П Р О Т О К О Л № 36
05.02.2013 година град Карлово
КАРЛОВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД І
наказателен състав
на пети февруари две хиляди и тринадесета година
в публично съдебно заседание в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА Г.
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:1. Б.М.
2. Р.К.
Секретар: М.Т.
Прокурор: Димитрина Шекерева
Сложи за разглеждане докладвано
от съдията
НОХД № 811 по
описа за 2012 година
На именното
повикване в 10,30 ч. се явиха:
ОТКРИ СЕ СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ.
За РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – КАРЛОВО, редовно призована, явява се прокурор Димитрина Шекерева.
ПОДСЪДИМИЯТ Х.Р.К.- редовно призована, явява се лично и с
адвокат И. Д., представя писмено пълномощно от днес.
ПОДСЪДИМИЯТ Х.С.Р. – редовно призован , явява се лично и с
адвокат Е., упълномощен от досъдебното производство.
ОЮЛ Ю.д.п. ***, редовно призовани,
не изпращат представител. По делото е депозирано писмено становище от юрк. С. и приложено към становището пълномощно.
СВИДЕТЕЛЯТ С.Г.К.- редовно призована, лично.
СВИДЕТЕЛЯТ С.Х.К.- редовно призован, не се явява. По данни
на свидетели по делото, лицето е починало.
СВИДЕТЕЛЯТ Р.В.С.- редовно призован, лично.
СВИДЕТЕЛЯТ Г.А.Д.- редовно призован, лично.
СВИДЕТЕЛЯТ Г.П.Т.- редовно призован, лично.
СВИДЕТЕЛЯТ Д.Д.Т.- редовно призован, лично.
СВИДЕТЕЛЯТ В.С.К.- редовно призован, лично.
СВИДЕТЕЛЯТ М.М.С.- редовно призован, лично.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Р.М.М.- редовно призован, лично.
ПО
ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО:
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Е.: Да се даде ход на делото.
АДВОКАТ Д.: Моля да не се дава ход на делото поради допуснати съществени процесуални нарушения
във фазата на Досъдебното производство между двата
стадия при привличането в качеството на обвиняем и при изготвянето на
обвинителния акт. Обвиняемият е обвинен за престъпление по чл. 235 ал.1 вр. чл. 26 НК. Видно обаче от диспозитивите на обвиненията
при привличането в качеството на обвиняем и в обвинителния акт, там като период
за извършване на деянието е посочен месец февруари 2012 г. От самото привличане
в качеството на обвиняем не може да се разграничат две деяния, т.к. съгласно чл. 26 от НК се изисква да има две или повече
деяния. Няма индивидуализация на тези
обвинения. Освен това, в
обстоятелствената част на обвинителния акт е визирана една дата 24.02.2012 г.,
за която се сочи , че обвиняемите са заварени на место да режат дърва. В
заключителната част на обвинителния акт обаче не се посочва никаква дата, а се
визира месец февруари, според мене тук има разминаване между обстоятелствена
и заключителна част на обвинителния акт
. Освен това е допуснато и друго съществено нарушение на процесуалните правила,
т.к. в хода на досъдебното
производство е нарушен текста на чл. 94 ал.3 от НПК като разследващият орган е
допуснал един адвокат да представлява две лица, които имат противоречиви
интереси и това е видно от протоколите за разпит. Единият се признава за
виновен, другият не се признава. На последно място, съществува и грешка в ЕГН
на подсъдимия К., което също е съществено нарушение на процесуалните правила,
посочено е друго ЕГН на К. във всички данни, които са визирани. Ето защо
смятам, че делото следва да бъде прекратено и върнато на РП за отстраняване на
тези нарушения. Освен това, вече понятието „горски фонд” не съществува. С
изменение на Закона за горите, от 2011 г. това понятие не фигурира, като е
дадено друго определение за гори, горски територии и т.н. Подлежи на изясняване
кое е гора, горска територия, кое се включва в текста на чл. 235 от НК.
ПРОКУРОР ШЕКЕРЕВА: Считам направените възражения за
неоснователни. Що се касае до датата, респективно месеца на извършване на
инкриминираното деяние и приложението на чл. 26 от НК , считам, че от
обстоятелствената част на обвинителния акт е пределно ясно, че се касае до
повече от едно деяния, извършени през месец февруари 2012 г., в диспозитива на
обвинителния акт поради това е посочено именно месец февруари 2012 г. ,
употребената форма на глагола също сочи едно деяние, което предполага
извършването му в относително непродължителен период от време, като това е в
съответствие с описаното подробно в обстоятелствената част на обвинителния акт.
С това считам, че не са нарушени правата на обвиняемия в посочения в
диспозитива на обвинението – м.
февруари, без конкретизиране на дата. Що се касае до претендираното нарушение правата на обвиняемите, че са
защитавани от един защитник, няма такова нарушение, т.к.
е очевидно от протоколите, че въпреки, че изрично не е направил изявление , че
се признава за виновен, от обясненията на този обвиняем, става ясно, че същият
е присъствал на инкриминираната дата в посочената местност и е извършил
действия, с които е осъществено изпълнителното деяние на инкриминираното
престъпление. В този смисъл днес непризнаването на вината е едно
непоследователно процесуално поведение, но в
момента, обвиняемите, когато са защитавани от един защитник в досъдебното производство, не е било налице нарушение.
Виждам, че е налице техническа грешка при изписването на ЕГН на този обвиняем,
но при по- внимателен прочит на диспозитива, е видно, че и в двете обвинения по
отношение на двамата обвиняеми впоследствие е изписано коректно ЕГН и на
двамата обвиняеми, визирам съучастието, при което ЕГН на двамата са изписани
коректно, като считам, че по този начин за изпълнени изискванията на закона, що
се касае до индивидуализация на двамата обвиняеми. Действително има грешка в
ЕГН, но предвид изложените от мене
аргументи, считам, че позоваването на това обстоятелство и използването
му като начин за шиканиране и връщане на делото, би
представлявало само един краен фактически формализъм. По повод на това, че не
съществува горски фонд, текста на чл. 235 от НК не е променен и в него
съществува именно понятието горски фонд и с него е съобразен и настоящия
обвинителен акт. Твърдя, че внесения в съда обвинителния акт очертава
достатъчно ясно всички обективни и субективни критерии и покрива
изискванията на чл. 246 от НПК, като
производството не следва да бъде прекратявано, не са налице съществени
процесуални нарушения, т.к. според мене въз основа на
този обвинителния акт обвиняемият е в състояние да разбере в какво деяние е
обвинен, същото е записано подробно в обстоятелствената част, не се налагат
никакви особени и специални усилия от страна на обвиняемия и неговата защита по
повод допуснатата единствена техническа грешка при изписването на ЕГН и в този
смисъл допуснатото нарушение не е съществено и не обуславя връщането на
обвинителния акт .
Адвокат Е.: Предоставям на съда.
Адвокат Д.: Видно от протоколите за разпит на двамата
обвиняеми в досъдебното
производство е, че единият е заявил, че не се признава за
виновен, а другият е заявил, че се
признава за виновен. От това по- ярко доказателство, че имат противоречиви
интереси, това е класически пример по отношение на понятието горски фонд, досега то винаги е
било обвързано с текста на чл. 7 от ЗГ, в който ясно се пояснява какво е горски фонд, а с отменянето на този закон и
приемането на друг, това понятие „горски фонд” не съществува и се влага друго
понятие по отношение на гори и горски
територии, което има различен обхват.
СЪДЪТ извърши справка по личните карти на подсъдимите:
Х.С.Р. с ЕГН по лична карта - **********. Същият е посочен с
ЕГН в заключителната част на обвинителния акт - **********.
Х.Р.К.
с ЕГН по лична карта - **********. Същият е посочен с ЕГН в заключителната част
на обвинителния акт – **********.
След констатация на посочените ЕГН в документа за
самоличност личните карти се върнаха на подсъдимите.
СЪДЪТ СЕ оттегля на съвещание.
СЛЕД СЪВЕЩАНИЕ :
Съдебното производство по делото е образувано въз основа на
внесения обвинителен акт срещу подсъдимите
Х.Р.К. и Х.С.Р. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по
чл.235 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр.
ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК.
На
двамата подсъдими е повдигнато обвинение за продължавано престъпление,
съобразно чл. 26 ал.1 от НК. Обстоятелства за продължавано престъпление са
описани в обстоятелствената част на процесния обвинителен
акт. В заключителната част на обвинителния акт обаче, не са посочени обстоятелствата,
касаещи отделните деяния, които се включват в продължаваното престъпление. В
случаите, когато престъплението е квалифицирано като такова по чл. 26 ал.1 от НК, следва да са налице две или повече отделни деяния, всяко от които да
осъществява състава на престъпление, съобразно останалите изисквания на
нормата. Обвинителният акт следва да съдържа данни за всяко едно от деянията,
както в обстоятелствената, така и в заключителната част. Наличието на неяснота
или противоречие между
обстоятелствената част и диспозитивната представлява винаги съществено
нарушение на процесуалните правила, засягащо правото на защита на подсъдимия,
тъй като обвинителният акт е единство между тези си части и само в своето
единство може да постави началото на съдебното производство. Доколкото
в заключителната част на процесния обвинителния акт
липсват данни за отделните деяния като част от продължаваното престъпление е
налице неяснота и несъответствие между обстоятелствена и заключителна част,
представляващо съществено процесуално нарушение, накърняващо правото на защита
на подсъдимите.
От
друга страна, след направената справка с личните карти на двамата подсъдими,
съдът констатира, че е налице несъответствие между посочените в обвинителния
акт ЕГН- та на двамата и тези, описани в личните им карти. Налице е и
несъответствие между ЕГН- тата на двамата подсъдими,
посочени в обвинителния акт и тези, посочени в постановленията за привличане на
лицата в качеството на обвиняеми, където същите са идентифицирани с ЕГН,
идентично с установеното от съда в съдебно заседание. В случая, съдът приема,
че е допусната техническа грешка при изписване на ЕГН- тата
на двамата подсъдими в обвинителния акт. Ред за отстраняването и обаче липсва в
НПК. Неизписването на правилните ЕГН се явява
нарушение на императивната норма на чл. 246 ал.3 от НПК, касаеща задължителните
реквизити, които следва да се съдържат в обвинителния акт, и които гарантират
правото на защита на подсъдимите. Допуснатата техническа грешка създава
неяснота у подсъдимите относно самоличността на лицата, срещу които е внесен
обвинителния акт, с което се нарушава правото им на защита.
Налице
е и друго процесуално нарушение, допуснато в досъдебното
производство. Още от
самото начало на разследването позициите на двамата подсъдими са били
противоположни. Единият се е признал за виновен по повдигнатото му обвинение, а
другият не, като са дали и обяснения относно определени факти, касаещи предмета
на делото, които се различават. Това е определяло интересите им в хода на досъдебното производство, като противоречиви. Противоречиви
интереси според практиката са налице, когато единият отрича извършването на
инкриминирано деяние, а другият прави пълни самопризнания; изтъкват различен
механизъм на изпълнителното деяние; при твърдяна различна степен на участие в
съвместната деятелност или в извършеното в съучастие изпълнително деяние; има
противоречие във формата на съучастието; единият омаловажава своите действия за
сметка на другия и прочие. Въпреки наличието на
противоречиви интереси между двамата подсъдими, в досъдебното
производство същите са били представлявани от един и същи защитник. Горното се
явява в противоречие с императивната норма на чл.91 ал.3 т.1 от НПК, която
урежда кои лица, сред допустимите такива като защитници, не могат да участват в
производството като такива.
Посочените по- горе процесуални
нарушения са отстраними, поради което делото следва да бъде върнато на РП
Карлово за тяхното отстраняване.
С оглед изложеното СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 72/2013 год. по описа на КРС, I н.с.
ВРЪЩА делото на Районна прокуратура- Карлово за отстраняване на посочените процесуални нарушения.
Определението не подлежи на обжалване и протест.
На вещото лице Р.М. за явяване да се издаде РКО от бюджета
на съда в размер на 15 лева.
ПРОТОКОЛЪТ се изготви в съдебно заседание.
ЗАСЕДАНИЕТО
се закри в 11,18 часа.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ :
1.
2.
СЕКРЕТАР:
МТ