Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ………
гр. Вeлико Търново, 27.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновският районен съд, втори наказателен състав, в публично заседание на 05.03.2020 г., в състав:
Председател: Даниел Йорданов,
при секретаря В. Иванова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 245/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе, взема предвид:
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Л.Е.К. от гр. Горна Оряховица против Наказателно постановление № 24-0000016 от 27.01.2020 г. на Началника на ОО „АА” гр. Велико Търново, с което за нарушение на чл. 88а, ал. 4 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/ и на основание чл. 93б, ал. 11, т. 3 от с.з. му е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000 лева. Претендира се неговата отмяна с оплаквания за незаконосъобразност.
В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата си.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява. Депозирала е писмено становище.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Административно наказателното производство е образувано със съставянето на АУАН № 272276 от 09.01.2020 г., с който е констатирано, че на посочената в акта дата, около 13:35 ч., гр. Велико Търново, ул. „Козлуджа” № 2Б, в сградата на ОО „АА”, при извършена проверка на приключена пътна книжка серия ВГ № ВТ297057, издадена и заверена на 01.02.2019 г. от „Евро такси 633” ЕООД /притежаващо удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз № 12397/07.10.2016 г./ за лек таксиметров автомобил „Дачия Логан”, с рег. № ВТ 71 73 АР се било установило следното административно нарушение: Жалбоподателят К. извършвал таксиметров превоз на пътници с лек таксиметров автомобил „Дачия Логан”, с рег. № ВТ 71 73 АР, описан под № 21 в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз № 12397/07.10.2016 г./ на „Евро такси 633” ЕООД, като след седмичен период от управление, който започвал в 07:30 часа на 08.03.2019 г., не бил направил седмична почивка от не по-малко от 36 последователни часа, което било видно от пътна книжка серия ВГ № ВТ297057 – пътни листи № 15, 16, 17, 18, 19 и 20 на дати 08, 09, 10, 11, 12 и 13.03.2019 г.
Контролният орган е приел, че по този начин жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 88а, ал. 4 от ЗАвП.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен на място, в присъствието на жалбоподателя, връчен му надлежно и е подписан от него без възражения. Срещу акта не са постъпвали и писмени възражения в законоустановения три дневен срок.
Въз основа на АУАН е последвало и издаването на обжалваното наказателно постановление, в което наказващият орган е възпроизвел описаната в акта фактическа обстановка, подвел е нарушението под санкционната разпоредба на чл. 93б, ал. 11, т. 3 от ЗАвП, налагайки на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на по 1 000 лева.
Към преписката се представени и
доказателства за компетентността на административно наказващия орган да издава
НП по ЗАвП.
Разпитаният по делото свидетел
потвърждава по един категоричен начин направените с АУАН констатации. Същите не
са спорни и между страните.
Горната фактическа обстановка съдът изведе след анализ на приобщените по делото гласни и писмени доказателства.
С оглед на установеното се налагат следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е неоснователна.
В хода на административно наказателното производство, чийто заключителен акт е ревизираното НП, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на това основание. От процесуална гледна точка АУАН и издаденото въз основа на него НП са законосъобразни, издадени са от компетентни лица, в законоустановените срокове и притежаващи необходимите реквизити – чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Видно от установеното по делото и в АУАН, и в НП, са описани обстоятелствата при които е извършено нарушението – място, време, както и съставомерните признаци на самото нарушение, представени са и доказателства, подкрепящи административното обвинение.
По същество: Съгласно чл. 88а, ал. 4 от ЗАвП седмичната почивка на водачите, извършващи таксиметрови превози на пътници, е не по-малко от 36 последователни часа. Безспорно и доказано по делото е, че жалбоподателят е водач, извършващ таксиметров превоз на пътници, и след шест дни на управление не е ползвал седмична почивка от не по-малко от 36 последователни часа. Ирелевантни в случая са периодите на управление през инкриминирания период, доколкото пътните листи се попълват от самия водач – чл. 40 от Наредба № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници, и при едно невярно отразяване, същият ще може да черпи благоприятни последици от това, заобикаляйки законовите изисквания.
Съгласно чл. 93б, ал. 11, т. 3 от ЗАвП водач, който не спазва изискванията относно нормалната седмична почивка, определени в Регламент (EO) № 561/2006, в друг нормативен акт или в AETR, се наказва за намаляване на времето за нормална седмична почивка над 9 часа и 30 минути - с глоба 1000 лв.
В случая жалбоподателят е нарушил изискването по чл. 88а, ал. 4 от ЗАвП, при което правилно е санкциониран по реда на чл. 93б, ал. 11, т. 3 от ЗАвП. Цитираната разпоредба е специална и обхваща всички случаи на нарушения на правилата за задължителната минимална седмична почивка, установени в Регламент (EO) № 561/2006, в AETR и в друг нормативен акт, следователно и в самия ЗАвП.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината непредпазливост, при нейната разновидност – небрежност, тъй като жалбоподателят е бил длъжен да знае задължението си по чл. 88а, ал. 4 от ЗАвП и в случая е могъл да съобрази поведението си с посочената разпоредба. Следва да се има предвид, че за съставомерността на деянието от субективна страна е достатъчно да е налице непредпазливост като форма на вината - чл. 7, ал. 2 от ЗАНН, който признак според съда е надлежно установен в настоящото производство.
При определяне на наказанието наказващият орган е съобразил правилно основанието за налагането му и е наложил единственото предвидено в закона наказание за това нарушение.
Същото не може да бъде квалифицирано и като маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Касае се за нарушение на формално извършване, при което за осъществяването му по дефиниция не е необходимо настъпването на определени противоправни последици. За да обяви неизпълнението на визираното задължение за административно нарушение, законодателят е осъзнал необходимостта да се защитят обществените отношения в тази сфера. При това положение за да е налице маловажен случай, е необходимо да се установят други особени смекчаващи отговорността обстоятелства, които да определят конкретното деяние като отличаващо се с маловажност. Такива в случая не се установяват от съда.
Като окончателен се налага изводът, че обжалваното НП е правилно и законосъобразно, и като такова следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0000016 от 27.01.2020 г. на Началника на ОО „АА” гр. Велико Търново, с което на жалбоподателя Л.Е.К., с ЕГН ******** чл. 93б, ал. 11, т. 3 от ЗАвП 02, от гр. Горна Оряховица, на основание чл. 93б, ал. 11, т. 3 от ЗАвП е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000 /хиляда/ лева, като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, пред Административен съд - Велико Търново.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: