Р Е
Ш Е Н
И Е № 462
09.07.2019 год., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският
районен съд
на тринадесети
юни през две хиляди и деветнадесета година
в
публичното заседание в следния състав:
СЪДИЯ : ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар:
Елена Стефанова
Прокурор:
като разгледа докладваното от Съдията гр. д. № 2780 по
описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
от „Про
Лего” АД срещу Н.Г.Т.,***, иск с правно основание чл.430 от ТЗ, във вр. с
чл.79, ал.1 от ЗЗД.
В
исковата молба ищецът твърди, че между ответника и „Юробанк и Еф Джи България” АД /сегашно
наименование „Юробанк България” АД/ бил сключен Договор за потребителски кредит
от 08.02.2008г. за сумата 18 900 лева. Кредитът бил усвоен от
кредитополучателя чрез превод по банковата му сметка. Към договора бил подписан
и Погасителен план, представляващ неразделна част от същия, според който
крайният срок за погасяване на потребителския кредит и дължимите лихви бил
08.02.2018г. Погасителните вноски следвало да се правят на всяко 8-мо число на
съответния месец. Ответникът не изпълнявал договорните си задължения съобразно
погасителния план, поради което след датата на крайния срок за издължаване
ищецът счита, че за него се е породил правния интерес да предяви настоящия иск.
В този смисъл намира, че вземането му е изцяло изискуемо на посоченото
основание – настъпване на крайния срок на договора. Посочва се още, че по
силата на сключен на 09.04.2008г. Договор за прехвърляне на вземания процесното
вземане било прехвърлено от банката на „Бългериън Ритейл Сървисиз” АД, като на
30.03.2009г. с Договор за прехвърляне на вземания между „Бългериън Ритейл
Сървисиз” АД и „Про Лего” АД, на ищеца било прехвърлено вземането. Твърди се,
че ответникът бил уведомен за така сключените договори за цесия по предвидения
в закона ред. Заявява се също така, че с Решение № 152/27.04.2018г.,
постановено по В.гр.д. № 106/2018г. на Окръжен съд-Хасково, е отменено Решение
№ 773/07.12.2017г. по гр.д. № 115/2017г. на Районен съд-Хасково, като е
отхвърлена претенцията на ищеца срещу ответника. Мотивите на въззивната инстанция
са били, че на кредитополучателя не е била редовно обявена предсрочната
изизкуемост на задължението по кредитната сделка, както и че по отношение на
падежиралите вноски от 09.04.2008г. и 09.05.2008г. е настъпила погасителна
давност. С оглед настъпване на крайния срок на договора, вземането на ищеца по
процесния договор за кредит било станало изцяло изискуемо и дължимо на
09.02.2018г. Твърди се още, че към датата на предявяване на иска задължението
на ответника възлизало на сумата 11 329.23 лева, която представлявала
неиздължена главница за периода от 08.12.2013г. до 08.02.2018г. Предвид
изложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да
заплати на ищеца сумата от 11 329.23 лева – главница по Договор за кредит
от 08.02.2008г. за периода от 08.12.2013г. до 08.02.2018г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й
изплащане, както и направените по делото разноски.
Ответникът
оспорва иска. Претендира разноски.
Конституираните трети лица-помагачи не вземат
становище по иска.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Безспорно
се установява, че ответникът Н.Г.Т. и „Юробанк и Еф Джи България” АД са били в
договорни отношения по силата на сключен Договор за потребителски кредит № FL355298 от 08.02.2008г. Съгласно същия банката е поела
задължение да предостави на ответника сума в размер на 18 900 лева. Няма
спор, че банката е изпълнила своето задължение и е превела по сметка на
ответника договорената сума с банково бордеро № 845137/08.02.2008г., от което
следва да се приеме, че сумата е усвоена от кредитополучателя. В цитирания
договор и погасителния план към него страните са уговорили всички други условия
по кредита - начин на погасяване на задълженията, размер на месечните
погасителни вноски, срокове, санкции и
др. Договорът е сключен за срок от 120 месеца, т.е. за 10 години, при което
съдът намира за безспорно, че крайният срок за неговото погасяване е настъпил
на 08.02.2018г.
Друг
безспорен момент съдът намира настъпилата промяна в наименованието на „Юробанк
и Еф Джи България” АД на „Юробанк България” АД, която промяна е вписана в ТР на
11.01.2013г.
Установява се още от доказателствата по делото, че вемането си по
този кредит банка „Юробанк и Еф Джи
България” АД, с ново наименование „Юробанк България” АД, е прехвърлила на
„Бългериън Ритейл Сървисиз”АД, което дружество от своя страна е прехвърлило
същото вземане по силата на сключен договор на ищеца „Про Лего” АД. Ответникът
е бил уведомен за тези договори за
прехвърляне на вземането /за извършената цесия/, съгласно изискванията на чл.99
от ЗЗД, като възражеиня в тази насока не се правят. Изпратени са му били нотариално заверени пълномощни, по силата на
които са предоставени права от първоначалния кредитор да уведоми от негово име
длъжниците за извършеното прехвърляне на вземането. Представиха се в тази насока както известията и пълномощните, така
също и доказателства, че са стигнали до знанието на ответника – длъжника, на
14.05.2013г.
От приложеното
като доказателство Гр.д. № 437/2013г. по описа на Районен съд-Хасково е видно, че
ищецът е предявил установителен иск против ответника за същото вземане и на
основание същия дотовор за потребителски кредит от 2008г., като се е позовал на
предсрочна изискуемост на цялото вземане поради невнасянето на вноски по
кредита и на основание чл.15 от договора. С постановеното Решение №
771/07.12.2013г. по гр.д.№ 437/2013г. РС-Хасково в производството по реда на
чл.422 вр. с чл.415 от ГПК е признал за установено по отношение на ответника Т.,
че дължи на ищеца „Про Лего”АД сумата в размер на 19 856.95 лева, ведно с
договорна лихва, както и деловодни разноски.
С Решение
№ 210/09.05.2014г., постановено по В.гр.д.№ 221/2014г., Окръжен съд-Хасково е
потвърдил Решение № 771/07.12.2013г. по гр.д.№ 437/2013г. на РС-Хасково.
С Решение
№ 123/09.11.2015г. по Т.д. № 2561/2014г.
ВКС на РБ в производство по чл.290 от ГПК е отменил изцяло решението на Окръжен съд-Хасково
№ 210/09.05.2014г., постановено по В.гр.д.№ 221/2014г. и е отхвърлил иска на
„Про Лего”АД против Н.Г.Т.. ВКС е изложил мотиви, че са липсвали доказателства
за валидно направено волеизявление от страна на банката или на последващите
цесионери, обявено на дължника преди започване на заповедното пориводство, че
счита кредита за предсрочно изискуем, поради което не може да се приеме, че
кредиторът надлежно е упражнил правото
си да иска принудително изпълнение на
непогасеното си вземане.
Ищецът е
предявил осъдителен иск пред Районен съд-Хасково, възоснова на който е
образувано гр.д. № 115/2015г. за същото вземане на основание чл.430 от ТЗ вр. с
чл.99 от ЗЗД. В исковата молба ищецът е изложил твърдения за неизпълнение на
договорно задължение по смисъла на чл.79, ал.1 от ЗЗД, а именно неплащане на
дължими вноски по отпуснатия банков кредит с договора от 2008 година. Предявеният
иск е осъдителен такъв и отново е претендирано заплащане на неизплатената част
от този кредит, като ищецът е считал, че
вземането е станало предсрочно изискуемо и е съобщена на длъжника тази
изискуемост по надлежния ред. Съдът е постановил Решение № 773/07.12.2017г., като
е осъдил ответника Т. да заплати на ищеца сумата 18 860.01 лева - главница
по договор за потребителски кредит от 08.02.2008г., ведно със законна лихва, считано
от 17.01.2017г. до окончателното й изплащане и деловодни разноски. Решението е
било обжалвано и по образуваното В.гр.д.№ 106/2018г. по описа на Окръжен съд-Хасково
е постановено ново такова по съществото на спора, с което въззивната инстанция
е отменила изцяло решението на Районен съд-Хасково. Мотивите на въззивната
инстнация са били, че ищецът не е доказал
надлежно връчване на нотариалната покана, с която кредиторът е обявил вземането
за предсрочно изискуемо изцяло. Съдът е приел още, че дори и към момента на разглеждането на делото
пред въззивната инстанция такива доказателства не са ангажирани. В този смисъл
е отменено решението на първоинстанционния съд и предявеният иск е бил
отхвърлен. Така постановеният съдебен акт е влязъл в сила на 17.06.2018г.
В настоящия исков процес ищецът се позовава
в исковата си молба вече не на предсрочна изискуемост на вземането, а на настъпилия
нов факт - изтичането на срока на действието на договора - 08.02.2018г., като
счита, че вземането е станало изискуемо на това основание. Както бе посочено и по-горе,
процесният договор е бил сключен за срок от 120 месца, т.е. за срок от 10
години и срокът му е изтекъл на 08.02.2018г. Съдът намира, че този факт е неоспорим
и ответникът не го е оспорвал, поради което разгледа спора на тази основа и
изследва въпроса за това дали е имало плащания по процесния договор, кога
същите са били извършени и има ли непогасена част.
За
правилното изясняване на делото от фактическа страна в посочения аспект съдът
назначи и изслуша заключение на вещо лице, което възприема изцяло като
компетентно и безпристрастно дадено. Видно от същото е, че по повод процесния
договор ищецът е направил само няколко погасителни вноски, като с тях е погасил главница в размер на 39.99
лева, договорна лихва в размер на 2256.15 лева и лихва за просрочие в размер на
53.86 лева. Като краен извод в.л. дава заключение, че размерът на непогасената
главница по договора за кредит от 2008г. е в рамер на 18 860.01 лева до
датата на подаването на исковата молба в съда, а именно 23.11.2018г. В заключението
си в.л. сочи още, че за времето от 08.12.2013г. до 08.02.2018г. непогасената
главница е в размер на 11 329.23 лева.
При тези данни по делото по безспорен начин се
установява, че ответникът не е
изпълнил своето задължение,
произтичащо от договорните отношения, а именно да
заплати изцяло отпуснатия
му потребителски кредит по договора, сключен на 08.02.2008г. Доказано беше, че отпуснатата по кредита сума е била усвоена от
кредитополучателя. Независимо от това, че в предхождащи периоди ищецът е правил опити да събере вземането си, позовавайки
се на предсрочна изискуемост, това не се е случило и до момента, поради което следва да се уважи исковата претенция в пълния предявен размер от 11 329.23 лева, представляваща непогасени вноски за периода от
08.12.2013г. – така, както е поискано от ищеца, до 08.02.2018г. – датата, на
която е изтекъл срокът на договора, като намира, че така определен исковият
период сочи, че вземането на ищеца не е погасено по давност, каквото възражение
се прави от ответника. Ето защо, следва ответникът да бъде осъден да заплати исковата сума в пълен размер, ведно със законната лихва,
считано от 23.11.2018г. до окончателното изплащане.
С оглед изхода на делото, ще следва
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото
разноски в пълен размер. Общо
направените от ищеца разноски възлизат на сумата 753.17 лева, представляващи
внесена държавна такса в размер на 453.17 лева и възнаграждение за вещо лице –
300 лева.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
Н.Г.Т., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ
на „Про Лего“ АД, ЕИК *********,със съдебен адрес ***, бизнесцентър ИВЕЛ,
сумата 11 329.23 лева, представляваща неплатени погасителни вноски
за периода от 08.12.2013г. до 08.02.2018г. по Договор за потребителски кредит №
FL355298 от
08.02.2008г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.11.2018г. до окончателното й изплащане, както и
направените по делото разноски в размер на 753.17 лева.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трети лица - помагачи на страна на ищеца
- „Бългериън Ритейл Сървисиз” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр.София, Район „Витоша”,
ул.”Околовръстен път” № 260 и „Юробанк България” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление – гр.София, Район „Витоша”, ул.”Околовръстен
път” № 260.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.