Р Е Ш Е Н И Е
№ 512/10.8.2023г.
В
И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК,
VІІІ състав, в открито съдебно заседание на 10.07.2023г. в състав:
СЪДИЯ: ВЕСЕЛКА ЗЛАТЕВА
при
секретаря Янка Вукева, като разгледа докладваното от съдия Златева адм.д. №426 по описа на съда за 2023г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 211 от
Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба на В.А.К., ЕГН **********,*** против заповед № Л-427
от 06.04.2023г. на
Началника на Затвора –
Пазарджик, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, чл. 197, ал. 1,
т. 3 от ЗМВР, чл. 200, ал. 1, т. 12 и чл. 204, т. 3 от ЗМВР, във връзка с чл.
15, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС на младши инспектор В.А.К., надзирател І-ва степен в
Затвора – Пазарджик е
наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца и е
предупреден, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение в срока на
наложеното наказание, ще му бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание.
В жалбата се твърди, че оспорената заповед
е неправилна и незаконосъобразна, издадена в противоречия с материалноправните
разпоредби и груби нарушения на административнопроизводствените правила, довели
до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Оспорва извършването на
нарушението. Твърди, че фактическата обстановка, изложена в заповедта, не
кореспондира на събраните по преписката доказателства и не са изложени мотиви
при определяне на наказанието. Моли оспорената заповед да бъде отменена.
Претендира разноски.
В съдебно заседание чрез процесуалния
представител адв. Л. М. поддържа
жалбата.
Ответникът – Началникът на Затвора –
Пазарджик чрез процесуалния представител
юк.Р. оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Административен съд – Пазарджик след преценка на събраните по
делото доказателства поотделно и в съвкупност, приема от фактическа и правна
страна следното:
На 08.03.2023г. в деловодството
на Затвора – Пазарджик е получено писмо
с рег. №1254/08.03.2023г. от Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ гр. София с приложени два броя листи снимков материал на коментари
във фейсбук група „Синдикат на служителите в затворите в България“ (TUEPB). Единият
от публикуваните под споделената статия коментари е със съдържание – „Оо на
мама дрис..ьо ама да види как надзирателите мъчи, тези същите които плащат
неговата заплата, а не ЛС които убиват старите ни родители за 5 лева“ и е
написан от лице с фейсбук профил ***, с публикувана профилна снимка. Профилната
снимка и имената на публикацията сочат, че коментарът е на мл. инспектор В.А.К. – надзирател I-ва степен
в Затвора – Пазарджик.
Във връзка с публикацията във
Фейсбук със заповед №Л-328/13.03.2023г. на Началника на Затвора – Пазарджик е
назначена комисия, която да извърши проверка по повод публикацията. Комисията
приключила проверката с изготвена справка с peг. № ИВ-526/20.03.2023 г., с
която жалбоподателят е запознат на 04.04.2023г. Констатирано е, че с
публикувания на 02.03.2023г. коментар „Оо на мама дрис..ьо ама да види как
надзирателите мъчи, тези същите които плащат неговата заплата, а не ЛС които
убиват старите ни родители за 5 лева“ под статия на К. З. – министър на
правосъдието на Република България към онзи момент -, мл. инспектор В.К. е
нарушил разпоредбите на чл. 17 – „Държавния служител насърчава хората да
спазват закона, като дава личен пример с поведението си“; чл. 18 – „Държавния
служител се отнася с уважение към всички представители на обществото, като
отчита неравностойното положение на уязвимите обществени групи“; чл. 64 – „В
отношенията с колегите си държавният служител проявява уважение и коректност,
като не допуска поведение, което накърнява достойнството и правата на отделната
личност“; чл. 67 – „Със своето лично поведение и чувство за отговорност
държавният служител трябва да дава пример на другите служители, а служителите
на ръководни длъжности и по отношение на подчинените си“ и чл. 69 – „държавният
служител зачита достойнството и правата на ръководителите си и спазва
необходимата субординация, както в служебни помещения, така и на обществени
места“ – всички от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и Главна дирекция „Охрана“ към
Министерство на правосъдието, утвърден със заповед № ЛС-04-4/02.01.2018 г. от Министъра
на правосъдието, с който служителят е декларирал, че е запознат на 09.01.2018г.
Прието е, че по този начин жалбоподателят е нарушил чл. 194, ал.2, т. 4
от ЗМВР – неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните
служители в МВР, като за посоченото нарушение се предвижда налагане на
дисциплинарно наказание на основание чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, във вр. с чл.
200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР – нарушаване на етичните правила за поведение на
държавните служители в МВР „порицание“ за срок от 6 месеца до 1 година.
В.К. е запознат с констатациите
от проверката, за което се е подписал.
Няма данни по делото кога справка рег. № ИВ-526/20.03.2023г. е постъпила при дисциплинарно наказващия орган, както и няма данни дали е спазена процедурата по реда на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР.
Въз основа на обстоятелствата,
установени от комисията и обобщени в изготвената от нея справка, началникът на
Затвора – Пазарджик е издал оспорената заповед № Л-427/06.04.2023г., с която на
основание чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, чл. 200,
ал. 1, т. 12 от ЗМВР и чл. 204, т. 3 от ЗМВР, във вр. с чл. 15, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок
от 6 месеца, както и е предупреден служителят, че при извършване на друго
дисциплинарно нарушение в срока на наложеното наказание, ще му бъде наложено
по-тежко дисциплинарно наказание. Обжалваната заповед е редовно връчена
на държавния служител на 11.04.2023г. срещу подпис, като същият е упражнил
правото си на жалба пред Административен съд – Пазарджик в законоустановения
срок. В този смисъл е процесуално допустима – подадена е в срок срещу
подлежащ на оспорване административния акт от лице, имащо правен интерес да
оспорва.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК задължава съда да не се
ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а служебно да осъществи цялостен контрол върху
законосъобразността на индивидуалния административен акт на
всички основания по чл. 146 – дали е издаден от компетентен орган, в
предвидената от закона форма, при спазване на материалния и процесуалния закон
и в съответствие с целта на закона.
Заповедта е издадена от
компетентен орган – Началника на Затвора –Пазарджик по смисъла на чл. 15, ал.
1, т. 3 от ЗИНЗС – в т. 3 е оправомощен да издава заповеди за налагане на наказание
„порицание“ по чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР на всеки от подчинените си
служители. Актът е обективиран в
предвидената от закона писмена форма, като съдържа фактически и
правни основания за издаването.
Обжалваната заповед, обаче, е издадена при съществено нарушение на
материалния закон и процесуалните правила.
От изходящия номер на справката,
постъпила при ДНО - рег. № ИВ-526/20.03.2023г. и датата на издаване на оспорената
заповед - 06.04.2023г. - се налага извод, че дисциплинарната отговорност е
реализирана в сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР – не по- късно от два месеца
от откриването на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Спазен
е редът на дисциплинарното производство, уреден в чл. 205 от ЗМВР - въз основа
на факти, изнесени в писмо с вх. № 1254/08.03.2023г. на Главен директор на ГДИН
със заповед № Л-328/13.03.2023г. на Началника на Затвора – Пазарджик на
основание чл.205, ал. 2 от ЗМВР е назначена проверка за изясняване на
постъпилите данни и установяване на извършителя на дисциплинарното нарушение,
като е определена комисия, която да я извърши. Констатациите на последната са
обективирани в справка рег. № ИВ-526/20.03.2023 г. и е предложено на
дисциплинарно наказващия орган да наложи на жалбоподателя дисциплинарно
наказание „порицание“ за срок от шест месеца. По делото, обаче, липсват данни
да е изпълнена процедурата по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, а именно: „Дисциплинарно
наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да
изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато
по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да
даде писмени обяснения“. Видно от оспорената заповед жалбоподателят е запознат
с констатациите от проверката, обективирани в справка рег. №
ИВ-526/20.03.2023г. на 04.04.2023г., което се доказва и от отбелязване на гърба
на същата, но не се е възползвал от предоставената му възможност за даване на
допълнителни обяснения или възражения. В заповедта, обаче, както и в
представената по делото административна преписка, липсват данни да е изпълнена
процедурата по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, което е довело до съществено
ограничаване на правото на защита на жалбоподателя, а от там и до нарушаване на
процесуалните правила за провеждане на дисциплинарното производство, което пък
от своя страна е самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед. Право
на държавния служител, срещу когото се води дисциплинарното производство, е да
даде или да откаже да дава обяснения съгласно чл. 207, ал. 8, т. 6 от ЗМВР. Но
задължение на дисциплинарнонаказващия орган е преди налагане на дисциплинарното
наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения. В
случая издателят на оспорваната заповед не е изслушал държавния служител, нито
е поискал неговите писмени обяснения. Този извод на съда не се дерогира от
отразеното в протокола на комисията изявление на жалбоподателя, че няма да дава
писмени обяснения. Законодателят е предвидил две алтернативни възможности,
които не са предоставени в настоящия случай на наказаното лице, а това от своя
страна представлява съществено нарушение на административно производствените
правила. Императивната разпоредба на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР задължава
дисциплинарнонаказващия орган преди налагане на дисциплинарното наказание да
изслуша държавния служител или да приеме писмените обяснения, както и да събере
и оцени посочените от него доказателства и събраните при проверката такива –
ал. 4 на чл. 206. Изслушването на държавния служител или определянето на срок
за изготвяне на писмените му обяснения са действия на наказващия орган, които
са предвидени като гаранция за обективното провеждане на дисциплинарното
производство. Тези две възможности са предоставени на служителя, по отношение
на който е образувано дисциплинарно производство, като е без значение дали той
ще се възползва от тях. По силата на закона именно наказващият орган е задължен
да създаде условия за тяхното реализиране, а не който и да е друг орган – в
случая комисията.
На следващо място според чл. 210, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. При издаване на процесната заповед съдът приема, че не са спазени в цялост изискванията на разпоредбата относно съдържанието й. Очевидно заповедта не отговаря на императивните изисквания на цитираната разпоредба – в същата липсва посочване на мястото, на което е извършено нарушението, както и посочване на доказателствата, въз основа на които е установено същото. Нещо повече, съгласно чл. 206, ал. 3 от ЗМВР за разкриване на обективната истина могат да се използват всички начини и средства, допустими от закон, като в следващата ал. 4 от същия текст на наказващия орган е вменено задължението да събере и оцени всички доказателства, включително събраните при одити или други проверки, както и доказателствата, посочени от държавния служител. Видно от самата заповед е, че преценката за извършените нарушения е направена само и единствено въз основа на писмо с вх. № 2698/08.03.2023г. от главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, относно публикация във Фейсбук от служител на Затвор – Пазарджик за извършено нарушение на служебната дисциплина от страна на жалбоподателя, без да са събрани каквито и да било доказателства в тази насока, като такива не се представиха и в хода на съдебното производство. В този смисъл, не може да се приеме, че позоваването на посоченото писмо и два броя листи снимков материал на коментари във Фейсбук група „Синдикат на служителите в затворите в България“ (RETUB), изпълнява изискването на чл. 206, ал. 4 от ЗМВР, както и изискванията на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР за излагане на обстоятелствата, при които е извършено нарушението и на доказателствата, които го потвърждават. Както е посочено по-горе, административният орган единствено е изложил констатация, че служителят е написал коментар под статия на Министъра на правосъдието, без тази констатация да почива на конкретни доказателства.
Изискванията в ЗМВР за
мотивиране на заповедта в производството по налагане на дисциплинарни наказания
са завишени в сравнение с общото изискване към административните актове по чл.
59 от АПК. Специалният текст на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР задължава органа
подробно да мотивира този вид актове, като мотивите следва да са обективирани в
самия акт, а не да се извличат от съдържащите се в преписката материали.
Липсата на мотиви на административния акт съставлява съществено нарушение на
изискването за спазване на установената форма, препятства възможността да се
извърши адекватна преценка за съответствието му с материалния закон и е
самостоятелно основание за отмяната му.
Дисциплинарната отговорност е
лична - съгласно чл. 194, ал. 4 от ЗМВР - и следва да се ангажира само при
безспорно доказано дисциплинарно нарушение и неговото авторство. За да бъде
доказано дисциплинарното нарушение и ангажирана дисциплинарната отговорност на
едно лице, е необходимо да се установи от фактическа страна деянието – действие
или бездействие -, което то е извършило. От обективна страна следва да се
докаже противоправността на това деяние, че е налице обективно несъответствие
между правно дължимото и фактически осъщественото поведение, а от субективна
страна да е извършено виновно – умишлено или непредпазливо. За да е
законосъобразен актът, с който се налага дисциплинарно наказание, следва да се
установят посочените елементи на дисциплинарната отговорност и органът да е
направил правилна преценка, като е изложил мотиви за всеки от тях.
Безспорно по делото е, че
единият от публикуваните под споделената статия коментари е със съдържание – „Оо
на мама дрис..ьо ама да види как надзирателите мъчи, тези същите които плащат
неговата заплата, а не ЛС които убиват старите ни родители за 5 лева“ и е
написан от лице с фейсбук профил (с публикувана профилна снимка) ***. От
профилната снимка и имената на публикацията, се установява, че съответстват на
младши инспектор В.К. – надзирател I-ва степен в Затвора – Пазарджик. Жалбоподателят,
обаче оспорва авторството на коментара, като сочи, че „всеки друг би могъл да
напише коментар във Фейсбук от негово име“. В тази връзка следва да се
отбележи, че с определение от 26.05.2023г. на основание чл. 170, ал. 1 от АПК е
указал на ответната страна, че нейна е доказателствената тежест за установяване
на онези факти и обстоятелства, посочени в оспорения акт като основание за
неговото издаване. По преписката липсват каквито и да било доказателства, от
които да се направи безспорен и категоричен извод досежно авторството на
коментара. Затова съдът приема, че по същество органът не доказа относимите към
процесното производство факти и обстоятелства, предвид което оспореният акт се
явява материално незаконосъобразен.
По така изложените съображения и
след съвкупна преценка на събраните по делото писмени доказателства, настоящият
съдебен състав намира, че при издаването на оспорената заповед са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, накърняващи
правото на защита на жалбоподателя, както и нарушение на материалния закон,
които обосновават извода за незаконосъобразност на административния акт.
С оглед на горното жалбата се
явява основателна, поради което оспореният административен акт следва да се
отмени като незаконосъобразен.
Предвид изхода на спора и на
основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят
направените в съдебното производство разноски в размер на 730лв, от които 720лв адвокатско възнаграждение и 10лв
държавна такса.
Съгласно чл. 211 от ЗМВР
решението на административния съд по спорове за налагане на дисциплинарни
наказания по чл. 197, ал. 1, т. 1 – каквато е настоящата хипотеза -, 2, 3, 4 и
5 не подлежи на касационно оспорване.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ заповед № Л-427 от 06.04.2023г. на Началника на Затвора – Пазарджик, с която на младши инспектор В.А.К., ЕГН **********, надзирател І-ва степен в Затвора – Пазарджик
е наложено дисциплинарно наказание
„порицание“ за срок от шест месеца.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ да заплати на В.А.К., ЕГН **********
разноски по делото в размер на 730 лева.
На основание чл. 211 от ЗМВР решението е окончателно и
не подлежи на касационно обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: (П)