Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Иванка Димова | |
за да се произнесе, взе предвид: Производството по делото е по чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс. С решение № ...от 28.02.2013 година по гр.д. № .../2012 година Районен съд – гр.В. Т. е отхвърлил като недоказан предявения от А. Н. А. против И. Д. М. и С. Р. М. на основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.240 ГПК ЗЗД, иск ,с който се претендира съдът да приеме за установено, че в полза на А. А. съществува вземане от И. М. и С. М., като солидарни длъжници по договор за заем, с нотариална заверка на подписите, рег. № 3537 от 09.07.2010 година на нотариус Д.Тютюнджиева, за сумата 3300 евро, ведно със законната лихва за забава , считано от 01.03.2012 година до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 693 от 02.03.2012 година по Ч.гр.д. № .../2012 година, като А. Н. А. е осъдена да заплати на ответниците направените от тях разноски по делото в размер на 510 лева. Недоволна от така постановеното решение е ищцата А. Н. А., която го обжалва в предвидения с чл.259,ал.1 ГПК срок за това. В жалбата си А. А. развива подробни съображения в подкрепа на твърденията си, че атакуваното от нея решение е постановено в нарушение на материалния закон ,при съществÕни нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Посочва, че ответниците не са оспорили, а са потвърдили сключения между тях договор за заем. Твърди, че Районният съд неправилно и необосновано е приел, че сумата по договора в размер на 3300 евро не е предадена от нея на въззиваемите И. М. и С. М.. Твърди в тази връзка, че свидетелските показания в случая са допустими с оглед на факта, че с тях не се установява размерът на сумата, а само извършеното предаване на последната , което не е в противоречие с разпоредбите на чл. 164 ГПК. Моли обжалваното решение, като порочно, да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което исковата й претенция да бъде уважена. Претендира разноски. Въззиваемите И. Д. М. и С. Р. М. заемат становище , че жалбата на А. Н. А. е неоснователна и недоказана. Твърдят, че по делото няма ангажирани никакви доказателства относно предаване на сумата , при което отричат да са получили същата. Молят обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Молят да им бъдат присъдени направените от тях разноски по делото за въззивната инстанция. Окръжният съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Въззивната жалба на А. Н. А. е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Обжалваното от А. А. решение е валидно и допустимо, респективно - правилно, обосновано и законосъобразно. Предмет на разглеждане по делото пред Районен съд - гр.В. Т. е предявеният от А. Н. А. против И. Д. М. и С. Р. М. иск по чл.422, във връзка с чл.415,ал.1 ГПК, за приемане за установено съществуване на вземането й от двамата ответници при условията на солидарност , в размер на 3300 евро, по сключен между тях на 09.07.2010 година договор за заем, с нотариална заверка на подписите им , рег. № 3537 от 09.07.2010 година на нотариус Д.Тютюнджиева, за която сума по Ч.гр.д. № .../2012 година на ВТРС са й издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. За да отхвърли с обжалваното от А. Н. А. решение така предявения по делото от нея иск , Районният съд е приел, че същият е неоснователен и недоказан, респективно - договорът за заем, от който А. Н. черпи правата си по делото, е реален договор, за сключването на който е необходимо сумата, предмет на заемното правоотношение, фактически да бъде предадена на заемателя, при което надлежни доказателства за предаването на последната А. Н. по делото не е представила. Освен това съдът е приел, че самостоятелно основание за отхвърляне на иска е и недоказването на възникнала в случая между ответниците пасивна солидарност. В подкрепа на изводите си Районният съд е изложил подробни мотиви , които мотиви тази инстанция, този състав, напълно споделя и към които препраща на основание чл.272 ГПК. По делото не се спори, че на 09.07.2010 година между страните е сключен договор за заем, с нотариална заверка на подписите им , рег. № 3537 от 09.07.2010 година на нотариус Д.Тютюнджиева, по силата на който / чл.1/1// А. А. , като заемодател, се е задължила да предостави на И. и С. Мерджанови, като заематели, сумата в размер на 3300 евро. Надлежни доказателства, че А. А. е изпълнила задължението си по договора, респективно - е предала на въззиваемите сумата по сключения между тях договор , по делото не са представени.В тази връзка следва да се има предвид ,че съгласно чл.164,ал.1,т.3 ГПК, свидетелските показания в случая са недопустими ,тъй като се касае за договор на стойност над 5000 лева. Съгласно чл.164,ал.2 ГПК това ограничение се преодолява при изрично съгласие на страните. В случая обаче такова съгласие липсва. Нещо повече: В съдебно заседание по делото пред първата инстанция на 10.12.2012 година адв. Стефан Павлов, в качеството му на пълномощник на И. и С. М., се е противопоставил на допускането на исканите от А. А. свидетелски показания за установяване предаването от нея на въззиваемите на сумата по сключения между тях договор за заем. След като това е така, макар и допуснати, показанията на разпитаната по делото като свидетел в съдебно заседание на 04.02.2013 година пред първата инстанция Г. М. Н. не следва да се ценят при решаване на делото, както правилно е постъпил и Районният съд. Правилно съдът е приел, че самостоятелно основание за отхвърляне на предявения от А. А. против И. и С. М. при условията на солидарност иск е липсата на такава. В тази връзка следва да се има предвид разпоредбата на чл.121 ЗЗД, съгласно която " Освен в определените от закона случаи, солидарност между двама или повече длъжници възниква само когато е уговорена.". В конкретния случай липсва законово определена солидарна отговорност на заемополучателите, сега въззиваеми; липсва и уговорена такава, при което се касае за делимо по своята природа задължение. След като това е така, съдът правилно е приел , че в случая липсват предпоставките за солидарната отговорност на И. и С. М., което е самостоятелно основание за отхвърляне на предявения против тях иск. Ето защо и с оглед на изложеното по-горе следва да се приеме, че обжалваното от А. А. решение е правилно и законосъобразно. Пред тази инстанция не се представят доказателства, навеждащи на изводи, различни от тези на Районен съд - гр.В. Т.. По изложените по-горе съображения Окръжният съд приема, че въззивната жалба на А. Н. А. е неоснователна и недоказана. Обжалваното от нея решение е правилно и законосъобразно, поради което и като такова същото следва да бъде потвърдено. При този изход на спора и на основание чл.78,ал.3 ГПК ,А. Н. А. следва да бъде осъдена да заплати на И. и С. Мерджанови направените от тях разноски по делото за въззивната инстанция, в размер на 400 лева, представляващи заплатено от тях адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл.271,ал.1 ГПК, Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № ...от 28.02.2013 година на Районен съд - гр.В. Т. по гр.д. № ...по описа на съда за 2012 година. ОСЪЖДА А. Н. А., с ЕГН *, от гр.В. Т.,ул."Ц. Ц." № 17, да заплати на И. Д. М., с ЕГН * и С. Р. М., с ЕГН *, двамата от гр.В. Т., ул."Т." № 4,.5,А.10, , сумата 400 / четиристотин/ лева ,представляваща заплатено от тях адвокатско възнаграждение по делото за въззивната инстанция. Препис от решението да се връчи на страните. Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |