Решение по дело №33980/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1234
Дата: 27 януари 2023 г.
Съдия: Иванина Иванова Пъстракова
Дело: 20211110133980
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1234
гр. София, 27.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА
при участието на секретаря ДОБРОМИРА СТ. ЗДРАВКОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА Гражданско
дело № 20211110133980 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са по реда на чл.422 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79,
ал.1, предл.1 и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че
ответниците като потребители на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, общ. „...”,
ж.к. „... 3“ бл. ......., са обвързани от Общи условия за продажба на топлинна енергия от
„фирма” ЕАД на потребители за битови нужди, според чиито клаузи ищецът е доставил за
периода от 01.5.2017 г. до 30.04.2020 г. на ответниците топлинна енергия, а последните не са
заплатили сумата в размер 2082 лв., главница, представляваща цена на топлинна енергия,
сумата 252.89 лв. лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до 25.02.2021 г., сумата за
дялово разпределение от 58.81 лв. главница за периода 02.2018 г. до 04.2020 г., както и 10.58
лв., лихва за периода 31.03.2018 г. до 25.02.2021 г. Топлоснабденият имот се намира в
сграда-етажна собственост, в която за посочения период разпределението на топлинна
енергия е извършвано от „......” ЕООД съобразно сключения между него и сградата в етажна
собственост договор. Правния интерес от предявения иск ищецът обосновава с връчена на
длъжниците заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. №13289/2021 г. на СРС, 169
състав, срещу която същите са депозирали възражение.. Претендира законната лихва от
датата на заявлението до окончателното плащане, както и присъждане на разноски.
Ответниците са депозирали съвместен писмен отговор, с който оспорват исковете като
неоснователни и недоказани.
По делото е конституиран като трето лице помагач на страната на ищеца „ ......” ЕООД.
1


След преценка доводите на страните и доказателствата по делото
настоящият съдебен състав намира за установено следното от фактическа страна:

Представени са съобщения към фактури относно процесния период
Представен е протокол от Общо събрание на собствениците на етажната собственост за
избор на фирма за дялово разпределение.
Представен е договор между СЕС и фирма „......” ЕООД за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия.
Представен е договор между „фирма“ ЕАД и ......” ЕООД Представено е заявление за
издаване на заповед за изпълнение.
Представен е нотариален акт за учредяване на договорна ипотека от 29.10.2014 г., в
който като собственици на процесния апартамент са посочени ответниците.
Представено е искане за вписване на възбрана върху процесния имот.
Представени са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„фирма“ ЕАД.
По реда на чл. 192 ГПК е приет препис от договор за продажба на държавен недвижим
имот по Наредбата за държавните имоти от дата 28.12.1990 г., от който се видно, че имотът е
закупен от ответницата В. П..
По реда на чл. 192 ГПК е присъединен и Акт за граждански брак от 20.03.1982 г., от който
е видно, че ответниците са съпрузи.
По делото са приети като доказателства и документи за дялово разпределение и годишен
отчет за процесния период, предоставени от третото лице помагач.
По делото е допуснато изслушване на съдебно-техническа експертиза, чието заключение
съдът кредитира, като компетентно изготвено, пълно и обективно. От него се установява
размерът на сумите за топлинна енергия за процесния период, по месеци, и по пера, които за
процесния период възлизат на 2016.75 лв., след взимане предвид на изравнителните сметки.
Вещото лице посочва, че общият топломер, монтиран в абонатната станция, е преминал
първоначална и последващи метрологични проверки, при които не са констатирани
отклонения извън допустимите стойности.
По делото е допуснато изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение
съдът кредитира, като компетентно изготвено, пълно и обективно. От заключението на
същата се установява, че процесните суми не са заплатени от длъжника.

2

Софийски районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира от правна страна следното:

За уважаването на предявения установителен иск следва да е налице следният фактически
състав: съществуване на правоотношение между страните, изпълнение на задълженията по
него от страна на ищеца, а именно за доставка на топлинна енергия за процесния период с
цена, съответна на претендираната сума, както и неизпълнение от страна на ответника да
заплати съответната стойност на доставената му и потребена топлинна енергия.
Съдът приема, че ответниците, като собственици на процесния имот, имат качеството
потребители на топлинна енергия и между страните съществува договорно правоотношение
със съдържание задължение на „фирма“ ЕАД да доставя в топлоснабден имот, находящ се
гр. София, община „„...”, ж.к. „... 3“ бл. ....... топлинна енергия, срещу задължение на
ответниците да заплащат нейната цена, в качеството им на потребители на топлинна енергия
за битови нужди по смисъла на пар.1, т.42 ДР на ЗЕ. Това обстоятелство, а именно, че
същите са собственици на процесното жилище, следва от събраните писмени доказателства-
договор за продажба, нотариален акт за учредяване на договорна ипотека. Доколкото към
момента на закупуване на процесното жилище 28.12.1990 г. ответниците са имали сключен
граждански брак /това се установява от Акта за граждански брак, приложен по делото/
същото е станало съпружеска имуществена общност, за която няма данни да е прекратена.
Не се оспорва, а и от представените по делото документи се установи, че сградата, в която
е процесният имот, е топлоснабдена, поради което се явява и потребител по смисъла на ЗЕ и
като такава се явява обвързана от Общите условия на договорите за продажба на топлинна
енергия за битови нужди и без изричното им писмено приемане. Съгласно разпоредбата на
чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване е регламентиран в
чл. 139-148 ЗЕ и в действащите Наредба за топлоснабдяването /отм./, Наредба №2 от
28.05.2004 г. за топлоснабдяването /отм./ и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването.
От приетите по делото експертизи е видно, че за процесния имот през процесния период е
потребена топлинна енергия на обща стойност, която вещото лице е изчислило на сумата
от 2016.75 лв. след взимане предвид на изравнителните сметки, която обаче не е била
заплатена от ответната страна /видно от заключението на счетоводната/. Относно размера на
доставената енергия съдът приема стойността, посочена в заключението на съдебно-
техническата експертиза, доколкото тя е изготвена не само върху материали при ищеца, а е
взела предвид и тези документи, които са представени от фирмата за дялово разпределение,
освен това са взети предвид изравнителните сметки.
Тази сума се дължи солидарна от двамата ответници, предвид доказана СИО досежно
процесния имот.
3
Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза пък се дължи сума за дялово
разпределение в размер на 58.81 лв.

По иска с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД:
Основателността на иска за заплащане на обезщетение за забава предполага установяване
на наличието на главен дълг; изпадане на длъжника в забава и размера на обезщетението за
забава.
Съгласно чл. 32, ал. 2 от Общите условия от 2014 г., в сила от 12.03.2014 г., които са
приложими за процесния период, посочен от ищеца, след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки продавачът издава за отчетния период
кредитни известия на стойността на месечните фактури и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия от 2014 г. клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено количество топлинна енергия
за отчетния период, в 30-дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на
продавача. В чл. 33, ал. 4 от Общите условия от 2014 г. е предвидено, че продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.
32, ал. 2, ако не са заплатени в срока по ал. 2. От анализа на посочените разпоредби на
Общите условия на [фирма] от 2014 г. следва, че макар да са изискуеми месечно дължимите
суми в 30-дневен срок от датата на публикуването на задълженията (съгласно чл. 32, ал. 1 от
Общите условия от 2014 г.), длъжникът изпада в забава само при неизпълнение на
задължението си за заплащане цена на топлинна енергия в 30-дневен срок от публикуване на
фактурата за потребеното количество топлинна енергия за целия отчетен период. Предвид
изложеното, с оглед липсата на представени доказателства от ищеца за публикуване на
задължението по общата фактура, то следва искът за мораторната лихва за забава, начислена
върху задълженията за доставена и незаплатена топлинна енергия за исковия период, да
бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

По разноските.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени и направените разноски за исковото производство в общ размер 770.51 лв.,
съразмерно с уважената част от исковете.


При тези мотиви съдът

РЕШИ:
4
РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че М. Р. П., ЕГН
********** и В. Т. М.-П., ЕГН **********, двамата с адрес гр. София, общ. „...”, ж.к. „... 3“
бл. ......., дължат солидарно на „фирма” ЕАД, ЕИК ******, гр. София, ул. ....., на основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 2016.75 лв., главница, представляваща цена на топлинна
енергия за периода м.05.2017 г. м.април.2020 г. за имот с адрес гр. София, общ. „...”, ж.к. „...
3“ бл. ......., ведно със законната лихва, считано от 05.03.2021 г. до окончателното погасяване,
както и сумата за дялово разпределение от 58.81 лв. главница за периода 02.2018 г. до
04.2020 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК от фирма” ЕАД, ЕИК ******, гр.
София, ул. ..... срещу М. Р. П., ЕГН ********** и В. Т. М.-П., ЕГН **********, двамата с
адрес гр. София, общ. „...”, ж.к. „... 3“ бл. ......., искове с правно основание чл. 86 ЗЗД за
установяване солидарна дължимост на сумата от сумата 252.89 лв. лихва за забава за
периода от 15.09.2018 г. до 25.02.2021 г., както и 10.58 лв., лихва за периода 31.03.2018 г. до
25.02.2021 г.
ОСЪЖДА М. Р. П., ЕГН ********** и В. Т. М.-П., ЕГН **********, двамата с адрес
гр. София, общ. „...”, ж.к. „... 3“ бл. ......., да заплатят солидарно на „фирма” ЕАД, ЕИК
******, гр. София, ул. ..... на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 770.51 лв.- разноски за
исковото производство, сумата от 84.68 лв. - разноски за заповедното производство,
съразмерно с уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „......” ЕООД

Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от датата
от връчването му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5