Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 12.08.2021
год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в публично заседание на двадесет
и девети юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ДИМИТРИНКА
КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА
при секретаря Виктория Иванова, като разгледа
докладваното от съдия Орешарова гражданско дело № 59 по описа за 2021 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С
решение № 20248799 от 11.11.2020 г., постановено по гр. д. № 3660/2020 г. Софийският
районен съд, I ГО,
167-ми състав, е отхвърлил предявените от Д.И.К. и Ц.М.К. искове с правно
основание чл. 439 ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено,
че ищците не дължат на „Т.С.“ ЕАД сумата от 1 343,60 лв., представляваща цена
за потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2015 г. и
сумата от 225,30 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от
30.06.2013 г. до 26.05.2016 г., които суми са установени в изпълнителен лист от
21.09.2017 г. въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 13.06.2016 г., издадена по ч. гр. д. № 29871/2016 г. по описа на
Софийски районен съд, ГО, 33-ти състав, въз основа на който изпълнителен лист е
образувано изп. д. № 20177860402195 по описа на ЧСИ М.М.рег. № 786, с район на
действие Софийски градски съд. С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал.
8 вр. ал. 3 ГПК ищците са осъдени да заплатят на ответното дружество сумата от
100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното
производство.
Срещу
решението е постъпила въззивна жалба от Д.И.К. и Ц.М.К., в която се излагат
оплаквания срещу неговата правилност по съображения за допуснати при
постановяването му нарушения на материалния закон, на съдопроизводствените
правила, както и поради необоснованост. Въззивниците оспорват съображенията на
първоинстанционния съд, че по отношение на процесните вземания приложение
намира предвиденият в чл. 117, ал. 2 ЗЗД петгодишен давностен срок, като
поддържат, че доколкото са установени с влязла в сила заповед за изпълнение, а
не със съдебно решение, на основание чл. 111, б. „в“ ЗЗД, предвид характера им
на периодични плащания, същите се погасяват с тригодишна давност. На следващо
място в жалбата се обръща внимание на обстоятелството, че независимо от
редовността на молбата за образуване на изпълнителното производство, доколкото
в същата не е посочен конкретен изпълнителен способ, като на основание чл. 18,
ал. 1 от ЗЧСИ със същата единствено е възложено на съдебния изпълнител
проучване на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, това не е довело до прекъсване на давността. Оспорва
се също така давността да е била прекъсната с подадената от взискателя молба от
25.07.2019 г. за насочване на принудителното изпълнение срещу недвижимо
имущество на длъжниците, доколкото съдебният изпълнител не е предприел
съответни изпълнителни действие в съответствие с това искане. Предвид
изложените съображения срещу правилността на първоинстанционното решение
жалбоподателите молят за неговата отмяна и постановяването на решение, с което
предявеният иск да бъде уважен.
В
срока за отговор на въззивната жалба по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззиваемото
дружество не е постъпил такъв.
Софийски градски съд,
като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Въззивната
жалба, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, с оглед на което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Настоящият въззивен състав
счита, че същото е правилно по следните съображения:
Съдът
е сезиран с предявени при условията на обективно кумулативно съединяване
отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК във вр. с чл.
124, ал. 1 ГПК от длъжниците по изпълнението в производството по изп. д. №
20177860402195 по описа на ЧСИ М.М.рег. № 786, с район на действие Софийски
градски съд, с които е поискано да бъде признато за установено, че ищците не дължат
на ответното дружество, вземанията, установени в изпълнителен лист от
21.09.2017 г. поради изтекла погасителна давност. Съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК
оспорването на вземането, във връзка с чието принудително осъществяване е
образувано изпълнителното производство, може да се основава единствено на
обстоятелства, настъпили след приключването на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание.
По
делото е представена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
от 13.06.2016 г., издадена по ч. гр. д. № 29871/2016 г. по описа на Софийски
районен съд, ГО, 33-ти състав, с която Д.И.К. и Ц.М.К. са осъдени да заплатят
на „Т.С.“ ЕАД сумата от 1 476,45 лв., представляваща цена за потребена
топлинна енергия за периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2015 г., ведно със
законна лихва от 06.06.2016 г. до окончателното ѝ изплащане, сумата то
225,30 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 30.06.2013 г.
до 26.05.2016 г., както и сумата от 334,04 лв. – разноски за заповедното
производство. Заповедта за изпълнение от 13.06.2016 г. е връчена на длъжниците
на 15.07.2016 г., като на 28.07.2016 г. същите са подали възражения срещу част
от сумите, за които е издадена заповедта. По отношение на непосочените във
възраженията на длъжниците по чл. 414 ГПК задължения по заповедта, а именно за
сумата от 1 343,60 лв., представляваща цена за потребена топлинна енергия за
периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2015 г. и сумата от 225,30 лв., представляваща
законна лихва за забава за периода от 30.06.2013 г. до 26.05.2016 г., същата е
влязла в сила на 29.07.2016 г., като на 21.09.2017 г. въз основа на нея е
издаден изпълнителен лист.
Въз
основа на издадения в полза на „Т.С.“ ЕАД изпълнителен лист от 21.09.2017 г. на
17.10.2017 г. е образувано изп. д. № 20177860402195 по описа на ЧСИ М.М.рег. №
786, с район на действие Софийски градски съд, като на основание чл. 18, ал. 1
от ЗЧСИ с молбата за образуване на изпълнителното производство взискателят е
възложил на съдебния изпълнител цялостно проучване на имущественото състояние
на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, както и
определяне на начина на изпълнението. На 09.11.2017 г. съдебният изпълнител е изпратил
съобщение за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на Д.И.К.,
получавано от „Т.С.“ ЕООД. С молба вх. № 8843 от 25.07.2019 г. взискателят е
поискал от съдебния изпълнител да пристъпи към изпълнение върху движимото имущество
на длъжниците, както и да наложи запор върху получаваните от тях трудови
възнаграждения. На 21.12.2019 г. съдебният изпълнител е изпратил съобщения за
налагане на запор върху банкови сметки на длъжниците в “О.Б..Б.“ АД, в „Банка
ДСК“ АД, както и в „Р.Б.“ ЕАД.
Настоящият
съдебен състав намира, че процесните вземания за заплащането на потребено
количество вода за периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2015 г. и за законна лихва
за забава върху него за периода от 30.06.2013 г. до 26.05.2016 г, независимо от
характера им на „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД,
доколкото в случая същите са установени с правораздавателен акт, ползващ се със
сила на пресъдено нещо – влязла в сила заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, чиито задължителност за всички съдилища, учреждения
и общини по отношение на установеното със заповедта правно положение и забрана
за пререшаване на въпроса, отнасящ се до него, освен в случаите, когато законът
разпорежда друго, се погасят с петгодишна давност, която започва да тече от
влизане в сила на заповедта – арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД. По този начин мнозинството
от настоящият съдебен състав изоставя предходната си практика, обективирана в цитиранато
във въззивната жалба решение № 3876 от 01.06.2017 г., постановено по в. гр. д.
№ 1957/2017 г. по описа на Софийски градски съд, IV-Г състав, в което е
прието, че нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД е неприложима по отношение на
установени с влязла в сила заповед за изпълнения вземания, тъй като в цитирания
текст изрично предвижда петгодишна давност единствено по отношение на вземания,
установени с влязло със съдено решение. Настоящата позиция на мнозинството на съдебния
състав, че по отношение на вземанията, установени с влязла в сила заповед за
изпълнение, приложение намира петгодишната давност по чл. 117, ал. 2 ЗЗД, се
обуславя от обстоятелството, че последната редакция на цитираната разпоредба
датира от 12.02.1993г., когато съдебното решение е единственият правораздавателен
акт на съдилищата, ползващ се със сила на пресъдено нещо по отношение на
вземанията, установени с него. Заповедното производство, като средство за
установяване по съдебен ред на безспорни вземания, е въведено едва с приемането
на действащия ГПК, в сила от 01.03.2008г., което обяснява отсъствието на
установените със заповед за изпълнение вземания в текста на чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
Предвиденият съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД петгодишен давностен срок за
погасяване на установените със съдебно решение вземания, се свързва със силата
на пресъдено нещо, с която се ползват влезлите в сила съдебни решения,
изразяваща се задължителност за всички съдилища, учреждения и общини по
отношение на установеното с тях правно положение (чл. 297 ГПК) и забрана за
пререшаване на въпроса, отнасящ се до него, освен в случаите, когато законът
разпорежда друго (чл. 299 ГПК) – характеристики, с които се ползва и влязлата в
сила заповед за изпълнение – така решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. №
1747/2020 г. по описа на Върховния касационен съд, ГК, IV г.о.
Съгласно
чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането. Съгласно разясненията към т. 10 от
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. по описа на
ОСГТК на ВКС погасителната давност се прекъсва с предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, като в
тълкувателното решение като такива изрично са посочени действията по насочване
на изпълнението върху определено имущество на длъжника чрез налагане на запор
или възбрана, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или
на плащания от трети задължени лица.
Процесната
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 13.06.2016 г.,
издадена по ч. гр. д. № 29871/2016 г. по описа на Софийски районен съд, ГО,
33-ти състав, е връчена на длъжниците на 15.07.2016 г., като с оглед
неподаването на възражение в частта, отнасяща се до вземания, чието погасяване
по давност, е предметна настоящото производство, в съответната част същата е
влязла в сила на 29.07.2016 г., считано от която дата давността е прекъсната и
е започнала да тече нова давност, чиято продължителност е пет години. С подадената от взискателя молба с вх.№21016/17.10.2017г., с която съдебният
изпълнител е сезиран с искане за образуване на изпълнително производство за
принудително събиране на вземанията по издадения в полза на „Т.С.“ ЕАД
изпълнителен лист, но в която се иска прилагане на изпълнителен способ при
възлагане за това по чл.18 от ЗЧСИ е довело до прекъсване на давността по
отношение на процесните вземания, като в тази връзка са и предприетите от
ЧСИ по възлагане действия за налагане на
запор върху трудовото възнаграждение на един от длъжниците. С оглед на което и давността по отношение на процесните вземания
е била прекъсната и на 09.11.2017г.,
когато съдебният изпълнител е изпратил съобщение за налагане на запор върху
трудовото възнаграждение на Д.И.К., получавано от „Т.С.“ ЕООД, като в случая
погасителната давност е прекъсната единствено по отношение на задължението на
този длъжник. Следващото прекъсване на погасителната давност, този път по
отношение и на двамата длъжници по изпълнението, датира от 25.07.2019г., когато
взискателят е поискал от съдебния изпълнител да пристъпи към изпълнение върху
движимото им имущество, както и да наложи запор върху получаваните от тях
трудови възнаграждения. За последен път погасителната давност е била прекъсната
на 08.01.2020 г. с получаване на съобщенията на съдебния изпълнител за налагане
на запор върху банкови сметки на длъжниците в “О.Б..Б.“ АД, в „Банка ДСК“ АД и
в „Р.Б.“ ЕАД. Без значение в случая е дали длъжници разполагат с открити на
тяхно име сметки в посочените банки, доколкото изпращането на запорно съобщение
до банка, в това число и в хипотезата, при която съдебният изпълнител е получил
на основание чл. 508, ал. 1 ГПК отговор, че длъжникът няма сметка в съответната
банка, представлява действие по налагане на запор, съответно води до прекъсване
на давността – в този смисъл т. 5 от Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г.
по тълк. дело № 3/2015 г. по описа на ОСГТК на ВКС. Изминалото за периода след
последното прекъсване на погасителната давност до датата на приключване на
съдебното дирене във въззивното производство – 29.06.2021 г. – време не
надвишава приложимия давностен срок, поради което настоящият съдебен състав
намира, че процесните вземания не са погасни по давност.
При
изложените съображения и предвид съвпадането на изводите на настоящата въззивна
инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение, като правилно,
следва да бъде потвърдено.
По отговорността за
разноски:
При
неоснователност на въззивната жалба не се дължат разноски на въззивника за
настоящото производство. Въззиваемото дружество не е направило разноски във въззивната инстанция,
като не е представлявано и от юрисконсулт, поради което разноски не следва да
му бъдат присъждани.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение
№ 20248799 от 11.11.2020 г. на Софийският районен съд, I ГО, 167-ми състав, постановено
по гр. д. № 3660/2020 г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на
основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
О.М. ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
Особено мнение на съдия
А.Александрова по гр.д.№ 59/2021 г., IV-г с-в:
Не съм съгласна с мнозинството
на съдебния състав, че заповедта за изпълнение се ползва със сила на пресъдено
нещо, и че влязлата в сила заповед за изпълнение има за последица прилагането
на петгодишната погасителна давност по чл.117, ал.2 ЗЗД.Съгласно цитираната
разпоредба ако вземането е установено
със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.Изпълнителният лист, издаден въз основа на заповед
за изпълнение, срещу която не е било подадено възражение в срока по чл.414, ал.2 ГПК, е издаден
в рамките на производство, което е част от изпълнителния процес без да е
проведено състезателно исково производство и без да е установено със силата на
пресъдено нещо съществуването на вземането на кредитора.Макар да се ползва със
стабилитет, влязлата в сила заповедта за изпълнение не може да се приравни на
съдебно решение.С оглед вида на процесните вземания, признати с конклудентни
действия чрез неоспорване на заповедта за изпълнение се погасяват с изтичането
на кратката 3-годишна погасителна давност по чл.111, б. „в“ ЗЗД, считано от
влизане в сила на заповедта, а не с петгодишната давност по чл.117, ал.2 ЗЗД.
Това становище не променя крайния извод за неоснователност на иска по чл.439,
ал.1 ГПК поради обстоятелството, че нито към момента на образуване на
изпълнителното дело /17.10.2017 г./, нито към момента на предприемане на
съответните изпълнителни способи и подаване на молби за прилагане на такива
/09.11.2017 г., 25.07.2019 г., 21.12.2019 г., 08.01.2020 г./, както е приел и
първонистанционния съд, нито до момента на приключване на устните състезания
пред настоящата инстанция, е изтекла тригодишната погасителна давност.
СЪДИЯ:
/А.Александрова/