№ 2976
гр. Благоевград , 01.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на шести октомври, през две хиляди и
двадесета година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Румяна Бакалова
Габриела Тричкова
като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело №
20201200500898 по описа за 2020 година
Производството е образувано по подадена въззивна жалба от Ц. В. К.
чрез процесуалният му представител против решение № 2660/16.3.2020 г.,
постановено по гр.д № 2605 по описа за 2018 г. на РС-Благоевград.
Жалбоподателят излага доводи, въз основа на които счита решението на
РС за незаконосъобразно, поради което моли изцяло да се отмени и се уважи
предявения от него иск.
Въззивиемата страна оспорва доводите в жалбата като неясни,
необосновани и несъстоятелни. Моли решението да се потвърди.
БлОС счита жалбата за допустима – подадена е от лице с правен
интерес, срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, в предвидения от закона
срок.
С атакуваното решение е отхвърлен като неоснователен предявения от
Ц. В. К. , с ЕГН ********** против А. И. В. , с ЕГН ********** иск за
осъждането й да му заплати обезщетение за лишаване от ползване на
съсобствен недвижим имот, представляващ новообразуван имот № 46.116 по
1
плана на новообразуваните имоти в местността ********* с площ от 900,00
кв.м. с начин на трайно ползване – за овощни насаждения, заедно с
изградената върху този имот едноетажна постройка през периода от
06.07.2016 г. до 22.6.2018 г., ведно със законната лихва, считано от подаване
на иска до окончателното й изплащане.
Решението е допустимо, постановено е по допустим иск и е валидно-
постановено е в писмена форма, от съдебен състав, участвал в с.з. по
същество, който го е подписал.
За да се произнесе по доводите в жалбата въз основа на събраните по
делото доказателства и закона, БлОС намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Видно от Решение № 5596/4.6.2015 г., постановено по гр.д 2360 по
описа за 2014 г. на РС-Благоевград, с което брака между страните по
настоящото дело – Ц. В. К. и А. И. В. е прекратен, ползването на семейното
жилище, находящо се в м********* е продоставено на съпругата.
Двамата са признати за собственици с нотариален акт № 164/2008 г. на
ноообразуван имот 46.116, в м. *, с начин на трайно ползване „овощни
насаждения“.
Ц. К. е изпратил до ответницата покана, подписа му върху която на
21.1.2016 г. е нотариално удостоверен, в която сочи, че му дължи ежемесечен
наем за ползването на неговата ½ ид. ч. от имота посочвайки, че за
постройката и градината му дължи месечно 150 лв.; за овощната градина,
която е с около 20 бр. плододаващи дръвчета – 60 лв. и за лозовия наземен
масив и астма от няколко корена /5 бр. корени асма/ също 60 лв. Поканата е
изпратена по пощата и е получена според отразеното в известието за
доставяне лично от ответницата на 25.1.2016 г. РС е счел, че тя не е получена,
поради разминаване бар кода, изписан в обратната разписка с баркода,
изписан в касовия бон, изходящ от Български пощи.
Според БлОС за настоящото производство това получаване не от
значение, тъй като същата покана е получена от ответницата, тъй като тя се
съдържа в предходното приключило между същите страни гр.дело №
2553/2015 г. по описа на РС-Благоевград, по което иска за предходен период е
2
отхвърлен, в мотивите на решението по което дело, видно от представено
решение е обсъждана същата покана. Следователно до А. В. е достигнала
поканата на Ц. К. да му се плаща обезщетение за съсобствените имоти, които
не ползва.
Както е прието в цитираната от жалбоподателя практика на ВКС Р.
51/27.4.2015 г. по гр.д 4829/2014 г. писменото поискване по чл. 31, ал. 2 ЗСоб.
е едностранно волеизявление, на което законодателят е регламентирал
единствено формата, не и съдържанието, като веднъж отправено писменото
поискване се разпростира неограничено във времето докато трае
съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика.
БлОС не споделя съображенията в решението на РС за неяснота в
поканата по отношение на обектите, за които се претендира обезщетение.
Ответницата не посочва с Ц. К. да имат други съсобствени обекти, което да
внася неяснота за кой точно обект претендира обезщетение, а освен това дори
да е имало някакво съмнение, то е елиминирано с наличието на същата
покана, по предходното преключило дело, образувано по искова молба за
обезщетение за същите имоти, за които се претендира обезщетение и по
настоящото дело.
Отправянето на писмена покана до ответницата е от значение за
претендираното обезщетение за съсобствените обекти, на основание чл. 31,
ал. 2 от ЗСоб. която норма е приложима в отношенията между съпрузите след
развод, при което СИО се прекратява и се превръща в обикновена
съсобственост, поради което и отношенията им се уреждат като такива
съсобственици на общо основание.
Отправянето на писмена покана не е необходимо когато се претендира
обезщетение за предоставеното на другия съпруг семейно жилище с
бракоразводното решение, основанието на която претенция е чл. 57, ал. 2 от
СК, която норма е специална спрямо чл. 31, ал. 2 от ЗСоб.
ВКС в множество решения е посочвал, че елементите на фактическия
състав на претендираните суми по чл. 57, ал. 2 от СК и чл. 31, ал. 2 ЗС са
еднакви, с изключение на необходимостта от отправяне на писмена покана,
когато се касае за претенция за обезщетение за семейното жилище
3
предоставено за ползване на единия съпруг. А според Р. 199/15.1.2018 г. на
ВКС по гр.д. 154/2017 г. , 1 г..о. Когато в исковата молба са изложени факти
за имуществени отношения на бивши съпрузи относно ползването на
семейното жилище след развода и е заявена претенция за плащане на парична
сума на неползващият съпруг, иска е с правно основание, чл. 57, ал. 2 СК.
Сумата в размер наемната цена за ползването по чл. 57, ал. 2 от СК се
дължи за периода от влизане в сила на решението, с което е предоставено
ползването на семейното жилище до настъпване на условието за прекратяване
правото на ползване и предоставяне на достъп на другия съпруг/напр.
осъществяване на съвместно ползване/. В случая ответницата не твърди, че
семейното жилище се ползва съвместно. От свидетелят Ш. се установява, че
Ц. К. през 2017 г. е наел негова бивша квартира в кв*, както и че когато е
ходил при А. тя си е живяла сама, както и че се е случвало когато е бил при А.
- при извършване ремонт на покрива през пролетта на 2017 г. и есента на
същата година при прибирането на дърва за огрев, се е случило Ц. да е идвал
до имота, като въпреки, че А. не се е противопоставяла, той е отказвал да
влезе. Това според съда доказва че няма съвмeстно ползване на семейното
жлище, като от факта, който сочи св. Б., че през май-юни на 2018 г. е
отнесъл Ц. да му поправи транзистора и той е бил в постройката не следва
друг извод. Освен това и този свидетел сочи, че знае, че Ц. е на квартира.
Ето защо иска по чл. 57, ал. 2 от СК за определяне на сума в размер на
следващия се наем за неползваната съсобствена идеална част от съпруга, на
който не е предоставено семейното жилище е основателен. От заключението
на вещото лице се установява, че месечния наем за периода възлиза 53 лв.
или общо за процесния период - на 1272 лв., от която на ищецът му се следва
в съответствие с притежаваната 1/2 ид.ч. половината или сумата от 636 лв.
/1272:2/. Затова решените на РС следва да се отмени и претенцията за 636 лв.
уважи.
По отношение на иска по чл. 31, ал. 2 от ЗСоб. за останалите
съсобствени обекти, нормата предвижда когато общата вещ се използува
лично само от някой от съсобствениците, те да дължат обезщетение на
останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване.
Правно релевантните факти, който следва да бъдат доказани при условията на
4
пряко и пълно доказване от ищеца – съсобсвеник, лишен от ползването на
съсобствения имот са съсобственост по отношение на конкретен обект на
правото на собственост или друго ограничено вещно право, ползването на
вещта по предназначението й да се осъществява само от единия съсобственик
по начин и обем превишаващ обема на дела му от съсобствеността и по начин
на ползване той да препятства останалите съсобственици да ползват
процесната вещ, както и да е получено писмено поискване от ползващия
съсобственик.
Според ТР 7/2.11.2012 г. на ВКС по т.д. 7/2012 . на ОСГТК Лично
ползване по см. на чл. 31 ал. 2 ЗС е всяко поведение на съсобственик, което
възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата
вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове.
От свидетелските показания не се установява ответницата да
възпрепятствала достъпа на ищеца Ц. К. до имота, за да го ползва – достъпа
му до имота, в който се намират овощните дръвчета, лозовия масив и
астмите. И двамата свидетели, които са доведени от ищеца, сочат, че имотът е
заграден с бодлива тел, като св. Ш. сочи, че на входа има катинар, но не знае
дали Ц. има ключ от този катинар. Свидетелят Б. сочи, че есента на 2017 г.,
са обрали с Ц. гроздето в имота, като през 2018 г. м. Септември когато отново
са отишли да оберат гроздето е бил единствения случай, при който имотът е
бил заключен, бил е поставен катинар на синджира и Ц. не е имал ключ. От
тези показания обсъдени с постановлението за възлагане, с който имотът е
възложен от ЧСИ на ответницата следва, че до възлагането му ищецът е имал
достъп до имота, с изключение на достъпа до постройката /семейното
жилище/, като след възлагането му достъпът му до него е възпрепятстван. В
този смисъл е постановлението на прокурора за отказа да образува досъдебно
производство , в което постановление е прието, че А. В. е посочила, че е
единствен собственик на имота, поради което не е допуснала до мястото
жалбоподателя /Ц. К./, като обстоятелствата се потвърждават от писмото на
ЧСИ, от което се е установява, че Вихровска е обявена за купувач на имота.
Доводите в жалбата, че РС не е съобразил със св. показания на Ш.,
който сочи, че само въззиваемата е имала ключ от входната врата на
процесния недвижим имот, не могат да обосноват друг извод, тъй като
5
същият този свидетел заявява не че няма, а че не знае дали Ц. е имал ключ.
Аргумента в жалбата, според който св. Б. е потвърдил, че Ц. К. не е имал
ключ е несъстоятелен, защото фактът за липса на достъп до имота се отнася
за м. септември, 2018 г., когато имотът е бил възложен в собственост на
бившата му съпруга от ЧСИ с постановление от 22.6.2018 г., като показанията
на този свидетел преди този месец са за осъществяван от Ц. достъп до имота.
Ето защо ищецът, в чиято тежест е да докаже при условията на пряко и
пълно доказване всички предпоставки на чл. 32, ал. 1 от ЗСоб. не доказа да не
е имал достъп до имота през периода 06.07.2016 г. - 22.6.2018 г. по причина
поведението на А. В.. Не се установи, достъпа да му е възпрепятстван от нея.
Затова иска за присъждане на обезщетение за неползване на новообразуван
имот 46.116, в м. *, с начин на трайно ползване „овощни насаждения“
правилно е отхвърлен от РС като неоснователен. В тази част решението
следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК А. И. В. ,
следва да се осъди да заплати по сметка на БлОС сумата от 75 лв., от която
50 лв. дължимата държавна такса за уважения иск и 25 лв. за въззивната
жалба, както да заплати по сметка на РС-Благоевград сумата за
възнаграждението на експерта Х. Г. в размер на 300 лв.
Жалбоподателят на основание чл. 798, ал. 1 ГПК следва да се осъди да
заплати на А. В. разноските за настоящата инстанция в размер на 273,83 лв.
Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, БлОС
РЕШИ:
Отменя решение № 2660/16.3.2020 г., постановено по гр.д № 2605 по
описа за 2018 г. на РС-Благоевград, в частта, с която иска е отхвърлен за
сумата от 636 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на
съсобственото семейно жилище, представляващо едноетажна постройка през
периода от 6.7.2016 г. до 22.06.2018 г., ведно със законната лихва, считано от
подаване на иска – 25.10.2018 г. до окончателното й изплащане и вместо това
постановява:
6
Осъжда А. И. В. , с ЕГН ********** да заплати на Ц. В. К. , с ЕГН
********** на основание чл. 57, ал. 2 СК във вр. с чл. 31, ал. 2 ЗС сумата от
636 лв. представляваща наемна цена за периода 06.07.2016 г. до 22.6.2018 г.
за ползването на семейното жилище, представляващо едноетажна постройка,
находяща се в новообразуван имот 46.116, в м. *", с начин на трайно ползване
„овощни насаждения“, ведно със законната лихва считано от подаване на иска
– 25.10.2018 г. до окончателното й изплащане.
Потвърждава решението в останалата му атакуваната част.
Осъжда А. И. В. , с ЕГН ********** да заплати по сметка на БлОС
сумата от 75 лв., от която 50 лв. дължима държавна такса за уважения иск и
25 лв. за въззивната жалба, както да заплати по сметка на РС-Благоевград и
сумата за възнаграждението на експерта Х. Г. в размер на 300 лв.
Осъжда Ц. В. К., с ЕГН ********** да заплати на А. И. В. , с ЕГН
********** разноските за настоящата инастанция в размер на 273,83 лв.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7