№ 1851
гр. Варна, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Евгения Мечева
при участието на секретаря Стоянка М. Георгиева
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20233110114005 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от „Ю.Б.” АД, ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „В.“, ул. **** № **,
чрез процесуалния му представител – юрк. Н.М., срещу С. Ч. Н., ЕГН
**********, с адрес: гр. Р., ул. *** № ***, вх. ***, ет.***, ап. ***, иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за приемане на
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата 2047.62 лв., представляваща изискуема главница по договор за
револвиращ потребителски кредит № CARD-18737363/02.11.2021 г., сключен
между С. Ч. Н. и „БНП ППФ“ С. А., клон България, чийто правоприемник е
„Ю.Б.“ АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 29.03.2023 г. до окончателното й изплащане,
която сума е предмет на Заповед № ***/19.04.2023 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № ***/2023 г. по
описа на ВРС, ХLVI състав.
В исковата си молба ищецът „Ю.Б.” АД излага, че вземането му се
основана на договор за револвиращ потребителски кредит № CARD-
18737363, сключен на 02.11.2021 г. /дата на първа трансакция/. С договор
PLUS-18696894, сключен на 02.07.2021 г. от разстояние, съгласно чл. 6
ЗПФУР, е предвидено, че кредиторът може да предостави за ползване на
кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен лимит до 10000
лв., като е уговорено, че всички задължения, произтичащи от договора и
свързани с ползването на кредитната карта ще възникнат след активирането й.
Към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК непогасеното задължение
по отпуснатия на ответника револвиращ кредит е в общ размер от 4047.62 лв.,
1
като на 01.06.2022 г. кредитополучателят е преустановил обслужването на
заема, поради което кредитната карта е блокирана. След подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК от страна на ответника са постъпили плащания,
като към момента на депозиране на исковата молба в съда е дължима
претендираната главница в размер на 2047.62 лв. Посочва, че на 31.05.2023 г.
е извършено прехвърляне на търговското предприятие на БНП ППФ – клон
България КЧТ по реда на чл. 15 ТЗ, което обстоятелство е вписано по
партидите на дружествата в ТР. По изложените съображения моли
предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски.
С нарочна молба от 19.01.2024 г. ищецът, чрез процесуалния му
представител – юрк. К.З., излага, че в хода на исковото производство
посредством редица плащания ответникът му е изплатил претендираната по
делото сума, ведно със сторените деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение. Моли този факт да бъде приет като такъв по чл. 175 ГПК,
като на основание чл. 235, ал. 2 ГПК да бъде взет предвид при постановяване
на съдебното решение.
Ответникът С. Ч. Н., редовно уведомен, не е депозирал писмен отговор
на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
По настоящото дело е приобщено ч. гр. д. № ***/2023 г. по описа на
ВРС, ХLVI състав, от което е видно, че в полза на ищеца е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК срещу
ответника за сумата, предмет на установителния иск. Заповедта е връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като в изпълнение на дадените от съда
указания с разпореждане от 26.09.2023 г. заявителят е депозирал искова
молба в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
За основателността на така предявения иск е необходимо ищецът при
условията на пълно и главно доказване да установи наличието на валидна
облигационна връзка по сключен между страните договор за кредит,
изискуемостта на вземането за главница, както и нейния размер.
От представения договор за потребителски паричен кредит, отпускане
на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
PLUS-18696894/02.07.2021, се установява, че между страните е възникнало
валидно облигационно правоотношение, по силата на което „БНП ППФ С.А.,
клон България”, в качеството му на кредитор, е предоставило в заем на С. Ч.
Н. - кредитополучател, сумата 20000 лв., срещу насрещното задължение
същият да върне заетата сума, при лихвен процент от 5.85 % и годишен
процент на разходите (ГПР) – 6.48 %. Приложение № 1 към договора е
револвиращият потребителски кредит CARD-18737363/02.07.2021 г., с
твърдяна дата на първа транзакция – 02.11.2021 г.
Релевантно в случая е признанието от страна на ищеца, изложено в
молбата му от 19.01.2024 г., че в хода на исковото производство ответникът,
посредством редица плащания, е изплатил на ищеца изцяло претендираната
по делото сума, ведно със сторените деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение, което действително следва да бъде съобразено от съда с
оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, съгласно която съдът взема предвид
2
и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за
спорното право.
Предвид признанието на неизгоден за ищеца факт по смисъла на чл. 175
ГПК, съдът намира, че исковата претенция подлежи на отхвърляне, тъй като
същата е погасена – платена е в хода на процеса.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Ю.Б.” АД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: гр. С., район „В.“, ул. **** № **, срещу С. Ч. Н., ЕГН
**********, с адрес: гр. Р., ул. *** № ***, вх. ***, ет.***, ап. ***, иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за приемане на
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата 2047.62 лв., представляваща изискуема главница по договор за
револвиращ потребителски кредит № CARD-18737363/02.11.2021 г., сключен
между С. Ч. Н. и „БНП ППФ“ С. А., клон България, чийто правоприемник е
„Ю.Б.“ АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 29.03.2023 г. до окончателното й изплащане,
която сума е предмет на Заповед № ***/19.04.2023 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № ***/2023 г. по
описа на ВРС, ХLVI състав, поради извършено плащане на дължимата
сума в хода на процеса.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3