Определение по дело №2769/2023 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 7 декември 2023 г.
Съдия: Йордан Росенов Русев
Дело: 20237180702769
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 9 ноември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№.....

 

гр. Пловдив, 07 декември 2023 год.

                                                   

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Първо отделение, ХVІІІ състав в закрито заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година  в състав:  

 

                                          АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЙОРДАН РУСЕВ

 

         разгледа докладваното от съдия Й.Русев адм. дело № 2769 по описа за 2023г. и взе предвид следното:   

М.С.С., ЕГН **********, чрез адв. И. П.-пълномощник, обжалва писмо изх.№ 94013-1711(5) от 12.10.2023г. на ИД кмет на район“Централен“, община -Пловдив. Прави се алтернативно искане да се отмени мълчалив отказ.     

Ответният административен орган не изразява становище по жалбата.     

Според данни от представената преписка, няма спор за факта на подадено от М.С. *** Заявление с вх. № 94012-1711 от 22.08.2022г., съдържащо сигнал за незаконно строителство на административен адрес ул. „Велико Търново“ № 55, гр.Пловдив.  

За да се определи характерът на оспорения от жалбоподателката акт е необходимо да се установи какъв е неговият предмет, какво е естеството на правоотношението, по повод на което той е издаден. Фактите и обстоятелствата сочат, че по повод сигнал на М.С. е започнала проверка относно законността на строителство- ремонт на покривна конструкция на жилищна сграда с идентификатор 56784.522.628.1 на ул. „Велико Търново“ № 55, гр. Пловдив. За тази проверка е бил съставен Констативен акт № 38/08.09.2023г.

 Съдебната практика е наложила разбирането, че административният орган, в хипотезата на чл. 225а ЗУТ действа служебно, без обвързаност от евентуално сезиране. В тази хипотеза кметът не действа като правораздавателен орган и няма задължение да издаде искания от лицата административен акт, тъй като липсва разписано в закона задължение на кмета, по реда на чл. 225а ЗУТ да издава административни атове по искане на граждани. Това от своя страна извежва извод, че обхватът на искането, обвързващо съда не сочи на действие или бездействие по смисъла на чл. 250, чл. 256, чл. 257 АПК.

Писмото, срещу което е насочена жалбата, има уведомителен характер. Следователно, в случая не е формиран годен за обжалване индивидуален административен акт, който да подлежи на съдебна проверка.

На следващо място съдът приема, че в случая не е налице и хипотезата на мълчалив отказ. 

Мълчалив отказ по чл. 145, ал. 2, т. 1 вр. с  чл. 58, ал. 1 от АПК е налице при неизпълнение в предвидените в чл. 57 от АПК или в специални закони срокове на задължение на административния орган да разгледа по същество отправено до него искане. Това искане при всички случаи следва да сочи конкретни факти, от които да следва задължението на административния орган въз основа на конкретна правна норма да издаде индивидуален административен акт. В случая искането е съдът да отмени мълчаливия отказ да бъде издадена заповед за премахване на незаконен строеж и преписката да бъде изпратена за произнасяне от административния орган със задължителни указания, които да бъдат съобразени.

Както се каза, практиката на ВАС е постоянна и непротиворечива - молбите на граждани и юридически лица, досежно незаконно строителство до органите по строителен контрол, имат характер на сигнали и не водят до задължение на органите да се произнасят по тях, поради което и не може да се счита, че е налице мълчалив отказ в случаите на непроизнасяне. В производствата по премахване на незаконни строежи органите по строителен контрол действат служебно/така Определение № 12979/02.12.2015г. по адм. д. № 12590/2015 г. на ВАС, ІІ о. /.

"Мълчалив отказ" по смисъла на  чл. 58, ал. 1 от АПК е налице тогава, когато настъпването на конкретни факти от обективната действителност вменява в задължение на компетентния административен орган на основание законова норма да издаде индивидуален административен акт. Съгласно чл.225а, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ компетентен да издава индивидуални административни актове за премахване на незаконни строежи е кметът на общината за определена категория строежи. В ЗУТ липсва правна норма, която да създава за органите по чл. 225а ЗУТ задължение да се произнесат по искане за установяване на незаконен строеж и за неговото премахване. Съгласно чл. 214, т. 3 от ЗУТ индивидуални административни актове по този закон са заповедите за спиране, за забрана на ползването и за премахване на незаконни строежи. С тази разпоредба специалният устройствен закон изключва по отношение производствата за издаване на изрично посочените актове хипотезата на отказа като индивидуален административен акт. С други думи - при издаването на заповеди за спиране, за забрана ползването и премахване на незаконен строеж административният орган действа служебно и единствено в неговите правомощия е преценката дали да издаде съответна заповед или не. Нормата е специална, игнорира разпоредбата на чл. 215, ал. 1 от ЗУТ и не предвижда обжалване на отказите - изрични или мълчаливи, за издаване на такива актове. Не е регламентирано и задължение за тези органи за произнасяне по подадени сигнали. Заповедта за премахване на незаконен строеж от кмета на дадена община по  чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, във връзка със законовите му правомощия по чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ се издава служебно по инициатива на самия административен орган, в изпълнение на дискреционната власт с която разполага, а не по искане на граждани. Последните не могат да искат пряко от този орган издаване на такава заповед, поради което и органа не дължи произнасяне.

Непроизнасянето по това искане не е формирало мълчалив отказ по смисъла на  чл. 58, ал. 1 от АПК, предвид което оспорването по жалбата, по повод която е образувано настоящето производство, като лишено от предмет, се явява процесуално недопустимо. Липсата на индивидуален административен акт по  чл. 58, ал. 1 от АПК, на задължения на административния орган да извърши конкретни действия във връзка с жалба против незаконно строителство, обуславя извод за недопустимост на процесната жалба.

При това положение, с оглед разпоредбата на чл. 159, т. 1 от АПК, следва да се констатира, че жалбата е недопустима, а образуваното съдебно производство следва да бъде прекратено.

Ето защо Съдът,

 

                                      О П Р Е Д Е Л И:

 

         ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на М.С.С., ЕГН **********, срещу Писмо изх.№ 94013-1711(5) от 12.10.2023г. на ИД кмет на район“Централен“, община -Пловдив.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 2769 по описа на Административен съд, гр. Пловдив за 2023г., XVIII състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.

 

 

 

 

        АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: