Р Е
Ш Е Н
И Е № 1639
гр. Пловдив, 18.09.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХVІІІ състав, в публично съдебно заседание на седми юли
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при секретаря Р. П., разгледа докладваното от
председателя административно дело № 951
по описа за 2020г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 118 от КСО във вр.
чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по
жалба на М.И.К., ЕГН: ********** ***,
против Решение № Ц2153-15-5 от 13.04.2020г. на директора на ТП на НОИ - гр.
Пловдив, което е отхвърлена жалба вх. № Ц1012-15-5 от 16.03.2020г. против
Разпореждане № ********** Протокол № 2146-15-151 от 25.02.2020г. на за ръководителя на ПО при ТП на НОИ – гр.
Пловдив, с което на основание чл. 95, ал. 2 от КСО е спряно изплащането на личната
пенсия за осигурителен стаж и възраст, отпусната на жалбоподателя, считано от
03.02.2020г. до установяване на действително положения осигурителен стаж и
право на пенсия.
Жалбоподателят, в жалбата си до съда моли
за отмяна на оспореното решение, като излага съображения относно това, че не е
извършена проверка в срок от длъжностно лице на постъпилите от МВР документи за
стаж и доход, вместо това пенсията е спряна. Сочи, че стажът не е оспорен нито
е проверен по съответния ред, поради което към датата на издаване на
разпореждането не са представени доказателства, които да водят до прекратяване
на пенсията. Твърди се, че оспореното разпореждане е издадено след изтичане на
14 дневния срок, поради което е нищожно. Претендират се направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение.
Ответникът Директор на ТП на НОИ – гр. Пловдив,
чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт В., оспорва жалбата, като
моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. В писмено становище по
съществото на делото изяснява реда и условията за отпускане на пенсия по § 4,
ал. 1 от ПЗР на КСО, като се сочи, че наличната информация по досъдебното
производство е причина за издаване на обжалвания акт и съответно на
потвърденото с него разпореждане за спиране на пенсията, предвид това, че
поради тази информация е възможно да отпаднат материалните предпоставки за
възникване правото на пенсия на лицето. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази становищата на
страните, на база събраните по делото доказателства, преценени в тяхната
съвкупност и поотделно, прие за установено следното:
Жалбата е подадена от лице, за което оспореният
акт е неблагоприятен. Същата е депозирана по пощата в законоустановения срок и
срещу акт, който подлежи на съдебно обжалване. Предвид това и жалбата се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна от събраните по
делото доказателства се установява следното:
На жалбоподателката
е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на §4
ал.2 от ПЗР на Кодекса за социално осигуряване, считано от 08.08.2020г. За
определяне на правото и размера на пенсията е зачетен осигурителен стаж от
втора категория труд - 12г. 11м. и 10 дн, осигурителен стаж по чл.104 ал.3,
ал.5 и ал.7 от КСО - 10г. 10м. и 24 дни и осигурителен стаж от трета категория
труд – 00г. 4м. и 20 дни. На основание чл.104 от КСО общият зачетен
осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд е 49г. 03м. и 07 дни. С последващи разпореждания пенсията на лицето е осъвременявана.
Във връзка с получена информация от Районна прокуратура - Пловдив относно
образувано досъдебно производство № 260/2019г. и номер на прокурорска преписка
2818/2019г., по което били приобщени като писмени доказателства пенсионни
досиета, за които съществуват съмнения относно правомерността на отпуснатите
пенсии, сред които било и пенсионното досие на К. била започната проверка на
осигурителния и стаж, зачетен при отпускане на пенсията й, считано от 08.08.2000г.. С приемо-предавателен
протокол от 31.01.2020г. разследващ полицай при отдел "Икономическа
полиция" при ОД на МВР – гр. Пловдив предоставил на служители на ТП на НОИ
- Пловдив 1 бр. компактдиск, съставляващ магнитен носител, съдържащ информация
от пенсионните досиета. Върху въпросния протокол бил поставен входящ номер в ТП
на НОИ - Пловдив от 18.02.2020г.. В съдържанието на предоставения компактдиск
били включени и документи, съставляващи пенсионно досие на жалбоподателката,
включващо молба за отпускане на лична пенсия с вх.№ 45229/04.09.20000г., УП-1
45229/04.09.2000г., УП-2А-70/19.03.1996г. от „Хлебопроизводство и сладкарски
изделия” ООД гр.Добрич, сметка индивидуален коефициент, Разпореждане
70/05.10.2000г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, в
което е посочен трудов стаж от 49 години 03 месеца и 07 дни. Извършени са
допълнителни проверки на осигурителите и служебна проверка до отдел „Краткосрочни
плащания и контрол” при ТП на НОИ Добрич и „Краткосрочни плащания и контрол”
при ТП на НОИ Смолян. Установено е, че не е възможно да бъде издадено УП обр. 13 за положен осигурителен стаж за периода от
10.02.1965г. до 30.06.1965г. и от 04.12.1965г. до 31.12.1971г., тъй като
предадените в осигурителния архив документи от осигурителя „Маджарово” ЕАД /в
ликвидация/, към датата на проверката са унищожени. В констативен протокол №
КП-5-24-00745819/14.04.2020г. от ТП на НОИ Добрич е посочено, че осигурителния
стаж и доход на М.К. в „Хлебопроизводство и сладкарски изделия” ООД гр.Добрич
преобразувано в „Добруджански хляб” АД гр.Добрич не може да бъде потвърден като
коректен и достоверен. Осигурителят „Добруджански хляб” АД гр.Добрич декларира,
че представеното удостоверение УП 3 с изх. № А-69/19.03.1996г. не фигурира в
книгите за входяща и изходяща кореспонденция. Всички издадени УП-2 и УП-3 от
дружеството са попълвани на ръка, а не на пищеща
машина до 2008г. Декларирано е и обстоятелството, че в разчетно-платежните
ведомости на дружеството няма данни за лицето М.К.. С разпореждане № **********
протокол № 2146-15-151 от 25.02.2020г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ – гр.
Пловдив, на основание чл. 95, ал. 2 от КСО е спряна отпуснатата лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст /ОСВ/ на жалбоподателката. Като причина за това е посочено, че е
постъпила на 03.02.2020г. информация за образувано досъдебно производство №
260/2019г., към което са приобщени писмени доказателствени средства, а именно
пенсионни досиета, за които съществуват съмнения за правомерността на
отпуснатите пенсии. Отразено е, че изплащането на пенсията се спира до
установяване на положения осигурителен стаж от лицето и съответно правото на
отпускане и получаване на пенсия за ОСВ. Пенсията е спряна, считано от
03.02.2020 г..
В съдебно заседание е изслушана
допусната съдебно-почеркова експертиза, приета без
възражение от страните. Вещото лице заключава, че в представеня
за изследване Образец УП-1 №45229/04.09.2000г. подписа от името на М.К. не е
изпълнен от М.И.К..
При така установеното от фактическа
страна, съобразно доказателствата по делото, съдът прие следното от правна страна:
Обжалваното решение е издадено от
компетентен орган, съгласно чл. 117, ал. 3,
вр. с ал. 1, т. 2, б. "а" от КСО и в предвидената в закона форма, като съдържа правните и
фактически основания за издаването му. При издаването на обжалваното решение
според съда не е допуснато нарушение на административно производствените
правила и решението е постановено и в съответствие с материалния закон. За тези
си изводи съдът взе предвид съвкупността от всички доказателства, съдържащи се
в приетата административната преписка и допълнително приетите писмени
доказателства.
Съгласно разпоредбата на чл. 95, ал. 2 от КСО, длъжностното лице, на което е възложено ръководството на
пенсионното осигуряване в ТП на НОИ, може да издаде разпореждане за спиране на
пенсията, когато са представени доказателства за обстоятелства, които могат да
доведат нейното прекратяване съгласно чл. 96, ал. 1. Разпореждането се издава в
14-дневен срок от представяна не доказателствата. Ако се установи, че няма
основание за прекратяване на пенсията, тя се възобновява от датата на
спирането.
В конкретния случай, макар нито
издателят на разпореждането за спиране, нито горестоящия
административен орган в обжалваното решение да са конкретизирали това, относима е хипотезата на чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО,
която сочи, че пенсията се прекратява, когато отпадне основанието за
получаването й. С разпореждане е отпусната ЛПОСВ, съобразно § 4, ал. 1 от ПЗР
на КСО, при което изходната база за определяне правото на пенсия е наличието на
определена възраст и съответно осигурителен стаж с определена минимална
продължителност от първа и/или втора категория труд. Следователно, хипотезата
по чл. 94, ал. 1, т. 4 от КСО
би била налична, ако се установи например неистинност на документите, или част
от тях, които установяват осигурителен стаж, при което би отпаднала
материалната предпоставка за възникване правото на пенсия. За приложението на чл. 95, ал. 2 от КСО е достатъчно да е налице вероятност от установяване на
такъв резултат. От значение за правилността на извода за наличие на това
основание за спиране е относимостта на представените
доказателства за обстоятелствата, които могат да доведат до прекратяване на
пенсията. В случая се установява, че на вниманието на ръководителя на ПО в ТП
на НОИ – гр. Пловдив са представени копия на документи, касаещи отпуснати
пенсии, които са били иззети и приобщени по досъдебно производство, за които съществуват съмнения относно истинността
им. Действително не са налице данни наказателното производство да е водено
против жалбоподателката. Не са налице данни и по
досъдебното производство към момента на произнасяне разпореждането за спиране
на пенсията на практика да са инкриминирани документи, съставляващи част от
тези, събрани по пенсионното досие на К.. Същевременно, обаче, при наличието на
документи, анулиращи представени такива от лицето, по-конкретно от осигурителя „Добруджански
хляб” АД гр.Добрич за липса на данни за положен в предприятието трудов стаж, възниква
сериозно съмнение за правомерността на отпуснатата пенсия, което е достатъчно
основание за спирането й по чл. 95, ал. 2 от КСО. И това е така, защото при наличие на такова съществено
различие, каквото е посочено като мотив и в оспореното решение, касаещо осигурители, продължителност и категория на
зачетения стаж, наложително е извършването на проверка, която да установи
действителното положение на нещата, защото очевидно е, че част от документите
са или неистински, или с невярно съдържание, или изгубени или изобщо не са
предадени документи от осигурители в архива на ТП на НОИ – гр. Хасково.
Доколкото такава проверка в действителност е започнала веднага и без
неоправдано забавяне и нейният предмет е именно установяване правомерността на
отпуснатата пенсия то съдът намира, че напълно основателно компетентният по чл. 95, ал. 2 от КСО орган е постановил спиране на пенсията, като е издал
надлежно разпореждане за това. Налице са доказателства, създаващи вероятност от
отпадане основанието за получаване на пенсията. Както се посочи, за приложение
разпоредбата на чл. 95, ал. 2 от КСО не е необходимо установяване по категоричен начин към
момента на преценката на органа на отпадане на основанието за отпускане на
пенсията, а е необходимо да е налице вероятност от такъв резултат. В случая
според съда, при проверката по чл. 169 от АПК
се установява, че като е издал разпореждането за спиране на пенсията,
ръководителят на ПО, който е компетентният орган да спре пенсията, е приложил
точно закона в рамките на оперативната му самостоятелност, като не е надхвърлил
същите, както се твърди в жалбата. В тази насока, ако в рамките на започналата
проверка във връзка с постъпване на посочените доказателства, станали основание
за спиране на пенсията, се установи, че няма основание за нейното прекратяване,
то тя ще следва да бъде възобновена от датата на спирането ѝ и това съставлява законова гаранция срещу претърпените от
жалбоподателя неудобства от спиране на пенсията. Обстоятелството, че е била
извършвана проверка и по-рано при вземане решение за отпускане на пенсията, при
която не са били установени основания за прекратяване на пенсията, не означава,
че не следва да се спре пенсията при наличие на основанията по чл. 95, ал. 2 от КСО и че не може и не следва да се извърши нова проверка, като
се има предвид, че доказателствата, обуславящи съмнения в правомерността на
отпуснатата пенсия, са станали известни на пенсионните органи след
осъществените проверки, а законността на акта, с който се спира пенсията, се преценява
именно към момента на издаването му. Освен това, КСО не поставя ограничения за
пенсионните органи за извършване на проверки по вече влезли в сила
разпореждания за отпускане на пенсии, с оглед последващо
изменение или отмяна на същите, включително и по инициатива на органа, в
предвидените за това случаи. В тази насока, действително в разпореждането за
спиране, което е оставено в сила с оспореното решение на директора на ТП на НОИ
– гр. Пловдив, е посочено, че информация в ТП на НОИ – гр. Пловдив е постъпила
на 03.02.2020г., като очевидно това е датата на постъпване в ТП на НОИ на
постановлението на РП - Пловдив, с което е разрешено получаването на магнитен
носител на иззетите по досъдебното производство пенсионни преписки.
Спазен е, според съда, при издаване на
разпореждането за спиране на пенсията и принципът по чл. 6, ал. 2 от АПК,
като същото не е засегнало правото на жалбоподателя да получава пенсия в степен
по-голяма от целта, за която се издава и в тази връзка издаденото разпореждане
е било съобразено и с целта на закона, като се има предвид и че пенсията е
спряна до установяване на положения осигурителен стаж и съответно правото за
отпускане на пенсия, проверката за което е започнала незабавно. Поради изложеното следва да бъде постановено решение, с което да бъде
отхвърлена жалбата като неоснователна, а обжалвания административен акт да бъде
потвърден като правилен и законосъобразен.
При
посочения изход на спора, съобразно направените искания, разноски се дължат
само на ответника. От негова страна е направено искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за осъществената защита, което се определи по
реда на чл.143 ал.3 АПК в размер на 100.00 (сто лева).
Ето защо и поради мотивите, изложени по–горе,
на осн. чл.172 ал.2 АПК Съдът
РЕШИ :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.И.К., ЕГН: ********** ***, против
Решение № Ц2153-15-5 от 13.04.2020г. на директора на ТП на НОИ - гр. Пловдив,
което е отхвърлена жалба вх. № Ц1012-15-5 от 16.03.2020г. против Разпореждане №
********** Протокол № 2146-15-151 от 25.02.2020г. на за ръководителя на ПО при ТП на НОИ – гр.
Пловдив, с което на основание чл. 95, ал. 2 от КСО е спряно изплащането на
личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, отпусната на жалбоподателя,
считано от 03.02.2020г. до установяване на действително положения осигурителен
стаж и право на пенсия.
ОСЪЖДА М.И.К., ЕГН: ********** *** да заплати на ТП на НОИ – гр. Пловдив, с адрес гр.
Пловдив, ул. "Любен Каравелов" № 7 сумата в размер на 100 (сто) лева възнаграждение
за осъществената юрисконсултска защита.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: