Решение по дело №2101/2020 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 260054
Дата: 22 януари 2021 г.
Съдия: Валентина Любенова Тонева
Дело: 20203630202101
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

                260054/22.1.2021г.                 гр.Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, осми състав,

на деветнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година,

в публично заседание в следния състав:

 

                                                                                Председател: Валентина Тонева

Секретар:Й.К.  

Като разгледа докладваното от районния съдия

АНД №2101 по описа на ШРС за 2020г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

            Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е електронен фиш серия К № 38881013 от 07.01.2018г., за налагане на глоба за нарушение, установено със стационарна радарна система „MULTA RADAR, издаден от ОД на МВР - Шумен, с който, на Н.В.А., ЕГН **********, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лева, на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП, във вр. чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, като ползвател на МПС „Мерцедес С 320, с рег. № СА 4970 ХР.

Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени издадения електронен фиш като неправилен и незаконосъобразен, като в жалбата излага конкретни доводи. В съдебно заседание не се явява и не изпраща представител.

Процесуалният представител на ОД на МВР - Шумен - административно-наказващ орган, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна.

Жалбата е подадена в срок от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Обжалван е електронен фиш К № 3881013/07.01.2018г., с който е констатирано административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, извършено на 07.01.2018г., в 14,54 часа при управление на МПС - л.а МПС „Мерцедес С 320“, с рег. № СА 4970 ХР, по път I-2 км.112+737, бензиностанция ШЕЛ, при ограничение 60 км/ч, въведено с пътен знак В-26, установено със стационарна радарна система „MULTA RADAR“.

На основание чл.189, ал.4, във вр.с чл.182, ал. 2, т.3 от ЗДвП, на Н.В.А., ЕГН **********, е наложена „глоба“ в размер на 100 лева, в качеството му на ползвател на МПС. Превишението на скоростта е било установено и фиксирано със стационарна радарна система „MULTA RADAR“- типово одобрена и годна.

В посочения пътен участък, към датата на извършване на нарушението, допустимата скорост на движение в населено място е 60 км/ч. При максимално допустима скорост за движение в този пътен участък - до 60 км/ч, системата е фиксирала скорост на движение 85 км/ч. на л.а. МПС „Мерцедес С 320“, с рег. № СА 4970 ХР. Приложена е снимка № 00209D32D447S0000905F160.

За заснетото със стационарна радарна система „MULTA RADAR“, от ОДМВР гр.Шумен бил издаден процесният електронен фиш, в който, при текстовото описание на нарушението, е посочена установена скорост на движение от 85 км/ч, с отчетен 3 км. толеранс при отчитане на допустимата грешка при измерването, съответно превишение от 25 км/ч, както и разрешената скорост за движение.

Описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Събраните доказателствата по делото безспорно установяват противоправно управление на МПС на посочените в ЕФ дата, час и място. Доказан е фактът на извършване на нарушението, санкционирано с процесния електронен фиш. В елeктронния фиш правилно, при текстовото описание на нарушението, е посочена установена скорост на движение, превишението, като е била отчетена допустимата грешка при измерването. Посочена е също така максимално допустима скорост – 60км/ч.

Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.

Съгласно §6, т. 65 от ДР на ЗДвП „автоматизирани технически средства и системи“ са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

Използването на заснемащи технически средства е позволено /по арг. на чл. 165, ал. 2, т. 7 от ЗДвП/, доколкото касае повишаване и гарантиране на сигурността при движението по пътищата, а наред с това тези технически средства могат да създадат висока степен на достоверност.

Настоящата инстанция намира, че в процеса по установяване и заснемане на нарушението са изпълнени изискванията на цитираната по – горе наредба, съдържаща правила, гарантиращи законосъобразното протичане на този процес.

Автомобилът, чийто ползвател е санкционираният, е отчетливо заснет на снимка, налична по делото. По несъмнен начин е установена скоростта на движение, 85 км/ч, като в ЕФ е отчетена допустимата грешка при измерването. При това положение, а и с оглед въведеното ограничение на скоростта за съответния пътен участък, се налага извод, че превишението на максимално допустимата скорост, допуснато от жалбоподателя, е 25 км/ч., от което следва, че отговорността на жалбоподателя правилно е била ангажирана по реда на чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, като му е била наложена глоба в размер на 100 лв.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че доказателствата по делото безспорно установяват противоправно управление на МПС в посочения пътен участък, респективно факта на извършване на нарушението, санкционирано с процесния електронен фиш.

Съдът намира, че правилно е определен и субектът на нарушението.

Първоначално електронен фиш серия К с № 2064342 е бил съставен на собственика на процесното МПС - С. М. И., като му е бил връчен на 27.07.2020г., видно от приобщената разпечатка, представена от ОД МВР – Шумен /стр. 16 от делото/. Нормата на чл. 188, ал.1 от ЗДвП регламентира, че собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. В конкретния случай С. М. И.се е възползвал от правото си да посочи лицето, което управлява МПС, като на 03.08.2020г. е депозирал декларация по чл. 189, ал.5 от ЗДвП, в която е посочил лицето, управлявало процесното МПС на 07.01.2018г., а именно жалбоподателя Н.В.А., ЕГН **********.

На 11.11.2020г. е връчен и обжалваният електронен фиш серия К № 38881013 на Н.В.А. - ползвател на МПС.

Съдът намира твърденията му, изложени в жалбата, за приложимост на чл. 34 от ЗАНН, за неоснователни. Легална дефиниция на понятието „електронен фиш“ се съдържа в §1 от ДР на ЗАНН, която дефиниция е възпроизведена и в §6, т. 63 от ДР на ЗДвП и съгласно които електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.

От това следва, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. В тази връзка и съгласно Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014 г. по т. д. №1/2013 г. на ВАС, електронният фиш се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. От спецификата на електронния фиш се изхожда и при преценката относно приложимостта на сроковете по чл. 34 от ЗАНН в производството по издаване и обжалване на електронни фишове за нарушения на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Изискванията на чл. 34 от ЗАНН са свързани само и единствено с производството по издаване на НП, започващо със съставянето на АУАН. Законодателят изрично е посочил: „.....Не се образува административно-наказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението..“. Доколкото ЗАНН не предвижда изрична регламентация на института на давност за погасяване на административно-наказателното преследване (извън сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП), предвид указанията, дадени с Тълкувателно постановление на ВАС и ВКС №1/27.2.2015г., в производството по издаване и обжалване на електронните фишове, следва да намерят приложение текстовете на чл. 80 и чл. 81 от НК. Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, обикновената давност е три години, а абсолютната - четири години и половина. До момента не е изтекъл нито един от двата срока, съобразявайки обстоятелството, че има прекъсване на срока /течащ от датата на нарушението 07.01.2018г./ чрез предприемане на действията по издаване на обжалвания електронен фиш/ след 03.08.2020г./ и връчването му на 11.11.2020г., на жалбоподателя. В конкретния казус не са допуснати процесуални нарушения при издаването на електронния фиш. Фактическите констатации, отразени в електронния фиш, се потвърждават от събраните по делото писмени доказателства. Разпоредбата на чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, предвижда административно наказание за водач, който превиши разрешената скорост извън населено място, за превишаване от 21 до 30 km/h - с глоба 100 лв.

Предвид направеното искане от страна на представителя на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът съобрази, че с ДВ бр. № 94 от 29.11.2019г., със закон за изменение и допълнение на ЗОДОВ е изменен ЗАНН, като с § 9 ал. 5 е прието, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. В горния смисъл и съгласно чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя възнаграждение на юрисконсулта, представляващ АНО -ОДМВР по делото, в размер на 100лв., която сума следва да се заплати от жалбоподателя по сметка на ОДМВР - Шумен. 

По гореизложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

                                               Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 38881013 от 07.01.2018г., за налагане на глоба за нарушение, установено със стационарна радарна система  MULTA RADAR, издаден от ОД на МВР - Шумен, с който на Н.В.А., ЕГН **********, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лева, на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП, във вр. чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, като правилен и законосъобразен.      

ОСЪЖДА Н.В.А., ЕГН **********,***8, да заплати по сметка на ОДМВР – Шумен сумата от 100лв. (сто) лева - юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                       

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Шумен, на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено

 

 

Районен  съдия: