Р Е Ш Е Н И Е
№ 734 / 7.11.2019г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, Х състав,
в открито заседание на девети октомври през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Председател: Мариана Шотева
Членове: 1. Георги
Петров
2. Георги
Видев
при секретаря А. М. и при участието на
прокурора С. Я., като разгледа касационно административнонаказателно дело № 963
по описа на съда за 2019 г., докладвано от съдия Видев, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Делото е образувано по касационна жалба на отдел
„Оперативни дейности“ – Пловдив в Централното управление на НАП против Решение
№ 83 от 25.06.2019 г., постановено по нахд № 89/2019 г. по описа на Районен съд
Велинград, с което е oтменено Наказателно постановление № 358153-F381241 от 12.09.2018 г., издадено от началника на отдел
„Оперативни дейности“ – Пловдив в Централното управление на НАП.
С посоченото наказателно постановление за нарушение на чл. 13, ал. 3, т. 2 от ДОПК,
на основание чл. 278б, ал. 1 от същия кодекс на ЕТ „Илия Харизанов – 69“ е наложена имуществена
санкция в размер на 3 000 лева.
С жалбата се иска да бъде отменено
решението на първоинстанционния съд. Излагат се доводи за нарушение на
материалния закон и съществени процесуални нарушения. Касаторът не изпраща
представител в проведеното съдебно заседание.
Ответникът – ЕТ „Илия Харизанов – 69“ – оспорва
жалбата чрез процесуалния си представител в проведеното открито съдебно
заседание. Излага съображения за правилността и законосъобразността на
обжалваното решение.
Прокурорът дава заключение за неоснователност
на жалбата, като също намира решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно.
Счита, че по делото не е установено извършването от ответника на вмененото му
административно нарушение.
Районният съд е отменил наказателното
постановление, като е приел, че ответникът и получател на стоката не е бил
своевременно уведомен от водача на транспортното средство за извършения
фискален контрол върху движението ѝ и за поставените технически средства
за контрол, както и за задължението му да присъства на мястото на получаване /
разтоварване на стоката.
Изводите на районния съд са правилни и
законосъобразни.
Преди всичко, съгласно чл. 13, ал. 1, т. 4
от ДОПК задължението за уведомяване тежи върху водача на транспортното
средство. В случая съдът основателно е кредитирал показанията на водача –
свидетеля Д.И., от които се установява, че той не е уведомил ответника.
Правилни са и доводите на съда, че тези показания са в синхрон и с останалите
доказателства по делото и не се опровергават от показанията на актосъставителя.
Изобщо в административнонаказателното производство не са събрани доказателства,
а няма и твърдения, че ответникът е бил уведомен, от когото и да било за
задължението му да присъства при получаването / разтоварването на стоката.
Предвид това извинително незнание от ответника за възникването на задължението
му, той не е отговорен за неговото неизпълнение.
Неоснователни са възраженията на касатора.
Според него съдът е допуснал съществено
процесуално нарушение, като е отхвърлил искането за разпит на лицето Р. В.,
служител на доставчика на стоките „Белла България“ АД. От там, според него е
останала неизяснена фактическата обстановка и по-специално – относно въпроса
дали е осъществен контакт с ответника. Според касатора съдът не е отчел и
обстоятелството, че водачът на транспортното средство няколко пъти се е свързал
с диспечер.
Преди всичко, както е посочено по-горе
законът задължава именно водачът на транспортното средство (а не друго лице) да
уведоми получателя на стоката. По делото се установи, че той не е изпълнил това
си задължение. При това положение, дори и същият да е уведомен от друго лице –
диспечер на превозвача или служител на доставчика, то за ответника отново не би
възникнало задължение и съответно – отговорност за неизпълнението му.
Независимо от това, от събраните по делото доказателства, внимателно обсъдени
от районния съд се установява, че едноличният търговец не е бил уведомен за
възникналото задължение, а и е бил в невъзможност да го изпълни, тъй като не е
бил в страната.
Не на последно място следва да се
отбележи, че административнонаказателната отговорност не следва да почива на
предположения. По делото са събрани множество доказателства, от които най-малко
възниква съмнение, че ответникът е извършил вмененото му нарушение. При това
положение, правилно и в съответствие с относимия материален закон районният съд
е отменил наказателното постановление.
На основание чл. 218, ал. 2 от АПК, във
връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН касационният съд намира, че решението на
първоинстанционния съд е валидно и допустимо и тъй като е и материално
законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
С оглед гореизложеното Административен
съд, гр. Пазарджик
Р Е Ш И:
Оставя в
сила Решение № 83 от 25.06.2019 г.,
постановено по нахд № 89/2019 г. по описа на Районен съд Велинград, с което е
oтменено Наказателно постановление № 358153-F381241 от 12.09.2018 г., издадено
от началника на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в Централното управление
на НАП, с което постановление за нарушение на чл. 13, ал. 3, т. 2 от ДОПК, на
основание чл. 278б, ал. 1 от същия кодекс на ЕТ „Илия Харизанов – 69“ е
наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева.
Решението е окончателно.
Председател:/П/
Членове: 1./П/
2./П/