Решение по дело №614/2023 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 150
Дата: 4 юни 2024 г.
Съдия: Галина Димитрова Жечева
Дело: 20233200100614
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 септември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 150
гр. гр. Добрич, 04.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на тринадесети май
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Галина Д. Ж.
при участието на секретаря Билсер Р. Мехмедова Юсуф
като разгледа докладваното от Галина Д. Ж. Гражданско дело №
20233200100614 по описа за 2023 година
за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е образувано по повод искова молба вх.
№5581/04.09.2023 г.,с която са предявени обективно съединени искове от Л.
С. Ж. с ЕГН ********** от гр.Б. срещу П. С. А. с ЕГН ********** от
гр.Добрич,както следва:1./главен иск на основание чл.42 ал.1 б.“б“ от ЗН във
връзка с чл.25 ал.1 от ЗН за прогласяване нищожността на саморъчно
завещание от 24.05.2023 г. на С. П. С.,б.ж. на гр.Добрич,починал на ***
г.,обявено на 06.06.2023 г. от пом.-нотариус по заместване В. П. С. при
нотариус Р. Г. с район на действие ДРС,вписано в СВ-Добрич с рег.№***
г.,Акт ***,поради това,че завещанието не е написано и подписано саморъчно
от завещателя;2./евентуален иск на основание чл.44 от ЗЗД във връзка с чл.26
ал.2 предл.1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на горното саморъчно
завещание от 24.05.2023 г. на С. П. С.,б.ж. на гр.Добрич,в частта на
разпореждането със земеделска земя поради липса на предмет;3./евентуален
иск на основание чл.43 ал.1 б.“а“ от ЗН за унищожаване на посоченото
саморъчно завещание като направено от лице,което по време на съставянето
му не е било способно да завещава;4./евентуален иск на основание чл.30 ал.1
от ЗН за възстановяване запазената част на ищцата от наследството на С. П.
1
С.,б.ж. на гр.Добрич,чрез намаляване на процесното саморъчно завещание до
размера,необходим за възстановяване запазената част на ищцата.
С влязло в сила определение №876/19.10.2023 г. производството по
делото е прекратено частично,както следва:
-на основание чл.233 от ГПК в частта по предявения от Л. С. Ж. с ЕГН
********** от гр.Б. срещу П. С. А. с ЕГН ********** от гр.Добрич
евентуален иск на основание чл.44 от ЗЗД във връзка с чл.26 ал.2 предл.1 от
ЗЗД за прогласяване нищожността на саморъчно завещание от 24.05.2023 г.
на С. П. С.,б.ж. на гр.Добрич,починал на *** г.,обявено на 06.06.2023 г. от
пом.-нотариус по заместване В. П. С. при нотариус Р. Г. с район на действие
ДРС,вписано в СВ-Добрич с рег.№*** г.,Акт ***,в частта на разпореждането
със земеделска земя с оглед липса на предмет поради отказ от горния иск;
-на основание чл.232 от ГПК в частта по предявения от Л. С. Ж. с ЕГН
********** от гр.Б. срещу П. С. А. с ЕГН ********** от гр.Добрич
евентуален иск на основание чл.43 ал.1 б.“а“ от ЗН за унищожаване на
саморъчно завещание от 24.05.2023 г. на С. П. С.,б.ж. на гр.Добрич,починал
на *** г.,обявено на 06.06.2023 г. от пом.-нотариус по заместване В. П. С. при
нотариус Р. Г. с район на действие ДРС,вписано в СВ-Добрич с рег.№***
г.,Акт ***,като направено от лице,което по време на съставянето му не е било
способно да завещава,поради оттегляне на иска.
Предвид горното предмет на делото са останали главен иск на основание
чл.42 ал.1 б.“б“ от ЗН във връзка с чл.25 ал.1 от ЗН за прогласяване
нищожността на саморъчно завещание от 24.05.2023 г. на С. П. С.,б.ж. на
гр.Добрич,починал на *** г.,обявено на 06.06.2023 г. от пом.-нотариус по
заместване В. П. С. при нотариус Р. Г. с район на действие ДРС,вписано в СВ-
Добрич с рег.№*** г.,Акт ***,поради това,че завещанието не е написано и
подписано саморъчно от завещателя;евентуален иск на основание чл.30 ал.1
от ЗН за възстановяване запазената част на ищцата от наследството на С. П.
С.,б.ж. на гр.Добрич,чрез намаляване на процесното саморъчно завещание до
размера,необходим за възстановяване запазената част на ищцата.
В срока по чл.131 ал.1 от ГПК е подаден писмен отговор на исковата
молба от ответницата П. С. А. с вх.№1752/12.03.2024 г.,уточнен с молба вх.
№2578/16.04.2024 г.,в който се изразява становище за допустимост и
основателност на главния иск на основание чл.42 ал.1 б.“б“ от ЗН във връзка
2
с чл.25 ал.1 от ЗН,като се прави признание на иска.
Като обсъди събраните по делото доказателства,Добричкият окръжен съд
установи следното от фактическа и правна страна:
Изложено е в исковата молба,че страните са наследници по закон
/низходящи/ на С. П. С.,починал на *** г.През юни 2023 г. ответницата
съобщила на ищцата,че на 24.05.2023 г. баща им написал завещание,което
към момента на смъртта му се намирало у нея.На 24.07.2023 г. ищцата се
запознала със завещанието,обявено на 11.07.2023 г. в СВ-Добрич от пом.-
нотариус В. П. С. при нотариус Р. Г. с район на действие ДРС.Завещанието
било саморъчно.Ищцата оспорва автентичността на същото,като твърди,че
завещателят С. П. С. не е автор на ръкописния текст на акта и подписа под
завещанието.Текстовата част била написана от ответницата.Завещанието било
нищожно поради нарушаване на изискванията за форма по чл.25 ал.1 от ЗН-не
било написано от завещателя и не било подписано от него.В случай че
завещанието е действително,се навежда,че същото накърнява запазената част
на ищцата от наследството на нейния баща в размер на 1/3 ид.ч.Настоява се за
прогласяване нищожността на процесното саморъчно завещание на основание
чл.42 ал.1 б.“б“ от ЗН във връзка с чл.25 ал.1 от ЗН поради това,че
завещанието не е написано и подписано саморъчно от завещателя.При
условие на евентуалност /ако бъде отхвърлен горният главен иск/ се настоява
на основание чл.30 ал.1 от ЗН за възстановяване запазената част на ищцата от
наследството на С. П. С.,б.ж. на гр.Добрич,чрез намаляване на процесното
саморъчно завещание до размера,необходим за възстановяване запазената й
част.
В отговора си на исковата молба,уточнен с молба вх.№2578/16.04.2024
г.,ответницата П. С. А. заявява,че предявеният иск по чл.42 ал.1 б.“б“ от ЗН
във връзка с чл.25 ал.1 от ЗН е допустим и основателен и че ответницата
признава иска и не била дала повод с поведението си за завеждане на
делото.Излага,че ищцата Л. Ж. повече от 10 години не поддържала контакт с
починалия си баща и ответницата-нейна сестра,като бащата на страните С. П.
С. чакал до последно дъщеря му поне да се обади по телефона.Завещателят от
няколко години обмислял да направи завещание в полза на ответницата
заради полаганите от нея ежедневни грижи за него и поради липсата на
заинтересованост от страна на ищцата.Няколко дни преди да почине С. П. С.
3
предал изготвеното завещание на ответницата в запечатан плик,като тя се
запознала със съдържанието му едва при обявяването му на 06.06.2023
г.Положеният подпис под завещанието бил на завещателя.Текстовата
ръкописна част не била написана от ответницата,както твърдяла ищцата,но не
била написана и от завещателя.Разпореждането по съдържание било напълно
идентично с изразеното приживе от завещателя намерение.До смъртта си
завещателят бил напълно способен да изразява волята си и разбирал смисъла
и значението на постъпките си.Бил изключително огорчен от поведението на
ищцата,която прекъснала всякакъв контакт с него и с всички роднини.Същият
до последно се надявал,че поради преклонната му възраст ищцата ще го
навести или поне ще се обади по телефона.Но последното не се случило,а
ищцата разбрала за смъртта му от социалните мрежи,като дори не
присъствала на погребението му.Настоява се за прекратяване на съдебното
дирене и за произнасяне с решение съобразно направеното от ответницата
признание на иска с правно основание чл.42 ал.1 б.“б“ от ЗН във връзка с
чл.25 ал.1 от ЗН.Предвид признанието на главния иск се настоява
евентуалният иск по чл.30 ал.1 от ЗН да не се разглежда.
В откритото съдебно заседание на 13.05.2024 г. е докладвана подадена от
ищцата по делото Л. С. Ж. молба вх.№3124/13.05.2024 г.,с която същата
заявява,че предвид категоричното признание от ответницата на главния иск
по чл.42 ал.1 б.“б“ от ЗН във връзка с чл.25 ал.1 от ЗН настоява съдебното
дирене по делото да бъде прекратено и да се постанови решение на основание
чл.237 ал.1 от ГПК при признание на иска.Съдът е уважил горната молба и с
протоколно определение от 13.05.2024 г. е прекратил съдебното дирене по
делото,като е обявил,че ще се произнесе с решение при условията на чл.237
ал.1 от ГПК.
Безспорно е установено по делото,че ищцата Л. С. Ж. и ответницата П. С.
А. са сестри-низходящи на С. П. С. с ЕГН **********,б.ж. на
гр.Добрич,починал на *** г. /в тази насока удостоверение за наследници изх.
№94В-00-387-2/06.06.2023 г.,издадено от Община-гр.Добрич-на лист 8 от
делото/.На 24.05.2023 г. техният баща С. П. С. чрез саморъчно завещание се е
разпоредил със свое имущество в полза на ответницата по делото П. С.
А..Завещанието е обявено на 06.06.2023 г. от В. П. С.-пом.нотариус по
заместване при Р. Г.-нотариус с район на действие ДРС /протокол за
обявяване на саморъчно завещание общ рег.№*** г. на лист 4 от делото/ и е
4
вписано с рег.№*** г.,Акт *** по описа на СВ-гр.Добрич.
Според разпоредбата на чл.25 ал.1 от ЗН саморъчното завещание трябва
да е изцяло написано ръкописно от самия завещател,да съдържа означение на
датата,когато е съставено,и да е подписано от завещателя,като подписът
следва да е поставен след завещателните разпореждания.В случая
ответницата П. С. А. твърди,че процесното завещание е подписано от
завещателя С. П. С.,но не е написано саморъчно от него,а от трето лице,като
отрича това трето лице да е самата ответница.След като завещанието не е
написано ръкописно собственоръчно от завещателя,е нарушено изискването
за форма на саморъчното завещание по чл.25 ал.1 от ЗН.Формата е съществен
елемент на завещателния акт,спазването й е условие за валидност на акта,т.е.
неспазването на формата обосновава нищожност на акта по смисъла на чл.42
ал.1 б.“б“ от ЗН.Достатъчно е да липсва дори само един елемент от
изискуемата форма /в случая завещанието да е написано ръкописно изцяло от
завещателя/,за да се обоснове нищожност на целия завещателен акт.
Признанието на главния иск се поддържа от ответницата и в откритото
съдебно заседание на 13.05.2024 г.,а ищцата отправя искане съдът да
постанови решението си при условията на чл.237 от ГПК,на което
ответницата не се противопоставя.
Ответницата П. С. А. признава главния иск по чл.42 ал.1 б.“б“ от ЗН във
връзка с чл.25 ал.1 от ЗН,като признанието е сторено по начин,който
категорично съдържа недвусмислен отказ от защита на страната срещу
иска,защото същият е основателен.Ищцата Л. С. Ж. е отправила искане за
произнасяне на съда с решение по чл.237 ал.1 от ГПК.Налице са в
кумулативна даденост формалните условия за произнасяне на съда с решение
при признание на иска:предпоставките по чл.237 ал.1 от ГПК,както и не са
налице забраните по чл.237 ал.3 от ГПК.При тези данни решението следва да
бъде основано на признанието на иска-чл.237 ал.2 от ГПК.Главният иск по
чл.42 ал.1 б.“б“ от ЗН във връзка с чл.25 ал.1 от ЗН следва да бъде
уважен.Поради уважаване на главния иск съдът не дължи разглеждане и
произнасяне по евентуалния иск по чл.30 ал.1 от ЗН.
При уважаване на иска право на разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК
има ищцата по делото Л. С. Ж.,която изрично е претендирала присъждането
им.Ответницата П. С. А. е признала иска,но е дала с поведението си повод за
5
завеждане на делото,доколкото лично тя е съхранявала завещанието до
обявяването му,видно от съдържанието на протокола от 06.06.2023 г./на лист
4 от делото/,и е знаела,че завещанието не е написано саморъчно от
завещателя /в подкрепа на изложеното в отговора на исковата молба
твърдение,че й е предадено от завещателя в запечатан плик и е узнала
съдържанието му едва при обявяването му,липсват доказателства/,но въпреки
това е поискала обявяването му от нотариус и последващото му вписване в
СВ,което е индиция за намерението й да се възползва от последиците
му.Именно обявяването на завещанието по искане на ответницата и
вписването му в СВ обосновава необходимостта от водене на настоящото
дело за отричане правните последици на завещателния акт.В този смисъл
кумулативно дадените предпоставки на чл.78 ал.2 от ГПК за освобождаване
на ответницата от отговорност за сторените от ищцата съдебно-деловодни
разноски не са налице.
Ищцата е сторила следните разноски:440,96 лв държавна такса за водене
на делото;77 лв държавна такса за преписи от документи;36,10 лв такса за
вписване на исковата молба в СВ-Добрич;1 500 лв адвокатско
възнаграждение,уговорено с договор за правна защита и съдействие от
21.08.2023 г. и изплатено по банков път съгласно кредитни преводи на листи
109-112 от делото.
Наведено е от ответницата възражение по чл.78 ал.5 от ГПК за
прекомерност на изплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение.Цената
на главния иск по чл.42 ал.1 б.“б“ от ЗН е в размер на 36 096,27 лв /в тази
насока молба на ищцата вх.№6795/31.10.2023 г. и разпореждане
№785/05.12.2023 г. на ДОС/.При тази цена за една инстанция е дължимо
минимално адвокатско възнаграждение в размера по чл.7 ал.6 във връзка с
чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/09.07.2004 г.,а именно 3 537,70 лв само по
главния иск.Очевидно изплатеното адвокатско възнаграждение от 1 500 лв е
много под минимума и не следва да бъде намалявано.Адвокатското
възнаграждение е уговорено и изплатено през периода август 2023 г.-ноември
2023 г. преди да е депозиран отговор на исковата молба от
ответницата,съдържащ признание на главния иск.Разноските за адвокат са
сторени от ищцата добросъвестно с оглед очертаващата се значителна правна
и фактическа сложност на спора,поради което подлежат на възмездяване в
пълен размер,който е дори под минимума,както бе коментирано по-горе.Дори
6
и да се приеме,че в случая приложение следва да намери разпоредбата на чл.9
ал.1 от Наредбата,доколкото процесуалната защита на ищцата се изчерпва
фактически с изготвяне на исковата молба и отстраняване на нередовности на
същата без явяване на процесуалния представител в открито съдебно
заседание,а съдебно дирене по делото не е проведено,то отново платената
сума от 1 500 лв е под минимума.При минимално адвокатско възнаграждение
от 3 537,70 лв само по главния иск дължимото минимално такова по чл.9 ал.1
от Наредбата е в размер на 3/4 от 3 537,70 лв,т.е. 2 653,27 лв.Платеното от
1 500 лв е и под този минимум.Предвид горното възражението за
прекомерност следва да бъде оставено без уважение.
При този изход от спора ответницата П. А. няма право на разноски,а и
същата не е претендирала такива.
Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО на основание чл.42 ал.1 б.“б“ от ЗН във
връзка с чл.25 ал.1 от ЗН саморъчно завещание от 24.05.2023 г. на С. П. С. с
ЕГН **********,б.ж. на гр.Добрич,починал на *** г.,обявено на 06.06.2023 г.
от В. П. С.-помощник-нотариус по заместване при нотариус Р. Г. с район на
действие Добрички районен съд,вписано в СВ-гр.Добрич с вх.рег.№*** г.,Акт
***,с което С. П. С. завещава в полза на П. С. А. с ЕГН ********** своя дял
от апартамент на ***-гр.Добрич,в т.ч.и дела си като наследник на съпругата
си И. В. С.,починала на *** г.,и своя дял от земеделска земя,в т.ч. и дела си
като наследник на съпругата си,по нотариален акт №*** г.,поради това,че
завещанието не е написано саморъчно от завещателя.
ОСЪЖДА П. С. А. с ЕГН ********** от гр.Добрич,*** да заплати на Л.
С. Ж. с ЕГН ********** от гр.Б.,общ.Б.,обл.Варна,*** сторени в
първоинстанционното производство съдебно-деловодни разноски в размер на
2 054,06 лв /две хиляди петдесет и четири лева и шест стотинки/,от които
440,96 лв държавна такса за водене на делото;77 лв държавна такса за
преписи от документи;36,10 лв такса за вписване на исковата молба в СВ-
Добрич и 1 500 лв адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено по реда на чл.237 от ГПК при признание на
7
иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Апелативен съд-гр.Варна.
Съдия при Окръжен съд – Добрич: _______________________
8