РЕШЕНИЕ № 616
гр. Пловдив, 13.05.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, ІХ-ти гр. състав, в публично съдебно
заседание на единадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
ВЕЛИНА ДУБЛЕКОВА
при участието на секретаря Пенка Георгиева,
като разгледа въззивно гражданско дело № 91/ 2019 г. по описа на ПдОС, IХ-ти
гр. състав, докладвано от съдия Дублекова, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Въззивно производство по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
Образувано по въззивна жалба, подадена от ищеца в
първоинстанционното производство Държавен
фонд „Земеделие“, БУЛСТАТ *********, гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ“ № 136,
представлявано от изпълнителния директор Ж. Ж., чрез пълномощник юрисконсулт К.Н.
при Областна дирекция гр. Пловдив на ДФ „Земеделие“.
Обжалва се Решение №
380/ 22.10.2018 г., постановено по гр. д. № 116/ 2018 г. по описа на Районен
съд – Карлово в частта, с която са отхвърлени исковете за осъждане на ответника
Г. Н. Ч. да заплати на ищеца Държавен фонд „Земеделие“ сумата за разликата над
3360,12 лв. до пълния предявен размер от 5779,12 лв., представляваща получена без
основание сума, преведена по банковата му сметка на 23.04.2015 г., както и
сумата от 33,71 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане за периода
05.09.2018 г. – 25.09.2018 г.
Решението в частта, с която Г. Н. Ч.
е осъден да заплати на ДФ „Земеделие“ сумата от 3360,12лв., представляваща
получена без основание сума, преведена по банковата му сметка на 23.04.2015г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба-
21.12.2017г. до окончателното плащане, не е обжалвано и като такова е влязло в
сила.
В жалбата се излагат подробни оплаквания за
неправилност на решението в обжалваните части, поради допуснато нарушение на
материалния закон, като се развиват съображения относно начина, по който следва
да се тълкува и прилага разпоредбата на чл. 76, ал. 1 от ЗЗД и в тази връзка се цитира съдебна
практика и се развиват доводи, че разпоредбата на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД не прави
разлика между различните видове лихва- възнаградителна или мораторна за забава,
както и договорна или законна, от което се обосновава извод за неправилност на
мотивите на първоинстанционния съд, че по този ред се погасява само
възнаградителната договорна лихва, а не претендираната законна такава. Излагат
се съображения за необоснованост и неправилност на извода на първоинстанционния
съд, че от страна на ищеца не са
ангажирани доказателства за размера на
мораторното обезщетение за действителния период на забавата и в тази връзка се
прави анализ на събраните по делото доказателства, въз основа на които се
обосновава, че исковата претенция е доказана, с оглед събраните в
първоинстанционното производство
доказателства. Въз
основа на изложеното се иска решението в обжалваните части да бъде отменено и
да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло и
в пълен размер. Претендират
се разноски и за двете съдебни инстанции, съразмерно с отхвърлената част.
Въззиваемият Г. Н. Ч., ЕГН **********, с адрес ***, чрез назначен особен представител адв.
Р.Г.,***, не взима становище.
Пловдивският окръжен съд, след като провери
обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна
страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от
легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се
явява процесуално допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият състав намира
обжалваното решение за валидно и допустимо, поради което дължи произнасяне по
същество на правния спор в рамките на заявените във въззивната жалба доводи.
При въззивната проверка за нарушение на
императивни материалноправни норми при постановяването му и при проверка на
неговата правилност по изложените в жалбата оплаквания Пловдивски окръжен съд
намира следното:
Предмет на производството са обективно
съединени искове с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
По иска с правна квалификация по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.
Пред настоящата инстанция не е се спори, а и това обстоятелство се установява от събраните по делото писмени доказателства (заявления за държавна помощ за компенсиране на загуби на земеделски производители за напълно пропаднали площи в резултат на природни бедствия или неблагоприятни климатични условия, настъпили през 2014 г., подадени съответно на 27.03.2015г. от Г.Н.Ч. и на 16.03.2015г. от А. И. К.; платежно нареждане от 23.04.2015г. с получател А. И. К. /л.9- л.11, гр. д. № 116/ 2018г./) и показанията на разпитания свидетел С. Т., че по банковата сметка на ответника (посочена в подаденото от него заявление) е преведена сумата от 6224,77лв., представляваща обезщетение за загуби, като тази сума е била предназначена за бенефициента А. К. (чието име е посочено за получател в платежното нареждане от 23.04.2015г.), а поради допусната техническа грешка (погрешно посочен номер на банкова сметка ***) е преведена по банковата сметка на ответника.
Установява се от представената по делото нотариална покана, връчена на ответника на 10.05.2017г., и от показанията на св. Т., че ответникът е уведомен за изплатената му без основание сума от 6224,77 лв., поради допусната грешка от счетоводството на ОД на ДФ „Земеделие“, и че получената от него сума е била предназначена субсидия за друг бенефициент, като е поканен да възстанови сумата. От съдържанието на поканата се установява, че на ответника е предоставен едномесечен срок за погасяване на задълженията, като с поканата са претендирани следните суми: главница от 6224,77 лв. и законна лихва в размер на 1124,32 лв., начислена за периода 23.04.2015г. до 30.01.2017г.
Пред настоящата инстанция не се оспорва установеното от районния съд от фактическа страна, че общо заплатените суми от ответника възлизат на 2419лв., както и че от направените плащания ищецът е осчетоводил като платена главница сума в размер на 445,65 лв., а остатъкът от 1973,35 лв. са осчетоводени като обезщетение за забавено плащане.
Посочените плащания в общ размер от 2419 лв. не са оспорени от ищеца, напротив същият признава получаването на тази сума, както първоначално с исковата молба, така и с молба от 25.09.2018г. за изменение на иска (с.з. от 25.09.2018г.), ведно с приложените от ищеца Извлечение от задължение по партида на длъжник на ДФ „Земеделие“ Г.Ч. (л.4, л.60 и л.82, гр. д. № 116/ 2018г.). Плащането на посочените суми се установява и от представените от ищеца отчети по сметка (л.63 – л.75, гр. д. № 116/ 2018г.), с изключение на сумата от 50 лв., платена на 04.09.2018г., за което е налице изрично признание от ищеца (с.з. от 25.09.2018г., гр. д. № 116/ 2018г.). Ищецът не оспорва, че от така постъпилата сума от общо 2419лв. същият е осчетоводил за погасяване на главница само сума в размер на 445,65 лв., а остатъкът от сумата е осчетоводен за погасяване на лихва за забава. Именно поради това, че ищецът приема, че ответникът с извършените от него плащания е погасил главница в размер на 445,65 лв., същият не е предявил иск за връщане на цялата платена сума от 6224,77 лв., а първоначално с исковата молба е претендирал главница в размер на 5833,55 лв., а впоследствие искът е изменен по размер за съответно сумата от 5779,12 лв.
От представените по делото отчети по сметки безспорно се установява, че всички направени от ответника погасявания са с посочено основание – за погасяване на главница.
От страна на ответника не се твърди и не се сочи същият да е получил сумата от 6224,77 лв. на каквото и да е било основание. Отделно от това следва да се посочи, че ответникът е започнал да погасява задължението към ищеца, след като същият е бил уведомен, че процесната сума е била предназначена субсидия за друг бенефициент на ДФ „Земеделие“ и поради допусната техническа грешка е преведена по банковата сметка на ответника, в това число с отправена до ответника нотариална покана, но преди депозирането на исковата молба (за периода 11.05.2017г. – 07.11.2017г. от ответника е извършено плащане в общ размер от 1919лв.).
При така установеното от фактическа страна районният съд е приел, че поради техническа грешка при изписване номера на банковата сметка на 23.04.2015г. ответникът е получил плащане в размер на 6224,77 лв., което е било предназначено за друг бенефициент– А. К., т.е. приел за безспорно установено, че ответникът е получил при начална липса на основание сумата от 6224,77 лв., поради което дължи връщането й в пълен размер. Приел е също така за доказани плащания в размер на 2419 лв., в които длъжникът изрично е посочил, че погасява главница (за всички плащания без това от 04.09.2018г.), с оглед на което е приел, че следва да се приложи правилото на чл.76, ал.1 ЗЗД. Настоящата инстанция намира този извод за правилен и споделя съображенията на районния съд, че в настоящия случай се касае за еднородни задължения (задължението за погасяване на главница и на лихва за забавено плащане), към погасяването на които намира приложение нормата на чл.76, ал.1 ЗЗД. В този смисъл е цитираната от първоинстанционния съд практика на ВКС (Решение № 111/27.10.2009 г. по т.д. № 296/2009 г. на ВКС І т.о., Решение № 211/26.01.2017 г. по т. д. № 958/2016 г. на ВКС, III г.о.), която се споделя от настоящия съдебен състав. Съгласно посочената съдебна практика се приема, че законната лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД има обезщетителна функция за вредите на кредитора от забавата при неизпълнение на парично задължение, същата не се дължи при срочно изпълнение на паричното задължение, а само при поискване от кредитора, което процесуално се реализира чрез самостоятелен иск за обезщетение за вредите от забавата или като последица от уважаване на иск за главницата. Обезщетение в размер на законната лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД не е дължимо на кредитора, ако той не е упражнил по съдебен ред правата си, произтичащи от забавата. При неточно изпълнение на парично задължение (при неплащане в срок на определената парична сума на уговорения падеж) за длъжника съществува риск кредиторът да претендира заплащане на вреди, но липсва определеност на размера на това обезщетение, тъй като то е поставено в зависимост от периода на забава. Кредиторът следва да реализира по съдебен ред вземането си за законна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД, като при липса на уговорка между страните не може да прихваща изпълнението срещу непризнато обезщетение. Законната лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД представлява базата, върху която се определя обезщетението за забава при неизпълнение на парично задължение и същата се дължи само при поискване. Признатото вземане за обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД е самостоятелно вземане, еднородно по своя характер с главницата, от момента на неговото определяне. Същото е изчислено посредством законната лихва, но не се идентифицира с нея. В този смисъл лихвата като понятие, употребено в чл.76, ал.2 ЗЗД, не следва да се тълкува чисто граматически, а в зависимост от характера на задължението. Присъденото вземане по чл.86, ал.1 ЗЗД има обезщетителна функция и не следва да се квалифицира като лихва по чл.76, ал.2 ЗЗД и поредността в погасяването му се определя по реда на чл.76, ал.1 ЗЗД, когато се дължи наред с друго еднородно задължение. Погасяването по реда на чл.76, ал.2 ЗЗД настъпва при задължение за лихва, възникнало наред с главния дълг и което се дължи на самостоятелно основание на кредитора, произтичащо от договора или от закона и имащо характер на възнаграждение.
В настоящия случай не е налице договорка между страните за заплащане на обезщетение за забава. Също така ответникът изрично е изразил воля, че погасява главница, с изключение на последното плащане от 04.09.2018г., по отношение на което обаче намира правилото, че се погасява по- обременителното задължение (в случая главницата), с оглед на което всички извършени плащания, на основание чл.76, ал.1 ЗЗД, следва да бъдат отнесени за погасяване на главницата.
Цитираното от жалбоподателя с въззивната жалба съдебно решение на ВКС се явява изолирана съдебна практика и не се споделя от настоящия съдебен състав.
При правилен извод от страна на районния съд, че получените от ищеца плащания следва да бъдат отнесени в погашение на главницата, неправилно районният е определил размера на остатъка от дължимата главница, тъй като спорна е сумата в размер на 1973,35 лв., съобразно която исковата претенция е заявена (след допуснатото изменение на иска в с.з. от 25.09.2018г.) в размер на 5779,12 лв. Ищецът с исковата молба и с молбата за изменение на иска признава, че част от получената от ответника сума в общ размер от 445,65 лв. е отнесена в погашение на главницата, поради което не претендира пълния размер на преведената без основание сума от 6224,77 лв., а остатъкът от 5779,12 лв. При това положение (като съобрази твърденията на ищеца и петитума на иска) искът за претендираната главница се явява основателен за сумата от 3805,77 лв., като за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 5779,12 лв. следва да бъде отхвърлен.
Ето защо обжалваното в тази част решение следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен искът за връщане на получена без основание сума за разликата над сумата от 3360,12 лв. до сумата от 3805,77 лв., като вместо това ответникът бъде осъден да заплати още сумата от 445,65 лв., ведно със законната лихва от 25.09.2018г. (съобразно претендираното от ищеца с изменението на иска, молба от 25.09.2018г.). В останалата част за разликата над сумата от 3805,77 лв. до пълния претендиран размер от 5779,12 лв. следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По иска с правна квалификация по чл. 86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забавено плащане за периода от 05.09.2018г. до 25.09.2018г.
Исковата претенция е доказана по своето основание, тъй като е налице установено неизпълнение на ответника да заплати главница в размер на 3805,77 лв., същият е в забава, считано от изтичане на едномесечния срок за изпълнение от датата на получаване на поканата за това (от данните по делото е безспорно установено, че ответникът е поканен от кредитора, посредством нотариална покана, връчена на ответника на 10.05.2017г., като с поканата на ответника е предоставен едномесечен срок за изпълнение). Процесният претендиран от ищеца период – от 05.09.2018г. до 25.09.2018г., е след като ответникът е в забава. По отношение на размера същият следва да бъде определен от съда, на основание чл. 162 ГПК, посредством електронен онлайн калкулатор (Calculator.bg). При това положени искът за обезщетение за забавено плащане се явява основателен, за периода 05.09.2018г. – 24.09.2018г. (тъй като с молбата за изменение на иска за главница ищецът претендира обезщетение за забава, считано от 25.09.2018г.), за сумата от 21,14 лв., като за разликата до пълния претендиран размер от 33,71 лв. и за 25.09.2018г. следва да бъде отхвърлен.
Ето защо обжалваното в тази част решение следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение за забавено плащане за 21,14 лв., за периода 05.09.2018г. – 24.09.2018г., като вместо това ответникът бъде осъден да заплати сумата от 21,14 лв., за периода 05.09.2018г. – 24.09.2018г. В останалата част за разликата над сумата от 21,14 лв. до пълния претендиран размер от 33,71лв. и за периода 25.09.2018г. следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
В частта за разноските.
С оглед изхода по делото – частична
основателност на въззивната жалба, заявената претенция за присъждане на
разноски и представените доказателства за тяхната направа, на жалбоподателя, по
съразмерност, следва да бъдат присъдени разноски за настоящото производство в
размер на 109,26 лв. В настоящия случай възнаграждението за юрисконсулт се
определя служебно от съда в размер на 100 лв., на основание чл.78, ал.8 ГПК.
За първоинстанционното производство не следва
да бъдат присъждани допълнително разноски, тъй като при направените съответни
изчисления от настоящата инстанция, съобразно претендирания общ размер на
разноските от ищеца, който е приет от районния съд (1553,34 лв.), по съразмерност
на ищеца му се дължи сумата от 1025,20 лв.
Мотивиран от горното, Пловдивският окръжен
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 380/
22.10.2018 г., постановено по гр. д. № 116/ 2018 г. по описа на Районен съд –
Карлово, в частта, с
която е отхвърлен предявеният от Държавен фонд „Земеделие“, БУЛСТАТ *********, с адрес гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ“ № 136, против Г. Н. Ч.,
ЕГН **********, с адрес ***, иск за разликата
над сумата от 3360,12 лв. до сумата от 3805,77 лв., представляваща получена без основание сума, преведена по банковата
му сметка на 23.04.2015г., както и в
частта, с която е отхвърлен предявеният от Държавен фонд „Земеделие“, БУЛСТАТ *********,
с адрес гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ“ № 136, против Г. Н. Ч.,
ЕГН **********, с адрес ***, иск за
обезщетение за забавено плащане за сумата от 21,14 лв., за периода 05.09.2018г.
– 24.09.2018г., като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Г. Н. Ч., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Държавен фонд „Земеделие“, БУЛСТАТ *********, с адрес гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ“ № 136, още сумата
от 445,65 лв. (четиристотин четиридесет и пет лева и шестдесет и пет стотинки),
представляваща получена без основание сума, преведена по банковата му сметка на
23.04.2015г., ведно със законната лихва, считано от 25.09.2018г. до
окончателното й плащане.
ОСЪЖДА Г. Н. Ч., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Държавен фонд „Земеделие“, БУЛСТАТ *********, гр. София, бул. „Цар
Борис ІІІ“ № 136, сумата от 21,14 лв.
(двадесет и един лева и четиринадесет стотинки), представляваща обезщетение
за забавено плащане, за периода 05.09.2018г. – 24.09.2018г.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 380/ 22.10.2018 г., постановено по гр. д. № 116/ 2018 г. по описа
на Районен съд – Карлово, в частта, с която е отхвърлен
предявеният от Държавен
фонд „Земеделие“, БУЛСТАТ *********, с адрес гр. София, бул.
„Цар Борис ІІІ“ № 136, против Г. Н. Ч.,
ЕГН **********, с адрес ***, иск за разликата
над сумата от 3805,77 лв. до сумата от 5779,12 лв., представляваща получена без основание сума, преведена по банковата
му сметка на 23.04.2015г., както и в
частта, с която е отхвърлен предявеният от Държавен фонд „Земеделие“, БУЛСТАТ *********,
с адрес гр. София, бул.
„Цар Борис ІІІ“ № 136, против Г. Н. Ч.,
ЕГН **********, с адрес ***, иск за
обезщетение за забавено плащане за разликата над сумата от 21,14 лв. до сумата
от 33,71 лв. и за периода 25.09.2018г.
ОСЪЖДА Г. Николов Ч.,
ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Държавен фонд „Земеделие“, БУЛСТАТ
*********, с адрес гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ“ №
136, сумата от 109,26
лв. (сто и девет лева и двадесет и шест стотинки), разноски за производството
по в. гр.д. № 91/ 2019 г. по описа на Окръжен съд- Пловдив.
Решението подлежи
на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от връчване на препис от решението на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.