№ 4287
гр. София, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Б В
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20241110136921 по
описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Б. В. Ч. е предявила срещу В...-МБАЛ София осъдителен иск с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1650, 83 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 25.01.2021 г. – 25.01.2024 г. върху сумата от 5000 лв.,
представляваща присъдено с влязло в сила решение от 19.12.2023 г. по в.гр.д. № 5543/2023 г.
по описа на СГС, IV-Г въззивен състав, обезщетение за неимуществени вреди.
Ищецът твърди, че с решение № 6561/19.12.2023 г. по в.гр.д. № 5543/2023 г. по описа
на СГС, IV-Г въззивен състав, влязло в сила на 03.01.2024 г. в нейна полза е било присъдено
обезщетение за неимуществени вреди – душевни болки и страдания, търпени в периода
28.04.2018 г. – 21.09.2018 г., поради невъзможност да погребе починалия си съпруг Т. Ч.
вследствие незаконосъобразното бездействие на ответника да изпрати на общинската
администрация в срок от 48 часа „съобщение за смърт“ за починалия Т. Ч., необходимо за
издаване на акт за смърт, в размер на 5000 лв. Поддържа, че в хода на това производство не
е била претендирана и присъдена лихва за забава. Присъдената главница от 5000 лв. била
изплатена по изп.д. 17/24 г. по описа на ЧСИ С П на 25.01.2024 г. В настоящото
производство се претендира обезщетение за забава в размер на законната лихва за период от
3 години назад от датата на плащането.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Поддържа, че за да се дължи и
обезщетение за забава върху присъдената с решението главница, то следва длъжникът да е
изпаднал в забава в някоя от хипотезите по чл. 84 ЗЗД, които не са налице, тъй като в
конкретния случай ищцата не е въвела искане за присъждане на законна лихва в рамките на
предходното производство. Посочва още, че искане за присъждане на изтекли лихви не е
допустимо да се въвежда след приключване на съдебното дирене в първоинстанционното
производство. Моли за отхвърлянето на иска и присъждането на сторените по делото
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
1
от фактическа и правна страна следното:
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже възникването на главен дълг,
изпадането на длъжника в забава за претендирания период и размера на обезщетението за
забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
От фактическа страна:
По делото е прието влязло в сила решение № 6561/19.12.2023 г. по в.гр.д. №
5543/2023 г. по описа на СГС, IV-Г въззивен състав, с което ответникът е осъден да заплати
на ищцата на основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 5000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди – душевни болки и страдания, претърпени в периода
28.04.2018 г. – 21.09.2018 г. поради невъзможност да погребе починалия си съпруг Т. Ч.,
които вреди са пряка последица от незаконосъобразното бездействие от страна на ответника
да изпрати на общинската администрация в срок от 48 часа „Съобщение за смърт“ за
починалия Т. Ч., необходимо за издаване на акт за смърт. В полза на ищцата са били
присъдени и разноски в общ размер от 798 лв.
Между страните не се спори, че за събиране на горните вземания по влязлото в сила
съдебно решение е било образувано изп.д. № 17/2024 г. по описа на ЧСИ С П. От
приложеното на л. 28 по делото платежно нареждане се установява, че ответникът е
заплатил общо дължимата сума в размер на 5800 лв. на 25.01.2024 г.
От правна страна:
Спорен между страните е въпросът дали ответникът дължи законна лихва върху
присъденото обезщетение от 5000 лв. В тази връзка съдът взе предвид обстоятелството, че
обезщетението произтича от непозволено увреждане и е било присъдено по предявен иск с
правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД. Съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД при задължение от
непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. С оглед на тази изрична
законова разпоредба неоснователни се явяват възраженията на ответника за липса на забава,
тъй като той се счита за изпаднал в забава без покана и то от датата на увреждането през
2018 г. Неоснователен е и доводът му, че в предходното производство за разглеждане на
иска за обезщетение ищцата не е предявила претенция за присъждане на законна лихва.
Вземането за законна лихва възниква по силата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, без значение дали в
предходното производство е била заявена такава претенция или не. Това обстоятелство има
значение единствено за тригодишната погасителна давност, с която вземането се погасява.
Тъй като ответникът не е навел възражение за изтекла погасителна давност, съдът не
разглежда този въпрос.
По изложените съображения съдът намира, че претенцията за законна лихва е
допустима и основателна. Между страните не се спори относно размера на дължимата
законна лихва за процесния период, който съдът по реда на чл. 162 ГПК определя в
претендирания размер от 1650, 83 лв. поради което искът следва да бъде увжаен в пълния
предявен размер.
По разноските:
При този изход на спора в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да
бъдат присъдени направените и претендирани разноски за държавна такса в размер на 66, 03
лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА В...-МБАЛ София, БУЛСТАТ .., с адрес: гр. София, ул. „Св. Г..“ №.. да
заплати на Б. В. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „Мл..“, вх. .. ет. 4, ап. .. на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1650, 83 лв., представляваща обезщетение за забава
в размер на законната лихва за периода 25.01.2021 г. – 25.01.2024 г. върху сумата от 5000 лв.,
2
представляваща присъдено с влязло в сила решение от 19.12.2023 г. по в.гр.д. № 5543/2023 г.
по описа на СГС, IV-Г въззивен състав, обезщетение за неимуществени вреди, както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 66, 03 лв., представляваща разноски за държавна
такса.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3