№ 455
гр. Велико Търново, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на втори
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Борисов
Членове:Ирена Колева
Йордан Воденичаров
при участието на секретаря Красимира П. Борисова
като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно гражданско
дело № 20214100500858 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид:
Предмет на подадената от името на ответника В. М. С. чрез пълномощника
му – адвокат А. Ч. от ВТАК, въззивна жалба е решение № 1159/11.10.2021 г. по гр.д. №
706/2021 г. на ВТРС, с което предявените срещу него по реда на чл.415, ал.1, т.2 ГПК от
„ПИБ“ АД-С. , искове , имащи за предмет претендирано вземане за сумата 3500 лева,
представляваща просрочена главница по договор за издаване на международна дебитна
карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка от 02.11.2017 г. , както
и вземане за сумата 43,20 лева представляваща разноски за връчване на нотариална покана
за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита , са уважени в своята цялост , с
молба за отмяната му, отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани, с
присъждане на направените по производството разноски.
Наведени са оплаквания / доводи/ за неправилност и необоснованост на
обжалваното решение, основани на доказателствена неустановеност на обстоятелствата
за отпускане на кредит на претендираната сума и усвояването й и за настъпването на
предсрочна изискуемост на кредитното задължение, липса на яснота с направените
погашения кои елементи от дълга се погасяват , както и поради отреченото възражение за
изтекла погасителна давност и нищожност на клаузите за договорен лихвен процент с
надбавка за извършване на безналични плащания на ПОС терминал в размер на 16 % , за
всички останали транзакции-18 % и за наказателна лихва в размер на договорения лихвен
процент с надбавка от 12 % в противоречие с повелителните норми на чл.19, ал.4 и чл.19,
ал.5 от ЗПК.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК ищецът чрез пълномощника си в
качеството му на юрисконсулт е подал писмен отговор, съдържащ становище за
съответствие на решението с доказателствата по делото и приложимите за случая
материалноправни норми.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на
1
150 лева.
В с.з. пълномощниците на страните съответно поддържат и оспорват
жалбата.
Съдът след като обсъди доводите на страните и прецени събраните
доказателства приема за установено и обосновава следните правни изводи:
Предявени са по реда на чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415, ал.1, т.2 ГПК искове за
установяване на парични вземания , чиято правна квалификация се извежда от нормите
на чл. 430 ал. 1 ТЗ вр. чл. 4, вр. с чл.9 ЗПК/отм./, чл. 9, чл. 82 , вр. с чл.79 , ал.1, пр.2.ро
ЗЗД.
Безпределното обжалване на решението в неговата цялост вменява на
въззивния съд в служебен дълг да разгледа в пълен обем предмета на
облигационноправния спор между страните- чл.269, изр.2-ро ГПК.
„ПИБ“ АД-С. чрез процесуалния си представител юрисконсулт К. В. , твърди че на
основание сключен с ответника В. М. С. договор за издаване на международна дебитна
карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № 96 РКО-А-
0498/02.11.2007 г. му е отпуснала паричен кредит – овърдрафт по картова разплащателна
сметка в размер на 1000 лева ,увеличен до 3500 лева с анекс от 26.03.2008 г. с първоначален
срок на действие до 02.11.2009 г. автоматично продължаван съгласно ОУ на банката, който
е могъл да усвоява многократно до пълния размер на кредитния лимит чрез кредитна карта .
В периода 03.12.2007 г. – 18.04.2018 г. . ответникът многократно е усвоявал средства до/
под кредитния лимит, но не е изпълнявал редовно задължението си по чл.4 от договора за
погашения на кредита в сроковете и начините, предвидени в ОУ.
Кредитът е счетоводно възприет в състояние на просрочие считано от 19.12.2011 г.
поради неплащане на падежа на договорената лихва в периода 19.12.2011 г.-18.04.2018 г.
в размер на 27 753,81 лева- общо 77 месечни начисления , дължима на основание чл.7 от
договора; наказателна лихва в размер на 25 278,62 лева за периода 06.01.2012 г. -
12.03.2020 г. , дължима на основание чл.8 от договора ; наказателна лихва за периода
14.05.2020 г. -06.07.2020 г. в размер на 99,67 лева ; договорна лихва за периода 13.03.2020
г. -13.05.2020 г. в размер на 110,54 лева ; непогасена годишна такса за поддръжка на
кредита, дължима за 2010 г. и 2011 г. на основание чл.10 от договора в размер на 78 лева ;
разноски за връчване на покана за доброволно изпълнение в размер на 43,20 лева и
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 07.07.2020 г.-22.07.2020 г. . в
размер на 15,56 лева – или общия натрупан дълг възлиза на 56 879,40 лева . На основание
т. 28 б. „а” от ОУ на ПИБ АД за издаване и ползване на револвиращи международни карти с
чип кредитът е обявен за предсрочно изискуем, считано от 07.07.2020 г. в резултат на
връчена на 28.05.2020 г. нотариална покана за доброволно изпълнение чрез ЧСИ С.К.,
съдържаща волеизявление с такава облигационна насоченост .
Снабдил се е срещу длъжника със заповед за незабавно изпълнение на задължението за
заплащане на главница в размер на 3500 лева и задължението за заплащане на разноските по
връчването на поканата за доброволно изпълнение в размер на 43,20 лева по ч.гр.д. №
1686/2020г. на ВТРС, срещу която е подадено в срока по чл.414, ал.2 ГПК възражение .
Предвид гореизложеното , моли съдът да приеме за установено, че вземанията
зачетени със заповедта за изпълнение, съществуват , заедно с обезщетение за забава в
размер на законната лихва ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане.
2
Ответникът оспорва исковете с възражения , такива каквито са изложени в жалбата.
Фактите / обстоятелствата / – предмет на наведените в исковата молба
твърдения са писмено документирани и убедително установени по смисъла на чл.154, ал.1
ГПК пред/ от първоинстанционния съд/ включително и чрез заключението на приетата
съдебно- счетоводна експертиза/, поради което въззивният съд, упражнявайки
правомощието си по чл.272 ГПК препраща към констатациите им в мотивната част на
обжалваното решение и е ненужно тяхното повторно изложение тук.
Отрицанието на факта на отпускане/ усвояване на кредит във вид на
овърдрафт за сумата 1000 , а след това за сумата 3500 лева по картова разплащателна
сметка на името на ответника и съответно потребителното й усвояване е лишено от
елементарна логическа връзка с твърдението му , че е погасявал вноски по този договор.
Това е така , тъй-като никой не плаща нещо, което мисли , че не дължи или не знае , че
дължи , т.е. в кръга на кредитно- заемните отношения: никой не връща нещо неполучено и
не плаща лихви за нещо неполучено, т.е. ако не е получено/ усвоено/ те няма защо да се
плащат , следователно плащането е доказателство за получаването му. Отделно от това
предоставянето на кредита/ възможността да се извършват тегления в рамките на кредитния
лимит/ и усвояването му е факт установен със заключението на приетата счетоводна
експертиза: за времето от 03.12.2007 г. до 02.11.2009 г. . ответникът многократно е
теглил суми от АТМ устройства без да надвишава лимита, но същият е изчерпан . Правил е
частични погашения по главницата и лихвите , последното от които е на 09.08.2016 г.
Общият натрупан дълг към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение възлиза на сумата 56 879,40 лева. и включва посочените по горе видове
осчетоводени вземания , сред които претендираната главница в размер на 3500 лева и
сумата 43,20 лева – разноски за връчване на нотариална покана за обявяване на предсрочна
изискуемост на кредита / вж. преводно нареждане от 04.06.2020 г. на л.21 от делото/.
Между страните е съществувало облигационно отношение, възникнало от
договора за банков кредит- овърдрафт , а ОУ на банката по този вид кредити са неделима
част от съдържанието му / чл.298, ал.1 ТЗ/ , тъй-като са приети от потребителя – ответник с
подписването му . При този специален вид потребителски банков кредит няма еднократно
отпускане на сумата на договорения кредитен лимит, а осигурена технологическа
възможност да разполага с него по всяко време на действие на договора/ вж. т.1, б.“и“ от
ОУ/, за да извършва многократни операции на усвоявания в пълен или частичен размер,
включително и да ползва средства превишаващи наличността по разплащателната му
сметка/ вж. определението дадено в т.7, пар.1 ДР на ЗПК, което макар и да не е съществува
в отменения ЗПК би било същото , тъй-като правната природа на този вид договор е
еднаква в банковата практика по света /. Той е подновяван автоматично със срок от една
година на основание чл.36.1 от ОУ за издаване и ползване на револвиращи международни
кредитни карти с чип, доколкото не се твърди и доказва някоя от страните да го е
прекратявала на някое от предвидените основания.
Макар и възражението за нищожност на клаузите за договорен лихвен
процент с надбавка за извършване на безналични плащания на ПОС терминал в размер на
16 % , за всички останали транзакции-18 % и за наказателна лихва в размер на договорения
лихвен процент с надбавка от 12 % да е лишено от изначално от смисъл по причина, че
същите не са основание за произход на претендираните вземания и съответно не би
трябвало да се коментират , договорът като цяло не страда от наведените пороци и е
напълно валидна сделка , тъй-като към момента на сключването му приложими към същия
са повелителните норми на ЗПК- обн.ДВ. бр. 53 от 30.06.2006г. отменен на 12.05.2010 г., а
не посочените норми на сега действащия ЗПК. В съдържанието на стария закон няма
повелителна уредба, чието неспазване да влече нищожност на договорни клаузи , каквато
се посочва и има в новия. Тук в съответствие с изискванията на чл.10 ЗПК/отм./ договорът
съдържа посочване на горната граница на кредита , условията за ползването му /
безналични плащания и тегления от АТМ, 45 дневен гратисен период/ и връщането му /
МПВ или връщане на цялото дебитно салдо при прекратяването му /, годишния лихвен
3
процент според вида на използваната операция и основанията за неговото изчисляване.
Редовността на документа по чл. 417, т.2 ГПК не може да се обсъжда в
исковото производство и не влияе по никакъв начин на преценката за съществуването на
вземанията , тъй-като разглеждането на обстоятелства, превръщащи го в нередовен е
предвидено да става по реда на обжалването на разпореждането за издаване на заповед за
незабавно изпълнение – чл. 419, ал.3 ГПК.
Наличието на забава при погасяване на минималните погасителни вноски/ сума,
която титулярът е длъжен да погасява ежемесечно от датата , следваща края на отчетния
период , до датата на падежа , и представляваща 5 % от дебитното салдо по сметката към
последния ден от отчетния период , но не по малко от 10 лева или целия размер на усвоения
кредитен лимит, но не по малък от 10 лева- чл.1, б.“к“ от ОУ/ по чл.18 от ОУ е
неизпълнение което дава право на кредиторът да обяви използвания овърдрафт за изцяло и
предсрочно изискуем, след като писмено предизвести за волята си титуляра на кредитната
карта- т. 28 б. „а” от ОУ.
Ищецът е упражнил това свое преобразуващо субективно право като писменото му
волеизявление е достигнало до длъжника на 28.05.2020 г. с връчване на изпратената му
покана от ЧСИ С. К.. С изтичане на дадения 5 – дневен срок за изпълнение и предвид
наличието на просрочие при връщане на кредита е настъпила предсрочната му изискуемост
на 03.06.2020 г.
Този юридически факт се е осъществил преди подаването на заявлението по чл. 417
ГПК /23.07.2020 г./, поради което е налице надлежно обявена предсрочна изискуемост в
съответствие с даденото задължително тълкуване на закона с т. 18 на ТР № 4/2013г. на
ОСГТК на ВКС.
Развитите от ответника възражения в несъгласие с горния извод са напълно
неоснователни.
Вземането за главницата от 3500 лева е съществуващо , изискуемо и подлежащо на
принудително изпълнение .
Настъпването на юридическия факт на обявената предсрочна изискуемост има за
правна последица правото на банката – ищец да събере наведнъж всички дължими суми по
кредита и да деактивира картата - чл.30, чл.36.5 от ОУ , т.е. ответникът -картодържател
дължи връщане на всички задължения по дебитното салдо, вкл. разноски, такси и
комисионни.
Разноските за изготвянето и връчването на нотариалната покана , съдържаща
волеизявлението за обявяването й са предмет на вземане за обезщетение от неизпълнението
на договора по смисъла на чл.82, изр.1-во, вр. с чл.79, ал.1, пр.2-ро ЗЗД, защото
представляват претърпяна загуба – пряка последица от него и напълно предвидима при
пораждане на задължението.
Възражението за изтекла погасителна давност е неоснователно .
По общото правило на чл. 114 ал. 1 ЗЗД давността тече от момента, в който вземането
е изискуемо.
Вземането за главницата не попада в хипотезите на чл.111, б.“в“ ЗЗД и поради това
за него би била приложима общата пет годишна давност/ чл.110 ЗЗД/, която се смята
прекъсната с предявяването на иска /чл. 116 б. „б” ЗЗД/, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение – 23.07.2020 г. /чл.422, ал.1 ГПК/.
По договора за кредит – овърдрафт, който е от типа револвиращи, т.е. възобновяеми
/ споразумение, което позволява на титуляря на дадена сметка да заема пари многократно
до определен лимит в съответната валута, като същевременно погасява част от текущото
4
салдо, дължимо при редовни плащания, като всяко плащане, минус начислените лихви и
такси, попълва наличната сума за притежателя на сметката/ изискуемостта на усвоената
сума от предоставения кредитния лимит не настъпва с падежа на съответната минимална
погасителна вноска /МПВ/, а с изтичане на срока на договора или при настъпване на
предсрочна изискуемост.
Този извод следва от особения характер на револвиращите кредити, при които
кредитния лимит се усвоява и погасява многократно, за разлика от типичния банков кредит,
без отнапред да е уговорен конкретен размер на погасителната вноска. Последното е
невъзможно, тъй като единствено от волята на картодържателя зависи каква част от кредита
ще усвои, следователно каква ще върне, като неговото задължение е единствено да
погасява уговорената месечна погасителна вноска . Тя няма характер на анюитетна , в
която да са определени предварително каква част от главницата и договорна лихва се
погасява с нейното плащане. Договорът не урежда срок за погасяване на изцяло усвоения
към даден момент кредитен лимит , обвързан с преустановяване на ползването на
средствата/ тегления , разплащания / .
Ето защо изискуемостта на усвоеното от ответника дебитно салдо по главницата е
настъпила с обявяване на предсрочната изискуемост на кредита на 03.06.2020 г. и няма как
да е изтекла към датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение.
Вземането за обезщетение покриващо направените разноски за изготвяне и връчване
на нотариалната покана за обявяване на кредита за предсрочно изискуем попада в
хипотезата на чл.111, б.“б“ ЗЗД и за него тече тригодишна давност , която също не е
изтекла към посочения момент.
По изложените съображения предявените искове са основателни и обжалваното
решение подлежащо на потвърждаване.
При този изход на спора ищецът като спечелил делото страна и защитаван от
юрисконсулт има право да получи присъждане на поисканото юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лева – чл.78, ал.8 ГПК.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА по реда на чл.271, ал.1 ГПК решение № 1159/11.10.2021 г. по
гр.д. № 706/2021 г. на ВТРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.8 ГПК В. М. С. , с ЕГН: ********** да заплати
на „ПИБ“ АД, със седалище и адрес на управление: гр.С. , район „И.“, бул.“ Д.", с ЕИК
*** сумата 150/ сто и петдесет/ лева , представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6