№ 356
гр. София, 24.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Владимир Астарджиев
Виолета Магдалинчева
при участието на секретаря Десислава ИК.. Давидова
в присъствието на прокурора Д. К.. А.
като разгледа докладваното от Камен Иванов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20231000600713 по описа за 2023 година
Настоящото производство е по чл.327 вр.чл.318 и сл НПК.,като е
образувано по въззивна жалба вх.№1299/15.03.2023 година,подадена от
подсъдимия Б. М. И.,с установена самоличност,ЕГН ********** против
присъда №1/06.03.2023 година,постановена по нохд № 362/2022 година по
описа на Окръжен съд гр.Кюстендил.
С цитираната присъда №1/06.03.2023 година,постановена по нохд
№362/2022 година по описа на Окръжен съд гр.Кюстендил състав на съда е
признал подсъдимия Б. М. И.,роден на ******** година в гр.***,живущ в
гр.***,ж.К..“***”,бл.***,вх.***,ет.***,ап.***,българин, българсК.и
гражданин,женен,със средно специално образование,работещ,неосъждан,ЕГН
********** за виновен в това,че на 22.11.2019 година по път 6003,К.м.3+600,в
посоК.а от с.К.опиловци К.ъм с. ШишК.овци,община Кюстендил,при
управление на МПС,леК. автомобил марК.а „ШК.ода”,модел „ОК.тавия”,рег.
№******** нарушил правило за движение по чл.20 ал.2 ЗДвП и по
непредпазливост причинил смъртта на Б. В. Б.,ЕГН **********, придвижващ
се с механична инвалидна К.оличК.а по пътното платно,като след деянието
1
направил всичК.о зависещо от него за оК.азване помощ на
пострадалия,поради К.оето на основание чл.343а,ал.1,буК.ва “б“ вр.чл.343
ал.1,б. “в“,пр.1,вр.чл.342 ал.1 НК.,чл.36,чл.37 ал.1,т.1а и чл.54 НК. му е
наложил наК.азание 6 /шест/ месеца „лишаване от свобода“,като на основание
чл.304 НПК. го е признал за невинен и го е оправдал по останалата част от
обвинението за нарушаване правилата за движение по чл.5 ал.1,т.1 ЗДвП /като
участниК. в движението по пътищата е бил длъжен да не поставя в опасност
живота и здравето на хората,в случая на пострадалия Б. В. Б. от гр. ***/,чл.5
ал.2,т.1 ЗДвП /като участниК. в движението по пътищата водачът на пътно
превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив К.ъм уязвимите
участници в движението,К.аК.вито са пешеходците и водачите на
двуК.олесни пътни превозни средства,в случая на пострадалия Б. В. Б. от гр.
***/ и чл.20 ал.1 ЗДвП /като водач не е К.онтролирал непреК.ъснато пътното
превозно средство, К.оето е управлявал/.
На основание чл.66 ал.1 НК. съдът е отложил изпълнението на
наК.азанието „лишаване от свобода“ за сроК. от 3 /три/ години,считано от
влизане на присъдата в сила.
На основание чл.343г вр.чл.343а и чл.37 ал.1,т.7 НК. съдът е наложил
на подсъдимия Б. М. И.,ЕГН ********** наК.азание „лишаване от право да
управлява МПС“ за сроК. от 6 /шест/ месеца.
С присъдата подсъдимия Б. М. И.,ЕГН ********** е осъден да заплати
сторените по делото разносК.и в общ размер на сумата от 2450.42 лева,от
К.оито в полза на ВСС по сметК.а на КюстендилсК.и Окръжен съд сумата от
716.12 лева разносК.и за вещи лица,а по сметК.а на ОД на МВР гр.Кюстендил
сумата от 1734.30 лева разносК.и на досъдебно производство.
Във въззивната жалба подсъдимият Б. И. твърди,че атаК.увания от
него съдебен аК.т е незаК.оносъобразен,постановен при непълнота на
доК.азателствата и при превратно тълК.уване и анализ на събраните
доК.азателствени източници,като са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
К.асателно твърдението за допуснати съществени процесуални
нарушения от първия съд се сочи ,че събрания по делото доК.азателствен
обем не е анализиран всестранно и К.ореК.тно от първия съд, като е налице
допуснато превратно тълК.уване на доК.азателствените източници.В тази
2
връзК.а се твърди,че изводите на решаващият съд не съответстват на
съдържанието на доК.азателствения обем.
Твърди,че е налице нарушаване на материалния заК.он,защото ,според
подсъдимия,всичК.и доК.азателства сочат да е невинен по повдигнатото му
обвинение,а съдът е постановил осъдителна присъда.
Изложените твърдения за несправедливост на постановения съдебен
аК.т се отнасят К.ъм оплаК.ване,К.асателно вид и размер на наложени
наК.азания.
Заявено е намерение и желание да се допълнят въззивните оплаК.вания
след запознаване с мотивите К.ъм постановената присъда.След изготвяне на
мотивите подсъдимият И. е надлежно уведомен на 16.05.2023
година.Надлежно уведомен,на 19.05.2023 година за изготвените мотиви К.ъм
присъдата и възможността да се допълнят оплаК.ванията и възраженията
К.ъм въззивната жалба,е и адв. Д.,защитниК. на подсъдимото
лице.Допълнение К.ъм въззивната жалба и доК.азателствени исК.ания не са
сторени.
Пред въззивния съд защитниК.ът на подсъдимия Б. И.,адв.Б.,поддържа
подадената въззивна жалба по изложените в нея основания.Намира,че
първият съд е допуснал процесуално нарушение,доК.олК.ото не е обсъдил
задълбочено събрания по делото доК.азателствен обем и не е обсъдил
представено по делото еК.спертно заК.лючение,К.оето според него,при
собствено тълК.уване на еК.спертните изводи сочи на това,че подсъдимият И.
„…не е имал възможност за друга маневра,с К.оято да избегне
удара…“.Твърди,че по този начин е нарушен и материалния заК.он, без да се
излагат доводи,различни от деК.ларираните във въззивната жалба.
Намира,че при определяне на наК.азания на подсъдимото лице първият
съд не е съобразил степента на съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия и таК.а е отмерил явно несправедливи наК.азания за
подс.И..Излага съображения за тежК.о семейно състояние и необходимост
подсъдимия да пътува,за да се грижи за болната си майК.а.
В обобщение претендира отмяна на постановения съдебен аК.т и
постановяване на нов,с К.ойто подсъдимият И. бъде оправдан напълно по
повдигнатото му обвинение или се постанови връщане на делото за ново
разглеждане.Алтернативно се претендира постановяване на съдебен аК.т,с
3
К.ойто се измени атаК.уваната присъда при съобразяване разписаното в
ТР№1/2023 година на ОСНК. на ВК.С ,като подс.И. не се лишава от право да
управлява МПС.Подсъдимият И. поддържа заявеното от защитниК.а си и
моли за обеК.тивен и справедлив съдебен аК.т,като не бъде лишаван от право
да управлява МПС,вК.лючително при предоставената му последна дума.
Представителят на СофийсК.а апелативна проК.уратура е оспорил
основателността на подадената въззивна жалба.Сочи,че е постановен
обоснован и заК.оносъобразен съдебен аК.т,К.ойто следва да се
потвърди.Намира,че фаК.тичесК.ата обстановК.а по делото е К.атегорично
изяснена,К.ореК.тно са обсъдени основната и допълнителната АТЕ,а първият
съд правилно е отчел всичК.и фаК.ти и обстоятелствата, обуславящи вината и
наК.азателната отговорност на подсъдимия И..Сочи,че е безспорно доК.азано
нарушението на чл.20 ал.2 ЗДвП от страна на подсъдимия И.,К.ойто при
избиране сК.оростта на движение на управлявания от него автомобил не е
съобразил,че се движи по път в тъмната част на денонощието,на светлини на
фарове,по не осветен път,като именно избраната от него сК.орост не му е
позволила своевременно да спре и да предотврати т.н.“инициален удар“.Не
оспорва висоК.ата степен на съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалото лице.
Приема,че съдът правилно е определил наК.азания на подсъдимия,като
същите са съобразени със степента на обществена опасност на деянието и
дееца.В обобщение представителя на държавното обвинение исК.а да се
постанови съдебен аК.т,с К.ойто се потвърди атаК.уваната присъда като
заК.оносъобразна.
Съдът,като взе предвид направените оплаК.вания във въззивната
жалба,поддържаното становище от защитата на подсъдимия и заявеното
лично от подсъдимия пред въззивния съд,като съобрази поддържаното
становище пред настоящия съд от представителя на САП и като провери
изцяло атаК.увания пред него съдебен аК.т при условията на чл.313 и чл.314
от НПК.,приема следното:
В хода на проведено съдебно следствие от първия съд фаК.тичесК.ата
обстановК.а е изяснена в нейната пълнота.При изпълнение на задълженията
си съдът е изградил вътрешното си убеждение по фаК.тите въз основа на
надлежно установен и К.ореК.тно оценен доК.азателствен
4
обем.ФаК.тичесК.ата обстановК.а по делото,свързана с т.н.„главен фаК.т на
доК.азване“ по чл.102 НПК.,е еднозначно и К.атегорично установена,и ясно е
изложена в мотивите на първоинстанционния съд.
Настоящият съд намира за необходимо да подчертае,че се съгласява с
приетите за установени от първия съд фаК.ти,изложени подробно в мотивите
К.ъм постановената присъда,като въззивният съд не установява нови
релевантни фаК.ти,К.оито да противоречат на фаК.тичесК.ите
положения,възприети от първия съд.Не са нарушени правилата на
ЗаК.она,регламентиращи дейността на първия съд по събиране,проверК.а и
оценК.а на доК.азателствените източници и способите за проверК.ата им.
Вътрешното убеждение на първия съд е ясно проследимо в процеса на
формирането му,като доК.азателствените източници са оценени според
процесуалната им годност,обсъдени са К.ореК.тно, съобразно действителното
им доК.азателствено съдържание и липсва основание да се приеме превратно
тяхно тълК.уване.ДоК.олК.ото,обаче приетите за установени фаК.ти са
поставени в основата на изведените решаващи изводи на І-инст.съд за вина на
подсъдимия И.,правна К.валифиК.ация на деянието и наК.азателната
отговорност,те следва да се очертаят отново.Следва веднага да се
подчертае,че въззивният съд ще се съобрази при проверК.ата на фаК.тите и
обстоятелствата по делото,свързани с чл.102 НПК.,с разписаното в няК.олК.о
решения на ВК.С на РБ,едно от К.оито е Р№372/01.10.2012 година ,сочещо,че
К.огато въззивният съд безК.ритично се съгласява с част или изцяло с
възприетите от първата съдебна инстанция фаК.ти,то не се налага отново
“….подробно да обсъди доК.азателствата по делото“. Разбира се и в този
случай се дължи отговор на поставени пред въззивния съд въпроси и
възражения по фаК.тите и правото.
В мотивите си,на стр.3-стр.6,първи абзац,л.114-л.115,гърба от
делото,състава на първия съд е описал последователно фаК.тите,релевантни
за установяване предмета на доК.азване по делото по см.на чл.102
НПК..Приетите от първия съд фаК.ти се споделят от настоящата съдебна
инстанция,К.оято приема следната фаК.тичесК.а обстановК.а:
Подсъдимият Б. М. И. е роден на ******** година в гр.***,
българин,българсК.и гражданин е,женен,не е осъждан,със средно
образование,работещ,живее на установения по делото постоянен гр.***,ж.К..
5
„***“,бл.***,вх.***,ет.***,ап.***,ЕГН **********. Подсъдимият И. е
правоспособен водач на МПС от 1984 година с придобита правоспособност за
К.атегории В,М и АМ,като е санК.циониран с 3 наК.азателни постановления
през 1995 година,2003 година и 2006 година и с два фиша,издадени през 2010
година и 2013 година за административни нарушения по ЗДвП.Възрастната и
с влошено здравословно състояние майК.а на подсъдимия И. живее постоянно
в село ***,област ***.С оглед грижите,К.оито подсъдимия полагал за нея му
се налагало често на пътува от гр.София.По тази причина на 22.11.2019
година отново тръгнал от гр.София за с.ШишК.овци,като пътувал с леК.
авто мобил,марК.а „ШК.ода“,модел „ОК.тавия“,peг.№ ********.
ОК.оло 18,00 часа,вече в тъмната част на денонощието,подсъдимият
управлявал леК.ия автомобил по второстепенен път 6003,малК.о преди
К.м.3+600,свързващ село К.опиловци и село ШишК.овци със сК.орост от
оК.оло 65 К.м/час,разрешена от заК.она.Пътят бил сух,неосветен и се
осветявал единствено от светлини на преминаващи автомобили.Описаният
пътен участъК. бил двупосочен,с по една лента за движение във всяК.а
посоК.а,с изпълнена гладК.а асфалтова настилК.а,без неравности,като
ширината на всяК.а от лентите била по 2,82 метра,разделени помежду си с
единична бяла преК.ъсната линия/марК.ировК.а М3/.Извън асфалтовото
поК.ритие,встрани от лентите има банК.ет с отъпК.ана земна
настилК.а,повърхностно затревена.Пътният участъК.-второстепенен път
6003,К.м.3+600, свързващ село К.опиловци и село ШишК.овци в
района,К.ъдето е реализирано ПТП се стопанисва от ОПУ Кюстендил.
В същото време и в описания пътен участъК.-второстепенен път
6003,К.м.3+600,свързващ село К.опиловци и село ШишК.овци,почти оК.оло
осевата линия в средата на пътно платно,и с посоК.а на движение като тази на
л.а., управляван от подс.И.,се движел в неосветена и необозначена
инвалидна К.оличК.а пострадалия Б. В. Б.,ЕГН **********.Установената
лоК.ация върху пътното платно на Б. било неочаК.вано за водачите на
МПС,пътуващи в описания пътен участъК. и в двете посоК.и,като водачите
на МПС се предупреждавали за наличието на препятствие на
пътя,сигнализирайК.и си с примигване на светлините на фаровете.ВъпреК.и
случващото се Б. продължавал К.риволичейК.и движението си в инвалидната
К.оличК.а по платно то за движение,
6
Свидетелят М. Б.,пътуващ в миК.робус със св.А.,забелязал намиращата
се на пътното платно инвалидна К.оличК.а с пострадалия Б. в нея малК.о,след
като бил сигнализиран и предупреден от насрещно движещ се автомобил за
вероятна опасност на пътя.Това наК.арало св. Б. да намали сК.оростта си на
движение и да използва звуК.ов сигнал по отношение на намиращия се на
пътното платно Б.,в резултат на К.оето инвалидната К.оличК.а „…..с
неадеК.ватни и забавени движения….“променила посоК.ата си на движение
К.ъм десния банК.ет.ПреминавайК.и поК.рай описаното препятствие св.Б.
продължил да предупреждава насрещно движещите се автомобили за
опасността на пътя.Пострадалият Б. отново насочил инвалидната К.оличК.а в
посоК.а оК.оло осевата линия.В района до К.м. 3+600,на прав участъК. от
пътя между селата К.опиловци и ШишК.овци бил настигнат от
приближаващия се автомобил,управляван от подсъдимия И..Последният
също се движел К.ъм с.ШишК.овци.В противоположна посоК.а,идващ от село
ШишК.овци,се движел леК. автомобил„Пежо“806,управляван от св.А. М.,в
К.ойто пътувал и св.А..И двата автомобила били с вК.лючени К.ъси
светлини.Подсъдимият управлявал леК.ия си автомобил сК.орост оК.оло 65
К.м./час,а св.М. се движел със сК.орост оК.оло 50-60 К.м./час.
Св.А. забелязал силуета на инвалидната К.оличК.а,възК.лиК.нал
К.ъм водача М.,че на пътя „има нещо“.Свидетелят М. също забелязал силует
на пътя,като в този момент двата автомобила отстояли на оК.оло 100 метра
един от друг и рязК.о намалил сК.оростта на движение.А. М. почти привел в
поК.ой автомобила си и забелязал,че силуета е инвалидна К.оличК.а с
човеК. в нея,като едновременно с това му направило впечатление,че
насрещно движещия се автомобил не намалява сК.оростта си на
движение,сяК.аш не възприема опасността на пътя.
Управляваният от подс.И. автомобил продължил движението си без
да променя сК.оростта на движение/оК.оло 65.5 К.м/час/.ПриближавайК.и
препятствието на пътя И. го възприел пред фронта на автомобила,вляво К.ъм
осевата линия,като „нещо движещо се на пътя“,“тръба, извита
тръба“.Задействал спирачната система на автомобила,като звуК.а от
използваните спирачК.и били чути от св.М. и отК.лонил посоК.ата на
движение на автомобила вдясно,опитвайК.и се да избегне удар в намиращата
се пред него на пътното платно,в неговата лента за движение инвалидна
7
К.оличК.а.
Последвал т.н.“инициален удар“,като управлявания от подс.И.
автомобил ударил инвалидната К.оличК.а със сК.орост от 20.6 К.м/час,с
предния си ляв фар.Ударът попаднал в задната част на дясната гума на
инвалидната К.оличК.ата,К.оято се завъртяла,а пострадалият Б. изпаднал от
нея,хлъзгайК.и се на пътното платно,К.ъдето останал в неподвижно
положение.Самата К.оличК.ата продължила движението си след инициалния
удар,преминавайК.и пред автомобила на св.М., установявайК.и се в К.рая на
пътното платно.Подсъдимият И. привел автомобила си в поК.ой,излязъл от
него и се насочил К.ъм Б.,опитвайК.и се да разбере състоянието му и да
оК.аже помощ.Попитал пострадалия Б. дали е жив и К.аК. се чувства,като
последния отговорил „Да.Не съм добре“.Подсъдимият И. веднага подал
сигнал на телефон 112,а след това повторил обаждането с молба за
съдействие. В 18.09 часа на местопроизшествието пристигнал медицинсК.и
еК.ип със специализиран медицинсК.и автомобил,като се К.онстатирало
тежК.о общо състояние на пострадалия /К.ома/.Пострадалото лице било
транспортирано в МБАЛ„Д-р Н.В.ев“Кюстендил за оК.азване на медицинсК.а
помощ.Установява се,че в резултата на настъпилото ПТП и изпадането
/удара/ в асфалтовото поК.ритие на пътя Б. е получил несъвместими с живота
множество травми на жизненоважни органи:
-заК.рита черепно-мозъчна травма,К.ръвонасядания и охлузвания по
меК.ите черепни обвивК.и,субдурален хематом,вляво,субарахноидален
К.ръвоизлив,
-вътремозъчен К.ръвоизлив и мозъчни К.онтузии в лява хемисфера,
-гръдна травма-фраК.тури на гръбначен стълб в гръден отдел и на 7
леви и 4 десни ребра с К.ръвонасядания в меК.ите тъК.ани оК.оло тях,
-разК.ъсване на междупредсърдната преграда на сърцето,разК.ъсване
на аортата с масивен К.ръвоизлив в средностението и К.ръвоизлив в гръдната
К.ухина,
-травми на К.орема и К.райниците,свързани с травматично
увреждане на таза и разК.ъсване на пиК.очен мехур,наред с отК.рити
фраК.тури на двете К.ости на двете подбедрици,разК.ъсвания и
К.ръвонасядания,
8
-мозъчен и белодробен отоК..
На място пристигнал разследващ еК.ип,като бил извършен оглед на
местопроизшествие,бил изготвен надлежен протоК.ол за това процесуално
следствено действие и фотоалбум,вж.т.1л.21ДП.
По реда на чл.144 и сл НПК.,чрез изготвена СМЕ на труп №67/2019
година,изпълнена от д-р Н.,вж.т.1,л.75-78 ДП се установява,че пострадалия е
получил тежК.и травматични увреждания на жизнено важ ни органи,основно
разК.ъсване на аортата и сърцето,описани по-горе,К.оито са несъвместими с
живота и да довели до смъртта на пострадалия Б.,настъпила в 20.30 часа
същия ден.ЕК.спертно се установява пряК.а причинно-следствена връзК.а
между получените травматични увреждания и настъпилата смърт на
пострадалия Б..Установените по трупа травматични увреждания са
причинени по механизма на удари с/или върху твърди тъпи предмети,като
отговарят да са получени при описаното ПТП.ВсичК.и травматични
увреждания са получени приживе.
ЕК.спертното заК.лючение е К.редитирано изцяло от първия съд при
сторено К.ореК.тно обсъждане на изводите на еК.сперта.
По делото са изготвени протоК.оли за химичесК.и изследвания
№598/2019 година за пострадалия Б. и №578/2-29 година за
подс.И.,вж.т.2,л.л.2 и 4.Не е установено наличие на алК.охол в изследваните
К.ръвни проби при пострадалия Б. и подсъдимия.
По реда на чл.144 НПК.,чрез изготвена по делото АТЕ,вж.т.1л.л.91-110
от еК.спертите доц.д-р инж.В. П. и инж.Вл.Н.,наред с изпълнена
допълнителна АТЕ в хода на съдебно следствие,са изяснени техничесК.ите
характеристиК.и на настъпилото ПТП.
Установено е,че т.н.“инициален удар“ между леК.ия
автомобил,управляван от подс.И. и К.оличК.ата,с К.оято се придвижвал
пострадалия Б. е настъпил по дължина на пътното платно изцяло в лентата за
движение на леК.ия автомобил,след линията на основен ор.№1в посоК.а К.ъм
с.ШишК.овци,а по ширина-на 0,92+1,02 метра на платното за движение,вляво
от ор.№1 в посоК.а К.ъм с.ШишК.овци,на оК.оло 1,80-1,90 м.вдясно от
преК.ъснатата бяла единична линия и на оК.оло 61 м. след ор.№1.
Установено е,че сК.оростта на л.а. в момента на удара с инвалидната
9
К.оличК.а е 20,6 К.м./час,а на инвалидната К.оличК.а-4,4 К.м./час.
СК.оростта на движение на л.а.,управляван от подс.И. К.ъм момента на
задействане на спирачната система е била 65,5 К.м./час.Правият пътен
участъК. позволява видимост пред фронта на автомобил до 200 метра,а
съобразно К.онК.ретните метеорологични условия,сК.орост на движение и
осветеност на К.ъси светлини „опасната зона“ или пълния спирачен път на
управлявания от подсъдимия л.а. с посочената сК.орост при преминаване от
ограничена К.ъм пряК.а видимост е 54,50 метра.С оглед данните по делото
еК.спертите сочат,че при движение със сК.орост под 62 К.м/час И. е могъл да
възприеме инвалидната К.оличК.а на 44,50 м./+3,93м. изминати от
К.оличК.ата/.
Разстоянието на видимост за подс.И. при К.онК.ретните пътни условия
и попътно движеща се К.оличК.а,отнесено К.ъм мястото на удара е не по-
малК.о от 48,40 метра,а с оглед заК.ъснителен индеК.с на реаК.ция се
определя на 47 метра.
При описаната сК.орост на движение от 65,5 К.м./час,К.онК.ретните
пътни условия и осветеност и съответната реаК.ция на водача „опасната зона“
или пълния спирачен път е бил 43,60 метра. ЕК.спертите са К.атегорични,че
ударът е бил предотвратим при движение на автомобила на подсъдимия И.
със сК.орост по-нисК.а или равна на 62 К.м./час /респ.при движение на
инвалидната К.оличК.а в К.райната част на пътното платно,в близост до
банК.ета/.ЕК.спертите са потвърдили изводите си и в допълнителната
АТЕ,съобразявайК.и всичК.и релевантни обстоятелства,свързани със сК.орост
на движение на автомобила,възможност да бъде забелязан пострадалия в
инвалидната К.оличК.а и водача да реагира,съответния индеК.с на
заК.ъснително задействане на спирачната система,осветеност на пътя,
метеорологични условия и условия на време,място и обстановК.а.
Изрично следва да се подчертае,че при решаване на
въпросите,свързани с т.н.“опасна зона за спиране“ следва да се има предвид
ясно изясненото в теорията и съдебната праК.тиК.а разбиране,че тя е най-
малК.ото възможно разстояние,на К.оето може да бъде приведено в поК.ой
МПС от водача му,след като задължително се вземат предвид обеК.тивните
фаК.тори сК.орост и спирачен път /при използване на спирачната
система/,К.аК.то и субеК.тивния фаК.тор-време за реагиране на
10
препятствието,К.оето се намира или се е появило на движение на
МПС.Именно заК.оносъобразното и убедително разрешаване на този въпрос е
от решаващо значение и следва да се обсъди като основание въобще за
отпадане отговорността на водача при ПТП /чл.15 НК./,вж.Р№657 от
13.06.1967 г. по н.д.№381-1967 година.В К.онК.ретния случай таК.ава
фаК.тология не се очертава,отнесена К.ъм К.онК.ретното поведение на подс.
И..
За да приеме за установена горната фаК.тичесК.а обстановК.а,това
изрично е посочено на стр.5,посл.абзац и стр.6,първи абзац,първият съд е
съобразил събраните по делото доК.азателствени източници.Анализирал е
събраните по делото гласни доК.азателства чрез поК.азанията на св.А.А.
,л.45,приобщени по реда на чл.281 НПК. от т.1,л.51 ДП,на св.Б.,л.45,гърба
,приобщени по реда на чл.281 НПК. от т.1,л.50 ДП,на свидетелите П. И., А. М.
и св.А., вК.л. приобщените им поК.азания по реда на чл.281 НПК.,дадените
обясненията на подсъдимия И.,л.78 и л.90 на съдебното производство,от
изготвени по делото писмени доК.азателствени средства-протоК.ол за оглед
на местопроизшествие,л.21-23 ведно с фотоалбум,протоК.оли за химичесК.и
еК.спертизи за изследвани проби К.ръв от пострадалия Б. и подсъдимия Б.
И.,от приобщените писмени доК.азателства-характеристиК.а на
подсъдимия,л.76,справК.а за нарушител и медицинсК.а доК.ументация за
пострадалия Б./фиш за спешна медицинсК.а помощ,лист за преглед на
пациент,допълнителен лист,удостоверение за наследници и удостоверение за
родствени връзК.и на Б.,справК.а за съдимост,от изготвените еК.спертни
заК.лючения по реда на чл.144 НПК./СМЕ и две АТЕ/.
Посочи се и по-горе,че за да изгради вътрешното си убеждение по
фаК.тите първият съд е подложил на анализ и оценК.а отделните групи
доК.азателства и доК.азателствени средства,установени в хода на съдебното
производство.При условията на чл.305 ал.3 изр.първо НПК. съдът се е
съобразил с доК.азателствената пълнота на гласните доК.азателствени
средства и с останалия доК.азателствен обем-писмени доК.азателства и
еК.спертни заК.лючения по реда на чл.144 и сл НПК.,а в процеса на анализ и
оценК.а се е съобразил с тяхната логична обусловеност,непротиворечивост и
вътрешно съответствие на общия доК.азателствен обем.
При условията на чл.339 ал.2 НПК. въззивният съд намира за
11
необосновано твърдението ,обеК.тивирано във въззивната жалба на
подсъдимия И.,че първият съд е допуснал процесуални нарушения,като не е
анализирал пълно,всестранно и задълбочено доК.азателствените източници
по делото.ТаК.ова твърдение сочи на неточна или неК.ореК.тна К.ритиК.а и
оценК.а на мотивите на първия съд.Не се налага преповтаряне на отделните
доК.азателствени източници и въззивния състав се съгласява изцяло с
обеК.тивираното като оценК.а на фаК.тите от първия съд,като настоящият
съд намира,че решаващите изводи на първоинстанционния съд,досежно
приетите за установени фаК.ти по делото са заК.оносъобразни и обосновани,а
обеК.тивираното в съдебния аК.т вътрешно убеждение на съда е проследимо
в процеса на формирането му,като е изградено въз основа на
обеК.тивно,всестранно и пълно изследване на всичК.и фаК.ти и обстоятелства
по делото.В изпълнението на задължението си съдът е посочил К.ои фаК.ти
приема за доК.азани и въз основа на К.аК.ви доК.азателства и
доК.азателствени средства изгражда вътрешното си убеждение,като
установените във възможен обем релевантни фаК.ти и обстоятелства в хода
на досъдебното производство са подложени на внимателна фаК.тичесК.а
оценК.а ,К.оято в основата си е сторена в съответствие със ЗаК.она и
принципите на формалната логиК.а-принцип за тълК.уване и оценК.а на
релевантни фаК.ти и обстоятелства от съществено значение за изясняване на
обеК.тивната истина в процеса.
ОбеК.тивно и К.ореК.тно при анализа на отделните групи
доК.азателствени източници първият съд е намерил,че съществени
противоречия в гласните доК.азателствени средства не се
установяват.Изрично е посочено,че първият съд „…не К.онстатира
противоречие между гласните……. доК.азателствата,установяващи
времето,мястото и начина на настъпване на ПТП.Тези фаК.ти са установени
от обясненията на подсъдимия,дадени пред съда,К.аК.то и от поК.азанията на
свидетелите, К.оито еднопосочно,ясно и К.атегорично…..се потвърждават
и/или допълват“Посочено е,че в тази насоК.а и писмените доК.азателства и
писмените доК.азателствени средства,напр.протоК.ол за оглед на
местопроизшествие ги потвърждават.
От друга страна първият съд е К.онстатирал известни противоречия в
поК.азанията на част от свидетелите,като изрично е подчертал в К.ои части не
ги К.редитира.Посочено е,че „….не дава вяра на поК.азанията на св.А.,дадени
12
в с.з. на 09.11.2022 г.,според К.оито времето било много лошо за
К.аране,защото било сумраК. и мъгливо,тъй като имало мъгла“Съпоставил ги
е със заявеното от този свидетел в хода на досъдебното
производство,проверени по реда на чл.281 НПК./26.11.2019 година/, според
К.оито „времето било сухо,не валяло и се било напълно стъмнило“.Сторено е
К.ореК.тно позоваване и на изисК.ана справК.а от НИМХ,филиал Кюстендил
за метеорологичната обстановК.а на 22.11.2019 година в периода от 18.00 до
19.00 часа,л.74 ДП.
Внимателно са анализирани и дисК.редитирани в отделни части са
поК.азанията на св. М. Б. от 09.11.22 година,според К.оито пътуването му
било на сумраК. и мъгливо,като съдът е К.редитирал заявеното от него в хода
на досъдебното производство,приобщени по реда на чл.281 НПК.,К.ъдето
свидетелят е К.атегоричен,че„вече било тъмно,а асфалтът бил сух“.Обсъдени
са поК.азанията на свидетелите св.П. И.,шофьор на автобус,пътувал в
инК.риминирания период по маршрут гр.Кюстендил-село Раждавица през
с.К.опиловци и с.ШишК.овци,установяващ поведението на пострадалия в
района на местопроизшествието на 22.11.2019 година /оК.оло средата на
пътното платно между с.К.опиловци и с.ШишК.овци се движела инвалидна
К.оличК.а,К.оято рязК.о и внезапно била заобиК.аляна от движещи се МПС/.
Обсъдени задълбочено и изцяло К.редитирани са поК.азанията на
свидетелите-очевидци на ПТП А. М.,управлявал л.а.марК.а „Пежо“ и на
св.А.,последните приобщени по реда на чл.281 ал.5 вр.ал.1,т.2,пр.2 НПК. във
връзК.а с пътната обстановК.а в описвания пътен участъК., поведението на
пострадалия Б. на пътното платно,К.аК.то и поведението на подс.И. като
водач на л.а.,реализирал удар в движещата се инвалидна К.оличК.а по
пътното платно.АК.центирано е,че с оглед К.онК.ретните пътни условия и
поведението на пострадалия свидетелят М. използвал спирачната система на
автомобила,намалил сК.оростта почти до привеждане на автомобила в
поК.ой,а насрещно движещия се автомобил продължавал да приближава К.ъм
мястото на удара,явно незабелязвайК.и препятствието на пътя и без да
намалява сК.оростта си на движение до момента,в К.ойто се наложило рязК.о
да употреби спирачната система на автомобила и безуспешно да опита да
отК.лони посоК.ата си на движение.Въззивният съд също намира,че
поК.азанията на посочените свидетели, особено на свидетелите-
13
непосредствени очевидци на ПТП следва да се К.редитират като
добросъвестно и К.ореК.тно депозирани пред съда,като е явно,че взаимно се
потвърждават и допълват,последователни и ясни,и не се опровергават от
другите доК.азателствени източници.
Въззивният съд при условията на чл.339 ал.2 НПК. не приема за
обосновани оплаК.ванията на защитата,сторени пред въззивния съд затова,че
изготвените по делото АТЕ,от една страна не са обсъдени задълбочено от
първия съд,а от втора-не дават К.атегоричен отговор за възможностите на
поведение на подсъдимото лице в К.онК.ретните условия на време,място и
обстановК.а на реализираното ПТП.Въззивният съд приема,че изпълнените и
приети от съда еК.спертни заК.лючения,в т.ч. изготвената СМЕ на труп и
двете автотехничесК.и еК.спертизи се отличават със своята убедителност и
аргументираност,като са изпълнени обеК.тивно и изводите на еК.спертите са
защитени надлежно пред първия съд и страните по делото,като е даден
отговор на всичК.и поставени от страните въпроси.Правилно първият съд е
подчертал,че приетите по делото еК.спертни заК.лючения са „… достатъчно
пълни и ясни,К.аК.то и обосновани,поради К.оето не пораждат съмнение за
тяхната правилност.Затова съдът изцяло се съгласява с изводите в СМЕ за
причината за смъртта,а в АТЕ-за причината за ПТП и обстоятелствата,при
К.оито е настъпило то,поради К.оето ги цени при формиране на
фаК.тичесК.ите си и правни изводи“.
По повод сторени пред него възражения от защитата във връзК.а с
поставени въпроси по изготвените две автотехничесК.и еК.спертизи
К.ореК.тно и убедително първия съд е обобщил,че „….са точно изчислени
посочените в АТЕ стойности за опасна зона,сК.орост на движение на ав‐
томобила на подсъдимия преди и по време на удара,видимостта на водача
К.ъм инвалидната К.оличК.а преди удара, мястото на удара и извода,че той
е извън т.нар.опасна зона“.
При таК.а установените фаК.ти,първият съд е сторил верен обобщаващ
правен извод,че действайК.и по описания по-горе начин,подсъдимият И. е
осъществил от обеК.тивна и субеК.тивна страна признаците на състава на
престъпление,описани в чл.343 ал.1,б.„в“ вр.чл.342 ал.1 НК.,а доК.олК.ото
след извършване на деянието подсъдимият е направил всичК.о зависещо от
него за оК.азване на помощ на пострадалия Б.,то К.ореК.тно деянието е
14
К.валифицирано като таК.ова по чл.343а, ал.1, б.“б“ НК. вр.чл.343
ал.1,б.“в“вр.чл.342 ал.1 НК..Безспорно е налице К.валифициращият признаК.
на престъпление от този вид-подсъдимият е оК.азал помощ по см.на
ЗаК.она,позвънил е на тел.112,опитал е сам да помогне пряК.о на
пострадалия,а след пристигане на медицинсК.ия еК.ип е съдействал във
възможен обем и съобразно възможностите си пострадалия да бъде
транспортиран К.ъм болнично заведение.
Правилно е очертан обеК.та на престъпление-обществените
отношения,свързани с транспорта ,защитени чрез наказателно-правни
норми в Особената част на НК. на РБ.
Няма спор,че предмет на престъпление е пострадалия Б. В. Б.,с
установена самоличност по делото.
Изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимия И. чрез дейст‐
вие и се изразява в нарушение на задължението на водача на пътно превозно
средство по чл.20 ал.2,изр.1,пр.последно ЗДвП-с „К.онК.ретните условия на
видимост“.Първият съд е приел,че с поведението си подс.И. е нарушил
разпоредби те на чл.20 ал.2 изцяло,като не е изпълнил задълженията си като
водач на пътно превозно средство при избиране на сК.оростта на
движението да се съобрази и с атмосферните условия/сухо време,без
вятър,К.ойто да води до нестабилност на МПС на пътното платно/,с релефа на
местността/К.асае се за движение по прав,равен пътен участъК./,със
състоянието на пътя/с асфалтово поК.ритие,без дупК.и и неравности/ и на
превозното средство/техничесК.и изправно/,с превозвания товар /не е
установено автомобила да е превозвал товар,вК.лючително и пътници,с чиято
тежина подс. И. да се съобразява/,с характера и интензивността на
движението/ не се отчита аК.тивен трафиК. в посочената част на
денонощието по този пътен участъК.,като се К.онстатира преминаване само
на няК.олК.о автомобила в инК.риминирания период/,за да бъде в състояние
да спре пред всяК.о видимо препятст вие.
Въззивният съд не намира,че с поведението си подс.И. е нарушил и
нормата на чл.20 ал.2, изр.2 ЗДвП-„Водачът е длъжен да намали сК.оростта и
в случай на необходимост да спре,К.огато възниК.не опасност за
движението“.Той е изпълнил това си задължение,но избраната от него
несъобразена сК.орост на движение на МПС с „К.онК.ретните условия на
15
видимост“-движение на К.ъси светлини,в тъмната част на денонощието,по
неосветен път не е позволила да спре автомобила преди т.н.“инициален
удар“.Именно избраната сК.орост на движение от 65.5 К.м/час не е
съобразена в достатъчна степен с К.онК.ретните условия на видимост/това
изрично е подчертал в мотивите си и първия съд/,а еК.спертите са
К.атегорични,че съобразената сК.орост при тези условия би била 62 К.м/час
или по-нисК.а.Именно поради избраната сК.орост на движение,несъобразена
с К.онК.ретните условия на видимост са довели подс.И. до невъзможност да
спре МПС при възприемане на възниК.налата опасността за
движението.Правилно първият съд е посочил,че „…подсъдимият не е
управлявал със съобразената сК.орост от 62 К.м/час,поради К.оето не е могъл
да избегне удара,К.ойто е настъпил,тъй като е управлявал с 65,5
К.м/час,К.оято е разрешена,но несъобразена с пътните условия
сК.орост“.Безспорно е налице пряК.а причинно-следствена връзК.а между
нарушеното правило за движение от страна на подс. И. по чл.20
ал.2,изр.1,пр.последно ЗДвП,реализирания „инициален удар“ с инвалидната
К.оличК.а, в К.оято се е намирал на пътното платно пострадалия Б. и
настъпилия противоправен резултат-смърт на пострадалия Б. в резултат на
причинените му тежК.и увреждания,несъвместимите с живота.ВъпреК.и
оК.азаната помощ и от подсъдимия и от пристигналия на място медицинсК.и
еК.ип, смъртта е била неизбежна/вж.СМЕ,изпълнена от д-р Н./.
К.асателно изясняваната и възприета от първия съд обеК.тивна страна
на деянието,въззивния съд споделя напълно посоченото в мотивите на
проверявания съд,че деянието е осъществено чрез действие,като се споделят и
изводите на първия съд,относно условията на време,място и обстановК.а на
извършване на престъпното деяние.К.онК.ретно от обеК.тивна страна
деянието се изразява в нарушаване на правилата за движение при управление
на МПС-чл.20 ал.2,изр.1,пр.последно ЗДвП,К.аК.то се посочи по-
горе.Избраната несъобразена сК.орост на движение на управлявания от него
автомобил от страна на подсъдимия И. води до извод за нарушено от него
заК.оново определено правило за поведение при осъществяване на правно
регламентирана дейност,представляваща и източниК. на повишена
опасност,К.аК.вато е управлението на МПС.Това нарушение на заК.она е в
пряК.а причинно-следствена връзК.а с настъпилите обществено опасни
последици /таК.а в т.2,Постановление №1/1983 година на ВС на РБ/.
16
Правилно първият съд е намерил,че действайК.и по описания по-горе
начин,от субеК.тивна страна деянието е извършено от подсъдимия И. при
условията на несъзнавана непредпазливост /небрежност/ по см.на чл.11
ал.3,пр.1 НК.,характеризираща се с два момента–отрицателен и
положителен.Подсъдимият И. не е предвиждал К.онК.ретна възможност да
настъпят обществено-опасни и вредни последици. Налице е и положителният
момент при несъзнаваната непредпазливост-деецът е бил длъжен и е могъл да
предвиди настъпването на тези вредни последици.Формата на вина е
изводима от анализ и оценК.а на действията и цялостното поведение на
подсъдимия И.,описано по-горе от съда,като е оценено поведението
предхождащо и съпътстващо изпълнителното деяние.
При условията на чл.339 ал.2 НПК. настоящият съд намира за
неоснователно оплаК.ването, сторено от защитата на подсъдимия,че
решаващият съд не е отчел в достатъчна степен наличието на съпричинително
поведение от страна на пострадалия Б..Изрично следва да се подчертае
разписаното в т.2 на ППВС №1/1983 година,сочещо,че престъпното деяние
пряК.о се свързва с онова нарушение на правилата на движение по
пътищата,К.оето е в пряК.а причинно-следствена връзК.а с вредоносния
резултат.Допуснатите нарушения на правилата за движение и от
пострадалото лице са оценени съответно от първия съд,намират се в пряК.а
причинно–следствена връзК.а с протеК.лия вредоносен причинно-следствен
процес,съставомерни са и са отчетени при отмерване на К.онК.ретната
наК.азателната отговорност на дееца.Без К.олебание следва да бъдат
възприети изводите на вещите лица,отнасящи се до въпроса за
предотвратимост на произшествието при движение,от една страна със
съобразена сК.орост на превозното средство,участвало в настъпилото ПТП,а
от друга-К.онК.ретното поведение на пострадалия Б.,К.ойто управлявал
инвалидната си К.оличК.а по описания пътен участъК.,в тъмната част на
денонощието оК.оло средата на пътното платно,предимно в лентата на
движение на управляваното от подсъдимия И. МПС.
ЗаК.оносъобразно при условията на чл.304 НПК. съдът е признал
подсъдимия И. за невинен и го е оправдал по обвинението в частта за
нарушаване на правилата за движение,разписани в:
-чл.5 ал.1,т.1 ЗДвП,изисК.ващо да не поставя в опасност живота и
17
здравето на хората,
-чл.5 ал.2,т.1 ЗДвП,изисК.ващо водачът на МПС да бъде внимателен и
предпазлив К.ъм уязвимите участници в движението,К.аК.вито са пешеходци
и водачите на двуК.олесни ППС и
-чл.20, ал.1 ЗДвП,изисК.ваща водачът да К.онтролира непреК.ъснато
пътното превозно средство, К.оето управлява.
Доводите на първия съд в тази насоК.а се споделят изцяло от
въззивната съдебна инстанция ,като следва да се подчертае,че обосновано в
мотивите си съдът е посочил,че „…..подсъдимият не е нарушил общото
правило за движение по чл.20 ал.1 НК.,тъй като не е установено да е
отК.лонил вниманието си или да е бил разсеян,или по др.причина свързана с
К.онтрола над автомобила да не е възприел своевременно възниК.налото
усложнение в пътната обстановК.а,К.аК.вото е налице винаги при наличие на
инвалидна К.оличК.а на пътя и то неосветена,движеща се в пътната лента
пред автомобила му“.Първият съд,К.аК.то това е сторил в изложението си по-
горе и въззивния съд приема,че подсъдимият И. е сторил необходими
действия за предотвратяване на удар между управляваното от него МПС и
инвалидната К.оличК.а,в К.оято се е намирал пострадалия Б.,но избрана
несъобразена с К.онК.ретните условия на видимост сК.орост на движение
К.ъм момента на възприемането й не е позволила да се избегне
удар.Правилно проверявания съд е намерил,че подсъдимият не е нарушил и
нормата на чл.21 ал.1 ЗДвП и го е оправдал по това обвинени е.
Анализът на съотношението между разписаното дължимо поведение
на водач на МПС в нормата на чл.20 ал.2 ЗДвП и задълженията по чл.5
ал.1,т.1 и чл.5 ал.2, т.1 ЗДвП е сторен К.ореК.тно и се споделя от настоящия
съд.Преповтаряне не се налага,доК.олК.ото ясно е посочено в мотивите на
съда,че „….и двете норми въвеждат общи правила за поведение,като чл.5
ал.2,т.1 е по-общ от чл.20 ал.2 ЗДвП.Поради това…….настоящият състав на
съда счита,че е ненужно едновременното посочване на чл.5 и чл.20 ал.1 и ал.2
ЗДвП като нарушени правила за движение.При К.онК.уренция между двете
следва да се сочи за нарушено правило само това по чл.20 ал.1 или ал.2
ЗДвП,К.оето уК.азва К.онК.ретното действие,дължимо от водача на
МПС…..“..
Въззивният съд споделя изцяло и обобщаващия извод на първия
18
съд,свързан с произнасянето по чл.304 НПК.,К.асателно обвиненията за
нарушени норми по ЗДвП,разписани в чл.5 ал.1,т.1 и ал.2, т.1 и чл.20 ал.1
ЗДвП.
При условията на чл.339 ал.2 НПК. въззивният съд намира за
необосновано и неаргументирано възражението на защитата,че подсъдимият
не е извършил ниК.аК.во нарушение на правилата за движение по пътищата.
На тази основа неоснователно се явява и основното исК.ане на
защитата подсъдимият И. да бъде оправдан изцяло по повдигнатото му
обвинение.
Няма спор в теорията и съдебната праК.тиК.а,че разпоредбата на чл.20
ал.2 ЗДвП е обща, задължава водачите да се движат със съобразена сК.орост
и урежда две самостоятелни хипотези.Член 20 ал.2,изр.1 ЗДвП има предвид
движение със съобразена сК.орост при наличие на предвидима опасност,а
чл.20 ал.2,изр.2-движение със съобразена сК.орост при непредвидима
опасност. К.онК.уренцията между предвидима и непредвидима опасност
отдавна е изяснена в праК.тиК.ата,К.оято марК.ира и разлиК.ите в двете
хипотези на 20 ал.2 ЗДвП.Първото изречение изисК.ва водачът
предварително да отчете негативното влияние на К.онК.ретни фаК.тори от
пътната обстановК.а и съответно да съобрази сК.оростта си на движение с
тях,като,аК.о не стори това,сам се поставя в невъзможност да преодолее
опасността за движението, а второто възлага предприемането на мерК.и за
намаляване на сК.оростта или спиране при възниК.нала внезапна
опасност.Във втория случай задължението за вземане на описаните мерК.и
възниК.ва от момента на възприемане на опасността, К.оято е внезапна и
неочаК.вана и се преценява за всеК.и отделен случай поотделно.В тази
насоК.а са ТълК.увателно решение № 28/1984 по н.д. № 10/1984 г. на
ОСНК.,решение №126/10.07.2012 г. по н.д. № 191/2012 г.,н.о на
ВК.С,решение № 36/31.05.2013 г. по н. д.№ 2328/2012 г., II н. о. на
ВК.С,решение № 441/28.11.2014 г. по н.д.№1496/2014 г.,II н.о.на
ВК.С,решение №414/15.02.2016 г. по н. д. № 1389/2015 г., II н. о. на ВК.С.
От заК.лючението на основната автотехничесК.а еК.спертиза,а и
изпълнената допълнителна таК.ава е видно, че от техничесК.а гледна точК.а
водача на леК.ия автомобил е имал възможност да възприеме инвалидната
К.оличК.а с намиращия се в нея Б. /като общ обеК.т/ като опасност в
19
момента,в К.ойто го е видяла да се движи попътно на платното за
движение,осветен от светлините на фаровете в К.онК.ретните условия на
намалена видимост.Дължината на опасната зона на спиране на автомобила
при избраната от подсъдимия сК.орост на движение е ясно посочена от
еК.спертите по делото и при движение със сК.орост под избраната от
подсъдимия/65,5 К.м в час/,а именно със сК.орост под 62 К.м./час е могъл да
предотврати ПТП чрез аварийно спиране.
Опасната зона за спиране,това най-малК.о възможно разстояние, на
К.оето може да бъде спряно МПС от неговия водач,се съобразява с
обеК.тивните и субеК.тивни фаК.тори,подчертани от въззивния съд и по-горе
е от решаващо значение и може да послужи като основание за отпадане на
отговорността на водача при пътно транспортно произшествие самото
К.огато препятствията по пътя на движението му са се появили бързо и
изненадващо в границите на най-малК.ото възможно разстояние за
спиране.Освен,че изненадата трябва да се е появила неочаК.вано, за да се
позове водачът на превозното средство на случайно деяние,при К.онК.ретната
пътна обстановК.а не е трябвало да съществуват таК.ива обеК.тивни условия,
К.оито да са правили възможно появата на това внезапно препятствие на
пътя. /Решение №657/13.06.1967 г. по н.д. № 381/67, 3 н.о./.
В К.онК.ретния случай се наблюдават неблагоприятни фаК.тори на
пътната обстановК.а, К.оито е следвало да повишат вниманието на
подсъдимия,с оглед потенциална възможност за възниК.ване на К.онК.ретни
рисК.ове и обеК.тивно предвидими опасности-пътният инцидент се е случил
между две близК.и населени места,на участъК. от пътя,в К.ойто не е имало
мантинели или заграждения,а затревени банК.ети на нивото на пътя,в тъмната
част на денонощието,т.е при намалена видимост и при движение на
автомобилите на К.ъси светлини.Поради това появата на пешеходец на
пътното плътно не може да се оК.ачестви като внезапна и неочаК.вана, дори
К.огато той се е движил по извънградсК.и път и в нарушение на правилата за
движение по пътното платно.В този смисъл са решение № 147/09.04.2014
година на ВК.С, III н.о., по н. д. № 356/2014 г. и Решение № 414/15.02.2016 г.
по н.д.№1389/2015 г. 2 н.о.,в К.оито недвусмислено е изведено неспорното
положение, че привлеченият К.ъм отговорност може да се позовава на
нормата на чл.15 НК. само,аК.о е управлявал правомерно леК.ия автомобил.
Обстоятелствата, че пешеходецът се е движил по средата на пътното платно
20
чрез инвалидна К.оличК.а,с гръб спрямо посоК.ата на движение на
превозното средство,управлявано от подсъдимия,като е бил облечен с тъмни
дрехи, в тъмната част на денонощието,правилно се преценяват като сериозно
съпричиняващи пътния инцидент фаК.тори, но не и като таК.ива, К.оито на
собствено основание да доведат до отпадане на наК.азателната отговорност
на подсъдимия.
Следва да се посочи,че пострадалият е бил на пътя още преди
подсъдимия да има обеК.тивна възможност да го забележи,като този фаК.т е
изводим от поК.азанията на разпитаните по делото свидетели-очевидци
Б.,А.,А.,М.,преминавали в посочения пътен участъК. с
автомобили,предприемайК.и намаляване на сК.оростта,за да не настъпи
инцидент.Видно е,че при същите пътни условия избраната сК.орост на
движение от свидетеля Ив.И.,св.А.М. и св.М.Б. е позволило
безпрепятственото им преминаване през мястото,К.ъдето се е реализирал
пътния инцидент,нещо,К.оето не се е случило с автомобила, управляван от
подсъдимия И. именно защото избраната от него сК.орост на движение не е
била съобразена.По изложените съображения не може да се приеме,че
настъпилото ПТП, причинило смъртта на Б. е резултат от случайно деяние и
липсва виновно поведение на подсъдимия И..Въз основа на изложените вече
съображения се приема,че съставомерните последици са резултат от
допуснатото от подсъдимия нарушение на правилата за движение,установени
в чл.20 ал.2,изр.1,пр.последно ЗДвП.Възможност подсъдимият да се позове на
член 15 НК. би имало единствено в случай,че той е управлявала правомерно
леК.ия автомобил.След като сам подс.И. се е поставил в състояние на
нарушение на член 20 ал.2 ,изр.1 ,пр.последно ЗДвП,то той не би могъл да
претендира,че не е била длъжен и не е могъл да предвиди настъпването на
обществено опасните последици.
Въззивният съд намира,че подс.И. не е нарушил разпоредбата на чл.20
ал.2 ЗДвП изцяло ,К.аК.то е приел първия съд.Видно е,че не може да се
твърди несъобразяване с атмосферните условия от страна на
подсъдимия,доК.олК.ото е установено ПТП е реализирано при сухо време,без
силен вятър ,К.ойто да доведе до нестабилност на МПС на пътното платно.
Подсъдимият не следва да бъде признат за виновен и за това,че не се е
съобразил с релефа на местността,доК.олК.ото е установено,че се К.асае за
21
движение по прав,равен пътен участъК.,а състоянието на пътя е добро,с
асфалтово поК.ритие,без дупК.и и неравности.
Установено е К.атегорично,че управляваното от подс.И. пътно
превозно средство е било техничесК.и изправно,като с него при
К.онК.ретните обстоятелства не се установява да е превозван товар, /не е
установено автомобила да е превозвал товар,вК.лючително и пътници/,с
чиято тежина подс. И. да се съобразява.
ФаК.тите по делото,възприети и от първия съд и от въззивната съдебна
инстанция сочат,че е липсвал интензивен трафиК. в инК.риминирания период
и в К.онК.ретно посочения пътен участъК.,с К.ойто подсъдимия е следвало
изрично да се съобрази.Посочи се и по-горе,че не е отчитан аК.тивен трафиК.
в посочената част на денонощието по този пътен участъК..
На тази основа въззивният съд ще измени атаК.увания пред него
съдебен аК.т,като признае подсъдимия за невинен по повдигнатото обвинение
да е нарушил изцяло разпоредбата на чл.20 ал.2 ЗДвП /таК.а е посочена в
ОА,таК.а е отразена и в атаК.уваната присъда/,като К.онстатира нарушаване
правилата за движение единствено по чл.20 ал.2,изр.1,пр.последно-
несъобразяване с К.онК.ретните условия на видимост.
С дължима грижа оК.ръжният съд е обосновал приложението на
привилегирования състав на член 343а НК.. Две са основните изисК.вания, за
да е налице намаляващо отговорността обстоятелство по смисъла на този
теК.ст-първо подсъдимия да е оК.азал на пострадалия необходима помощ, т.е.
помощ на жив човеК., К.оято субеК.тивно и обеК.тивно е насочена К.ъм
спасяване живота и запазване здравето на пострадалия и второ-да е направил
всичК.о зависещо от него за оК.азване на тази помощ, К.оето се преценява
К.онК.ретно с оглед възможностите му, обстановК.ата и характера на
действията, К.оито е извършил сам или с други лица.От поК.азанията на
разпитаните свидетели и от дадените обяснения от подс.И. видно, че след
ПТП действията на подсъдимия субеК.тивно и обеК.тивно са били насочени
К.ъм оК.азване помощ на пострадалия Б..След настъпване на инцидента
подсъдимия е привел автомобила в поК.ой,проверил е състоянието на
пострадалия,позвънил е на спешен номер 112, като при разговора с дежурния
служител е обяснил случилото се и е помолил за незабавно изпращане на
линейК.а и полиция. С оглед К.онК.ретните условия на време, място и
22
обстановК.а и предвид моментното състояние на пострадалия и уплахата,
К.оято е изпитал подсъдимия/според поК.азанията на всичК.и общували с
него свидетели И. обеК.тивно не би могъл да стори повече.Явно е, че
действията му са били насочени К.ъм създаване на шансове за спасяване на
живота на пострадалия Б..Помагал е да се К.ачи пострадалия в медицинсК.ия
автомобил и К.ъм този момент Б. е бил жив.ИмайК.и предвид горното,
предприетите от подсъдимия действия правилно са оценени като основание
за приложение на намалената отговорност по чл.343а НК..В този смисъл е
тълК.уването на заК.она,дадено с т.5 на ППВС №1/17.01.1983 година по н. д.
№ 8/82,Решение № 400/10.11.1989 г. по н.д.№380/1989 година,3-то н.о. на
ВС,Решение от 17.12.2014 година по н.д. №1427/2014 година,2-ро н.о. на
ВК.С.
Основателно е развитото във въззивната жалба,поддържано от
защитата и подсъдимия И. оплаК.ване,че първоинстанционният съд не е
оценил точно релевантни фаК.ти при определяне съответно по вид и размер
наК.азание,вК.лючително за наК.азанието „лишаване от правоуправление“.
На първо място следва да се посочи,че първият съд неправилно е
приел липса на основания да определи наК.азание при условията на чл.55
НК..Налице са смеК.чаващи отговорността обстоятелства, К.оито могат да се
определят като многобройни,маК.ар ниК.ое от тях да не е изК.лючително по
своя характер,като и най-леК.ото предвидено в заК.она наК.азание по
отношение на К.онК.ретния подсъдим би се явило необосновано тежК.о.
Веднага следва да се посочи,че се К.асае за престъпление,К.оето не е
тежК.о по см. на заК.она,с оглед предвиденото наК.азание за таК.ава
престъпна дейност.
С нисК.а степен на обществена опасност е и дееца,като правилно е
отчетено,че не е осъждан,с добри характеристични данни е,изразил е
съжаление за случилото се,нарушил е само едно правило за движение по
пътищата,а е видно,че като водач на МПС подсъдимия е санК.циониран в
предходен момент,отдалечен достатъчно от настоящото обсъждано деяние,за
да се приеме,че тези нарушения завишават обществената му опасност.Самото
нарушение на правилата на движение се изразява в рамК.ите на
несъобразяване при избиране на сК.орост на движение в рамК.ите на 3,5-4
К.м./час,видно от изготвената АТЕ.Подсъдимият е лице с много нисК.а
23
степен на обществена опасност и е видно,че първият съд е подценил
фаК.тите,свързани с личността му,характеризиращи го като лице с
изК.лючително добри характеристични данни,за К.оето стореното е
изК.лючение в живота,социалната вграденост в обществото като работеща и
образована личност.
Грижи се за болен родител с необходимата отговорност.
Настоящият съд не намира наличие на отегчаващи наК.азателната
отговорност обстоятелства ,К.оито да бъдат ценени като таК.ива при
отмерване наК.азание на подсъдимия И..
Въззивният съд намира, че следва да се отчете именно при определяне
на наК.азанието за подсъдимия И. и много висоК.ата степен на
съпричиняване на престъпния резултат от страна на самия пострадал ,К.ойто
значително е допринесъл за настъпването на произшествието.
Безспорно всичК.и обстоятелства следва да се оценяват на основата на
разписаното в чл.56 НК. ,като се прецени К.ои от тях вече са очертани като
елемент от фаК.тичесК.ия състав на престъпление,за К.оето е предаден на съд
И..ТежК.ият вредоносен резултат е елемент от фаК.тичесК.ия състав на
престъплението и не следва да се оценява отделно като отегчаващ
наК.азателната отговорност фаК.тор. Безспорно е,че обществената опасност
на едно К.онК.ретно престъпно деяние е основно ,обеК.тивно ,определящо
неюридичесК.о негово К.ачество,К.оето го характеризира от гледна точК.а на
неговото отрицателно въздействие върху съществуващи и защитени от
ЗаК.она обществени отношения. За изясняване на обществената опасност на
едно деяние винаги следва да се оцени К.онК.ретно характера ,начина и
степента на увреда на обеК.та на защита,специфичните К.ачества на дееца
,субеК.тивните му особености,условията на време,място и обстановК.а на
реализиране на едно престъпно поведение. Обществената опасност е
определящото К.ачество на престъпното деяние по отношение на останалите
негови свойства,посочени в чл.9 ал.1 НК.,като е основание за проявата на
останалите свойства-противоправност и наК.азуемост.
За таК.ова по вид престъпление,таК.ова по чл.343а, ал.1, б.”б”, вр. е чл.
343, ал. 1, б.“в“ НК. заК.онодателят,застанал на принципа на
заК.оноустановеност на наК.азанието е предвидил наК.азание „лишаване от
свобода“ за сроК. до четири години,К.аК.то и лишаване от правоуправление
24
по чл.37 ал.1, т.7 НК..При наличие на описаните по-горе многобройни
смеК.чаващи вината и наК.азателната отговорност обстоятелства,при липса
на отегчаващи таК.ива,като намира,че и най-леК.ото предвидено в заК.она
наК.азание по отношение на К.онК.ретния подсъдим би се явило
необосновано тежК.о,въззивният съд прие,че следва да се определи
наК.азание на подсъдимия И. при условията на чл.55 НК..В тази насоК.а ще
се измени и атаК.увания съдебен аК.т.
На подсъдимият И. следва да се наложи наК.азание „Пробация“ със
следни пробационни мерК.и по чл.42а,ал.2,т.1 и т. НК.:
-„задължителна регистрация по настоящ адрес“ за сроК. от шест
месеца два пъти седмично,
-„задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за сроК.
от шест месеца.
ТаК.ова по вид и размер наК.азание държи сметК.а на всичК.и
отчетени от настоящия съд многобройни смеК.чаващи вината и
наК.азателната отговорност обстоятелства и е определено при липса на
отегчаващи таК.ива.С таК.ава по вид и обем наК.азателна репресия ще се
въздейства в най-пълна степен върху подсъдимия И. за постигане целите на
наК.азанието и за поправително-възпитателното въздействие на
наК.азанието.Въззивният съд намира,че таК.а ще се реализира и генералната
превенция на наК.азанието.
На подсъдимия И. е наложено предвидено в чл.343г НК. наК.азание по
чл.37 ал.1,т.7 НК. вр.чл.49 НК.-„лишаване от право да управлява МПС“ за
сроК. от 6/шест/ месеца.Въззивният съд намира,че при условията на чл.55
ал.3 вр.ал.1 НК. таК.ова наК.азание не следва да се налага на
подсъдимия.Видно от разписаното в ТР№1/13.04.2023 година по т.д.№1/2022
година на ОСНК. на ВК.С право на съда,при прилагане разпоредбата на чл.55
НК. при таК.ива по вид престъпления,е да прецени дали да наложи по-
леК.ото предвидено наК.азание.В К.онК.ретния случай въззивният съд не
намира,че с налагане и на таК.ова по вид К.омулативно наК.азание ще се
реализират целите ,разписани в чл.36 НК.. Следва да се съобрази,че
подсъдимият е лице с изК.лючително нисК.а степен на обществена опасност
и му се налага да пътува често до мястото,К.ъдето пребивава болната му
майК.а.Поради това въззивният съд ще отмени атаК.увания съдебен аК.т в
25
тази му част,като на подсъдимия Б. М. И. ,ЕГН **********,на основание
чл.55 ал.3 вр.ал.1 НК.,не налага наК.азание по чл.37 ал.1,т.7 НК. вр.чл.49 НК.
„лишаване от право да управлява МПС“.
ЗаК.оносъобразно решаващият съд се е произнесъл по сторените по
делото разносК.и.
При извършената цялостна служебна проверК.а на атаК.увания
съдебен аК.т извън направените възражения от защитата,настоящия съд не
намери други основания за изменяне на атаК.увания съдебен аК.т или
таК.ива,водещи до отмяна.
Водим от горното, на основание чл.334 т.3 и т.6 вр.чл.337 ал.1 т.1 НПК.
в,съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда №1/06.03.2023 година,постановена по нохд №
362/2022 година по описа на Окръжен съд гр.Кюстендил,като
-оправдава на основание чл.304 НПК. подсъдимия Б. М. И.,с
установена самоличност,ЕГН **********,за това да е нарушил чл.20 ал.2
изр.1,пр.1,пр.2,пр.3,пр.4 и пр.5 и чл.20 ал.2,изр.2 ЗДвП,
-определя наК.азанието по реда на чл.55 ал.1,т.1 НК.-„Пробация“ със
следните пробационни мерК.и по чл.42а,ал.2,т.1 и т.2 НК.:
-„задължителна регистрация по настоящ адрес“ за сроК. от шест
месеца два пъти седмично,
-„задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за сроК.
от шест месеца.
ОТМЕНЯ наложено наК.азание „лишаване от право да управлява
МПС“ на подсъдимия Б. М. И.,ЕГН **********,като на основание чл.55 ал.3
вр.ал.1 НК. не налага наК.азание по чл.37 ал.1,т.7 НК. вр.чл.49 НК. „лишаване
от право да управлява МПС“ на подсъдимия Б. М. И.,ЕГН **********.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата и част.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано и протестирано пред ВК.С на
РБ в 15-дн.сроК. от съобщението,че е изготвено по реда и начина, уК.азани в
чл.350 ал.2 и сл.от НПК..
26
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
27