РЕШЕНИЕ
№ 412
гр. Бургас, 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Веселка Г. Узунова
Даниела Д. Михова
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20252100500566 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба на „Ар И Пи
ИЮ Хоспиталити І“ – ЕООД – ответник в първоинстанционното, чрез адв. Велимир
Атанасов, против Решение №2581/03.12.24г. по гр.д.№2440/2024 г. по описа на Районен
съд Бургас, в частта, с което въззивникът е осъден да заплати на ищцата Г. А. И., на
основание чл.128, т.2 вр. с чл.242 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, сумата от 1101.88 лв. -
сбор от неплатени нетни трудови възнаграждения за месеците октомври и ноември
2023 год., ведно със сборна мораторна лихва в размер на 53.59 лв., начислена върху
посочените възнаграждения, за периода от съответния падеж до 16.04.24 год. и
законната лихва, начиная от 18.04.2024 год. до окончателното им изплащане; на
основание чл.224, ал.1 от КТ, сумата от 678.20 лв. - обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск от 20 дни; да заплати по сметка на БРС държавна такса по водене на
делото, в размер на 150 лв. и е постановено на основание чл.242, ал.1 от ГПК,
предварително изпълнение на решението, в частта за присъденото трудово
възнаграждение.
Въззивникът изразява недоволство от решението и го намира за неправилно и
необосновано, противоречащо на материалния и процесуалния закон. Заявява
оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения във
връзка с изготвяне на доклада по чл.146 ГПК, предвид това, че страната е била лишена
от право на защита – преди датата на съдебното заседание е била подадена молба за
отлагане на делото поради уважителна причина, която не е била уважена от съда.
Излага фактически твърдения, че цялата документация на дружеството е била във
фактическо владение на управителя на комплекса, който е отказал да я върне и самият
той е предявил иск за трудово възнаграждение. Въззивникът твърди, че по-късно е
открил писмени доказателства, удостоверяващи заплатено на ищцата трудово
1
възнаграждение за месеците октомври и ноември 2023г., които би представил в
първоинстанционното производство, ако беше уважена молбата му за отлагане на
делото.
Въззиваемият – ищец Г. А. И., чрез адв. Иванов представя в срока по чл.263,
ал.2 ГПК отговор на жалбата. В него излага съображения за потвърждаване на
решението. Оспорва твърденията на въззивника за допуснати процесуални нарушения
и анализира нормите на чл.142, ал.2, чл.266, ал.2, т.1 ГПК, за да обоснове извод, че
първоинстанционният съд не е допуснал процесуално нарушение, като не е отложил
делото за друга дата, т.к. ответникът не е установил наличието на непреодолимо
препятствие, което не може да отстрани – призовка за заседанието е била получена два
месеца преди датата му, поради което процесуалният представител е можел
своевременно да организира защитата на представляваната страна – излага подробни
съображения.
Първоинстанционното решение не се обжалва и е влязло в сила:
- в частта, с което е отхвърлен иска за неплатени трудови възнаграждения за
горницата над уважения до пълния предявен размер от 6611.28 лв., касаеща периода от
месец януари 2023 год. до месец септември, както и за месец декември 2023 год.; иска
за мораторна лихва, за горницата над уважения до пълния предявен размер от 606.87
лв., начислена върху възнагражденията за посочените месеци, както и иска за
законната лихва върху възнагражденията за посочените месеци,
- в частта, с което е отхвърлен иска за горницата над уважения до пълния
предявен размер от 710 лв. - обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 20
дни,
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Жалбата е подадена в срока по
чл.259 ГПК, от лице, за което съществува интерес от обжалване на
първоинстанционното решение. Същата съдържа необходимите реквизити по чл.260 и
чл.261 ГПК, поради което е допустима.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства,
намира че първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и
обстоятелства, относно съществувало между страните по делото трудово
правоотношение, възникнало по силата на трудов договор №6/07.10.2022 год., по
силата на който ищцата е изпълнявала длъжността ***, на пълно работно време, срещу
основно месечно възнаграждение от 710 лв., платимо до 25-то число на месеца,
следващ месеца на полагане на труда, при платен отпуск от 20 работни дни. Установил
е, че правоотношението е прекратено със заповед №2/01.12.2023 год., на основание
чл.328, ал.1, т.3 от КТ, в която работодателят е посочил, че не желае да спази срока на
предизвестието, поради което на работника се дължат обезщетение за това, както и за
неизползван отпуск. От представените по делото ведомости за заплати, съдът е
установил, че на ищцата е било заплатено претендираното с исковата молба трудово
възнаграждение, за периода месец януари – месец септември 2023г. Поради липса на
доказателства такова да е било заплатено за м.октомври и ноември 2023г., съдът е
уважил предявения иск. Съдът е приел, че за м.декември 2023 год. на ищцата е
начислено обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ в брутен размер от 780 лв., изплатено на
ръка, след удръжки, срещу подпис.
По отношение на предявения иск за заплащане на обезщетение с правно
основание чл.224, ал.1 КТ, с позоваване на представените писмени доказателства,
съдът е установил, че такова следва да се присъди, в размера на възнаграждението,
получено за месеца преди прекратяване на ТПО, поради което е присъдил 678.20 лева.
Въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционното
решение в тази им част на осн. чл.272 ГПК.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид твърденията на страните, събраните
по делото доказателства и като съобрази закона намира, че първоинстанционното
решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. И в тази им част
въззивният съд споделя мотивите на първоинстанционния съд на осн. чл.272 ГПК.
2
В допълнение следва да се каже: съобразно нормата на чл.270, ал.3 КТ,
трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост
или срещу разписка или се превежда на влог в посочена от него банка. Писмени
доказателства за плащане на възнаграждението на ищцата за м. октомври и ноември
23г., както и за обезщетение по чл.224, ал.1 КТ не са ангажирани от работодателя. С
доклада по чл.146 ГПК, първоинстанционният съд е указал на ответника да установи,
че е начислил и заплатил изцяло и своевременно дължимите възнаграждения и
обезщетения, като в тази връзка е допуснал поисканите от страните доказателства.
Ответната страна е представила такива, в т.ч. и ведомости за заплати за 2023г. за
периода януари – септември и м. декември.
Ведомостите, удостоверяващи плащане на трудово възнаграждение за м.
октомври и ноември 23г. и за обезщетение по чл.224, ал.1 КТ не са представени в
първоинстанционното производство. Въззивната инстанция намира, че не е налице
хипотезата на чл.266, ал.3 ГПК за събирането им във въззивното производство. Тези
документи изхождат от и се намират във страната, която иска да ги представи. Същата
дължи да положи необходимата грижа за съхранението и наличието им. Аргументи за
лоша организация при воденето на архив и липса на комуникация или неуредици при
предаването на управлението, не могат да служат за основание на страната да бъде
даден по-дълъг процесуален срок за представяне на доказателства, а още по-малко –
да се вменят в процесуални нарушения на първоинстанционния съд при събирането на
доказателства.
При тези данни, въззивната инстанция споделя изводите на БРС, че ответникът
не е изпълнил задължението си като работодател да заплати на ищцата дължимото за
горепосочения период трудово възнаграждение, както и обезщетение по чл.224, ал.1
КТ, поради което следва да бъде осъден да го направи.
Исковете са частично основателни и следва да бъдат частично уважени.
Първоинстанционното решение, постановено в този смисъл е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Разноски не се претендират от ищцата във въззивното производство и не
следва да й се присъждат.
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №2581/03.12.24г. по гр.д.№2440/2024 г. по описа на
Районен съд Бургас, в обжалваната част.
Настоящото решение е окончателно на осн. чл.280, ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3