№ 248
гр. Шумен , 22.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IV-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и шести май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Людмила Д. Григорова-Митева
при участието на секретаря Димитринка В. Христова
като разгледа докладваното от Людмила Д. Григорова-Митева Гражданско
дело № 20213630100877 по описа за 2021 година
Предявени са обективно и субективно съединени осъдителни искове, с
правно основание чл.108 от ЗС и чл.59 от ЗЗД.
С Решение №260029/09.02.2021 г., постановено по възз.гр.д.№404/2020
г. по описа на ШОС, съдът е обезсилил Решение № 28/15.01.2020 г. по гр. д.
№ 3709/2018 г., поправено с решение № 260014/20.08.2020 г. на ШРС в
частта, с която е отхвърлен предявеният от М.Н. Ш. ЮС. и ГЮН. ХЮС. ЮС.
срещу АД. Ш. ЮС. иск за признаване на собствеността и предаване
владението на реалната, западна половина, със застроена площ 60 кв.м., от
недвижим имот: млекопункт – масивна сграда, цялата със застроена площ от
120 кв.м., функционално разделена на две, с преградна стена разположена в
посока север – юг, като всяка част има самостоятелен и отделен вход,
построена в УПИ I „Изкупвателен пункт на АПК“ от 12 кв.м. по плана на с.
Длъжко, ЕКАТТЕ 21289, Община Хитрино, област Шумен, целият с площ от
0,920 дка, при граници на имота: север – улица, изток – улица, запад – улица и
юг – парцел III – общинска собственост, отменен е нотариален акт № 138, том
VI, рег. № 4675, дело № 726/08.07.2014 г., по описа на нотариус с рег. № 019
на НК, в частта относно реалната западна половина със застроена площ 60
кв.м., от горепосочената масивна сграда – млекопункт и е отхвърлен
предявеният от М.Н. Ш. ЮС. и ГЮН. ХЮС. ЮС. иск с правно основание чл.
1
59, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на АД. Ш. ЮС. да плати на ищците обезщетение
за лишаване от ползване на реалната, западна половина, със застроена площ
60 кв.м., от собствения на ищците недвижим имот – млекопункт, масивна
сграда, за периода от 20.08.2015 г. – 31.12.2018 г. Със същото решение
въззивният съд е върнал делото на Районен съд Шумен в гореописаните части
за ново разглеждане и произнасяне от друг състав по предявените претенции.
В мотивите си съдът е изложил съображения за недопустимост на решението
на ШРС, поради обстоятелството, че съдът се е произнесъл по непредявен иск
/разгледал е ревандикационният иск на различно от въведеното от ищеца
основание/.
В исковата си молба до съда ищците М.Н. Ш. ЮС., ЕГН ********** и
ГЮН. ХЮС. ЮС., ЕГН ********** излагат, че са собственици на недвижим
имот, находящ се в с. Длъжко, общ. Хитрино, ул. „Д.“ №12, който имот
представлява Масивна сграда, със застроена площ от 120.00 кв.м., построена в
УПИ I от кв. 12 по плана на селото, заедно с дворно място с площ от 920.00
кв.м., съставляващо УПИ I от кв.12 по плана на селото. Твърди, че този имот
от 2014 г. се владее и ползва, без правно основание от ответника АД. Ш. ЮС.,
с адрес: с. Длъжко, общ.Хитрино, ул. „Д.“ №10. Като основание за
придобиване на собствеността върху постройката, част от която е предмет на
разглеждане в настоящото производство, ищците сочат проведен от бившата
кооперация на селото търг, на който, през 2001 г., сградата е продадена на
ищците. Предвид горното молят съда да постанови решение, по силата на
което да се осъди ответникът да им предаде владението върху гореописания
имот, както и да бъде осъден да им заплати обезщетение в размер на 80.00
лева месечно, общо 640.00 лева, считано за периода от 20.08.2015 г. до
31.12.2018 г.
В хода на делото, във фазата по уточняване на фактите по спора,
ищците уточняват, че ответникът владее само половината от сградата- 60
кв.м.
Също в хода на производството е допуснато изменение размера на
предявените искове по чл.59 от ЗЗС, като размерите на същите са увеличени
на сума от 3027.00 лева, представляваща обезщетение за лишаване на ищците
от ползването на имота през периода от 20.08.2015 г. до 31.12.2018 г.
В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от
ГПК, ответникът представя писмен отговор, в който изразява становище за
2
неоснователност на исковете, сочейки правни и фактически доводи и
възражения. Сочи, че ищците не са собственици на целия недвижим имот
/сграда/, като излага твърдения, че е собственик на северозападната част от
млекопункта с излаз на ул. „П.“, с административен адрес: с. Длъжко, ул.“П.“
№6. Прави и възражение за придобиване на тази част от имота по давност.
При условията на евентуалност, при условие, че съдът уважи иска по чл.108
от ЗС, прави възражение за задържане на имота, на основание чл.72 от ЗС, до
заплащане на извършените от ответника подобрения, възлизащи на сума от
10 000.00 лева. Предявява и насрещен иск срещу първоначалните ищци, с
правно основание чл.72, ал.1 от ЗС, при условията на евентуалност, в случай,
че съдът уважи иска по чл.108 от ЗС, да се осъдят М.Н. Ш. ЮС., ЕГН
********** и ГЮН. ХЮС. ЮС., ЕГН ********** да му заплатят сумата от
10 000.00 лева, представляваща увеличената стойност на имота, в следствие
направените от ищеца по този иск подобрения в имота, предмет на делото, а
именно: бивш млекопункт, изграден в УПИ I, в кв.12 по плана на с. Длъжко,
ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на насрещния
иск до окончателното й изплащане, като се постанови задържане на имота от
ищеца до изплащане на подобренията.
За успешното провеждане на иска по чл.108 от ЗС е необходимо
наличието, в кумулативна даденост, на следните предпоставки: ищецът да е
собственик на имота на въведеното от него правно основание; имотът да се
намира във владение на ответника и последният да го държи без правно
основание.
Право на собственост според разпоредбата на чл.77 от ЗС, се придобива
чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона.
Ищците сочат конкретно придобивно основание, въз основа на което
заявяват правото си на собственост върху процесната сграда, а именно:
покупка на имота чрез търг, проведен от бившата кооперация в ликвидация с.
Длъжко. Видно от събраните по делото доказателства-протокол от 27.06.2001
г. за провеждане на търг с явно наддаване за продажба на ДМА Млекопункт,
ищецът М.Ш., като участник в търга е предложил цена за имота 2 400.00 лева.
От приложения по делото заверен препис от фактура от 27.06.2001 г. , се
установи, че М.Ш. е заплатил на ЗК „Бъдеще- в ликвидация“ сумата от
2 400.00 лева, като е отбелязано във фактурата, че същата е стойността на
Млекопункт. Съгласно текста на чл.18 от Наредба за търговете, приета с
3
ПМС №105/15.06.1992 г., отменена с ПМС №213/2003 г., приложима
съгласно чл.48, ал.8 и ал.10 от ППЗСПЗЗ, предметът на търга преминава в
собственост на купувача от момента и при условията, посочени в сключения
договор. По делото липсват ангажирани доказателства за сключен между ЗК
„Бъдеще- в ликвидация“ и ищеца писмен договор за продажба на процесната
сграда. В случая, водейки се от нормата на чл.18 от Наредба за търговете,
релевантна за разглеждания период, предметът на търга преминава в
собственост на купувача от момента и при условията, посочени в сключения
договор. Липсва сключен договор, т.е. липсва съществен елемент от
фактическия състав на предвидения в наредбата придобивен способ, на който
се позовават ищците. Вписването на ищеца във фактурата за внесената сума-
цена на сградата /млекопункт/ няма вещноправни последици. Не протоколът
за проведен търг, респ. издадената фактура, а сключеният след търга писмен
договор е юридическият факт, от който възниква правото на собственост в
полза на лицето, спечелило търга. В този смисъл е и съдебната практика. И
след като в случая не се установява осъществяване на соченото от ищеца
придобивно основание по причина, че след провеждането на търга не е
сключен писмен договор, то не би могло да се приеме, че транслативният
ефект е настъпил и сградата е преминала в неговия патримониум на соченото
основание. Основанието за съставяне на представения нотариален акт №138,
т. VI, рег. № 4675/2014 г. е придобивна давност, констатирана при извършена
обстоятелствена проверка, а не покупко-продажба.
Предвид изложеното и доколкото не се установи наличието на соченото
от ищцовата страна придобивно основание, заявените ревандикационни
претенции се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
С оглед на факта, че съдът счита исковете по чл.108 от ЗС за
неоснователни, то осъдителните претенции по чл.59 от ЗЗД за заплащане на
обезщетение за лишаване на ищците от ползването на имота през периода от
20.08.2015 г. до 31.12.2018 г., също са неоснователни и следва да се
отхвърлят.
Доколкото съдът счита исковете на ищците за неоснователни, то не
дължи произнасяне по предявените от ответника, в условията на евентуалност
/ в случай, че съдът уважи претенциите на ищците по чл.108 от ЗС/ насрещни
искове по чл.72 от ЗС, за заплащане на сума от 10 000.00 лева,
представляваща увеличената стойност на имота, в следствие направените от
4
ищеца по този иск подобрения в имота, предмет на делото, а именно: бивш
млекопункт, изграден в УПИ I, в кв.12 по плана на с. Длъжко.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.Н. Ш. ЮС., ЕГН ********** и ГЮН.
ХЮС. ЮС., ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес: с. Длъжко, общ.
Хитрино, обл. Шумен, ул. „Д.“ №10, срещу АД. Ш. ЮС., ЕГН **********, с
адрес: с. Длъжко, общ. Хитрино, ул. „Д.“ №10, обективно и субективно
съединени искове, с правно основание чл.108 от ЗС и чл. 59 от ЗЗД, за
признаване на собствеността и предаване владението на реалната, западна
половина, със застроена площ 60 кв.м., от недвижим имот: млекопункт –
масивна сграда, цялата със застроена площ от 120 кв.м., функционално
разделена на две, с преградна стена разположена в посока север – юг, като
всяка част има самостоятелен и отделен вход, построена в УПИ I
„Изкупвателен пункт на АПК“ от 12 кв.м. по плана на с. Длъжко, ЕКАТТЕ
21289, Община Хитрино, област Шумен, целият с площ от 0,920 дка, при
граници на имота: север – улица, изток – улица, запад – улица и юг – парцел
III, както и за заплащане на сумата от 3 027.00 лева /три хиляди двадесет и
седем лева/, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на
реалната, западна половина от сградата, със застроена площ 60 кв.м., от
недвижим имот – млекопункт, масивна сграда, построена в УПИ I
„Изкупвателен пункт на АПК“ от 12 кв.м. по плана на с. Длъжко, ЕКАТТЕ
21289, Община Хитрино, област Шумен, за периода от 20.08.2015 г. –
31.12.2018 г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Решението може да се обжалва пред Шуменски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5