Р Е Ш Е Н И Е

 

№

 

гр. София, 27.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 18 СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

съдия: даниела попова

при секретар       ИРЕНА АПОСТОЛОВА

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 7228 по описа за 2020 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правна квалификация чл.422, вр. с чл.430 ТЗ, вр.чл.535 от ТЗ – за признаване за установено между страните, че ответникът дължи на ищцовата страна исковата сума, въз основа на издаден запис на заповед, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че на 08.10.2007г. ЕТ КСФ – К. И., издал в полза на ищеца  запис на заповед за исковата сума, авалиран от ответника. Записът на заповед е издаден за обезпечение задълженията на ЕТ по договор за кредит, отпуснат от ищеца. Тъй като ЕТ не изпълнявал задълженията си за плащане, кредитът бел обявен за предсрочно изискуем и били предприети действия за принудително събиране на вземането, в т.ч. и събиране на сумите по издадения запис на заповед. Въпреки поетото безусловно и неотменяемо задължение за плащане и отправената покана, ответникът не платил сумите по записа на заповед. Претендира разноски.

Ответникът оспорва предявения иск с твърдения за недължимост поради точно изпълнение на кредитополучателя на задълженията му по договора за кредит, за обезпечение на който е издаден записът на заповед, в т.ч. и с твърдения за погасяване на вземането по давност. Претендира разноски.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

По реда на чл. 417 и сл. ГПК, въз основа на подадено заявление на 21.08.2017, срещу ответника в полза на ищеца е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за суми, представляващи задължение по запис на заповед от 08.10.2007г.

Установява се по делото и не е спорно между страните, че на 08.10.2007г. ЕТ „КСФ – К.С.“  е поел задължение безусловно и неотменяемо, без разноски и протест, да заплати на ответника сумата от 137 904 лева, платими на предявяване, с определен срок за предявяване – до 234 месеца от издаването /до 08.01.2028г. Записът на заповед е авалиран от ответника К.Ф. и е предявен за плащане на 23.05.2017г., видно от представената нотариална покана.

Не е спорно между страните и от представените писмени доказателства се установява, освен това, че записът на заповед е издаден на Б.Д. ЕАД по отпуснат на 08.10.2007 год. на КСФ-К.С. ЕТ, банков кредит в размер на 124 800 лева, съгласно Договор за кредит от 08.10.2007 г., който кредит е усвоен изцяло. Кредитът е станал предсрочно изискуем поради не плащане в срок на уговорените погашения по лихва и/или главница, за което банката – ответник се е снабдила с изпълнителен лист въз основа на Заповед за изпълнение от 18.08.2010 г. на СРС, по гр.д.№.29777/2010 г. на 61 с-в, за сумата от 116 271.56 лева главница, ведно със законната лихва от 25.06.2010г. до окончателната плащане, 15 285.79 лева – лихва за забава, заемни такси и разноски в производството.  

Въз основа на издадения на 18.07.2010г. изпълнителен лист срещу кредитополучателя е образувано изп.д., което не е приключило и по което, макар да са извършвани изпълнителни действия, дължимата сума по издадения срещу кредитополучателя изпълнителен лист не е събрана. Не е спорно и от представените писмени доказателства се установява, че по изпълнителното дело е постъпила сумата от 50 924 лева от продажба на ипотекиран в полза на ищеца недвижим имот.

Установено е освен това по делото, че в хода на изпълнителното производство предприятието на кредитополучателя – ЕТ е прехвърлено на трето лице.

Доказателства за извършено плащане по издадения запис на заповед не са представени.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с 535 вр. чл. 537 и чл. 485 от ТЗ - иск за установяване съществуване на вземане на ищеца като поемател срещу ответника като авалист по задължение по запис на заповед, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 вр. с чл. 418 от ГПК. При този иск в тежест на ищеца е да докаже, че между страните е възникнала валидно правоотношение по менителнично поръчителство по записи на заповед, отговарящи на изискванията по чл. 535, чл. 483 и чл. 484 от ТЗ, съгласно което ответникът като авалист се е задължил да отговаря пред ищеца за изплащане на задължението по записа на заповед, с който ІІІ-то лице безусловно се е задължило да заплати на ищеца процесната сума, като същото /задължението на 3-то лице/ е изискуемо. В тежест на ищеца е да докаже и че записа на заповед е издаден като обезпечение на задължения по посоченото от ищеца каузално правоотношение - валидно правоотношение между издателя и поемателя по ценната книга по договор за банков кредит, че издател е кредитополучателя по посочения от ищеца договор, по който договор ищецът е изпълнил задълженията си, следва да докаже и конкретни задължения на кредитополучателя по договора за кредит - основание, размер на същите, включително и че са уговорени договорни и закъснителни лихви в определен размер, изискуемост на задълженията.

В хипотеза, в която страна по делото въведе като предмет на делото наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издадена ценната книга, на изследване в производство по иска по чл. 422 от ГПК подлежи и каузалното правоотношение, доколкото същото има връзка с възникване, съответно с погасяване на задължението по записа на заповед. Разпределението на доказателствената тежест е по правилото на чл. 154 от ГПК - всяка страна следва да докаже фактите, на които основана правните си твърдения. При доказана връзка между записа на заповед с конкретно каузално правоотношение, независимо от това коя от страните по делото е въвела това каузално правоотношение като предмет на делото, ищецът следва да докаже че по това каузално правоотношение, което е валидно възникнало, за него е възникнало валидно вземане, а ответникът следва да докаже възраженията си за недължимост на сумите ако е въвел такива като предмет на делото. (в т.вр.т. 17 от ТР от 18.06.2014 г. по тълк.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС).

Записът на заповед е едностранна правна сделка, при която издателят безусловно обещава на поемателя да заплати определена сума пари. Съдържа ли предвидените в чл. 535 от ТЗ реквизити, този документ съставлява запис на заповед, годен да породи задължението по него. Основанието и размера на претенцията се доказват със самия менителничен ефект в случая - издадения запис на заповед. Записът на заповед е опростена форма на менителницата, при която участват две лица издател и поемател, липсва приемател, поради което чл. 537 ТЗ препраща към уредбата на менителницата, доколкото разпоредбите са съвместими с естеството на записа на заповед. При записа на заповед издателят не нарежда на трето лице, а сам поема задължението, иначе казано сам безусловно обещава да заплати на поемателя определена сума пари /чл. 535, т. 2 от ТЗ/. От правната същност на записа на заповед - обещание за плащане от страна на издателя, се налага и заключението, че той отговаря в същия размер и на същото основание, както платецът /приемателят/ по една менителница. Като формална сделка, той трябва да има определено от закона минимално съдържание и е валиден само, ако са налице всички елементи, предписани от закона - чл. 535 ТЗ, с изключение на посоченото в чл. 536, ал. 2, 3 и 4 ТЗ. Липсата на елементите по чл. 535 от ТЗ, с изключение на тези, посочени в чл. 536, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от ТЗ, водят до нищожност на сделката до липса на валидно възникнало задължение за плащане.

Съобразявайки представения и приет като доказателство по делото документ, озаглавен като "запис на заповед", с издател ЕТ КСФ – К.С. и авалист – ответникът, съдът констатира, че този запис на заповед е валиден и е породил целените правни последици - породило се е задължението на ЕТ КСФ – К.С. като издател и платец на записа на заповед, по отношение на ищеца да му заплати сумата от 137 904 лева. ЕТ КСФ – К.С. е направил изявлението, че безусловно се задължава да заплати на ищеца посочената сума, като плащането на записа на заповед е обезпечено с поръчителство от страна на ответника – физическо лице, които са направени в предвидената от чл. 535 от ТЗ форма и съдържание. С оглед изложеното съдът приема, че записът на заповед е валидна правна сделка, а задължението за сумата по него е валидно възникнало и съществува в полза на ищеца.

Съдът приема за установено по делото, че процесния запис на заповед обезпечава задълженията на кредитополучателя ЕТ КСФ – К.С. по договора за кредит от 08.10.2007г. Това обстоятелство не е спорно по делото, както се установява и това, че задължението на кредитопоучателя по договора е изискуемо, което е постановено с издадена в полза на ищеца и влязла в сила заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 2010г.

В случая ответникът не е страна по каузалното правоотношение и не може да противопоставя на приносителя възражения, които са основани на същото. Авалист по запис на заповед може да противопоставя на приносителя на ценната книга само възраженията, които са основани на формата на ценната книга, както и своите лични възражения. Авалистът по запис на заповед по общо правило не може да противопоставя на поемателя личните възражения на издателя на ценната книга, които възражения са основани на каузалното правоотношение между издателя и поемателя по ценната книга. Това общо правило е основано на уреденото в разпоредбите на чл. 483- чл. 485 от ТЗ самостоятелен и неакцесорен характер на менителничното поръчителство спрямо задължението на издателя на записа на заповед. Основен принцип в менителничното право е че нищожността на една менителнична сделка не може да обоснове нищожност на възникналите въз основа на нея други менителнични сделки, освен ако тази нищожност се основава на пороци във формата и съдържанието, тоест може да се установи от външна страна. Проявление на този общ принцип на чл. 461 от ТЗ е и невъзможността на авалиста да се позове на недействителност на задължението на хонората, която недействителност не е порок на формата на ценната книга. Менителничното поръчителство има самостоятелен характер и може да съществува независимо от съществуването на задължението на хонората и това следва от изричната разпоредба на чл. 485, ал.2 от ТЗ. Абсолютните възражения на хонората, различни от пороци на формата, както и личните възражения на хонората включително и основани на каузалното му правоотношение с приносителя на ценната книга не принадлежат на авалиста и той не разполага с възможност да ги противопостави на приносителя на записа на заповед, защото са чужди възражения. Задължението на авалиста, макар и да обезпечава изпълнението на задължението на издателя на ценната книга, представлява самостоятелно задължение с различен правопораждащ юридически факт - отделна едностранна правна сделка-авал. Самостоятелния характер на менителничното поръчителство позволява задължението на авалиста да продължи да съществува и след погасяване на задължението на издателя на ценната книга в следствие на погасяване на задължението му по каузалното правоотношение. Авалистът в тази хипотеза ще остане задължен към приносителя на ценната книга и не разполага с възможност да възрази, че не дължи плащане, поради погасяване на обезпеченото задължение по каузалното правоотношение. Изключение от това общо правило, че авалиста не може да противопоставя на приносителя на ценната книга възражения основани на каузално правоотношение и абсолютни възражения, различни от формата на ценната книга, е само хипотезата, в която авалиста също както и издателя на ценната книга е страна по каузалното правоотношение, както и хипотезата, в която приносителят на ценната книга е бил недобросъвестен или е злоупотребил с право предявявайки вземането си срещу авалиста. Тези изключения са обосновани с разпоредбите на чл. 8 от ЗЗД, чл. 63, ал.1 от ЗЗД, чл. 289, чл. 465 и чл. 485, ал.2 от ТЗ, които тълкувани систематично и логически обосноват извод, че недобросъвестно поведение на приносителя изключва възможността му да иска от авалиста изпълнение без да се съобразят възраженията на авалиста, основани на каузално правоотношение и относителните възражения на хонората, въпреки че тези възражения не принадлежат по принцип на авалиста. (в т.вр. Решение № 26/24.04.2014 г. по т.д.№ 1027/2013 г. на ТК, ІІ-ро Т.О. на ВКС; Решение № 40/05.06.2012 г. по т.д. № 148/2011 г. на ВКС, І-во Т.О.; Решение № 17/21.04.2011 г. по т.д.№ 213/2010 г. на ІІ-ро Т.О. на ВКС, Решение № 225/28.03.2014 г. по т.д.№ 948/2012 г. на ВКС, ІІ-ро Т.О.; Определение № 549/12.07.2011 г. по ч.т.д.№ 345/2011 г. на ВКС, І-во Т.О.).

В конкретния случай ответникът не е страна по каузалното правоотношение, не е установена и недобросъвестност или злоупотреба с права от приносителя на ценната книга /противно на твърденията н аищеца/, предявявайки иска срещу авалиста, поради което и съдът приема, че ответникът не разполага с възможност да противопоставя на ищеца възражения, свързани с каузалното правоотношение, в т.ч. и относно неговото погасяване. Доводите в противната насока, в т.ч. относно недобросъвестно поведение от страна на банката - ищец, поддържани от ответника, съдът отхвърля като неоснователни. За пълнота на изложението следва да добави, че от събраните по делото доказателства се установява, че ищецът се е задължил да предостави на ЕТ КСФ – К.С. по договор за кредит парична сума, срещу задължение за връщането й при дължими лихви такси и комисионни в срок до 08.10.2027г., като към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК срещу ответника, задължението не е погасено. Вярно е, че е образувано изпълнително дело, по което е постъпила сума от 50 294 лева. Липсват доказателства, от които да се установи тази сума кои от задълженията на кредитополучателя към ищеца е погасила, доколкото извън претендираната главница, кредитополучателят дължи и законна лихва от 25.06.2010г., такси и разноски в изпълнителното производство. Следователно от събраните по делото доказателства не се установява погасяване на установеното задължение – главница и лихви  по процесния договор за банков кредит, а доводите на ответника в противната насока се явяват неоснователни.

С оглед гореизложеното съдът приема, че по делото е установено валидно възникнало и изискуемо вземане на ищеца към ответника за заплащане на сумата от 137 904 лева по записа на заповед, издаден като обезпечение на задълженията на кредитополучател по договор за кредит от 08.10.2007 г.

В тази връзка неоснователен е доводът, че правото на вземане на ищеца, произтичащо от записа на заповед от 08.10.2007 г., е погасено по давност.

Съгласно разпоредбата на чл. 531, ал. 1 ТЗ исковете по менителницата срещу платеца се погасяват с тригодишна давност от падежа. Когато издателят е определил срок за предявяване за плащане, от изтичането му започва да тече и тригодишния давностен погасителен срок. В случая издателят е определил срок за предявяване – до 243 месеца от издаването, поради което погасителната давност е започнала да тече на 23.05.2017г. /датата на предявяване/ и към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК – 18.08.2017г. не е изтекла. Поради това съдът прие предявените искове за основателни и доказани в пълните им предявени размери, в които следва да бъдат уважени. Ответникът дължи и заплащането на заявената законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението в СРС – 18.08.2017 г. до окончателното издължаване на установеното по делото вземане, което е постановено с издадената заповед за изпълнение по гр.д. № 57051/2017г. на СРС, 82 с-в.

На основание чл. 78, ал.1 ГПК, в тежест на ответника следва да се възложат сторените от ищеца разноски както в исковото производство в размер на 3 108.08 лева /заплатени ДТ и юрисконсултско възнаграждение/, така и 2 758.08 лева – заплатена ДТ в заповедното производство.

Разноски на ответника не се дължат.

Така мотивиран, съдът

 

РЕШИ:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че К.С.Ф., с ЕГН **********,***, дължи на „Банка ДСК” АД, ЕИК *******, гр. София, ул.*******, сумата от 137 904.00 лева по запис на заповед от 08.10.2007г., издаден от ЕТ КСФ-К.С., ЕИК *******, ведно със законна лихва за периода от 18.08.2017 г. до изплащане на вземането, за които е издадена заповед за  незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 16.11.2017г. по гр.д.  № 57051/2017г. на СРС, 82 с-в.

ОСЪЖДА К.С.Ф., с ЕГН **********,***, да заплати на „Банка ДСК” АД, ЕИК *******, гр. София, ул.*******, сумата от 2 758.08 лева – разноски в заповедното, както и 3 108.08 лева - разноски в идсковото производства.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на К.С.Ф., с ЕГН **********, за присъждане на разноски по делото.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ: