Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София,
18.08.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IІI „В“ въззивен състав, в публично съдебно заседание на
единадесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл. с. МАРИЯ
ИЛИЕВА
при
секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от младши съдия Илиева
гражданско дело № 11873 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № II-55-124395 от 27.05.2019 г., постановено
по гр. дело № 45807/2018 г., Софийският районен съд, II ГО, 55-ти състав, е уважил
частично предявените от „Ч.Е.Б.“ АД срещу Д.С.П. искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като е
признал за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от
509,02 лева – неплатена цена за ползване на електрическа енергия за периода от
15.09.2017 г. до 15.01.2018 г. за обект, находящ се в гр. София, ул. „********аб.
№ 300027731702, ведно със законната лихва от 06.03.2018 г. до окончателното
изплащане на вземането и сумата от 7,35 лева – обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху главницата за периода от 14.11.2017 г. до 27.02.2018
г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК по ч.гр.дело № 15084/2018 г. на СРС, II ГО, 55-ти състав, като е
отхвърлил иска по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за
сумата над уважения размер от 509,02 лева до пълния предявен размер от 1018,04
лева, както и иска по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата над
уважения размер от 7,35 лева до пълния предявен размер от 14,69 лева като
неоснователен. С решението, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, е осъдил Д.С.П.
да заплати на „Ч.Е.Б.“ АД сумата от 122,50 лева разноски по делото, от които
41,50 лева – разноски в заповедното производство и 81,00 лева – разноски в
изпълнителното производство.
В законоустановения срок срещу решението в частта, с
която исковете са отхвърлени е постъпила въззивна жалба от „Ч.Е.Б.“ АД чрез
адв. П.И., в която прави оплакване, че решение е неправилно. Излага, че
неправилно първоинстанционният съд е събрал доказателства и въз основа на тях е
приел, че ответникът като собственик на 1/2 идеални части от електрифицирания
имот дължи само половината от консумираната електрическа енергия. Сочи, че ако
ответникът е ползвал процесния имот съвместно с друго лице е следвало на
основание чл. 13 от ОУ да уведоми доставчика на електрическата енергия. С оглед
изложеното, моли решението в обжалваната част да бъде отменено и вместо него да
бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени. Претендира
разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока за отговор на въззивната жалба, такъв не е постъпил
от ответника Д.С.П..
Софийският
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страната, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата. Процесното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо в обжалваната част. Настоящият въззивен състав
счита, че разгледано по същество, същото е правилно по следните съображения:
Предявени са за
разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
по които в тежест ищеца
при условията на пълно и главно доказване е да установи валидно
възникнало между страните облигационно правоотношение по договор за продажба на
електрическа енергия при Общи условия, действащи през процесния период, по
силата на което ответникът има качеството потребител на електрическа енергия за
битови нужди, реална доставка и отчитане на количеството на потребена
електрическа енергия, размера на търсената главница, както и изпадането
на длъжника в забава и размера на претендираното обезщетение.
Съгласно нормата на чл.
91, ал. 2 от ЗЕ сделките с електрическа енергия се извършват при спазване
разпоредбите на този закон и правилата за търговия с електрическа енергия,
приети от Държавната комисия по енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/ по
предложение на енергийните предприятия. Според разпоредбата на чл. 98а, ал. 1
ЗЕ, крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи
условия. Крайният снабдител с електрическа енергия публикува общите условия
най-малко в един централен и един местен всекидневник - чл. 98а, ал. 1 ЗЕ.
Именно между „крайния снабдител“ и битовият потребител се сключва договора по
чл. 98а ЗЕ, който е договор за продажба на електрическа енергия при общи
условия.
Съгласно чл. 4, ал. 2 от представените
по делото Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“ АД,
одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-059/07.11.2007 г., изменени с решение от
26.04.2010 г., приложението на които към правоотношенията, от които произтичат исковите
претенции, не се оспорва от ответната страна, потребител на електрическа енергия
за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот,
присъединен към електроразпределителната мрежа съгласно действащото законодателство,
което ползва електрическа енергия за домакинството си.
В настоящия случай от
представената по делото с молба от 21.03.2019 г. от процесуалния представител
на „Ч.Е.Б.“ АД
справка от Служба по вписванията за вписванията по персонална партида на
ответника, за която е направено искане да бъде приета като писмено
доказателство след изготвяне на проекта за доклад по чл. 140 от ГПК и преди
първото по делото заседание, се установява, че ответникът е титуляр на 1/2
идеални части от правото на собственост върху едноетажната жилищна сграда, в
която е доставяна електрическата енергия, поради което е материалноправно
легитимирана да отговаря по предявените искове.
Същевременно обаче, както
правилно е приел и първоинстанционният съд, тъй като ответникът е собственик
само на 1/2 идеални части от правото на собственост върху имота, отговаря само
за половината от претендираната сума, доколкото по делото не е доказана хипотезата
на чл. 4, ал. 3 от ОУ - по делото нито се твърди, нито се представят доказателства
за дадено от другия съсобственик съгласие ответникът да упражнява правата му на
потребител на електрическа енергия за обекта. Освен това не са представени
доказателства, че между страните са договорени специални условия по
правоотношението или че е налице друго основание за ангажиране на отговорността
на ответника в качеството му на потребител за цялата дължима сума за имота. Ето
защо, както правилно е приел и първоинстанционният съд, претенцията за сумата
над 509,02 лева, представляваща половината от вземането, предмет на
установяване в настоящото производство, до пълния предявен размер от 1018,04
лева е неоснователна и като такава законосъобразно е била отхвърлена.
Що се отнася до
възражението във въззивната жалба, че ответникът не е изпълнил задължението си
по чл. 13 от ОУ да информира за промяната в собствеността на имота в 30-дневен
срок, същото е неоснователно, защото първо по делото не се установява да са
налице промени в собствеността и второ – неизпълнението на задължението за
уведомяване представлява основание за ангажиране на отговорността на длъжника
за обезщетение за неговото неизпълнение, а не за уважаване на иска за реално
изпълнение на задължението за заплащане на продажната цена.
При липса на предпоставки
за уважаване на главния иск, законосъобразно искането за установяване на
съществуване на вземането по акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е отхвърлено.
С оглед изложеното и предвид предмета на проверка,
въведен с въззивната жалба, същата е неоснователна, а при съвпадение на
крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд решението в
обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора,
разноски на въззивника не се дължат.
С оглед изхода на спора,
въззиваемият, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, има право на разноски за въззивна
инстанция, но тъй като такива не са поискани, не следва да се присъждат.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № II-55-124395 от 27.05.2019 г., постановено
по гр. дело № 45807/2018 г. на Софийския районен съд, II ГО, 55-ти състав в
обжалваната част.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.