Присъда по дело №400/2021 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 23
Дата: 7 март 2022 г. (в сила от 10 юни 2022 г.)
Съдия: Димитър Христофоров Кирилов
Дело: 20214430200400
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 23 февруари 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 23
гр. Плевен, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Димитър Хр. Кирилов
СъдебниИГНАТ СТЕФАНОВ КАСАБОВ

заседатели:ПЛАМЕН ЛЕНКОВ ТОПАЛСКИ
при участието на секретаря ЗАХАРИНКА К. ПЕТРАКИЕВА
и прокурора Д. Ив. М.
като разгледа докладваното от Димитър Хр. Кирилов Наказателно дело от
общ характер № 20214430200400 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и Закона
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия ИЛ. С. М. - роден на *****г. в с. *****, обл.
Плевен, живущ в с.*****, обл.Плевен, ул.„***“ ***. ***, *** гражданин, със
средно образование, безработен, разведен, неосъждан, ЕГН: **********, за
ВИНОВЕН в това, че на неустановен ден в периода от 19.09.2020 година до
19.10.2020 година в гр.Пордим, обл.Плевен, отнел чужда движима вещ - 1 бр.
телевизор марка „Самсунг" 65 инча на стойност 881,20 лв. (осемстотин
осемдесет и един лева и двадесет стотинки) от владението на собственика М.
Б. М. от с.гр., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да го присвои
– престъпление по чл.194, ал.1 от НК.
ОСЪЖДА подсъдимия ИЛ. С. М. със снета по делото самоличност на
основание чл.194, ал.1 от НК, вр. чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК – “Пробация”,
1
при следните пробационни мерки: по чл.42а, ал.3, т.1, във вр. с чл.42а, ал.2,
т.1 от НК – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ДЕСЕТ
месеца, която на основание чл.42б, ал.1 от НК да се изпълни чрез явяване и
подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно
лице, с периодичност два пъти седмично; по чл.42а, ал.3, т.1, във вр. с чл.42а,
ал.2, т.2 от НК – задължителни периодични срещи с пробационен служител за
срок от ДЕСЕТ месеца.
ОСЪЖДА на основание чл. 45 от ЗЗД подсъдимия ИЛ. С. М., да заплати
на гр. ищец и частен обвинител М. Б. М. сумата от 881.20 лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на
деянието предмет на обвинението ведно със законната лихва върху тази сума
считано от датата на увреждането 19.09.2020г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия ИЛ. С. М. да
заплати по сметка на ОД на МВР Плевен съдебно-деловодни разноски в
размер на 54.90 лева и по сметка на РС-Плевен съдебно-деловодни разноски в
размер на 80.00 лв., и държавна такса в размер на 50.00 лв. върху уважения
граждански иск, както и направените разноски за адвокатско възнаграждение
от страна на гр. ищец и частен обвинител М. в размер на 600 лева.
На основание чл.310, ал.2, вр. чл.308, ал.1 от НПК СЪДЪТ обявява на
страните, че мотивите ще бъдат изготвени в срок до 60 /шестдесет/ дни.
ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира в 15 дневен срок от
днес пред Плевенски окръжен съд.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

М О Т И В И към Присъда № 23 от 07.03.2022г. по
НОХД№400/2022г. по описа на РС-гр. Плевен.

Обвинението е против И. С. М., с ЕГН – ********** от с. ***, обл.
Плевен, за това че на неустановен ден в периода от 19.09.2020г. до
19.10.2020г. в гр. родим, обл. Плевен, отнел чужда движима вещ – 1 бр.
телевизор марка „Самсунт“ 65 инча на стойност 881,20 лева от владението на
собственика М. Б. М. от гр.Пордим, обл. Плевен, без нейно съгласие, с
намерение противозаконно да го присвои - престъпление по чл.194, ал.1 от
НК.
В хода на съдебното следствие е приет за съвместно разглеждане в
наказателното производство граждански иск от М. Б. М. против подсъдимия
И.М. за сумата от 881.20 лева, представляваща обезщетение за нанесените й в
резултат на престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на увреждането до окончателното й
изплащане.
Представителят на Районна прокуратура – гр. Плевен, счита че
обвинението е доказано въз основа на събраните по делото доказателства,
като прави подробна интерпретация на фактическата обстановка установена,
чрез доказаните според него фактически обстоятелства.
Повереникът на гр. ищец и ч.о. М., адв. Б., споделя становището на
държавното обвинение, че събраните по делото доказателства потвърждават
фактологията, която е описана в обвинителния акт и потвърждават извода, че
подсъдимият е извършил престъплението за което му е повдигнато
обвинение. Моли да бъде постановена присъда, с която подсъдимият да бъде
признат за виновен и му бъде определено наказание според предвиденото в
закона, като не споделя становището на представителя на обвинението, че на
подсъдимия следва да бъде наложено наказание „Пробация“, като следва да
му бъде наложено наказание лишаване от свобода, което да бъде в
минимален размер и съответно отложено с изпитателен срок. Моли да бъде
уважен предявения от доверителката му граждански иск, както и да бъдат
присъдени направените по делото разноски от страна на гр. ищец и ч.о. М..
Защитникът на подсъдимия И. С. М., адвокат Р.И. в пледоарията си
подробно излага своите съображения за недоказаност на обвинението.
Подсъдимият И. С. М. в последната си дума моли да бъде оправдан.
Съдът след като взе предвид обясненията на подсъдимия И. С. М.,
показанията на гр. ищец и частен обвинител М. Б. М., свидетелите С. М. Я., А.
С. К., С. И. С., заключението на вещото лице М. С. М. по изготвената
съдебно-стокова експертиза, назначената очна ставка между подсъдимия
И.М. и свидетеля А.К., приетите и вложени в делото писмени
доказателствени средства приобщени по реда на чл.283 от НПК, както и
представените по досъдебно производство № ЗМ 217/2020 година по описа на
1
РУ-гр. Пордим, преписка №8046/2020г. по описа на Районна прокуратура-
Плевен писмени доказателствени средства приобщени по реда на чл. 283 от
НПК, намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият И. С. М. живее в с. ***, обл. Плевен, безработен е и не
реализира трудови доходи. В края на лятото на 2020г. подсъдимият М. и гр.
ищец и ч.а. М. сключили устен договор за изработка с предмет - вътрешен
ремонт на къщата на М.М., намираща се в гр. Пордим. Плащането по
договора се осъществявало периодично, като сумите били изплащани от ****
на гр. ищец и ч.о. М., който работи в Германия. В средата на месец септември
гр. ищец и ч.о. М. заминала за сватбата на **** си в Германия. За да бъде
довършен започнатия от подсъдимия М. ремонт, тя му оставила ключа за
къщата. След приключването на ремонта подсъдимият М. трябвало да
предаде ключа на свидетелката Я.. В една от стаите на къщата, до която
подсъдимият М. имал свободен достъп били складирани множество вещи,
част от обзавеждането на дома, в това число един брой телевизор марка
„Самсунг“ 65 инча на стойност 881.20 лева. В периода, докато М. отсъствала
от Република България, подсъдимият няколко пъти ходил за кратко до
къщата, като не извършил уговорените ремонтни работи. На неустановен ден
през периода 19.09.2020г. - 19.10.2020г. подсъдимият М. отишъл до къщата
на гр. ищец и ч.о. М., възползвал се от свободния достъп до стаята,
използвана за складиране на вещите и отнел от там един брой телевизор
марка „Самсунг“ 65 инча.
Известно време след като се върнала в България, М. установила липсата
на процесния телевизор и незабавно уведомила органите на РУП - гр.
Пордим.
В хода на разследването е назначена и изготвена съдебно-оценителна
експертиза от заключението на която е видно, че пазарната стойност на
вещите, предмет на престъплението, а именно - един брой телевизор марка
„Самсунг“ 65 инча, към датата на извършването му възлиза на 881,20 лева.

Така изложената и възприета от съда фактическа обстановка се
установява частично от обясненията на подсъдимия И.М. и изцяло от
показанията на гр. ищец и ч.о. М.М., свидетелите С. М. Я., А. С. К.,
заключението на вещото лице М.М. по изготвената съдебно-стокова
експертиза, приетите и вложени в делото писмени доказателствени средства
приобщени по реда на чл.283 от НПК, както и представените по досъдебно
производство № ЗМ 217/2020 година по описа на РУ – гр. Пордим, преписка
№8046/2020г. по описа на Районна прокуратура-Плевен писмени
доказателствени средства приобщени по реда на чл. 283 от НПК.
От обясненията на подсъдимия И.М. се установява, че същият е работил
в Германия заедно с *** си и от там като пристигнал в България с неговия
автомобил, същият го помолил да му направи ремонт в дома му в гр. Пордим.
Подсъдимият М. започнал ремонта с *** си, но последният се поразболял и
2
прекъснали ремонта. След около седмица-две продължил ремонта със ****
си. Уговорката била на подсъдимия да му бъде заплатено 1000 лева, от които
му били дадени само 300 лева, а следвало да получи половината от сумата за
ремонта, за да може да пътува от с. *** до гр. Пордим. Установява се, че гр.
ищец и ч.о. М.М., която е *** на *** на подсъдимия и *** на последния,
заминала за Германия и оставила ключа за къщата на подсъдимия М., тъй
като имало все още неща да се доправят, за да бъде завършен ремонта, но ***
на М. не искал да им даде част от парите. Подсъдимият започнал работа на
друг обект. След като получил част от парите, ремонта продължил. А. М.,
който е *** на М. изпращал пари за ремонта на стаята от Германия. В
последствие подсъдимият М. се разболял и останал *** му С. М. два дена да
довършва електричеството и предал ключът на съседката С.Я.. От
обясненията на подсъдимия М. се установява, че същият е работил в
Германия, когато са докарали процесния телевизор с бус от там. Подсъдимият
твърди, че не е вземал този телевизор. Установява се, че свидетелят А.К. е
ходил почти всеки ден в дома на М., понеже имали родство със същата. За
извършеният ремонт му се дължали още 700 лева, които е трябвало да му се
платят, за да довърши ремонта.
Видно от показанията на гр. ищец и ч.о. М.М. е, че *** на М. уговорил с
подсъдимия М. да извършат ремонт на една от стаите в имота им в гр.
Пордим. След като М. и М. закупили материалите необходими за ремонта,
подсъдимият заедно със своя *** свидетеля С.С. започнали да извършват
същия. На 22.09.2020г. гр. ищец и ч.о. М.М. заминала за Германия, с оглед
състоящо се семейно събитие. Ремонта бил извършен в нейно отсъствие, като
М. била оставила ключовете за къщата си на подсъдимия М., с уговорка, че
като свърши ремонта по стаята, същият да предаде ключа от къщата на
свидетелката С.Я.. М.М. се прибрала в България, като ключовете от къщата й
били оставени на съседката й свидетелката Я.. След като влязла в дома си
М.М. установила, че ремонта по стаята не е извършен според изискванията й,
като след няколко дни установила, че липсва и един от телевизорите й
„Самсунг“ 65 инча, който тя била получила като подарък от **** си за
рождения си ден, който го бил изпратил от Германия, като процесния
телевизор бил свален от буса заедно с подсъдимия М., който впоследствие му
направил поставка, за да не се търка и го били завили с едно одеяло, за да не
се праши и всички тези действия били извършени от подсъдимия М. и гр.
ищец и ч.о. М.. От показанията на М., се установява, че къщата не е била
разпита, нито входната врата, нито прозорец.
От показанията на свидетелката С.Я. се установява, че същата не е
виждала от дома на М.М. да бъде изнасян процесния телевизор. Установява
се, че след като М. е заминала за Германия подсъдимият и *** му повече не са
се явявали в дома й. Идвал е *** на подсъдимия един път и казал, че „ ...идва
за някакви инструменти. ... взема нещо и си замина момчето, с една кола идва
с още едно момче, но не го познавам. После след няколко дена дойде пак
втори път, аз го видях кат дойде, но се прибрах вкъщи, след десетина минути
3
дойде и ми остави ключа само и ми каза – повече няма да работи.“ В своите
показания свидетелката Я. твърди, че никой не е имал ключ за къщата, само
майсторите са имали ключ.
От показанията на свидетеля А. С. К. от гр. Пордим се установява, че
същият познава подсъдимия М. и **** му С.. Твърди, че лично е бил
свидетел, как един ден докато М. е била в Германия, подсъдимият дошъл в
къщата с жълт бус, като е бил придружаван от непознато за него момче.
Двамата влезли в къщата и изнесли въпросния телевизор, след което го
натоварили в автомобила.
Видно от показанията на свидетеля С. И. С. е, че същият заедно с *** си
подсъдимия М. са работили в Германия. След което подсъдимият М. заедно
със своя ***, който е съпруг на гр. ищец и ч.о. М. извършвали ремонт на
стаята. Подсъдимият М. се разболял и не можел вече да работи. Свидетелят
С.С. останал сам да довърши ел.инсталациите стаята. След като превършил
ремонта, предал ключовете на свидетелката С.Я.. След един месец от
предаване на ключовете, А. – *** на М. му се обадил, за да му съобщи, че
липсва някакъв телевизор. От показанията на свидетеля С. се установява, че
същият си е взел инструментите с лек автомобил БМВ, с който са се
предвижвали и по време на ремонта от с. *** до гр. Пордим.
От заключението по изготвената съдебно-стокова експертиза се
установява, че стойността на вещта предмет на престъплението е в размер на
881.20 лева.
Съдът счита тези доказателствени средства за достатъчни за формиране
на вътрешното му убеждение от формална страна и по същество, че е налице
извършено престъпление от страна на подсъдимия И. С. М., налице са преки
и косвени доказателства относно авторството на деянието. Пряко
доказателствено средство се явяват показанията на свидетеля А.К., от които
се установява, че той е видял подсъдимият заедно с друго лице да изнася
вещта предмет на престъплението от дома на М.. От нейните показанията се
установява, че ключ за дома й са имали подсъдимият и неговият ***
свидетелят С.С.. В тази насока са и показанията на свидетелката С.Я..
Установено е в хода на досъдебното производство, че върху патрона на
входната врата на М. не е въздействано поради, което съдът приема, че
отключването на вратата за вземане на вещта е станало с легален ключ, а
именно този, който е бил предоставен на подсъдимия М.. Тези
доказателствени средства са косвени по отношение на обвинението и заедно в
съвкупност с прякото доказателствено средство относно авторството на
деянието от страна на подсъдимия, набавено посредством показанията на
свидетеля К. формират доказателствената съвкупност, затова че подсъдимият
е извършител на престъплението.
Обясненията на подсъдимия И. С. М. са необосновани и противоречащи
на останалите гласни доказателствени средства, и писмени доказателства по
делото, както беше вече установено.
4
Право на подсъдимия е да дава обяснения, каквито намери за
необходимо, с оглед приетата от същия защитна позиция. Съдът обаче не
може да кредитира обясненията на подсъдимия, защото те биват опровергани
от показанията на гр. ищец и ч.о. М.М. и свидетеля А.К., като последният е
очевидец на извършеното престъпление.
С оглед на това съдът счита за безспорно доказано авторството на
деянието, с което подсъдимият И. С. М. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.194, ал.1 от НК.
От изложеното е видно, че са налице признаците от обективна страна
на престъплението.
От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл,
установен посредством анализираните доказателствени средства.
Подбуда за извършване на деянието се явява стремежа за неправомерно
облагодетелстване.
Смекчаващите отговорността обстоятелства по отношение на
подсъдимия И.М. е чистото му съдебно минало.
Съдът не отчита отегчаващо отговорността обстоятелство по отношение
на М..
Преценявайки поотделно и в съвкупност гореизложеното,
съобразявайки принципите за целите и индивидуализация на наказанието,
залегнали в чл.36 и чл.54 от НК, изхождайки от предвидено за гореописаното
престъпление наказание лишаване от свобода до осем години, при
приложението на чл.54 от НК, поради което на подсъдимите следва да им
наложи:
На подсъдимия И. С. М., следва да бъде наложено наказание на
основание чл.194, ал.1 от НК, вр. чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК – “Пробация”,
при следните пробационни мерки: по чл.42а, ал.3, т.1, във вр. с чл.42а, ал.2,
т.1 от НК – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ДЕСЕТ
месеца, която на основание чл.42б, ал.1 от НК да се изпълни чрез явяване и
подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно
лице, с периодичност два пъти седмично; по чл.42а, ал.3, т.1, във вр. с чл.42а,
ал.2, т.2 от НК – задължителни периодични срещи с пробационен служител за
срок от ДЕСЕТ месеца.
Така определеното по вид и размер наказание е справедливо и
обосновано, като е от естество да изпълни предвидените от законодателя в
чл.36 от НК цели, да окаже своето въздействие и ефект спрямо дееца, както и
да повлияе предупредително върху останалите членове на обществото.
По така предявения граждански иск съдът съобрази следното:
Гражданският иск, предявен от М. Б. М. против подсъдимия И. С. М. за
сумата от 881.20 лева, представляваща обезщетение за нанесените й в
резултат на престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва
5
върху тази сума, считано от датата на увреждането до окончателното й
изплащане е основателен. Налице е извършено виновно, противоправно
деяние от страна на подсъдимия И.М., в резултат на което е причинена вреда
на М.М.. Същите се намират в пряка причинно – следствена връзка помежду
си, поради което и в съответствие с разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД възниква
задължението подсъдимия М. да овъзмезди причинената вреда.
При определяне на дължимото на М.М. обезщетение съдът взе предвид
заключението на експерта по изготвената съдебно – стокова експертиза,
съгласно което стойността на отнетата движима вещ – 1 брой телевизор марка
„Самсунг“ 65 инча към датата на инкриминираното деяние възлиза на 881.20
лева. Основавайки се именно на това обективно и безпристрастно заключение
съдът осъди подсъдимия да заплати на М.М. сумата от 881.20 лева,
представляваща обезщетение за нанесените му в резултат на престъплението
имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума до
окончателното и изплащане.
При този изход на процеса на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът
осъди подсъдимия И.М. да заплати направените съдебно-деловодни разноски
по сметка на ОД на МВР – Плевен в размер на 54.90 лева и по сметка на РС-
Плевен деловодни разноски в размер на 80.00 лева, и държавна такса в
размер на 50.00 лева върху уважения граждански иск, както и направените
разноски за адвокатско възнаграждение от страна на гр. ищец и ч.о. М.М. в
размер на 600 лева.
С оглед изложеното съдът постанови присъдата си.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
6
Съобщи за изтекли лични данни