№ 42484
гр. София, 20.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско
дело № 20241110108112 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Депозирана е молба от ответника, с която се изменение на решението в
частта за разноските. В молбата се аргументира, че разноски не се дължат,
доколкото се твърди, че ответникът не е дал повод за завеждане на иска. Под
евентуалност се иска изменение чрез намаляване на разноските за адвокатско
възнаграждение.
В срока за отговор такъв не е постъпил от другата страна.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства намира молбата за неоснователна.
В разпоредбата на чл. 248 ГПК са предвидени изискванията за
допустимост на молбата, която трябва да изхожда от правоимащ субект, да
бъде подадена в срока за обжалване на съдебния акт, чието допълване или
изменение се иска. Съгласно задължителните за съдилищата тълкувания,
дадени с Тълкувателно решение по т.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС
положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на
правото да се иска изменение на решението в частта за разноските е
представянето на списък по чл. 80 ГПК. Видно от материалите по делото, така
предвидените процесуални предпоставки за допустимост на молбата са
налице.
Разгледана по същество молбата е частично основателна.
Съгласно правната разпоредба на чл. 78, ал. 2 ГПК разноски не се дължат
ако ответнкикът не е дал повод за завеждане на исковата молба и признае
иска. Видно от отговора на исковата молба ответникът не признава иска, а
оспорва същия като недопустим и под евентуалност като неоснователен.
Ответникът твърди и не доказва да е прекъсвана и/или спирана погасителната
давност. Това обаче не представлява признание на иска. Изрично в отговора на
исковата молба се аргументира неоснователност на иска. Поради изложеното
1
не е налице процесуалната предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК съдът да не
присъжда разноски.
Съдът намира за основателно възражението на ответника за прекомерност
на адвокатското възнаграждение. От материалите по делото е видно, че
ответникът с отговора на исковата молба е направил възражение за
прекомерност. С Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г.
по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски
районен съд, е прието, че аĸo cъдът ycтaнoви, чe Hapeдбa зa минимaлнитe
paзмepи нa aдвoĸaтcĸитe възнaгpaждeния, пpoтивopeчи нa пpaвилaтa нa
ĸoнĸypeнциятa пo члeн 101, пapaгpaф 1 и 2 ДФEC , нaциoнaлният cъд e
длъжeн дa oтĸaжe дa пpилoжи тaзи нaциoнaлнa пpaвнa ypeдбa пo oтнoшeниe
нa cтpaнaтa, ocъдeнa дa зaплaти cъдeбнитe paзнocĸи зa aдвoĸaтcĸo
възнaгpaждeниe. Решенията на Съда на Европейския съюз по преюдициални
запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК,
поради което настоящият съдебен състав следва да направи преценка дали
Наредба № 1/2004 г., която задължава съда да определи адвокатско
възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в нея е съответна на
правото на ЕС. Настоящият състав на намира, че адвокатско възнаграждение
по отношение на ответника, осъден да го заплати съдебните разноски, следва
да бъде в размер под минималния по Наредбата с оглед цената на иска. Съдът
при определянето му съобрази , че делото не е с фактическа и правна
сложност, приключило е в едно открито съдебно заседание и с оглед
неголемия брой извършени процесуални действия, СРС намира, че следва да
намали адвокатското възнаграждение до 400 лв.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Решение № 13735 от 11.07.2024 г. по гр. д. № 8112/2024 г. по
описа на 174 състав на СРС в частта за разноските, като НАМАЛЯВА
присъдените в полза на И. Г. Б., ЕГН ********** съдебни разноски до сумата
в размер на 650 лв.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2