РЕШЕНИЕ
№
гр. София, 04.03.2022
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, IV-Б въззивен състав, в публично съдебно заседание,
проведено на трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА
МАРТИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ
МАРИНОВА
Мл.съдия:
ТЕОДОРА КАРАБАШЕВА
при участието на
секретаря Н.Масова, като разгледва докладваното от мл.съдия Карабашева в.гр.д.
№ 3530 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба, подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК от
ищцата по делото – В.Н.Ц. чрез адв. И.И., срещу Решение № 20259208/24.11.2020
г., постановено по гр.д. № 11975/2018 г. по описа на СРС, ГО, 36-ти състав, с
което е отхвърлен предявеният от жалбоподателката иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника Г.С.Н. да заплати на ищцата сумата от
2 000.00 лв. – обезщетение за претърпени неимуществен вреди от
противоправно поведение на ответника, изразяващо се в депозиране на сигнали и
жалби с невярно съдържание, ведно със законната лихва от 20.02.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата. Осъдена е, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, В.Н.
да заплати на Г.Н. сумата от 30.00 лв. – разноски за депозит за свидетел.
Излагат се
доводи, че решението е незаконосъобразно, необосновано и неправилно –
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и несъобразено със
събраните по делото доказателства, по подробно изложени в жалата съображения.
Моли се за отмяна на обжалваното решение и за уважаване изцяло на предявения
иск. Не са заявени доказателствени искания. Претендират се разноски.
В
законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника Г.С.Н.,
чрез адвокат Ю.Б., с доводи за неоснователност на въззивната жалба. Моли се тя
да бъде оставена без уважение а първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Не са заявени доказателствени искания.
Съдът, след като прецени доводите на страните и
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с искова молба, подадена от В.Ц. с ЕГН: ********** срещу Г.С.Н. с
ЕГН: **********, с правно основание чл. 45 от ЗЗД, с която се иска ответникът
да бъде осъден да заплати на ищцата сума в размер на 2 000.00 лева за
претърпени неимуществени вреди, в резултат на депозирани сигнали във всички
държавни институции, в които обвинявал ищцата за допуснати нарушения при
извършване на работата ѝ като директор – че не е полагала достатъчно
грижи за учениците, че се е обогатявала неправомерно от позицията си на директор
и други. Посочва се, че ответникът умишлено подавал всички сигнали с цел да
дискредитира ищцата Ц., като ѝ вменявал извършването на престъпления от
общ характер, за които бил наясно, че тя не е извършвала. В сигналите се
съдържала невярна и унизителна информация, която уронвала престижа ѝ. В
исковата молба се твърди, че действията на Н. били мотивирани с факта, че
последният е работел като учител в училището „Х.С.**СУ в гр. Банкя и бил наясно
с цялостната организация на дейността в училището.
В срока по чл.
131 ГПК е подаден отговор от страна на Г.Н., с който исковата молба се оспорва
в цялост. Излагат се съображения, че основната причина за подаването на сигнали
срещу ищцата била загрижеността на ответника относно липсата на медицинско лице
и спасител на басейна в училището докато децата плували и притеснението да не
се стигне до нещастен случай. Твърди се, че било израз на гражданска позиция.
Моли се за отхвърляне на предявената претенция.
По делото е
представен трудов договор № 427/20.12.2016 г., сключен на основание чл. 67, ал.
1, т. 1 вр. чл. 70, ал. 1 КТ между процесните страни, от който се установява,
че ответникът е заемал длъжността „Учител спортна подготовка и треньор по
плуване“ в **СУ „Х.С.“, гр. Банкя, считано от 03.01.2017 г. с клауза за
изпитване до 6 месеца.
Приет е и
граждански договор за извършване на работа чрез личен труд (треньор,басейн) от
20.02.2017 г., сключен между УН при 78-мо СУ „Х.С.“ с ЕИК: *******, в
качеството му на възложител, и Г.С.Н. - в качеството му на изпълнител, с който
възложителят се задължава да изплати еднократно на изпълнителя възнаграждение в
размер на 671.80 лв. за изпълняване на треньорска дейност на басейна в **СУ „Х.С.“.
Като част от
доказателствения материал е приобщен и сигнал с вх. № 94-4221/27.07.2017 г.,
адресиран по електронна поща до Министерството на образованието и науката от
ответника, с който се иска да бъде извършена проверка във връзка с отчитането
на финансовите средства, получени от приходи от извънкласни занимания по
плуване в **СУ „Х.С.“, като в същия е посочено и че в училището се провеждат
над десет платени извънкласни занимания, за които не се издавали нужните
документи за платени услуги,
Приложен е и
сигнал, входиран от ответника Н. с номер 89-00-200/12.07.2017 г. до Държавна
агенция за закрила на детето, в който подателят е информирал органа, че от
страна на ръководството на учебното заведение са допуснати нарушения след
освобождаването му от длъжност, по отношение на безопасността на децата и
поради липсата на медицинско лице и правоспособен спасител по време на
провеждането на учебните часове.
Приет по делото
е и сигнал, изпратен до Контактен център – Столична Община с рег.№ СОА-17-КЦ01-18660/09.08.17
г., по повод запитване на Г.Н. по отношение наличието на медицинско лице и
правоспособен спасител в **СУ „Х.С.“, както и заявление от 19.07.2017 г. за
достъп до обществена информация, изпратен до директора на процесното училище,
свързана с плувния басейн, както и отговор на запитването с изх. № 805/03.08.17
г., с който е предоставена исканата информация.
Представени са констативен
протокол с вх.№ 3385/19.07.2017 г. от Регионално управление на образованието –
София-град, ведно с протокол от извършена инспекция в обект с обществено
предназначение – плувен басейн и доклад с изх. № 737/19.07.17 г. от
заместник-директора на училището – Й.З., според които не са констатирани
нарушения във връзка с изискванията за опазване на здравето и живота на децата
и учениците в **СУ „Х.С. в обучението по плуване.
По делото са
приобщени и сигнал, заведен под вх.№ С-0991-01/03.07.2017 г., до Столична
регионална здравна инспекция, касаещ неосигурено медицинско обслужване,
спасител и треньор, както и отговор от сезирания орган до Г.Н., от който се
установява, че директорът на училището е предприел необходимите действия за
осигуряването на медицинска помощ при необходимост и всички законови
предписания са спазени.
В
първоинстанционното производство са събрани и гласни доказателства посредством
разпити на свидетелите А.К.П.и П.А.Н.– съпруга на ответника. В показанията си
свидетелят П., които съдът кредитира като логични, ясни и кореспондиращи с
останалия доказателствен материал по делото, споделя, че в периода 2015-2016 г.
изпълнявал длъжността заместник-директор в **СУ „Х.С.“, в който период ищцата
била директор, а ответникът – учител по плуване и твърди, че след като
последният напуснал училището станал вербално агресивен, в частност към ищцата.
Твърди, че ответникът започнал да подава сигнали до различни институции с
обвинения, които не били верни, включително и с писане в социалните мрежи, като
едно от тях било, че ищцата била откраднала помпата на басейна. Извършени били
множество проверки, като не били констатирани нарушения в резултат на нито една
от тях. Посочва, че множеството сигнали въздействали по неблагоприятен начин на
ищцата – същата вдигала чество кръвно, била напрегната, родителите се
отдръпнали от нея и споделяла на свидетеля П., че се чувства несправедливо
обвинена. Свидетелят посочва още, че била организирана подписка срещу директора
на училището в сайта peticiq.bg. с искане за нейната
оставка, както и репортаж по телевизията за извършени нарушения в училището. В
свидетелските си показания пояснява, че в училището винаги е имало спасител,
който бил назначен на трудов или на граждански договор.
В свидетелските си
показания П.Начкова, на които съдът дава вяра като последователни, безпристрастни
и логични, разяснява, че мъжът ѝ работел като учител по плуване в **СУ „Х.С.“
от явнуари 2017 г. до края на май 2017 г., като в периода през месец март имало
проблем с помпата на басейна и затова я ремонтирали. Твърди, че единственият
помощник на мъжа ѝ била хигиенистката Б.. В свидетелските си показания
твърди, че ответникът не е имал проблеми с уволнението си, а се притеснявал, че
по време на работата му като учител по плуване в басейна не са били осигурени
здравето и животът на децата, тъй като по негово време не е имало спасител, тъй
като неговите функции е изпълнявала момиче в 11-ти клас, като във връзка с това
подал сигнал до заместник-директора, след което назначили временно спасител,
който впоследствие уволнили.
С оглед на така установената фактическа обстановка,
съдът приема от права страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част. По
останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния
случай постановеното по делото решение е валидно и допустимо.
По правилността
на решението в обжалваната част:
Предявеният иск
е с правно основание чл. 45 ЗЗД - претенция за
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, причинени от виновното
противоправно поведение на ответника. За основателността на иска в тежест на
ищеца е да докаже: противоправно поведение от страна на ответника; вреда –
претърпяване на сочените в исковата молба неимуществени вреди; пряка и
непосредствена причинна връзка между противоправното поведение и настъпилите
неимуществени вреди, както и размера на имуществените вреди. В тежест на
ответника е да обори презумпцията за вина.
На първо място, следва да се установи, дали е
налице противоправно поведение от страна на ответника.
За да е налице
отговорност за вреди от непозволено увреждане, е необходимо наличие на
определено поведение на ответника и вредоносен резултат в причинно-следствена
връзка от същото, като поведението следва да е извършено в нарушение на
определени законови разпоредби. Подаване на искове, молби, жалби и сигнали до
правораздавателни и правоохранителни органи само по себе си не са противоправно поведение.
Това поведение представлява реализация на субективно право и поначало
упражняването му е правомерно. Конституционно право на всеки гражданин е да
подава искови молби, жалби, петиции, предложения, сигнали, като така търси
защита на накърнени или застрашени свои права и интереси. Реализирането на това
право би могло да бъде неправомерно, само ако представлява злоупотреба с
право. С решение № 53/04.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1913/2017 г., III
ГО, ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК, е даден отговор на въпроса,
представлява ли жалба до държавен орган единствено и само реализация на
субективно право или при излагане в нея на неверни факти и обстоятелства може
да е налице злоупотреба с право, т. е. противоправно поведение, което може да
причини вреди. Според посоченото решение на ВКС, носителят на едно субективно
право е свободен да прецени дали и кога да го упражни или въобще да не го
упражни, затова упражняването на материално и процесуално право поначало е
правомерно, което, обаче, не изключва възможността за злоупотреба с право,
което е противоправно. Тя е налице, когато правото се упражнява
недобросъвестно, за да бъдат увредени права и законни интереси на други (на
Република България), но също и в противоречие с интересите на обществото.
Подаването на жалба до съответния компетентен орган съставлява упражняване на
законоустановена възможност, тъй като гражданите имат право да се обръщат към
надлежните органи и да излагат обстоятелства, които са им известни.
Жалбоподателят е добросъвестен и когато посочените от него обстоятелства не
бъдат установени. Злоупотреба с право (т. е. противоправно поведение) е налице,
когато жалбата не е отправена с цел обстоятелствата да бъдат проверени и да
бъдат взети необходимите мерки, а когато жалбоподателят знае, че те са неверни,
и подава жалбата, за да навреди другиму или за да накърни друг обществен
интерес. Само превратното упражняване на право е укоримо. Затова и няма злоупотреба с права тогава, когато те се
упражняват с ясното съзнание че съществуват, независимо от това дали
предприетата защита е адекватна, дали действително съществува
твърдяното право и дали има грешка в преценката, която да е извинителна или
неизвинителна.
(така решение № 245/05.11.2014 г. на ВКС
по гр. д. № 1734/2014 г., III ГО; решение № 758/11.02.2011 г. на ВКС по гр. д.
№ 1243/2009 г., IV ГО и др.).
В конкретния
случай по делото е установено, че ответникът е подал следните сигнали: на
03.07.2017 г. е изпратил сигнал с вх.№ С-0991-01 до Столична регионална здравна
инспекция, касаещ неосигурено медицинско обслужване, спасител и треньор; на
12.07. 2017 г. е входирал сигнал с вх.№ 89-00-200 до Държавна агенция за
закрила на детето, за допуснати нарушения по отношение на безопасността на
децата и поради липсата на медицинско лице и правоспособен спасител по време на
провеждането на учебните часове от страна на ръководството на учебното
заведение след освобождаването му от длъжност; на 27.07.17 г. е подал сигнал с
вх. № 94-4221 до Министерството на образованието, за извършване на проверка във
връзка с отчитането на финансовите средства, получени от приходи от извънкласни
занимания по плуване в **СУ „Х.С.“ и сигнал с рег.№ СОА-17-КЦ01-18660/09.08.17
г., изпратен до Контактен център – Столична Община, по повод запитване на Г.Н.
по отношение наличието на медицинско лице и правоспособен спасител в училището.
Тези обстоятелства не са спорни по делото, а и се установяват от събраните по
делото писмени и гласни доказателства.
Същевременно съдът приема, че по делото не е
установено ответникът да е провел виновно противоправно поведение, в следствие
на което ищецът да е претърпял вредите, за обезщетение на които е предявен
искът. Не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че с
подадените от ответника жалби и сигнали срещу горепосочените органи и
институции, същият е злоупотребил с правото си да сезира компетентните държавни
органи, като излага известните му факти и обстоятелства с искане за търсене на
съдействие и упражняване на контрол върху законово регламентирана дейност,
каквато осъществява ищеца във връзка със заеманата от него длъжност – директор
на **СУ „Х.С.“ . По делото не се доказва, че ответникът е имал за цел да
навреди на ищеца, при която хипотеза поведението му би било противоправно.
Точно обратното, от събраните по делото доказателства може да се направи извод,
че целта на ответника с подаването на сигнали и жалби за извършване на проверки
от гражданите поначало е правомерно поведение, което е конституционно закрепено
от законодателя. Други доказателства по делото не са ангажирани за твърденията на
ищеца, че ответникът е знаел, че ищеца е извършил визираните нарушения или присвояване
на средства от процесното училище във връзка с ремонта на помпата на басейна.
При така възприетото и то съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема, че по делото не е установено поведението на
ответника да представлява злоупотреба с предоставените му права, тоест че е
знаел, че правото му не съществува, но въпреки това е предприел действия по
упражняването му с цел да навреди на ищеца. Само при такава хипотеза
поведението на ответника би могло да се приеме за укоримо и подробни
съображения за този извод съдът изложи по-горе. В тежест на ищеца е било да
установи тези обстоятелства, а доказателства за същото по делото не са
ангажирани. Следователно, по делото не се установява ответникът да е
злоупотребил с правото си да се обръща за съдействие до държавните органи с цел
проверка на условията, при които се изпълнява законово регламентирана дейност,
съответно – да е имал за цел за увреди интереса на ищеца, поради което и
поведението на ответника не е противоправно. При липсата на доказателства за
първия елемент от фактическия състав на предявеното от ищеца право, не следва
да бъдат обсъждани събраните по делото доказателства във връзка с останалите
подлежащи на установяване по делото обстоятелства, поради което и настоящата
инстанция приема, че така предявеният иск е неоснователен и правилно районният
съд го е отхвърлил.
С оглед гореизложеното и поради съвпадане на
крайните изводи на въззивния съд и тези на районния съд, то първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода
на делото, съдът приема, че отговорността за разноски следва да се остави в
тежест на въззивника, като въззиваемият е ангажирал доказателства за сторени по
делото разноски в размер на 350.00 лв., съгласно договор за правна помощ и
съдействие от 04.04.2021 г.
Така мотивиран,
Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 20259208/24.11.2020
г., постановено по гр.д. № 11975/2018 г. по описа на СРС, ГО, 36-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК В.Н.Ц. с
ЕГН: ********** да заплати на Г.С.Н. с ЕГН: ********** с адрес: гр. София, кв.
Република, ул. „*******сума в размер на 350.00 лв. (триста и петдесет лева) –
възнаграждение за процесуално представителство във въззивното производство.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.