№ 986
гр. Варна, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Димитър Димитров
при участието на секретаря Милена Д. Узунова
като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело №
20213110110141 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано е по искове на В. АЛД. ХР.,
ЕГН **********, против Н. СТ. ХР., ЕГН**********, с правно основание
чл.49, ал.1 и ал. 3 от СК за прекратяване на сключения между страните на
16.06.2020 граждански брак, по вина на ответника и небрачни искове за
определяне на мерките относно упражняването на родителските права и
местоживеенето по отношение на ненавършилите пълнолетие деца ****,
ЕГН:********** и ****, ЕГН:**********; за определяне режим на лични
отношения с бащата, за дължимата издръжка на децата, за ползването на
семейното жилище и по отношение на фамилното име на съпругата след
брака.
С Определение №3577/23.07.2021г. съдът присъединява гр.д.
№10392/2021г.по описа на ВРС, ХХ състав към гр.дело №10141/2021г. по
описа на ВРС ХLIХ състав, образувано по повод искова молба с вх. per.
№19914/15.07.2021г., подадена от Н. СТ. ХР., ЕГН**********, с която против
В. АЛД. ХР., ЕГН ********** е предявен брачен иск с правно основание чл.
127, ал. 2 от СК за определяне режим на лични отношения на бащата с
ненавършилите пълнолетие деца ****, ЕГН:********** и ****,
ЕГН:**********, за общо разглеждане на делата.
Ищцата основава исковите си претенции на следните фактически
1
твърдения: Твърди, че с ответника Н. СТ. ХР. са съпрузи по силата на
граждански брак, сключен на 16.06.2020г. пред длъжностно лице по
гражданско състояние за което е съставен акт за граждански брак №0346 от
16.06.2020г. Твърди, че още по време на съвместното им съжителство и преди
сключване на брака ни се родили двете им деца - ****, ЕГН:**********,
роден на 04.0.2015г и ****, ЕГН:**********, роден на 26 10.2016г. Твърди, че
през първите няколко години по време на съвместното съжителство
отношенията им били много добри, но след като се родили децата, започнали
недоразуменията по между им. Те били по всякакви поводи, дори и за начина
по който следва да бъдат отглеждани пдецата.Твърди, че още когато била на
14г. решили да се съберат и да живеят заедно и тя отишла да живее с него
при неговите родители в гр.Варна, кв.****.ул.Горна студена „№ЗЗА. Твърди,
че от първия месец след като заживели заедноответникът започнал да я бие
през седмица и я псувал постоянно. Търсел причина да се скарат.Твърди, че
по цял ден стояла в къщата на родителите му, чистела и готвелах. Твърди, че
ответникът й нанасял удари по цялото тяло. Твърди, че майката на ответника
виждала всичко и й казвала, че това е нормално, т.к.ммъжете са такива - бият
и псуват, а жените трябва да търпят. Твърди, че т.к. била малка, й повярвала, а
освен това не искала да тревожисвоите родители, за да нямат проблеми със
семейството на Найден. Твърди, че това отношение към нея отстрана на
отв.Н.Х. продължило и по време на двете й бременности с децата, като за него
нямало значение, че е бременна и побоя и тормоза продължили. Твърди, че от
както са заживели заедно, ответникът е работил около година - година и
половина, а се издържали от детските помощи, които получавали, а освен
това импомагали нейните родители, които им давали пари и купували
колибки за децата, кошара, както и дрехи.
Твърди, че през м.януари 2020г. Родителите й заминали за гр.Бермен
Германия, където майка й намерила работа на Найден във фирма за
пакетиране настоки.През месец август 2020г.Семейството на ищцата и
ответника отишли при майка й в Германия и се настанили заедно в един
апартамент. След 14 дни ответникът й нанесъл поредния побой. Твърди, че
след като се върнала от работа, майка й видяла това. Тогава Найден й казал да
избирам, дали да остане при майка си, или да тръгва с децата с него в ****,
където работел бащата на Найден. Твърди, че решила да отиде със съпруга си
при неговите родители, защото той й казал, че никога няма да й даде децата,
2
ако аз си замине или го напусне. Този страх да е би да я отдели от децата ми,
я карал да мълчи, да не говори с никога, да не се оплаче на родителите си.
Твърди, че след като отишли в **** при свекър й, при тях дошла и свекърва й
– майката на ответника от България. Твърди, че побоя и обидите
продължавали без спиране. Ответникът я биел, както пред родителите си, така
и когато били сами в квартирата. Твърди, че побоищата над нея се
извършвали пред децата им. Твърди, че в през месец май, преди рождения
ден на сина им Стилян, в присъствието на детето ответникът започнал да я
бие и детето му викало„татко не убивай майка”. Твърди, че при този побой тя
припаднала, а ищецът се е уплашил и хвърлил в лицето й чаша вода.Ищцата
решила, че ако разкажа на някого - на майка си или на моята приятелка,
никой няма да й повярва и решила да направи видеозаписи, как ответникая
бие, за да й повярват. Твърди, че побоищата продължили и се обадила на
майка си и поръчала да й купят билети за самолет с двете деца, за да се
приберат в България. Твърди, че ответникът я заплашил, че ако остане още
два - три дни при него ще я убие. Поради това помолила майка си да й купи
билети за нея и децата по възможност най-скоро и по този начин успяла да се
прибере при майка си в България. Твърди, че казала на ответника, че когато
изпълни обещанието си да спре да я бие, ще се върне при него. Заявява, че не
приема действията на ответника като нормално поведение и човешко
отношение. Твърди, че не може да търпя униженията, физическото и
психическо насилие, което било ежедневие в дома им. Приема, че всичко
това е индикация за липса на доверие обич и споделено партньорство.
Твърди, че бракът между нея и ответника е дълбоко и непоправимо разстроен
по вина на ответника и съществува формално и не изпълнява социалната си
функция. Между тях любовта, привързаността и разбирателството в
общуването като мъж и жена не съществуват. Твърди, че ответникът
погрешно разбира брака като институция и брачните взаимоотношения.
Твърди, че се страхува за живота си, както и за живота и здравето на деца им,
защото побоищата се извършвали в тяхно присъствие и пред техните очи.
Твърди, че това отношение към нея ги травмира и те не се чувстват спокойни
и сигурни в съжителството им с техния баща. Твърди, че ответникът не
притежава родителски капацитет да се грижи за децата, защото упражнява
насилие върху нея - физическо, психическо в тяхно присъствие и приема, че
това е нещо съвсем нормално и в реда на нещата. Твърди, че грубото
3
държание и към децата я убеждава, че е в техен интерес да останат да живеят
съвместно с нея в семейното ни жилище. Твърди, че не притежават придобито
по време на брака недвижимо и движимо имущество, което да подлежи на
разпределяне и ползване. Твърди, че семейното жилище на ходя що се в гр.
Варна, кв.****, ул."**** „№50, в която къща живеят с децата е на нейните
баба и дядо.Твърди, че ответникът е напуснал семейното ни жилище и в
момента обитава такова на родителите си на ул."**** „№23Б.
В рамките на срока и по реда на чл.131 ГПК, ответникът е депозирал
отговор на исковата молба, обективиращ изявлението, съобразно което желае
развод. Оспорва заложените в исковата молба фактически твърдения, вкл., че
вината за разстройство на брачните отношения е негова. Сочи, че
разстройството на брачните отношения се дължи на неуважително отношение
на ищцата към него.Твърди, че през 2020г. семейството им се било
установило в ****, в гр.****, където ответникът си намерил работа, за да
издържам семейството си. Твърди, че отношенията между него и съпругата
му се влошили, вследствие на което тяго напусна на 06.06.2021г., като взела
децата им и се прибрала в България. Твърди, че причина за раздялата им били
родителите на ищцата, които не го харесвали. Оспорва твърденията за
нанасяни побои до припадък над ищцата, като изтъква, че тя не е
предоставила медицински документи за това. Изтъква, че тя не е представила
и доказателства за сигнализиране на компетентни органи за упражнено от
ответника домашно насилие. Оспорва твърдения и за грубо отношение и
нанасяне на обиди към нея.Оспорва причините за напускането от страна на
ищцата, заедно с децата на жилището им в **** и прибирането им в
България. Твърди, че ищцата категорично му отказвала да се срещне с децата.
Предвид обстоятелството, че с Определение №3577/23.07.2021г.съдът
присъединява гр.д.№10392/2021г.по описа на ВРС, ХХ състав към гр.дело
№10141/2021г. по описа на ВРС ХLIХ състав, образувано по повод искова
молба с вх. per. №19914/15.07.2021г., подадена от Н. СТ. ХР.,
ЕГН**********, с която против В. АЛД. ХР., ЕГН ********** е предявен
брачен иск с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК за определяне режим на
лични отношения на бащата с ненавършилите пълнолетие деца ****,
ЕГН:********** и ****, ЕГН:**********, за общо разглеждане на делата,
съдът приема, че е налице насрещна искова претенция от ответника по
първоначалнтия иск, против първоначалния ищец.
4
Ищецът по насрещният иск заявява, че при поддържане от страна на
ищцата по първоначалния иск поддържа исковите си претенции по чл.49,
ал.1 СК, моли съда бракът му с ищцата да бъде прекратен по нейна вина.
Моли на ищцата да бъде предоставено упражняването на родителските права
над децата им, като на ответника да бъде определен разширен режим на лични
контакти с тях. Моли да бъде осъден да заплаща в полза на децата месечна
издръжка.
В хода на проведените по делото съдебни заседания, страните лично и
чрез процесуални представители, поддържат заявените с исковите молби и
отговорите по тях становища.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства
– по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа страна:
В хода на съдебното производство бяха представени и приети следните
писмени доказателства:удостоверение за сключен граждански брак
№********** от 16.06.2020 г., удостоверение за раждане № ****
от11.05.2015 г., удостоверение за раждане № ********** от 26.10.2016 г.,
изготвения от Дирекция“СП“ гр.Варна социалендоклад постъпил на
18.10.2021 г., справка за банкова смека от18.10.2021 г. от Банка ДСК – АД,
жалба до ІV РУ гр.Варна от 09.07.2021 г.,фактура № 31 от 29.10.2021 г. и
фактура № 36 от 24.11.2021 г.
Страните са съпрузи по силата на сключения между тях граждански
брак на 16.06.2020г., за което обстоятелство е съставен Акт за граждански
брак №346 от същата дата от длъжностното лице по гражданско състояние
при Община Варна.
Видно от приложеното на Удостоверение за раждане №****, издадено
въз основа на акт за раждане №95/11.05.2015г.от Община Варна, същите са
родители на детето на ****, ЕГН:**********, роден на 04.05.2015г.
Видно от приложеното на Удостоверение за раждане №**********,
издадено въз основа на акт за раждане №256/26.10.2016г.от Община Варна,
същите са родители на детето на ****, ЕГН:**********, роден на
21.10.2016г.
5
От приложена по делото Справка за актуални трудови договори се
установява, че последното регистрирано трудово правоотношение на
ответника Х. е прекратено на 17.12.2019г. и след тази дата липсват данни за
налично трудово правоотношение на ответника.
По делото е представене жалба от ответника и ищец по насрещния иск
Х. до Районна прокуратура-Варна, срещу ищцата Х. и нейните родители.
По делото е представена жалба от ищцата и ответник по насрещния иск
Х. до ПУ-**** към IVРУМВР-Варна, скрещу ответника и ищец по насрещния
иск Х..
По делото от ищцовата страна са представени 2бр. фактури за заплатени
такси за проведени логопедични терапии за детето Карлос Стилиянов, всяка
на стойност от 400 лева.
От постъпилия с вх.№37917/18.10.2021г.писмен Социален доклад от
контролиращата страна Дирекция „Социално подпомагане” Варна се
установява, че децата Стилиян и Карлос са родени от съвместното
съжителство на **** и Н.Х.и. Родителите се запознават преди около седем
години. За съвместния си живот с Н.Х. майката споделя, че е протичал
мъчително, тъй като той често е проявявал агресия към нея.През 2020 година
двойката сключва граждански брак и впоследствие заминава за Германияпри
нейните родители. Там те пребивават около месец. През точи период от време
майката е била подложена на домашно насилие за пореден път, но се е
съгласила да замине за ****, тъй като Н.Х. я заплашил, чс няма да види
повече депата. Пристигайки в другата държава през м. септември 2020 г.
тормоза над майката е продължил до м. юни 2021г. Toгава майката и децата
са успели да отпътуват от **** и се завръщат в България, при нейните
родители.След раздялата между децата и башата с имало една среша, през м.
септември 2021 г. в присъствието на майката и нейния адвокат, в рамките на
деня.
Изтъква се, че към настоящия момент грижи за **** полага тяхната
майка Веселина Х.. Същата демонстрира добри умения да разпознава
нуждите на децата си и адекватно да откликва на тяхното задоволяване.
Изтъква се, че според ищцата, бащатаможе винаги когато пожелае да се
срещне с децата, в рамките на деня.
Доколкото липсва искане от ищеца по насрещните искове и ответник по
6
главния иск за предодставяне упражняването на родителските права на
децата, ДСП-Варна не е изследвало неговият родителски капацитет и
условията в жилището му за отглеждане на децата.
По делото от ищцовата страна са ангажирани гласни доказателства
посредством разпит на **** и ****.
В показанията си св.**** /без родство и дела със страните,
предупредена за наказателната отговорност по чл.290 НК/ заявява, че познава
страните и техните родители, т.к. живеят в близост. Твърди, че след като се е
оженила за ответника, ищцата се е „зачернила“, ходела вечно посинена, бита
и се прибрала да живее при майка си. В началото, като се оженили живеели
при родителите на ответника. Твърди, че често виждала ищцата насинена.
Обяснявала, че ответникът намирал повод „махна“, за да я бие, а освен това
не се разбирала с родителите му. Ищцата обяснявала, че ответника иска пари
от нея и когато тя не му даде, той я бие. Заявява, че на 06.05.2020г.били в
местност Джанавара, където било традиция целия квартал да празнува
Гергьовден. Имало много хора. Едно от децата на ищцата и ответника
побягнало, защото искало сладолед, но ищцата му казала, че няма пари и ще
вземе от баба му. Свидетелката била на около 10 метра от тях. В този момент
ответникът Н.Х. хванал ищцата за косата и я блъснал в някакво дърво.
Пребил я пред детето и пред хората от цялата махала. Хваналя и я блъснал.
Свидетелката заявява, че едно от децата не е добре с психиката, лекуват го.
Разказва и за друг случай, когато отивала до магазин в квартала, в близост до
полицейския участък. Там в близост живеела ищцата и свидетелката я видяла
да бяга босаи окървавена. Хванала я и я попитала какво се е случило. Ищцата
й казала: „остави, остави“ и изгягала към дома на майка си. Свидетелката
заявява, че е чувала, когато ответникът Найден е казвал пред други хора, че
ищцата имала сексуален контакт с баща му. Това било заявено от него
публично, пред чешмата и цялата махала го чула. Ответникът казал: „не е моя
жена, а на баща ми“. Свидетелката твърди, че ищцата изцяло се грижи за
двете им деца, тя ги води на училище. Помагали и нейните родители. Баща й
работел в чужбина и изпращал пари, с които се издържали. Заявява, че
ответникът не сеинтересувал от дицата. Твърди, че докато са живеели при
Найден, нейните родители са им носели торби с продукти.
В показанията си св.****/без родство и дела със страните, предупредена
7
за наказателната отговорност по чл.290 НК/ заявява, че познава страните и
техните родители, т.к. живеят в близост. Свидетелят заявява, че е присъствал
лично, когато на детска площадка в кв.****, пред много хора, ответникът е
казал на ищцата, че има сексуални отношения с неговия баща. Заявява, че не
може да си обясни как един син може да каже такова нещо за баща си и жена
си. Изтъква, че страните имат две деца, едно от които на 8-9 г. Твърди, че е
виждал често майката да води едно от децата, което му изглеждало
стресирано. Това дете било постоянно с придружител, като дори и на
градинката го изкарва или майката или дядото - бащата намайката. Детето
имало някакви проблеми и затова се налагало винаги да е с придружител.
Знаел, че родителите на ищцата много са помагали на семейството и
финансово и с продукти. Знаел, че двамата са разделени, след като обидил
ищцата пред всички хора, че спи с баща му /нейния свекър/. Найден живеел
при бабаси, това не била негова къща. Заявява, че майката и дядото водят
децата на училище, сами никога не ги виждал.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
Изхождайки от установената по делото фактическа обстановка и
поведението на страните, решаващият състав приема за установено, че
брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени.
Помежду им е изчезнало взаимното доверие и уважение, лишили са се от
чувство за дом, общност и единство, както и желание за полагане на общи
грижи, уважение и подкрепа между членовете на семейството. От събраните
по делото гласни доказателства, кредитирани от съда като обективни, по
недвусмислен и категоричен начин се установява, настъпилата между
съпрузите фактическа раздяла, както и че тя се дължи на поведението на
ответника. Съдът приема, че поведението на ответника е довело до разкъсване
на семейната общност, до липса на взаимност, уважение, доверие и другарски
отношения между съпрузите, като съществуващата между тях брачна връзка е
останала запазена само формална и несъответна по съдържание на уредената
в закона брачна връзка. Последното обуславя разстройство на брака, което не
може да се преодолее, с оглед възстановяване на нормалните съпружески
отношения. При това положение, съдебният състав намира, че бракът между
страните е спрял да изпълнява присъщата му социална функция, поради което
и следва да бъде прекратен с развод.
8
Доколкото съдът е сезиран с искане по реда на чл. 49, ал. 3 СК, то са
налице предпоставките за произнасяне по въпроса относно вината за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака.
Законовата уредба не дефинира понятието ”вина за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака”. Съдът приема това понятие като
компилация от обективно и субективно отношение на всеки от
съпрузите към брачната връзка, неизпълнение на поетите брачни
задължения за взаимност, съвместно живеене на съпрузите и грижи за
семейството. В тази насока, за да се произнесе на основание чл.49, ал.3
вр. ал.1 от СК по въпроса за вината, съдът съобрази следното:
Съдът изцяло възприема показанията на двамата свидетели **** и ****,
като приема, че те съдържат данни за релевирани от ищцата факти и брачни
провинения, базират се на непосредствени впечатления и не противоречат на
приети за установени факти, с оглед съвкупната преценка на всички писмени
и гласни доказателства. От показанията на свидетелите се установи, че на
практика по време на брака ответникът не е бил постоянно трудово зает и е
искал от ответницата да м удава пари, от средствата които тя получава като
помощ за отглеждане на децата. Освен това се установява, че родителите на
ищцата често са предоставяли хранителни продукти на семейството.
Обстоятелствата изяснени с гласните доазателства събрани от разпита и на
двамата свидетели, ангажирани от ищцата са лични впечатбления на саммите
свидетели. Ответникът не ангажира никакви доказателства, нито гласни, нито
писмени за евентуална своя трудова ангажираност, или осигуряване на
средства за издръжка на семейството си. В тази връзка съдът приема, че за
финансовата издръжка на семейството, грижи е полагала основно ищцата –
лично и посредством материална и финансова помощ от своите родители.
Доказателства в тази връзка са и приложените фактури за заплатени
логопедични процедури на детето Карлос.
Съдът изцяло възприема показанията на двамата свидетели **** и ****,
като приема, че те съдържат данни за релевирани от ищцата факти и брачни
провинения, базират се на непосредствени впечатления и не противоречат на
приети за установени факти, с оглед съвкупната преценка на всички писмени
и гласни доказателства.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, се установява,
9
че конкретните причини и персонална вина за разстройство на брачните
отношения и от там за настъпилата фактическа раздяла между страните е
поведението на ответника, който на практика през целия период на
съществуване на брачната връзка, се е държал грубо и неуважително към
съпругата си, като част от действията му по нанасяне на обиди и побой над
нея са извършвани в присъствие на множество други лица, които са станали
свидетели на тези действия. Налице са доказателства, че свидетели на тези
прояви на насилие са станали и децата на страните. Съдът приема че е налице
дълбоко и непоправимо разстройство, поради което бракът следва да се
прекрати с развод по вина на ответника.
По отношение предоставяне упражняването на РОДИТЕЛСКИТЕ
ПРАВА:
Искане за предоставяне упражняване на родителските права по
отношение на родените от брака деца ****, ЕГН:********** и ****,
ЕГН:********** е направила майката, като ответникът както в отговора на
ИМ, така и в предявения насрещен иск изрично заявява, именно майката да
упражнява родителските права на децата им. В тази връзка от изготвения по
делото социален доклад се установява, че майката притежава необходимия
родителски капацитет и има възможност за осигуряване и занапред
отглеждането на децата. Съдът намира, че на този етап майката може да
осигури добър живот на децата и задоволяване на основните му житейски
потребности, характерни за възрастта, в която се намира. Такова е и
становището на Д”СП”- гр. Варна, изразено в писмения доклад.
По отношение на режима на ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ С ДЕТЕТО:
При определяне на личните отношения с родителя, комуто не е
предоставено упражняване на родителските права, също следва да се изхожда
изцяло с оглед интересите на децата. Становището на Д”СП”- гр. Варна,
изразено в писмения доклад е, че майката не се противопоставя бащата да
ползва по-разширен режим на лични контакти с децата.
Съдът счита, че следва да бъде определен следния времеви режим: всяка
първа и трета седмица от месеца от 13,30ч. в петък до 19 часа в неделя с две
приспивания в дома на бащата.
Бащата има право да взема децата при себе си 30 календарни дни през
лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.
10
През Коледните и Новогодишните празници го следния начин:
на всяка нечетна година децата ще прекарват Коледа при своя баща, а
Нова година при своята майка.,
- на всяка четна година децата ще прекарват Коледа при своята майка,
Нова година при своя баща;
- Независимо от разпределението на режима бащата има право да
взима децата на своя рожден ден, когато този ден се пада почивен от
10ч. до 18,30ч. Същото важи и за майката, децата ще бъдат при своята
майка на нейния рожден ден, независимо от разпределения режим на
личен контакт с бащата.
По отношение на ИЗДРЪЖКАТА НА ДЕЦАТА:
Съгласно чл.143, ал.2 и чл.142 СК размерът на издръжката следва да
бъде съобразен както с възрастта и нуждите на детето, така и с възможностите
на родителя да я дава. По делото от изготвения от ДСП-Варна социален
доклад се установява, че през учебната 2020/21 г. Стилиян е записан в
подготвителната група на СУ "****" гр. Варна, ж. к. ****, като до този
момент детето не е посещавало учебното заведение. Не са налице
доказателства за някакви негови здравословни проблеми, или други, които да
налагат извънредни разходи. Установява се, че детето Карлос не е обхванат от
образователната система, като по данни на близките му той има говорен
дефицит, заради който посещава два пъти в седмицата частен логопед.
Доказателства за това са пнредставени и по делото, посредством прилагане на
фактури за извършени от страна на ищцата плащания за логопедични услуги.
Установява се от социалния доклад, че детето не умее да контролира тазовите
си функции и все оше е с памперси. а това противоречи на изискванията за
прием в детско учебно заведение.
От събраните в хода на съдебното производство не се установи никой
от родителите да работи, като ищцата на практика отглежда двете деца. Освен
липса на трудови доходи, по отношение на ответника не бе установено да
притежава някакво имущество, което би му дало възможност без затруднение
да заплаща издръжка в по-висок от минимално установения размер. Ищцата
не проведе доказване за възможността на ответника да заплаща по-висок от
минималния размер на издръжка в полза на своите деца. Самата ищца заявява,
че ответникът не упражнява трудова дейност, но в същото време претендира
11
размер на издръжка, значително над минималния. Следва да се отбележи още,
че бащата е в трудоспособна възраст, но не работи по трудово
правоотношение и липсват доказателства да реализира доходи. Бащата е във
видимо /предвид явяванията му в с.з./ добро здравословно състояние мъж в
млада възраст. Не бяха ангажирани никакви доказателства ответникът да
страда от някакво заболяване, което му пречи на упражнява трудова функция
и да реализира доходи, а и не бяха наведени подобни твърдения. Освен това
няма задължения да плаща наемни вноски или други алиментни задължения.
В случая, тъй като издръжка се търси от бащата, при определянето й
следва да се вземе предвид, че майката ще отглежда и ще полага и занапред
грижи за издръжката на децата, а бащата е в трудоспособна възраст поради
което не са налице пречки да започне да се труди, за да осигури издръжка на
децата си, която безспорно дължи.
При отчитане нормата на чл. 59, ал. 5 СК, с оглед възрастта на детето
Стилиян, материалните възможности на двамата родители, следва да бъде
определена обща месечна издръжка в размер на 350.00 лв. за детето Стилиян,
от които 180.00 лв. следва да заплаща бащата, а останалата сума да се поеме
от майката, която полага ежедневните и непосредствени грижи по
отглеждането и възпитанието на детето. Съдът приема, че месечната
издръжка от 180 лв. може да бъде заплащана от бащата, без това да му
създава затруднения по смисъла на закона, както и че с този размер могат да
бъдат задоволени доказаните потребности на детето Стилиян. До посочения
размер искът е основателен и следва да бъде уважен. За разликата над 180 лв.
до претендираните 400 лв. претенцията е неоснователна и недоказана, поради
което следва да бъде отхвърлена. С така определения размер на месечната
издръжка съдът приема, че могат да бъдат задоволени доказаните
потребности на малолетното дете и е достатъчна да му осигури такива
условия на живот, каквито то би имало, ако родителите му живеят заедно.
Както е разяснено в ППВС № 5/1970 г., размерът на издръжката следва да
съдейства за правилното развитие на децата, а не да ги стимулира към
обществено неполезен начин на живот и неоправдан лукс.
При отчитане нормата на чл. 59, ал. 5 СК, с оглед възрастта и нуждите
от логопедични грижи за детето Карлос, материалните възможности на
двамата родители, следва да бъде определена обща месечна издръжка в
12
размер на 380.00 лв. за детето Карлос, от които 200.00 лв. следва да заплаща
бащата, а останалата сума да се поеме от майката, която полага ежедневните
и непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието на детето. Съдът
приема, че месечната издръжка от 200 лв. може да бъде заплащана от бащата,
без това да му създава затруднения по смисъла на закона, както и че с този
размер могат да бъдат задоволени доказаните потребности на детето Карлос.
До посочения размер искът е основателен и следва да бъде уважен. За
разликата над 200 лв. до претендираните 400 лв. претенцията е неоснователна
и недоказана, поради което следва да бъде отхвърлена. С така определения
размер на месечната издръжка съдът приема, че могат да бъдат задоволени
доказаните потребности на малолетното дете и е достатъчна да му осигури
такива условия на живот, каквито то би имало, ако родителите му живеят
заедно. Следва да се отчете необходимостта от провеждане на логопедични
процедури, които се заплащат от родителите. Както е разяснено в ППВС №
5/1970 г., размерът на издръжката следва да съдейства за правилното развитие
на децата, а не да ги стимулира към обществено неполезен начин на живот и
неоправдан лукс.
Съгласно разясненията дадени в цитираното по-горе ППВС № 5/1970г.,
ежемесечните плащания в изпълнение на определението за привременна
издръжка погасяват задължението за издръжка за времето, за което се
отнасят. Когато с решението по брачния иск се присъди издръжка в по-голям
или по-малък размер на издръжка за бъдеще време, по-големият или по-
малкият размер на окончателната издръжка не е основание нито за
доплащане, нито за прихващане. При така даденото разрешение следва да се
приеме, че горният размер на издръжката ще се дължи за периода от датата на
подаване на исковата молба в съда – 09.07.2021г. до датата на постановяване
на определението за привременни мерки, а именно: до 19.10.2021 г. вкл.,
както и от датата на влизане в сила на настоящото решение, до който момент
се дължи определеният с привременните мерки размер на същата.
По отношение предоставяне ползването на СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ:
Искане за предоставяне ползването на семейното жилище, находящо се
в гр.Варна, община Варна, област Варна, кв."****", ул."**** „№50 е
направила майката. При решаването на този въпрос съдът отчита съгласно чл.
56, ал. 1 СК, че от брака има родени две деца, които към настоящия момент са
13
малолетни, родителските права по отношение на които са предоставени за
упражняване на майката. Доколкото по делото са налице твърдения, че това
жилище е собственост на роднини на ищцата, а в същото време ответникът не
предявява претенции към него, а изрично завява, че следва на ищцата да бъде
предоставено ползването на това жилище, съдът приема, че тази искова
претенция следва да бъде уважена. При преценка на този въпрос съдът
съобрази и обстоятелството, че вина за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака има ответникът, макар и той да не предявява насрещна
претенция.
По отношение на ФАМИЛНОТО ИМЕ на съпругата:
По релевираното от ищцата искане за възстановяване на предбрачното
си фамилно име, както и релевирано подобно искане и от страна на ответника
в предявения насрещен иск: Доколкото искането за възстановяване на
предбрачното фамилно име, на основание чл. 53 СК е предоставено в полза на
съпругата, ответникът не може да иска от нейно име да бъде възстановено
предбрачното й фамилно име. В същото време доколкото самата ищца
предявява подобен иск следва същият да бъде уважен и тя да носи
предрбачното си фамилно име – Х..
На основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси събирани от
съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса по иска за
развод в размер на 50 лв., която следва да бъде заплатена от ответника.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати държавна такса за присъдената издръжка за бъдеще време, в общ
размер от 547,20 лв.
Ищцата е направила искане за присъждане на реализираните от нея
разноски по делото, но не е представила списък по чл.80 ГПК, както и
доказателства за изплатено адвокатско възнаграждение, поради което съдът
не дължи произнасяне по техния размер.
Съдът намира, че разноските направени от ответника във връзка с
претенцията му с правно основание чл.57, ал.2 ГПК не следва да се възлагат
на ищцата. Съгласно чл.329 ГПК съдебните разноски по брачните дела се
възлагат върху виновния или недобросъвестния съпруг /нормата е аналогична
на чл.270 действащия до 01.03.2008 г. ГПК/. Според т.3 от ТР №119/56г. на
ОСГК на ВС правилото по чл.270 ГПК /отм./ е приложимо и относно
14
свързаните с брачния иск искания, вкл. относно родителските права, за
мерките, относно децата и за предоставяне на семейното жилище, независимо
от това в чия полза ще бъде разрешен въпросът относно тях. Доколкото
разпоредбата на чл. 329 ГПК е аналогична на разпоредбата на чл. 270 ГПК
/отм./, съдът намира, че посоченото тълкуване не е загубило значението си и е
приложимо и в настоящия случай. След като в случая съдът приема, че
вината за прекратяване на брака е на съпруга – разноските по делото следва да
бъдат възложени в негова тежест, независимо от изхода по останалите искове,
разгледани в производството.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между В. АЛД. ХР., ЕГН:**********
и Н. СТ. ХР., ЕГН:**********, сключен на 16.06.2020г., за което
обстоятелство е съставен Акт за граждански брак **** от 16.06.2020г. от
длъжностното лице по гражданско състояние при Община Варна, на
основание чл. 49, ал. 1 СК.
ОБЯВЯВА, че вина за разстройството на брачните отношения има
съпругът Н. СТ. ХР., ЕГН:**********, на основание чл. 49, ал. 3 СК.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителски права по отношение на
роденото от брака дете ****, ЕГН:**********, роден на 04.0.2015г., на
майката В. АЛД. ХР., ЕГН:**********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето ****, ЕГН:**********, роден на
04.0.2015г., при майката В. АЛД. ХР., ЕГН:**********, на адрес: гр.Варна,
община Варна, област Варна, кв."****", ул."**** „№50.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителски права по отношение на
роденото от брака дете ****, ЕГН:**********, роден на 26 10.2016г., на
майката В. АЛД. ХР., ЕГН:**********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето ****, ЕГН:**********, роден на
26 10.2016г., при майката В. АЛД. ХР., ЕГН:**********, на адрес: гр.Варна,
община Варна, област Варна, кв."****", ул."**** „№50.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо в
гр.Варна, община Варна, област Варна, кв."****", ул.“****“ №50 на майката
15
В. АЛД. ХР., ЕГН7********** и на ненавършилите пълнолетие деца ****,
ЕГН:**********, роден на 04.0.2015г и ****, ЕГН:**********, роден на 26
10.2016г.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на бащата Н. СТ. ХР.,
ЕГН:********** с децата ****, ЕГН:**********, роден на 04.0.2015г и ****,
ЕГН:**********, роден на 26 10.2016г. както следва:
- всяка първа и трета седмица от месеца от 13,30ч. в петък до 19 часа в
неделя с две приспивания в дома на бащата.
- бащата има право да взема децата при себе си 30 календарни дни през
лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.
- през Коледните и Новогодишните празници го следния начин:
- на всяка нечетна година децата ще прекарват Коледа при своя
баща, а Нова година при своята майка.,
- на всяка четна година децата ще прекарват Коледа при своята
майка, Нова година при своя баща;
- Независимо от разпределението на режима, бащата има право да взима
децата на своя рожден ден на пети февруари, когато този ден се пада почивен
от 10ч. до 18,30ч.
- На рождения ден на майката – деветнадесети септември, децата ще
бъдат при своята майка, независимо от разпределения режим на личен
контакт с бащата.
ОСЪЖДА Н. СТ. ХР., ЕГН:********** ДА ЗАПЛАЩА в полза на
детето ****, ЕГН:**********, роден на 04.0.2015г. чрез неговата майка и
законен представител В. АЛД. ХР., ЕГН:********** месечна издръжка в
размер на 180.00 лв. /сто и осемдесет лева/, с падеж 5-то число на месеца, за
който се дължи издръжката, ведно със законната лихва, до окончателно
изплащане на задължението, считано от датата на исковата молба - 09.07.2021
г., до постановяване на привременните мерки, а именно до 19.10.2021 г.
включително, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 180 лв. до
претендирания размер от 400 лв. месечно, на основание чл. 143 СК.
Плащането следва да бъде извършвано по банкова сметка в Банка
«ДСК» АД IBAN: BG62STSA93000022571650.
ОСЪЖДА Н. СТ. ХР., ЕГН:********** ДА ЗАПЛАЩА в полза на
16
детето ****, ЕГН:**********, роден на 04.0.2015г. чрез неговата майка и
законен представител В. АЛД. ХР., ЕГН:********** месечна издръжка в
размер на 180.00 лв. /сто и осемдесет лева/, с падеж 5-то число на месеца, за
който се дължи издръжката, ведно със законната лихва, до окончателно
изплащане на задължението, считано от датата на влизане в сила на
настоящото решение до настъпване на законна причина за изменение или
прекратяване, с падеж до 5-то число на месеца, за който се дължи издръжка,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 180 лв. до претендирания размер от
400 лв. месечно, на основание чл. 143 СК.
Плащането следва да бъде извършвано по банкова сметка в Банка
«ДСК» АД IBAN: BG62STSA93000022571650.
ОСЪЖДА Н. СТ. ХР., ЕГН:********** ДА ЗАПЛАЩА в полза на
детето ****, ЕГН:**********, роден на 26 10.2016г., чрез неговата майка и
законен представител В. АЛД. ХР., ЕГН:********** месечна издръжка в
размер на 200.00 лв. /двеста лева/, с падеж 5-то число на месеца, за който се
дължи издръжката, ведно със законната лихва, до окончателно изплащане на
задължението, считано от датата на исковата молба - 09.07.2021 г., до
постановяване на привременните мерки, а именно до 19.10.2021 г.
включително, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 200 лв. до
претендирания размер от 400 лв. месечно, на основание чл. 143 СК.
Плащането следва да бъде извършвано по банкова сметка в Банка
«ДСК» АД IBAN: BG62STSA93000022571650.
ОСЪЖДА Н. СТ. ХР., ЕГН:********** ДА ЗАПЛАЩА в полза на
детето ****, ЕГН:**********, роден на 26 10.2016г. чрез неговата майка и
законен представител В. АЛД. ХР., ЕГН:********** месечна издръжка в
размер на 200.00 лв. /двеста лева/, с падеж 5-то число на месеца, за който се
дължи издръжката, ведно със законната лихва, до окончателно изплащане на
задължението, считано от датата на влизане в сила на настоящото решение до
настъпване на законна причина за изменение или прекратяване, с падеж до 5-
то число на месеца, за който се дължи издръжка, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 200 лв. до претендирания размер от 400 лв. месечно, на
основание чл. 143 СК.
Плащането следва да бъде извършвано по банкова сметка в Банка
«ДСК» АД IBAN: BG62STSA93000022571650.
ПОСТАНОВЯВА след развода В. АЛД. ХР., ЕГН:**********, да носи
предбрачното си фамилното име - Х..
ОСЪЖДА Н. СТ. ХР., ЕГН:********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС сумата от 50.00 /петдесет/
лева, представляваща окончателна държавна такса по иска за развод, на
основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата
по ГПК и сумата от 547,20 лв. /петстотин четиридесет и седем лева и 20 ст.
/, представляваща държавна такса по иска за издръжката, на основание чл. 1
от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК вр. чл. 69,
17
ал. 1, т. 7 ГПК.
РЕШЕНИЕТОподлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните заедно със
съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
18