РЕШЕНИЕ№728

гр. Пловдив, 27.02.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание на двадесет и девети януари две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ДЪБОВА

 

при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 2051 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по предявени от “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД против А.Г.Д., обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 318, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричните притезания, за които е издадена Заповед № 10418/29.11.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 18207/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, както следва: сумата от 346, 15 лв. – стойността на потребена електрическа енергия за периода от 18.12.2017 г. до 17.03.2018 г. за обект на потребление с ИТН …, находящ се в с. Г., местност „П. р….. и сумата от 25, 43 лв. – законна лихва за забава за периода от 06.02.2018 г. до 14.11.2018 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 15.11.2018 г., до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от ЗЕ, продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи условия през процесния период са ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г. и влезли в сила на 27.06.2008 г. Съгласно чл. 35, ал. 1 от ОУ същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. ОУ са публикувани и на сайта на дружеството. По силата на чл. 7, т. 1 от ОУ ищцовото дружество поело задължение да снабдява с електрическа енергия обект на потребление на ответника, за който бил открит клиентски номер ... Твърди, че по силата на договор за покупко-продажба на електрическа енергия, сключен при Общи условия, е доставил до обект с ИТН ..., находящ се в с. Г., местност „П. р….., електрическа енергия за периода от 18.12.2017 г. до 17.03.2018 г. Поддържа, че ответникът е потребител на електрическа енергия в качеството му на собственик на електроснабдения имот. Ответникът от своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 от ОУ се задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите – чл. 18, ал. 1 и ал. 2. Поради забава за заплащане на главницата претендира и обезщетение за забава по всяка една фактура от датата на падежа до предявяване на исковата молба. Предвид горното ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като същото било уважено и била издадена заповед за претендираните суми, като издадената заповед била връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК, което обуславя интереса на ищеца от предявяване на настоящия установителен иск за съществуване на вземането. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира заплащане на сторените в производството съдебно-деловодни разноски.

Ответникът А.Г.Д. е депозирал в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, отговор на исковата молба чрез назначения му от съда особен представител – а. З.. Счита иска за недопустим, тъй като изложеното в исковата молба не е подкрепено с достатъчно убедителни писмени доказателства. С исковата молба не били представени доказателства относно качеството клиент на ответника, като собственик или ползвател за сочения обект. Намира приложената към исковата молба справка от Агенция по вписванията да не е годно писмено доказателство относно твърденията на ищцовото дружество. Няма представени с исковата молба доказателства за доставена електрическа енергия на ответника, точно определена по количество и качество, та оттам да възникне задължение за плащане, съгласно ЗЗД и ТЗ. Моли за отхвърляне на предявените установителни искове.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно и пасивно субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 318, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Възникване на спорното материално право се предпоставя от установяване на следните материалноправни предпоставки (юридически факти): наличие на валидно правоотношение по договор за продажба на електрическа енергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги продаде, а купувачът – да ги получи и да заплати уговорената цена; 2. Продавачът да е доставил електрическа енергия в твърдяното количество на купувача.

Ищецът е представил дубликати на три фактури, издадени от негов представител, в които са обективирани претендираните вземания за доставена електроенергия за периода от 18.12.2017 г. до 17.03.2018 г., а именно - фактура № **********/23.01.2018 г., фактура № **********/23.02.2018 г. и фактура № **********/23.03.2018 г. Така представените документи представляват частни свидетелстващи документи по смисъла на чл. 180 ГПК, обективиращи изгодни за техния издател факти. В този смисъл те притежават само формална доказателствена сила за обстоятелството, че съдържат удостоверително изявление, направено от субекта, сочен като техен издател. Тези частни свидетелстващи документи биха притежавали доказателствена сила, в случай че бяха подписани от двете страни, тъй като те биха обективирали извънсъдебно признание от страна на потребителя, че е получил от крайния снабдител електрическа енергия на стойност, посочени във фактурите.

Представени са Общите условия, одобрени от ДКВЕР с Решение № ОУ-014/10.05.2008 г. чрез копие от ежедневника, в който последните са били публикувани при приемането им. Съгласно разпоредбата на чл. 98а, ал. 3 ЗЕ Общите условия са част от поетите задължения по учреденото договорно правоотношение. В нормата на ал. 4 на чл. 98 а ЗЕ е установено, че публикуваните общи условия влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично им писмено приемане, като в ал. 5 е установена възможност за клиентите в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, ако не са съгласни с тях, да внесат при съответния краен снабдител на електрическа енергия заявление, в което да предложат специални условия.

Следователно договорът за продажба на електроенергия по аргумент на разпоредбата на чл. 98 а, ал. 4 ЗЕ се счита сключен с конклудентни действия – с публикуването от страна на електроснабдителното предприятие на одобрените от ДЕКЕВР общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник, които влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. От приложените по делото доказателства се установява, че ищцовото дружество е изпълнило процедурата по чл. 98 а ЗЕ.

Съдът намира за установено, че между страните е възникнало валидно облигаторно правоотношение по договор за търговска продажба, по силата на който крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни Общи условия (ОУ) – арг. чл. 98а, ал. 1 ЗЕ. Т.е. с отнапред съставени общи клаузи от търговеца-краен снабдител се определят страните по договора за доставяне на електрическа енергия.

Страна (купувач) по договора за продажба на електро енергия е битовият клиент или този клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди - арг. пар. 1, т. 2 а от ДР на ЗЕ.

С разпоредбата на чл. 1, т. 4 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия е установено, че потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице, собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на “ЕВН България Електроразпределение” АД съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството си.

Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на електро енергия до процесния имот, представляващ обект с ИТН ..., находящ се в с. Г., местност „П. р…… е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена електрическа енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

От представената по делото справка от Служба по вписванията – гр. Пловдив към Агенция по вписванията, по партидата на ответника А.Г.Д., се установява, че в полза на последния е учредено вещно право на ползване по отношение на недвижим имот, находящ се в с. Г., местност „“П.Р.”“, представляващ имот с пл. №.., парцел .. и площ по документ за собственост от 31 000 кв.м., което обстоятелство е вписано с дата от входящия регистър към Агенция по вписванията – 06.03.2015 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 112, б. “а” ЗС подлежат на вписване всички актове, с които се прехвърля правото на собственост или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижими имоти, както и актове, с които се признават такива права. Вписването имот представлява доказателство досежно обстоятелството, че ответникът в качеството си на вещен ползвател на електроснабдения имот е потребител на електрическа енергия, като негово е задължението за заплащане на доставеното до имота и потребено количество електрическа енергия по цени, установени от ДЕКЕВР, сега – КЕВР.

Това обстоятелство е безспорно установено и от представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № .., том , рег. №…... по нот.д. № ... на ……….., с рег. № …на НК, по силата на който М.Д. М., П. Й. М. и А. П. М. са прехвърлили правото на собственост по отношение на поземлен имот № .., в местността „“П.Р.”“ в с. Г., с площ по скица и графични данни от 431 кв.м., на Т.А. Д., като с нотариалния акт е учредено вещно право на ползване върху имота в полза на ответника А.Г.Д.. В нотариалния акт е договорено, че владението на имота се предава от продавачите на ползвателя, след извършване на първоначално плащане, т.е. в деня на изповядване на сделката .

Като съобрази така представените доказателства съдът намира, че ответникът е потребител на електрическа енергия в качеството му на вещен ползвател на имота, находящ се в с. Г., местност „“П.Р.”“, като след учредяване на ограниченото вещно право, предаването на ползването върху имота е удостоверено в нотариалния акт, обективиращ посочената сделка, като е удостоверено, че датата на предаване на ползването е тази на изповядване на сделката . Съдът намира, че имотът е в достатъчна степен индивидуализиран, доколкото последният е посочен с неговия ИТН, като видно от справката по лице от Служба по вписванията е, че ответникът е титуляр на правото на ползване само по отношение на този имот в с. Г..

От Общите условия се установява, че страните са се уговорили потребителят да заплаща установената цена за доставеното му количество електроенергия след доставката на тази стока – в разпоредбата на чл. 11 е установено, че клиентът се задължава да заплаща стойността на използваната в обекта електрическа енергия, а в Раздел IV “Плащания”, чл. 18, ал. 1 е установено, че потребителят следва да заплаща на продавача стойността на консумираната електрическа енергия и дължимата сума за извършения пренос на тази енергия по разпределителната мрежа веднъж месечно, по утвърдените от ДКЕВР цена за снабдяване и цена за разпределение, като в ал. 2 е предвидено, че срокът за плащане на възникналото задължение е 10-дневен за всички фактури, които се издават ежемесечно – арг. чл. 17, ал. 1 от ОУ.

От изслушаната по делото и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза, обаче се установява, че за процесния период е доставена до електроснабдения имот общо      1 632 кВтч електрическа енергия по дневна тарифа. Установено е от вещото лице, че процесният обект през посочения период на изследване се е отчитал от еднофазен електромер с № …, като консумираното количество електрическа енергия се е отчитал на място с ръчен терминал, като се е отчитал само по дневна тарифа. Вещото лице сочи, че електромерът е прекъснат на 16.03.2018 г., поради незаплатени задължения. Отчетеното количество електрическа енергия е установено при справка в система Kvasy на ищцовото дружество. Експертизата е установила, че електромера, монтиран на обекта е от одобрен тип и е вписан в регистъра за одобрени типове за измерване, като е монтиран на мястото на потребление на 12.07.2012 г. с валидна последваща проверка. Вешото лице е установило, че електромерът отговаря на изискванията на нормативната уредба.

Съдът цени заключението на вещото лице като компетентно и безпристрастно изготвено, отговорило в пълнота на поставените въпроси, поради което при постановяване на съдебния си акт кредитира фактическите (доказателствени) изводи, до които вещото лице е достигнало.

Следователно установи се, че за процесния период е доставено посоченото в издадените фактури количество електрическа енергия, поради което и в полза на ответника в качеството му на потребител е възникнало насрещното облигаторно задължение за заплащане на доставената и потребена електрическа енергия.

Вещото лице по приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза е установило, че стойността на фактурираното количество електрическа енергия е правилно изчислена - в съответствие с цените, утвърдени с Решение № Ц-19/01.07.2017 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране. Вещото лице е изчислило, че дължимото обезщетение за забава за периода 16.04.2016 г. до 28.05.2018 г., е в размер на сумата от 25,43 лв.

При така установените правнорелевантни обстоятелства съдът намира, че за ответника в качеството му на потребител на електрическа енергия е възникнало задължението за заплащане на доставеното количество електрическа енергия на стойност от 346, 15 лв. Ответникът, чиято е доказателствената тежест за установяване на това правнорелевантно обстоятелство, не установи при условията на пълното и главно доказване по правилата по чл. 154, ал. 1 ГПК, че е погасил чрез плащане възникналото парично задължение.

Тъй като ответникът не е изпълнил точно в темпорално отношение своята насрещна парична престация, той е изпаднал в забава и дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата. За периода на забава по всяка фактура с начална датата – денят, следващ деня на установения падеж и крайна дата 14.11.2018 г., в полза на ищеца следва да се присъди обезщетение за забавено заплащане на главното задължение в размер на сумата от 25, 43 лв.

С оглед изхода на правния спор в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените разноски. В производството последният е доказал извършването на разноски за държавна такса от 75 лв., депозит за изслушване на съдебно-техническа експертиза от 151, 20 лв., депозит за съдебно-счетоводна експертиза от 100 лв. и депозит за особен представител от 200 лв. Съдът при съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото определи на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ размер на юрисконсултското възнаграждение 100 лв. Следователно и в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени разноски в исковото производство в общ размер от 551, 20 лв.

Тъй като установителният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК е част от заповедното производство – по установяване съществуването на удостовереното в издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК вземане, съдът следва окончателно да се произнесе по дължимите по производството разноски, като съобрази и извършените съдебни разходи по издавеното на заповед за изпълнение – арг. т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. По тези съображения в полза на ищеца следва да се присъдят и разноските в заповедното производство в размер от общо 75 лв., от които 25 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, Пловдивският районен съд

 

РЕШИ:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 1 ТЗ, чл. 286, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по отношение на А.Г.Д., ЕГН **********, с адрес ***, че “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. “Христо Г. Данов” № 37, е носител на паричните притезания, за които е издадена Заповед № 10418/29.11.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 18207/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, както следва: сумата от 346, 15 лв. – стойността на потребена електрическа енергия за периода от 18.12.2017 г. до 17.03.2018 г. за обект на потребление с ИТН ..., находящ се в с. Г., местност „“П.Р.”“, Т – …и сумата от 25, 43 лв. – законна лихва за забава за периода от 06.02.2018 г. до 14.11.2018 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 15.11.2018 г., до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА А.Г.Д. да заплати на “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД ГПК сумата от 75 лв. – разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 18207/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив и сумата от  551, 20 лв. – разноски в исковото производство по гр.д. № 14730/2018 г. на Районен съд - Пловдив, IX граждански състав.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

МП