Р Е Ш Е Н И Е
№
10.09.2020г., град ПЛЕВЕН
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд, дванадесети наказателен състав, в публично заседание на двадесет и осми юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЕН ДАСКАЛОВ
Секретар: ИГЛИКА ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия ДАСКАЛОВ АНД №1239 по описа за 2020 – та година и на основание доказателствата по делото и Закона, за да се произнесе взе предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН
С Наказателно постановление №20-0256-000261/20.05.2020 г. на *** на РУМВР –
***при ОДМВР – ПЛЕВЕН, на К.П.К. ЕГН: ********** са наложени административни
наказания, както следва:
-
на основание чл.183 ал.1 т.1 от
Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 10 /десет/ лева, за
извършено нарушение по чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП;
-
на основание чл.175 ал.1 т.1 от
Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 100 /сто/ лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца, за извършено нарушение по
чл.140 ал.1 ЗДвП.
Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП), санкционираното лице
е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН. Изтъква,
че случаят е „маловажен“ и е следвало административнонаказващият орган да
приложи разпоредбата на чл.28 ЗАНН, тъй като на К.К. се е наложило да управлява
процесния колесен трактор инцидентно /по уговорка между собственика на
превозното средство и работодателя на жалбоподателя/, като в бързината не е
обърнал внимание, че липсва регистрационна табела. Алтернативно изтъква, че
размерът както на наказанието глоба, така и на наказанието лишаване от право да
управлява МПС, е завишен - и моли за неговото намаляване до минимума, предвиден
в съответната санкционна разпоредба на ЗДвП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с
упълномощен защитник. Поддържат жалбата по изложените в нея съображения и
пледират /алтернативно/ за отмяна на НП или за неговото изменение чрез
намаляване на наложените на К. административни наказания, до предвидения
законов минимум.
За ответната страна – ОДМВР – ПЛЕВЕН – представител не се явява.
Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН,
поради което се явява допустима.
След щателно обсъждане на събраните доказателствени материали поотделно и в
тяхната съвкупност, Съдът намира следното:
Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт
за установяване на административно нарушение (АУАН) № 092506/22.04.2020г. от
страна на М.С.М. *** присъствието на свидетеля П.И.Д., както и на нарушителя – К.П.К..
Съставен е за това, че на на 22.04.2020 г. около 11:25 часа в ОБЩИНА ***, на
около 2 км. от гр.***, на път ІІІ – 3004, с посока на движение гр.*** - гр.***,
управлява колесен трактор „***“ – червен на цвят, с рама № ***, като 1. на ППС
не е поставена табела с регистрационен номер на определеното за това място –
нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП; 2. не представя свидетелство за управление на
МПС /СУМПС/ и контролен талон /КТ/ – нарушение по чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП. Нарушителят
не е направил възражения при съставяне на АУАН; не е представил възражения и по
реда, и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.
Административнонаказващият орган изцяло възприел изложената от страна на
актосъставителя фактическа обстановка. На тази основа, издал обжалваното Наказателно
постановление, с което на К.П.К. ЕГН: ********** са наложени административни
наказания, както следва: на основание чл.183 ал.1 т.1 от Закона за движението
по пътищата – глоба в размер на 10 /десет/ лева, за извършено нарушение по
чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП; на основание чл.175 ал.1 т.1 от Закона за движението по
пътищата – глоба в размер на 100 /сто/ лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 3 /три/ месеца, за извършено нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП.
Съдът намира, че Актът за установяване на административно нарушение е
съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено, от компетентни
лица /л.9 – 11, л.24 – 30 от делото/.
Служебната проверка за законосъобразност, извършвана от въззивната
инстанция не установява допуснати в хода на административнонаказателното
производство, нарушения на процесуалните правила. Поради това Съдът приема, че издаденото
Наказателно постановление е формално законосъобразно. По неговата правилност се
събраха гласни доказателствени средства - показания на свидетелите М.С.М. и П.И.Д.,
както и писмени доказателства /л.5 – 6, л.21 – 22, л.31 – 37 от делото/. Съдът
преценява като непредубедени и добросъвестни показанията на свидетелите М. и Д..
Същите са относително подробни, взаимно се потвърждават, от една страна, а от
друга – потвърждават изнесената в АУАН и в НП фактическа обстановка. Липсват
каквито и да било разумни юридически аргументи, показанията на двамата
свидетели да бъдат преценени като необективни или тенденциозни – напротив,
същите оставят убеждението за добросъвестност и обективност. Ето защо, Съдът
приема за достоверни и кредитира изцяло показанията на свидетелите М.С.М. и П.И.Д..
Именно от показанията на същите свидетели, както и от събраните писмени
доказателства - справка за нарушител от региона, заверени преписи на трудов договор
на името на жалбоподателя и на СРЗГТ – част ІІ – за колесен трактор ***“ с рама
№ ***, справка за съдимост на К.К., изложената в АУАН и НП фактическа
обстановка се установява по несъмнен начин, Съдът я приема за доказана и няма
да я преповтаря, още повече, че презумпцията по чл.189 ал.2 ЗДвП не се явява
опровергана.
Следва да бъде напомнено, че:
-
съобразно чл. 140 ал.1 ЗДвП, „По пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за
това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се
допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по
установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона
за пътищата.“. Налице е изводимо задължение за бездействие в случаите,
когато съответното превозно средство не е с табели с рег. номер, поставени на
определените за това места. При положение, че жалбоподателят не е съобразила
поведението си с това задължение за бездействие, а при установените време, място
и обстановка е управлявал процесния колесен трактор, без поставена табела с
рег.№ на определеното място, следователно е извършил нарушение именно на
посочената законова разпоредба и подлежи на административно наказание на
основание чл.175 ал.1 т.1 от Закона за движението по пътищата. Тук следва да
бъде подчертано, че всеки водач, преди да приведе в управление МПС е длъжен да
се увери, че не са налице законови пречки за управлението му, а щом не се е
уверил в това – сам се е поставил в невъзможност да съобрази поведението си с
разпоредбата на чл.140 ал.1 ЗДвП;
-
съобразно чл. 100 ал.1 т.1 ЗДвП,
„Водачът на моторно превозно средство е
длъжен да носи: свидетелство за управление на моторно превозно средство от
съответната категория и контролния талон към него…“. Налице е изводимо
задължение за действие – всеки водач следва да носи в себе си посочените
документи при управление на МПС. При положение, че жалбоподателят не е
съобразил поведението си с това задължение за действие, а при установените
време, място и обстановка е управлявал МПС без да носи СУМПС и контролния талон
към него, следователно е извършил нарушение именно на посочената законова
разпоредба и подлежи на административно наказание на основание чл.183 ал.1 т.1
от Закона за движението по пътищата. Тук следва да бъде отбелязано, че в
действителност, в случая са налице две отделни нарушения на чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП, доколкото се касае както за въздържане от носене на СУМПС, така и на КТ
към него. Доколкото обаче актосъставителят и адмнистративнонаказващият орган са
квалифицирали нарушението като едно, този порок не може да бъде отстранен от
настоящата инстанция и повече няма да бъде коментиран, още повече, че не е
довел до нарушаване или ограничаване правото на защита на жалбоподателя /всъщност,
на практика благоприятства административнонаказателното му третиране/.
Въз основа на изложените дотук съображения, Съдът приема за доказани по
убедителен начин и за правилно квалифицирани нарушенията, за които е ангажирана
административнонаказателната отговорност на К.П.К.. Също така правилно,
административнонаказващият орган е пристъпил към налагане на административни
наказания, както следва: на основание чл.183 ал.1 т.1 от Закона за движението
по пътищата – глоба в размер на 10 /десет/ лева, за извършено нарушение по
чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП; на основание чл.175 ал.1 т.1 от Закона за движението по
пътищата – глоба в размер на 100 /сто/ лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 3 /три/ месеца, за извършено нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП. От
посочените административнонаказателни разпоредби, тази на чл.183 ал.1 т.1 ЗДвП предвижда
абсолютно определен размер на санкцията, която е правилно преценена от страна
на административнонаказващия орган, поради което, няма повече да бъде
обсъждана. Що се отнася до административните наказания на основание чл.175 ал.1
т.1 ЗДвП, същата административнонаказателна разпоредба предвижда кумулативно
налагане на наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство
за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до 200 лв. Преценените от страна на
административнонаказващия орган размери – глоба в размер на 100 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от три месеца, принципно не са лишени от
логика, доколкото от справката за нарушител в региона на името на К.П.К. е
видно, че същият е наказван многократно за различни административни нарушения
на ЗДвП. Същевременно обаче Съдът намира, че от представените доказателства за
трудовата ангажираност и регистрацията на колесен трактор ***“ с рама № ***
следва, че действително, превозното средство е регистрирано на името на лице,
различно от работодателя на К., т.е. налице са доказателства в потвърждение на изложената
в жалбата версия, че се касае за недостатъчно проявено внимание, при инцидентно
управление на конкретния колесен трактор. Отчитайки това смекчаващо
отговорността обстоятелство, както и трудовата ангажираност на жалбоподателя
/водач на селскосткопански машини/,
Съдът намира, че за постигане целите на административното наказание
съобразно чл.12 ЗАНН, би бил достатъчен и по-нисък размер на наказанието
лишаване от право да управлява МПС, а именно – един месец. От друга страна, за
балансираното и справедливо решаване на процесния случай, при отчитане на
множеството предходни административни наказания на жалбоподателя за нарушения
на ЗДвП, Съдът намира, че размерът на наказанието глоба, не следва да бъде
изменян. Следва да бъде подчертано и това, че никое от нарушенията не
представлява „маловажен“ случай, тъй като е типично по обществената си опасност
на обикновения случай на нарушения, съответно по чл.140 ал.1 ЗДвП, чл.100 ал.1
т.1 ЗДвП; в тази насока са отново относими и аргументите за личната обществена
опасност на нарушителя, следваща от многобройните му предходни административни
наказания за различни нарушения на ЗДвП.
Крайният извод е, че обжалваното Наказателно постановление е законосъобразно,
но следва да бъде изменено в частта, в която на основание чл.175 ал.1 т.1 от
Закона за движението по пътищата е наложено наказание лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца, за извършено нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП, като неговият размер бъде намален на 1 /един/ месец; следва да бъде
потвърдено в останалата част.
Водим от горното и на основание чл.63
ал.1 ЗАНН, Съдът
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление №20-0256-000261/20.05.2020 г. на *** на РУМВР – ***при ОДМВР –
ПЛЕВЕН в частта, в която на К.П.К. ЕГН: ********** е наложено административно
наказание на основание чл.175 ал.1 т.1 от Закона за движението по пътищата – лишаване
от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца, за извършено нарушение по
чл.140 ал.1 ЗДвП, КАТО НАМАЛЯВА
размера на същото наказание на 1 /един/ месец.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление №20-0256-000261/20.05.2020 г. на *** на РУМВР – ***при ОДМВР –
ПЛЕВЕН в останалата му част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: