Р Е Ш Е Н И Е
гр. Б., 01.03.2021
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Б.СКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, НО, шести състав, в публичното заседание на девети февруари през две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Н. П.
при секретаря Т. Б., като
разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 518 по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59- 63 от ЗАНН.
Предметът на обжалване:
Наказателно
постановление № *-*-* от 12.11.2020 г., издадено от Началник РУ към ОДМВР, РУ П.,
упълномощен със Заповед № *-*/*.*.20** г. на МВР, с което на Е.В.Г., на основание
чл. 183, ал. 2, т. 3, предл. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) й е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 20 (двадесет)
лева, за нарушение на чл. 6 т. 1 от същия закон.
Становищата
на страните:
В подадената
жалба от санкционираното лице е описано искане за отмяна на така издаденото
Наказателно постановление като незаконосъобразно и необосновано. В посочената
жалба се твърди, че в нарушение началата за обективност и служебно начало, АНО е
пренебрегнал относими доказателства за правилното определяне на процесното
нарушение. Според жалбоподателя при съставянето на АУАН са допуснати процесуални
нарушения – връченият й екземпляр от АУАН бил нечетлив и издаден в нарушение на
чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН, при липса подробно описание на нарушението и
обстоятелствата при извършването му, което препятствало адекватно организиране
на защитата му, като отрича да е извършил нарушението вменено му с обжалваното
НП. Твърдят се и други допуснати процесуални нарушения в извънсъдебното
административно производство, а именно: нарушение разпоредбата на чл. 57, ал.
1, т. 5 от ЗАНН, изразяващо се в пълно преразказване разпоредбите на закона в
НП, необозначаване пътния участък и посоката на движение на управлявания от
жалбоподателя автомобил, без отразяване обстоятелствата от значение за случая,
довело до ограничаване правото да се
защитава по факти и право. Поради това се иска РС-Б. да отмени
обжалваното Наказателно постановление.
Пред РС-Б. жалбоподателят, редовно
призован, не се явява. Явява се договорният му пълномощник адвокат И. Ж. от
САК, които поддържат жалбата. По време на съдебните прения пред РС-Б. адв. Ж., моли съда да отмени
обжалваното наказателно постановление по изложените в жалбата съображения.
Въззиваемата страна - Началник
РУ към ОДМВР, РУ П., редовно
уведомена, не се явява в открито съдебно заседание и не се представлява от
надлежно упълномощен процесуален представител, поради което и не изразява
становище по жалбата. В съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН
наказващият орган е изложил съображения за законосъобразност на процесното НП и
прекомерност на разноските в съдебното производство, които не са въведени в
процеса в необходимата за това форма – устно, предвид установения в
административно-наказателния процес принцип с чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 19 от НПК. Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314,
ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН и в изпълнение на правомощията си (право и
задължение) по чл. 13, чл. 107, ал. 2 и чл. 313-314 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН,
съдът ex officio (служебно) следва да провери изцяло правилността на обжалваното НП, което означава да съобрази и посоченото в съпроводителното писмо.
Съдът, като прецени обхвата на съдебен контрол, събраните
по делото доказателства и направените доводи, приема за установено следното от
фактическа страна:
Жалбоподателят
Е.В.Г. е правоспособен водач. Притежава свидетелство за правоуправление № ********
за категория „В“, “М”, „АМ“, както и контролен талон към него с № ********0.
Жалбоподателят е санкциониран четири пъти по административен ред за нарушение
на правилата за движение.
Срещу
жалбоподателя е бил съставен акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ серия АA № 789/08.11.2020г. от С.М.Д., на длъжност „Командир на
отделение” в РУ-П. за това, че на 08.11.2020 г., в 14:50 часа жалбоподателят
управлявал товарен автомобил „М.”, с рег. № ** **** **, собственост на В. Г. Д.,
ЕГН **********, в с. Д. на кръстовището на ул. Д.С.и ул. Г. Д., като не спира
на пътен знак Б-2 Стоп.
Актът бил
подписан от актосъставителя С.М.Д., свидетеля при установяване на нарушението П.И.И.,
както и от жалбоподателя, като последният получил препис от него.
В срока по
чл. 44, ал. 1 ЗАНН не са направени писмени възражения.
Въз основа на АУАН срещу жалбоподателя е съставено наказателно
постановление № *-*-* от от 12.11.2020 г., издадено от Началник РУ към ОДМВР, РУ П.,
упълномощен със Заповед № *-*/*.*.20** г. на МВР, с което е наложено административно наказание „глоба“ от 20 лева, на
основание чл. 183, ал. 2, т. 3, предл. 1 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/, за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП, за това, че на на
08.11.2020 г., в 14:50 часа жалбоподателят управлявал товарен автомобил „М.”, с
рег. № ** **** **, собственост на В. Г. Д., ЕГН **********, в с. Д. на
кръстовището на ул. Д.С.и ул. Г. Д., като не спира на пътен знак Б-2 Стоп.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приложените и
приети по делото доказателствени материали: АУАН серия серия АA №
789/08.11.2020г., справка за административни нарушения по Закона за движение по
пътищата, Заповед № *-*/*.*.20** г. на МВР и Заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г.
на МВР, картон за наказателно
постановление, както и от показанията на свидетелите С.М.Д. и П.И.И..
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Д. и И., тъй като те са
житейски издържани, подробни, непротиворечиви и непредубедени, както всяко
поотделно, така съвкупно, като всичките се подкрепят и от останалия
доказателствен материал, поради което съдът ги поставя в основата на
фактическите си изводи. Тези двама свидетели са били очевидци, със съхранен
спомен са и възпроизвеждат достоверни сведения за това, че на инкриминираната
дата и час жалбоподателят е управлявал товарен автомобил „М.”, с рег. № ** ****
** в с. Д., като на кръстовището на ул. Д.С.и ул. Г. Д., където има знак
"Спри!Пропусни движещите се по пътя с предимство!", не е спрял на
знака. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното. Свидетелите Д. и И.. потвърждават констатациите в АУАН.
Писмените
доказателства, събрани по делото, са обективни, достоверни и имат
доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. Поради това съдът им се
доверява изцяло. От извлечението от справката за нарушител на жалбоподателя се
установяват предишните му нарушения по ЗДвП, а от Заповедите на министъра на
вътрешните работи – правомощието на лицата да съставят АУАН и НП.
Така
установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:
Жалбата срещу № *-*-* от 12.11.2020 г., издадено от Началник РУ към
ОДМВР, РУ П. е подадена от наказаното
лице, т.е. от процесуално легитимирано лице в предвидения от закона преклузивен
срок /доколкото по делото не са налице данни за датата на връчването му/.
Жалбата е подадена и до родово и местно компетентния според чл.59, ал. 1 от ЗАНН съд, т.е. жалбата е
процесуално допустима.
Проверяваният акт е издаден от упълномощен за това орган. АУАН също е
съставен от компетентен служител. Спазени са сроковете за съставяне на АУАН и
издаване на НП. Както в АУАН, така и в НП е описано пълно и точно извършеното
нарушение, обстоятелствата, при които е осъществено. В НП правилно е цитирана разпоредбата, която е нарушена, както и санкционната норма. С оглед на това, съдът счита, че при съставянето на АУАН и при издаването на
НП са спазени съответно разпоредбите на
чл.42, т. 4 и т. 5 от ЗАНН и чл. 57, ал.1,т. 5 и т. 6 от ЗАНН. Не се
констатират съществени процесуални нарушения, допуснати в хода на административно-наказателното
производство, които да нарушават правото на защита на жалбоподателя, с оглед на
което този съдебен състав не споделя възраженията в тази насока, инкорпорирани
в жалбата.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че копието на АУАН,
връчено на жалбоподателя, е нечетливо и не може да се види какво точно
нарушение му е вменено. Освен, че копието е възможно да е избледняло с течение
на времето, при всички случаи жалбоподателят е имал възможност да поиска да му
бъде издадено четливо такова. От възраженията, които е депозирал по акта обаче
става ясно, че жалбоподателят съвсем ясно е разбрал какво нарушение му е
вменено. Обжалвал го е, с което
правото му на защита е обезпечено в пълен обем. Нещо повече, видно от приложеното по делото заверено копие от
АУАН № 789/2020г., при предявяване на акта, лицето е вписало възражение, че има
възражения. При това положение следва да се приеме, че същият се е запознал със
съдържанието на акта и вписаните в него констатации.
Разгледана по същество същата е неоснователна, поради следните
съображения:
В хода на
съдебното следствие се установи по несъмнен начин, че от обективна и субективна
страна жалбоподателят Е.В.Г. е осъществила състава на нарушението по чл.6, т.1 от
Закона за движение по пътищата.
От обективна
страна на 08.11.2020 г. жалбоподателят - водач на моторно превозно средство по
смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП, е управлявал товарен автомобил „М.”, с
рег. № ** **** **, като в с. Д., на кръстовището на ул. Д.С.и ул. Г. Д., където
има знак "Спри!Пропусни движещите се по пътя с предимство!", не е
спрял на знака. Забраната е била разбираема за жалбоподателя, тъй като встрани
от пътя е имало поставен пътен знак, осигуряващ своевременното му разпознаване
и възприемане от участниците в движението.
Разпоредбата
на чл. 6 т.1 е императивна. Целта е да се задължат водачите да спазват
предписанието на пътните знаци, за да се гарантира безопасността на всички
участници в движението и неправилното изпреварване да се изключи като условие
или причина за настъпване на пътно транспортно произшествие. На водачите не е
предоставена възможност да преценяват законосъобразността или целесъобразността
на поставянето на пътните знаци, нито да нарушават предписанието им, а във
всички случаи следва да се съобразят с тях.
Посочването
на чл. 6 т. 1 от ЗДвП е прецизно. Наличието на съответната маркировка /пътен
знак/ е безспорно, както и несъобразяването на поведението на въззивника с нея,
което е достатъчно за ангажирането на отговорността му за нарушение на това
задължение, поради което възраженията на жалбоподателя в тази насока, този
съдебен състав приема за неоснователни.
От
субективна страна деянието е извършено умишлено, тъй като жалбоподателят като
правоспособен водач е знаел правилата установени с пътните знаци, въпреки това не е
съобразил поведението си с него.
Правилно
административно-наказващият орган е наложил наказание за нарушението в
съответствие с предвидения в административно-наказателната разпоредба размер от
20 лева, доколкото посочените наказания в санкционната норма на чл. 183, ал. 2,
т. 3, предл. 1 ЗДвП са с фиксиран размер и липсва възможност за оперативна
самостоятелност при определяне на стойности различни от определените в сочената
правна норма.
При преценката дали деянието по чл. 6, ал. 1 от ЗДвП
е маловажен случай, следва да се изхожда от съвкупната преценка на всички
обстоятелства, характеризиращи обществената опасност на конкретното деяние и
дееца, наличните смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, вредните последици – т.
е. всички други последици, които нямат имуществен характер, но са вредни за
обществото и др. Що се отнася до вредните последици - в посочения смисъл, то
такива са налице вследствие на деянието, извършено от жалбоподателя. По делото
няма данни за смекчаващи обстоятелства, които да обусловят по-ниска степен на
обществена опасност на конкретното деяние и на дееца. Напротив от приложената
по делото справка за нарушител/водач е видно, че жалбоподателят е санкциониран с
фишове за различни нарушения по ЗДвП – общо четири пъти. Изложеното води до
извод, че жалбоподателят многократно е извършвал нарушения на ЗДвП. Ето защо и
предвид изложеното по-горе, съдът счита, че в конкретния случай нарушението по чл. 6, ал. 1 от ЗДвП
не може да бъде квалифицирано като маловажен случай. С оглед на гореизложеното
съдът намира жалбата за неоснователна, а обжалваното по настоящото дело
наказателно постановление за законосъобразно и счита, че като такова същото
следва да бъде потвърдено.
Така
мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд-Б., въззивен състав
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № *-*-* от 12.11.2020 г.,
издадено от Началник РУ към ОДМВР, РУ П., упълномощен със Заповед № *-*/*.*.20**
г. на МВР, с което на Е.В.Г., на основание чл. 183, ал. 2, т. 3, предл. 1 от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП) й е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 20 (двадесет) лева, за нарушение на чл. 6 т. 1 от
същия закон.
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред
Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: