практиката на ВКС по наказателни дела, нито с тази на останалите съдилища по
идентични казуси, с оглед на което се моли да бъде отменено.
Препис от частната жалба е връчен на
подсъдимия Ц.А.А.и неговия защитник, но писмено възражение не е направено.
Софийският градски съд, като взе
предвид подадената жалба и като съобрази материалите по делото и закона, за да
се произнесе все предвид следното:
С влязло в сила определение,
постановено в открито съдебно заседание на 20.06.2019 г. по н.ч.х.д. № 1817/2019
г. по описа на Софийски районен съд, НО, 93-ти състав, първоинстанционният съд
е прекратил образуваното по тъжба на Е.И.Ц. срещу Ц.А.А.наказателно
производство на основание чл. 289, ал. 1, във вр. с чл. 24, ал. 5, т. 5 от НПК.
С атакуваното определение от 15.11.2019 г., постановено по същото дело,
първоинстанционният съд се е произнесъл по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК
по въпроса за разноските в производството като в осъдил частния тъжител да
заплати на подсъдимия сумата в размер на 1000,00 лв., представляваща заплатени разноски
по делото за един адвокат. Определението е връчено на частния тъжител и
повереника на 25.11.2019 г., като в законоустановения седемдневен срок същото е
обжалвано.
При така установеното от фактическа
страна, настоящият съдебен състав приема от правна страна следното:
Частната жалба е подадена в
законоустановения срок по чл. 342, ал. 1 от НПК и от надлежно легитимирано
лице, поради което е процесуално допустима, разгледана
по същество същата е неоснователна
по
следните съображения:
Съгласно чл. 190, ал. 1 от НПК,
когато подсъдимият бъде признат за невинен или наказателното производство бъде
прекратено, разноските по дела от общ характер остават за сметка на държавата,
а разноските по дела, образувани по тъжба на пострадалия до съда, се възлагат
на частния тъжител, като без значение е основанието, на което производството по
частната тъжба е прекратено, доколкото в нормата на чл. 190, ал. 1 от НК не е
направено подобно разграничение. Във връзка с довода в частната жалба за
противоречие на соченото разрешение с практиката на ВКС по въпроса, следва за
пълнота да се отбележи, че когато присъдата на въззивния съд, с която той е
следвало да се произнесе по въпроса за разноските не подлежи на касационен
контрол, то и определението по чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК не подлежи на такъв,
а съгласно чл. 346, т. 2 от НПК на касационен контрол подлежат единствено
новите присъди, постановени от окръжния съд като въззивна инстанция по дела от
общ характер. С оглед това, практика на Върховния касационен съд по въпроса не
може да бъде формирана.
С оглед изложеното законосъобразно
първоинстанционният съд е възложил претендираните и заплатени в брой, съгласно
договор за правна защита и съдействие № 807049 от 06.03.2019 г. на лист 16
разноски, сторени от подсъдимия в наказателното производство, поради което
обжалваното определение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Софийски градски съд
О
П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
определение от 15.11.2019 г., постановено от СРС, НО, 93-ти състав по н.ч.х.д.
№ 1817/2019 г., с което частният тъжител Е.И.Ц. е осъдена да заплати на
подсъдимия Ц.А.А.сумата от 1000,00 лв., представляваща заплатени от последния
разноски за адвокатско възнаграждение по делото.
Определението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.