РЕШЕНИЕ
№ 475
гр. Казанлък., 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЙОВКА Б. ПУДОВА
при участието на секретаря РАДИАНА Г. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ЙОВКА Б. ПУДОВА Гражданско дело №
20245510100966 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявените искове са с правно основание чл.422, вр. с чл.415, ал.1 от
ГПК вр. чл.79, ал.1 и чл.86 вр. с чл.99 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на *** г. длъжникът В. С. А., с ЕГН-**********,
сключил със “С.“ ООД договор за потребителски кредит №***, по силата на
който получил сумата от 250.00 лв., която се задължил да върне на 4 броя
вноски, в по 225.00 лв. всяка, в срок до *** г. датата на последната вноска,
съгласно погасителен план, неразделна част към договора за потребителски
кредит. Уговорен бил фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и
годишен процент на разходите в размер на 48.63 %. Съгласно чл.9 от ЗПК,
договорът за паричен заем бил договор, въз основа на който кредиторът
предоставял или се задължавал да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги
или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от
време, при които потребителят заплащал стойността на услугите, съответно
стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на
тяхното предоставяне. Страни по договора за паричен заем били потребител и
кредитор, като потребител било всяко физическо лице, което при сключването
на договор за паричен заем действа извън рамките на своята професионална
или търговска дейност, а кредитор било всяко физическо или юридическо
лице, което предоставяло или обещавало да предостави паричен заем в
рамките на своята професионална или търговска дейност. Общите условия и
договора за паричен заем №***/*** г. по безспорен начин установявали
1
сключения между страните договор, задълженията, по който ответната страна
не изпълнила в срок и съобразно условията на договора. . Разпоредбата на
чл.10, ал.1 от ЗПК регламентирала договорът да бъде сключен по ясен и
разбираем начин, като всички негови елементи се представяли с еднакъв по
вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за
всяка от страните. В случая договорът за кредит не бил сключен в
противоречие с цитираното законово изискване и бил действителен според
повелителните норми на чл.10, чл. 11 и чл.22 от ЗПК. В чл.31, ал.3 от Общите
условия по договора за потребителски кредит страните се съгласили, че
длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна
лихва върху забавената сума за всеки ден забава. В чл.33, ал.2 от Общите
условия по договора за потребителски кредит било уговорено „С.“ ООД да
уведомява длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи ще
се считат за получени от Кредитора, ако бъдат изпратени на e-mail адрес или
доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от него при
подписването на договора за кредит. Горепосочените договори били по
електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние /ЗПФУР/. Договорът бил сключен като част от системата за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на
договора страните използвали средства за комуникация от разстояние. При
сключването на процесния договор на ответника била предоставена цялата
информация, изискуема по закон. Позовава се на чл.6 от ЗПФУР. Ако съдът не
приемел, че договорите не били сключени по електронен път, то следвало да
приеме, че договорът за паричен заем по своето естество бил реален договор и
същият се считал за сключен, считано от датата на получаване на паричната
сума. Ответникът В. С. А., с ЕГН- ********** не изпълнил в срок
задълженията си по договора за кредит. С Договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/ от ***г. г. „С.“ ООД като цедент прехвърлило своите
вземания към длъжника по договора за потребителски кредит на цесионера
„А.“ ЕООД, с ЕИК:***. Длъжникът не изпълнил в срок задълженията си по
договора за потребителски кредит до изтичането на крайния срок за
погасяване на кредита. Връчването на съобщението за сключения договор за
цесия от цедента - на длъжника, имал за цел длъжникът да бъде уведомен за
кредитора, на който следвало да изпълни надлежно и съответно да бъде
предотвратено изпълнението на лице, което не било титуляр на вземането. С
цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на
овластения кредитор, законът изисквал уведомяването за сключения договор
за цесия да бъде извършено от предишния кредитор - цедент. Връчването на
уведомлението нямало характер на лично и незаместимо действие, поради
което било възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента. С
оглед константната съдебна практика нямало пречка старият кредитор
/цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да
извърши предвиденото в чл.99, ал.3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за
извършената цесия. Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да
става по конкретен и специален начин, поради което същото следвало да се
счита надлежно извършено. Ако съдът приемел, че уведомяването на
длъжника - ответник на посочения от него имейл адрес не било извършено
надлежно, то моли да приеме за надлежно връчването на уведомлението,
2
извършено с исковата молба./Решение №123/24.06.2009 г. по т.д.№12/2009 г на
ВКС, II т.о., Решение №3/16.04.2014 г. по т.д.№1711/2013 г. на ВКС, I т.о.,
Решение №78/09.07.2014 г. по т.д.№2352/2013 г. на ВКС, II т.о./. Задължението
не било погасено от ответника поради което подали заявление по чл.410 ГПК,
въз основа на което било образувано ч.гр.д.№2423/2023 г. по описа на РС-К. и
издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника В. С.
А. за сумата в общ размер от 322.81 лв., формирана както следва: главница в
размер на 250 лв., договорна възнаградителна лихва в размер на 25.23 лв. за
периода от *** г. до *** г., законна лихва за забава върху главницата в размер
на 47.58 лв. за период от *** г. до 20.10.2023 г., както и лихва за забава върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно
изплащане на вземанията. Претендираната сума за лихва за забава
представлявала обезщетение за забавено плащане в размер на законната
лихва, определена с Постановление №426 на МС от *** г. за просрочени
парични задължения и се дължала по силата на чл.2, раздел X. „Забава.
Предсрочна изискуемост“ от ОУ, неразделна част от договора за кредит.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника В. С. А., с ЕГН-**********, че същият дължи на
„А.“, с ЕИК:*** със седалище и адрес на управление: ***, сума в общ размер
от 322.81 лв., формирана както следва: главница в размер на 250 лв., договорна
възнаградителна лихва в размер на 25.23 лв. за периода от *** г до *** г.,
законна лихва за забава в размер на 47.58 лв. за период от *** г. до 20.10.2023
г., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на
заявлението до окончателно изплащане на вземанията. Претендира съдебни
разноски.
В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК
назначеният особен представител на ответника заявява, че предявените искове
са недопустими и неоснователни. Не оспорва, че на ***г. В. А. сключил със
заемодателя “С.“ ООД договор за потребителски кредит №*** в размер на 250
лв., ведно с прилежащата лихва, но не се установявало, че ответникът усвоил
предоставения му кредит. Не оспорва, че с договор за цесия, “С.“ ООД
прехвърлил своите вземания към В. А. на цесионера „А.“, но липсвали
доказателства, че длъжникът е узнал за извършената цесия. Не можело да се
приеме ответникът е уведомен за извършената цесия чрез получаване на
исковата молба, тъй като тя не била връчена лично на него. Ответникът е
представляван от назначен особен представител по реда на чл.47, ал.6 от ГПК,
без самият ответник да е получил лично копие и исковата молба и от
уведомлението /при условие, че се приеме, че изхожда от надлежно
упълномощена страна/ за извършената цесия, т.е. не било спазено изискването
на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД и цесията не е породила действие в отношенията
между новия кредитор и длъжника. Назначеният от съда особен представител
не упражнявал свои процесуални права, а тези на страната, която
представлява /т.см. т.7 от Тълкувателно решение №6/06.11.2013 г. по тълк.д.
№6/2012 г. на ВКС, ОСГТК/, от което следвало, че особеният представител не
бил нито законов, нито договорен представител и не можел да приема
адресирани до представляваното лице /в случая ответника/ материално-
правни изявления на трети лица, каквото безспорно било уведомяването на
длъжника от стария кредитор по чл.99, ал.3 от ЗЗД. Въз основа на
гореизложеното следвало, че ищецът “А.“ ЕООД нямал качеството на
3
кредитор или правата му в качеството на цесионер по договора били
непротивопоставими на ответника. Моли съда да постанови решение, с което
да остави иска без разглеждане като недопустим и неоснователен.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установена
следното:
От приложеното ч.гр.д.№2423/2023 г. по описа на Районен съд- К. се
установява по подадено заявление от „А.“ ЕООД, ЕИК:*** е издадена Заповед
№*** г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу
длъжника В. С. А., с ЕГН-**********, с постоянен и настоящ адрес гр.К., ***
и адрес по заявление гр.К., ***, сумите: 250.00 лв. главница, 25.23 лв.
договорна лихва от *** г. до *** г., 47.58 лв. законна лихва за забава за
периода от *** г. до 20.10.2023 г. и законна лихва върху главницата от
23.10.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски по
делото: 25.00 лв. държавна такса и 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК
и в срока по чл.415, ал.4 вр. с ал.1, т.2 от ГПК кредиторът предявява иска за
установяване съществуването на вземанията си.
По делото са приети Общи условия на “С.“ ООД за заеми “***“,
предоставяни чрез интернет и тарифа за таксите и разходите, събирани от “С.“
ООД от неговите клиенти във връзка с предоставяните от дружеството заеми
“***“ чрез интернет и възпроизведени на хартиен носител електронни
документи: Договор за паричен заем *** №***/*** г., лог. файл от *** г./
датата на сключване на договора за кредит №*** и разписка от *** г. за
извършено плащане в полза на В. С. А. чрез “***“ АД, съгласно които
ответникът е получил в заем от “С.“ ООД сумата в размер на 250 лв., която е
следвало да върне по следния начин: една вноска от 8.35лв. и 3 вноски по
88.96 лв., при фиксиран годишен лихвен процент от 40.08 %, ГПР- 48.25 %,
като общата сума за плащане е 275.23 лв. Съгласно чл.6.1 от договора,
заемателят се задължава да предостави в срок от три дни от усвояването на
заемната сума обезпечение, по начина и реда, и отговарящ на условията на
чл.33, ал.1 от Общите условия: поръчител или банкова гаранция/поне едно от
изброените/ като в случай на неизпълнение съгласно чл.6.2 той дължи на
заемодателя неустойка в размер на 120.77 лв., която се начислява автоматично
от заемодателят, заплаща се разсрочено съобразно погасителния план,
включен в договора и с подписването на договора за заем, заемателят се счита
за уведомен за нейното начисляване.
От така установеното съдът приема, че процесният договор за паричен
заем *** №***/*** г. е сключен надлежно, доколкото е представена и
разписка, удостоверяваща действителното предоставяне на процесната
главница в полза на ответника. Договорът за заем е реален, поради което след
получаване на сумата същият поражда своите правни последици за страните, а
насрещните волеизявления относно съществените му условия са отправени
“от разстояние“ по смисъла на ЗПФУР, чиито особени изисквания към самия
договор са изпълнени. Договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние се сключва между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика,
при която от отправянето на предложението до сключването на договора
страните използват изключително средства за комуникация от разстояние, т.е.
4
не е необходимо едновременното им физическо присъствие – арг. чл.6 във вр.
с §1, т.2 от ДР на ЗПФУР. Съгласно чл.18, ал.1, т.1 и ал.2 от ЗПФУР,
доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за
предоставяне на информация на потребителя, като за доказване на
преддоговорната информация и изявления, се прилага чл.293 от ТЗ, а за
електронните изявления – Законът за електронния документ и електронния
подпис. Електронното изявление е словесно изявление, представено в цифрова
форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и представяне на
информацията, като негов автор е физическото лице, което в изявлението се
сочи като негов извършител, а титуляр – лицето, от името на което е
извършено електронното изявление / чл.2, ал.1 във вр. чл.4 от ЗЕДЕУУ/. По
смисъла на чл.3, ал.1 от ЗЕДЕУУ във вр. чл.3, т.35 от Регламент (ЕС)
№910/2014 г. “електронен документ“ означава всяко съдържание, съхранявано
в електронна форма, включително в текстови запис. За “електронен подпис“
по смисъла на чл.13, ал.1 от ЗЕДЕУУ във вр. чл.3, т.10 от Регламент (ЕС)
№910/2014 г. се считат данни в електронна форма, които се добавят към други
данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят
на електронния подпис използва, за да се подписва. В случая
кореспонденцията между заемодателя и ответника-заемател е била проведена
посредством електронна комуникация. Относно процедурата по
кандидатстване ответникът е имал регистриран профил в системата на
дружеството, за което и се прилага информация на хартиен носител,
ответникът е предоставил лични данни и му били изпратени имейли в хода на
процедурата по сключване на договора за кредит, както и изпратени SMS с
уникален код за сключването на процесния договор на посочен от него
телефонен номер.
По делото са приети договор за продажба и прехвърляния на вземания от
*** г., сключен между “С.“ ООД като цедент и “А.“ ЕООД като цесионер и
Приложение №1 към него, идентифициращо вземанията, по силата на които
кредиторът “С.“ ООД е прехвърлил на ищеца и вземанията, произтичащи от
договори за кредит, ведно с всички привилегии и обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви.
Към исковата молба е приложено уведомление за цесия до ответника В.
С. А., с ЕГН-********** относно договор за кредит №***/*** г.
От така установеното съдът прави следните правни изводи:
Искът за установяване съществуването на вземане с правно основание
чл.422 вр. с чл.415 от ГПК е предявен в законоустановения едномесечен срок
и е допустим. За ищеца-кредитор е налице правен интерес от установяване
съществуването на вземането му, тъй като заповедта за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, издадената по ч.гр.д.№2423/2023 г. по
описа на РС-К. е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
Ищецът основава активната си материално-правна легитимация на
Договор за продажба и прехвърляния на вземания от *** г., сключен между
“С.“ ООД като цедент и “А.“ ЕООД като цесионер.
Съгласно чл.99 от ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето вземане,
освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това.
Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да
5
предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които
установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото
прехвърляне. Прехвърлянето има действие спрямо трети лица и спрямо
длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния
кредитор. По делото не са представени въпреки указаната доказателствена
тежест писмени доказателства /обратни разписки, известия за доставяне,
установяващи опити за уведомяване / за връчено на длъжника преди
образуване на ч.гр.д.№2423/2023 г. по описа на РС-К. уведомление, което да
съдържа волеизявление на цедента по чл.99, ал.3 от ЗЗД, и което да е
достигнало до длъжника. Ответникът В. С. А. не е бил намерен нито в хода на
заповедното производство, нито в настоящото исковото производство на
постоянния, на настоящия адрес по справка в НБДН и на адреса, посочен от
ищеца, не е установена и месторабота му, където да му бъдат връчени
съдебните книжа, като видно от изисканата справка от НАП за регистрирани
трудови договори на лицето, такива няма, поради което, за да бъдат защитени
правата на В. С. А., с ЕГН-********** в настоящото производство му е
назначен особен представител на разноски на ищеца. Процесуалното
представителство произтича от закона /в случаите на изрично уредено законно
представителство/ или от договор, а представителството чрез назначаване на
особен представител, макар и регламентирано от специална правна норма
/чл.47, ал.6 от ГПК/, не е законово, тъй като произтича от акт на съда, при
осъществяване на определените за това предпоставки /т.см. т.6 от
Тълкувателно решение №6/06.11.2013 г. по тълк.д.№6/2012 г. на ВКС,
ОСГТК/. Назначеният от съда особен представител не упражнява свои
процесуални права, а тези на страната, която представлява / т.см. т.7
от Тълкувателно решение №6/06.11.2013 г. по тълк.д.№6/2012 г. на ВКС,
ОСГТК/, от което следва, че особеният представител не е нито законов, нито
договорен представител и не може да приема адресирани до представляваното
лице /в случая ответника/ материално-правни изявления на трети лица,
каквото безспорно е уведомяването от стария кредитор по чл.99, ал.3 от ЗЗД за
сключения договор за продажба и прехвърляния на вземания /цесия/ и след
като особеният представител не е осъществил контакти с ответника, то
последният като длъжник не може да се счита за уведомен за цесията, поради
което тя няма действие спрямо него- чл.99, ал.4 от ЗЗД./ в т.см. решение
№40/14.02.2025 г. по в.т.д.№591/2024 г. по описа на ОС-С., решение
№166/06.06.2025 г. по в.т.д.№106/2025 г. по описа на ОС-С., решение
№187/20.06.2025 г. по в.т.д.№132/2025 г. по описа на ОС-С., решение
№166/30.06.2022 г. по в.т.д.№87/2022 г. на ОС-С., решение
№260147/12.05.2021 г. по в.гр.д.№11 66/2021 г. на ОС-С., решение
№2/06.01.2020 г. по в.гр.д. №1370/2019 г. на ОС-С. и др. и определение
№567/18.09.2018 г. по т.д.№3153/2017 г. на ВКС, II т.о./. Предвид изложеното
съдът намира, че ищецът не се явява кредитор на ответника поради което
предявените искове за установяване на вземанията по договор за паричен заем
*** №***/*** г., с правно основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК вр. с чл.79,
ал.1 и чл.86 във вр. с чл.99 от ЗЗД са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
Поради отхвърляне на предявените искове, претенцията на ищеца за
присъждане на направените в заповедното производство и в настоящото
исково производство разноски се явява неоснователна.
6
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ”А.“ ЕООД, с ЕИК:*** със седалище и адрес
на управление *** срещу В. С. А., с ЕГН-**********, с постоянен и настоящ
адрес гр.К., *** и посочен адрес гр.К., ***, искове с правно основание чл.422,
вр. с чл.415 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 и чл.86 във вр. с чл.99 от ЗЗД за
установяване съществуването на вземания за сумите: 250.00 лв. главница,
25.23 лв. договорна лихва от *** г. до *** г., 47.58 лв. законна лихва за забава
за периода от *** г. до 20.10.2023 г., по договор за паричен заем *** №***/***
г., сключен между “С.“ ООД и В. С. А. и законна лихва върху главницата от
23.10.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед №*** г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК по ч.гр.д.№2423/2023 г. по описа на РС-К. като неоснователни.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- С. в двуседмичен
срок от връчването му на
страните.
След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по
ч.гр.д.№2423/2023 г. по описа на РС-К..
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
7