№ 15263
гр. С, 08.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МОНИКА ХР. ХРИСТОВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело
№ 20241110166797 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Образувано е по искова молба на М. Р. И., ЕГН **********, с правно
основание чл.200 от КТ срещу „СИЕ" ЕООД, с ЕИК ***, за заплащане на
сумата от 30 000,00лева - главница, представляващи обезщетение за
неимуществените вреди, които ищецът търпял и продължава да търпи
вследствие на трудова злополука от 21.09.2023 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на злополуката до окончателно изплащане на
обезщетението, както и за сумата от 80,00 (осемдесет лева)- главница,
представляващи обезщетение за имуществени вреди, вследствие на трудова
злополука от 21.09.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
злополуката до окончателното изплащане на обезщетението, както и
направените разноски.
В исковата молба са изложени съображения, че през месец март 2023 г.,
между „СИЕ" ЕООД и М. Р. И. е сключен трудов договор, по силата на който е
назначен на длъжност „работник изолация" при работодателя - „СИЕ" ЕООД.
Съгласно трудовия договор работното му място са строителни обекти в гр. С.
На 21.09.2023 г., около 11:30 часа, М. И. изпълнявал служебните си
задължения за фирма „СИЕ" ЕООД на строителен обект, находящ се в гр. С, ж-
к Д 1, ул. „К", като извършвал обичайната си дейност по полагане на изолация
по фасадите на обекта и измазване на последния. В този момент обаче, друг
работник, който работи на същия строителен обект към дружеството-
ответник, прекарвал чрез палетна количка палет с лепило. Поради занижено
внимание, последния, избутвайки палетната количка, преминал с предното й
колело през десния крак на ищеца, вследствие от което пострадал и било
травмирано дясното му стъпало. С оглед на това бил транспортиран в УМБАЛ
„Ц Й - ИСУЛ" ЕАД - гр. С, където било констатирано наличие на фрактура на
1
дистална фаланга на втори пръст на десен долен крайник. Вследствие
получените травми от трудовата злополука, настъпила на 21.09.2023 г.,
ищецът търпял и продължава да търпи, затруднения, неудобства, неприятни
усещания и болки в ежедневието си. Освен неимуществени вреди, ищецът
търпи и имуществени такива, изразяващи се в сторени разходи по провеждане
на необходимата рентгенография, както и за заплащането на потребителска
такса, всичко в общ размер на 80,00 лв., които също следва да бъдат
репарирани. С разпореждане на ТП на НОИ - С град, № 33513/02.10.2023 г. ,
злополуката е квалифицирана като трудова така по чл. 55, ал. 1 от КСО. Моли
за уважаване на исковете.
Ответникът „СИЕ" ЕООД, в срока по чл. 131 ГПК, е депозирал отговор
на исковата молба, с който оспорва претенциите на ищеца като неоснователни
и със завишен размер. Навежда твърдения за съпричиняване от страна на
ищеца при реализиране на трудовата злополука. Твърди, че настъпилите
травматични увреждания са резултат на неспазване указанията на техническия
ръководител от работниците, тъй като имало инструкция материалите да се
пренесат на ръце, а не с количка, която не е изпълнена. Работодателят
изпълнил задълженията си и обявил злополуката за трудова, като е заявено
изплащане на обезщетение на ищеца по сключен договор за застраховка
„Трудова злополука.“ Ищецът депозирал заявление за плащане на
обезщетение по застрахователния договор, като застрахователят го е
уведомил, че такова ще бъде заплатено. Оспорва претендираното обезщетение
по размер, като го счита за прекомерно. Предвид изложеното претендира да
бъдат отхвърлени исковете на основание чл.201, ал.1 от КТ или на основание
чл.201, ал.2 от КТ да се приеме наличие на 95% съпричиняване. Претендира
разноски.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 126 състав,
като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от
фактическа и правна страна намира следното:
Съгласно чл. 200, ал.1 КТ за вреди от трудова злополука или
професионална болест, които са причинили временна неработоспособност,
трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника
или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това,
дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за
настъпването им.
В тежест на ищеца е да докаже, че е настъпила твърдяната злополука,
която е приета за трудова по установения ред, настъпване на твърдените
неимуществените вреди – настъпилите болки и страдания, техния интензитет
и продължителност, настъпването на имуществени вреди, както и причинната
връзка между трудовата злополука и размера на вредите.
Не се спори по делото, а и се установява от представените писмени
доказателства, че ищецът М. Р. И. е заемал длъжността „работник изолация“
при ответника.
Видно от разпореждане 33513/02.10.2023г. на ТП на НОИ - С град, на
2
основание чл. 60, ал.1 КСО процесната злополука е приета за трудова
злополука по чл. 55, ал.1 КСО, настъпила през време и по повод извършената
работа – полагане на изолация, като при преместване на пале с лепило с
помощта на палетна количка, същата минава през десния крак на пострадалия
М. И., вследствие на което получава счупване на пръст на стъпалото, закрито.
Ответникът не твърди и съответно не представя доказателства да е обжалвал
разпореждане 33318/24.07.2023г. на ТП на НОИ Сград по реда и в сроковете
по чл.117 КСО.
Разпореждането на органа по чл. 60, ал.1 КСО има двойствено значение
- от една страна, то представлява индивидуален административен акт относно
наличието или не на трудова злополука, а от друга страна е официален
удостоверителен документ за установените в него факти и в частност - за
наличието на трудова злополука като положителен юридически факт, който е
елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на
работодателя, и от който зависи съществуването на правото на обезщетение.
С оглед на това следва да се приеме, че по делото еднозначно се
установява наличието на трудово правоотношение между страните и
настъпила трудова злополука при действието на това правоотношение, както и
че характерът на злополуката като трудова е установен по регламентирания в
закона ред, със съответния влязъл в сила административен акт. Предвид това
на основание чл. 200 КТ вр. с чл. 107у, ал. 3 КТ за ищеца е възникнало правото
да търси обезщетение за вредите, настъпили вследствие на инцидента.
В тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка с деликта е
претърпял неимуществени вреди, свързани с болки и страдания, и
имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение.
В тази връзка по делото е прието заключението по съдебно-медицинска
експертиза, която не е оспорена от страните и съдът кредитира като пълна и
обоснована. Видно от същото вещото лице е установило, че при процесния
инцидент, ищецът е получил счупване на дисталната/крайната/ фаланга на 2-
ри пръст на дясно ходило. Механизма на полученото увреждане е директна
травма в увредената зона, вследствие на прегазване с колело. Посочено е още,
че при ищеца е приложено консервативно лечение, изразяващо се в
поставянето на мека превръзка на пръстите на дясно ходило. По делото няма
данни за начина на протичане и продължителността на възстановителния
процес, като при такъв вид увреждания, при нормално протичане на лечебния
процес, без усложнения, възстановителния период е около 30 дни. Видно от
приложените документи по делото, налице е причинно-следствена връзка
между полученото увреждане и трудовата злополука. Според вещото лице
всяка една травма, предизвиква стресова ситуация при пострадалия, като по
делото няма данни, за наличие на остатъчни негативни явления и провеждане
на съответната терапия, както и няма данни за наличието на трайни последици
от полученото увреждане. Вещото лице не е извършвал личен преглед на
ищеца, като посочва, че по делото няма данни за наличието на трайни
последици от полученото увреждане.
В задължителната съдебна практика, съдържаща се в ППВС № 4/1968 г.,
3
решение №177 от 27.10.2009г. по гр. дело № 14/2009 г. на ВКС, Т. О., ІІ Т. О.,
решение №334/10.10.2012г. по гр. дело № 1609/2011 г. на ВКС, Г. К., ІV Г. О.,
постановени по реда на чл. 290 ГПК, е посочено, че справедливостта, като
критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва
винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са
имали за своя притежател. Затова справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД
не е абстрактно понятие и тя се извежда от преценката на конкретни
обстоятелства, които носят обективни характеристики. Принципът
справедливост изисква в най-пълна степен компенсиране на вредите на
увреденото лице. Този принцип изисква индивидуална преценка на моралните
вреди, причинени на ищеца, като се имат предвид множество обстоятелства и
взаимовръзки. В настоящия случай при определяне на размера на
обезщетението за неимуществени вреди съдът, на първо място, отчита
внезапността на изживяната от ищеца травма и изпитвана физическа болка
във връзка с полученото увреждане на външния вид. На следващо място,
съдът съобразява и факта, че ищецът е бил в трудоспособна възраст към
датата на настъпване на злополуката, като счупването на пръста е ограничило
трудовите му функции за около 14 дни, видно от представения по делото
болничен лист. Относно психическото съС.ие след получените увреждания
ищцовата страна не ангажира доказателства. Въпреки това съдът отчита
негативните емоционални изживявания като обичайни неимуществени вреди
от такъв вид увреждане - неудобство и притеснение, стрес и съС.ията на
потиснатост. Дали, кога и как той се е възстановил психически, както и какво
би било физическото му съС.ие след инцидента, не се доказа по делото. Няма
данни по делото провеждане на съответна терапия, както и няма данни за
наличието на трайни последици от полученото увреждане. Видно от
показанията на свидетелите на ответника, които съдът кредитира като
достоверни и непротиворечащи, ищецът се е върнал скоро на работа, като не е
имал затруднения да извършва възложените задачи. Съдът взе предвид и
обществено-икономическите отношения и отражението им към размера на
неимуществените вреди. Налице е връзка между стандарта на живот в
страната и претърпените вреди, респективно размера на обезщетението. Тя е
израз именно на критерия на справедливостта, който не може да съществува
извън конкретните условия, включващи и време и място на възникване на
увреждането, етап на обществено-икономическо развитие, конкретна
икономическа конюнктура, стандарт на живот, средно статистически размер
на доходите /Решение № 215 от 03.02.2017 г. по т. д. № 2908/2015 г. на ВКС, I
т. о./.
Предвид всичко изложено, съдът намира, че обезщетението за
неимуществени вреди на ищеца, следва да бъде определено в размер на общо
2500 лева, а разликата до пълния предявен размер от 30 000 лв. следва да се
отхвърли.
Съдът следва да разгледа направеното от ответника възражение за
изключване на отговорността му на основание чл. 201, ал. 1 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 201, ал. 1 КТ работодателят не отговаря за
вреди от трудова злополука, ако пострадалият е причинил умишлено
4
увреждането. От това следва, че дори да е налице трудова злополука,
установена с административен акт, в правомощията на гражданския съд е да
установи дали са налице предпоставките за изключване на отговорността на
работодателя, ако пострадалият сам е причинил умишлено увреждането.
Разпореждането на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО, независимо че е
издадено въз основа на решение на административния съд, за признаване или
не на трудовата злополука е акт, с който компетентният държавен орган
признава или не наличието на определен факт, с правно значение-трудовата
злополука като осигурителен риск. Видно от събраните по делото
доказателства в това число разпитаните свидетели, както от страна на
ответника, така и на ищеца, не са налице умишлени действия на ищеца М. И.а,
причиняващи констатираните увреждания. Напротив, видно от показанията на
свидетелите Янев и Дунов, количката е използвана за превозване на материала
по предложение на бригадира Иван, като целта е била по-лесно и бързо да
бъде пренесен материала. Съдът намира, че не са налице доказателства,
ищецът умишлено да е застанал пред количката и с тези си действия да е
предизвикал злополуката. Предвид това възражението на ответника за
изключване на отговорността му на основание чл. 201, ал.1 от КТ е
неоснователно.
По направеното възражение за съпричиняване на основание чл. 201, ал.2
от КТ съдът намира следното:
Съгласно трайно установената практика на ВКС по тълкуването и
приложението на чл. 154, ал. ГПК, във вр. с чл. 201, ал.2, т.1 КТ (решение
№60/05.03.2014г. по гр. д. № 5074/2013 г. на IV-то гр. отд., решение №
62/24.02.2015г. по гр. д. № 2798/2014 г. на IV-то гр. отд., решение №
207/28.02.2006 г. на ІІІ-то гр. отд., решение № 719/10.11.2009г. по гр. д. №
2898/2008 г. на Iво гр. отд., решение №50127/169.01.2024г. по гр. д. №
2468/2022 г. на IV-то гр. отд., решение № 51/08.05.2018 г. по гр. д. №
2302/2017 г. на ІІІ-то гр. отд., решение №50255/17.01.2023г. по гр. д. №
649/2022 г. на ІІІ-то гр. отд. и пр.), ответникът-работодател, който е въвел по
делото възражение за съпричиняване от страна на работника, следва да
докаже, че трудовата злополука е настъпила и поради проявена от работника
груба небрежност при изпълнение на работата, т. е. при условията на пълно
главно доказване ответникът-работодател следва да установи не само, че
работникът е допуснал нарушение на правилата на безопасност на труда, но и
че е извършвал работата при липса на елементарно старание и внимание и
пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност.
Наличието на съпричиняване при проявена груба небрежност не може да се
основава на предположение, а при липса на категорични доказателства за
осъществени от пострадалия действия в разрез с изискванията за безопасност
на труда и/или за наличието на причинна връзка между допуснати от него
нарушения на тези правила и механизма на настъпването на трудовата
злополука, категоричен извод за допусната груба небрежност не може да се
направи. В практиката на ВКС е разяснено също, че разпределението на
тежестта за доказване не зависи от вида на релевантните обстоятелства –
положителни или отрицателни факти; последните също са в тежест за
5
установяване от страната, направила и поддържала възражението за
съпричиняване, като те могат да бъдат доказани чрез установяването на
положителни факти, изключващи наличието на отрицателните, за което са
допустими всички доказателствени средства по ГПК – експертни заключения,
свидетелски показания, писмени доказателства, обяснения на насрещната
страна.
Груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал.2 КТ е налице, когато
работникът или служителят е съзнавал, че може да настъпят вредоносните
последици, предвиждал е абстрактната възможност да бъде причинено
увреждането, но е смятал, че е способен да ги предотврати. В това се изразява
груба небрежност на работника, самонадеяното му поведение, неговата
нереална субективна представа за обективната действителност. В този смисъл
е и константната практика на ВКС /решение №195/16.07.2013г. на ВКС по гр.
д. № 757/2012 г., IV г. о., ГК; Решение №348/11.10.20211г. по гр. д. № 387/10 г.
на IV г. о. ВКС; решение №62/24.02.2015г. на ВКС по гр. д. № 2798/2014 г., IV
ГО/, в която е прието, че съпричиняването при трудовата злополука има
винаги, когато работникът извършва работата без необходимото старание и
внимание и в нарушение технологичните правила и правилата за безопасност.
Нещо повече, не всяко съпричиняване дори е основание за намаляване на
дължимото от работодателя обезщетение.
В настоящия случай не беше установено обстоятелството, че с
поведението си по някакъв начин ищецът е допринесъл за настъпването на
злополуката. Видно от свидетелските показания на свид. Янев и Дунов, които
съдът кредитира изцяло, като непротиворечиви и достоверни, техническият
ръководител е възложил на работниците, в това число и ищеца М. И., да
пренесат чували с лепило на рамо. Видно обаче от същите по инициатива на
бригадира Иван, а не на ищеца, работниците използвали количката, за да
свършват работата по-бързо и по-лесно. И тримата свидетели посочват, че
количката е тежка, а мястото по-което са я превозвали – стръмно, като първия
курс, който направили бил успешен, а при втория се случил инцидента. Съдът
не намира основание да приеме, че ищецът И. е проявил груба небрежност при
извършването на възложената задача, която да е в пряка причинно-следствена
връзка с настъпилата злополука. Същият изпълнявал възложените задача,
използвайки количката по нареждане на бригадира Иван, като видно от
свидетелските показания няколко от работника не успели да я задържат
поради тежестта й, поради което същата минала през крака на ищеца. Съдът
отчита обуславящото значение в настоящия случай на лошата организация на
работния процес в предприятието, а не на действията на ищеца, като няма
данни същият да е нарушил технологичните правила и правилата за
безопасност.
Поради гореизложеното, съдът намира възражението на ответника за
съпричиняване за неоснователно.
По възражението на ответника на основание чл. 200, ал. 4 КТ.
Намаляване на дължимото обезщетение по чл. 200, ал.4 КТ се извършва
само в случаите, когато пострадалият работник или служител е получил
6
парична сума по сключени договори за задължително застраховане на
работниците и служителите за риска "трудова злополука" за сметка на
работодателя при условията на чл. 51 от Закона за здравословни и безопасни
условия на труд. В настоящия случая на ищеца не са били заплатени от
застрахователя неимуществени вреди вследствие на злополуката, а е била
изплатена сума от застрахователя, представляваща пропуснатите ползи -
изразяващи се в загуба на работоспособност, компенсирана с парично
обезщетение, изплатено съгласно застрахователната полица на база на брутно
трудовото възнаграждение на ищеца и дните отсъствие от работа.
Получаването на двете обезщетения - обезщетението от застрахователя,
компенсиращо загубата на трудовото възнаграждение и обезщетение за
неимуществени вреди от работодателя, не е двойно плащане и не води до
неоснователно обогатяване, а напротив - до пълно и справедливо обезщетение
на причинените видове вреди. В този смисъл е и съдебната практика
(Определение № 3634 от 17.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3982/2023 г., IV г. о.,
ГК,). Предвид това съдът намира възражението за неоснователно.
По иска за обезщетение на имуществените вреди
От писмените доказателства в съвкупния им анализ се установява с
категоричност, че имуществената сфера на ищеца е била засегната
неблагоприятно от сторените разходи във връзка с лечението и
възстановяването му на обща стойност 80 лева, от които 40 лева за
рентгенография и 40 лева потребителска такса, поради което предявеният иск
за тази сума е изцяло основателен.
Законна лихва върху обезщетенията за неимуществени и имуществени
вреди се дължи от датата на увреждането, като съгласно разпоредбата на чл.
84, ал. 3 ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в
забава и без покана.
По отношение на разноските.
При този изход на производството право на разноски имат и двете
страни съразмерно на уважената и съответно на отхвърлената част от
исковете.
Адвокат П. П. претендира адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38,
ал.1, т.2 ЗАдв за осъществена безплатна адвокатска помощ.
Съдът намира, че съгласно разпоредбата на чл. 38, ал.1, т.2 ЗАдв на
размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде определен на база
сборът от цената на предявените искове предвид спорните по делото
обстоятелства и фактическата и правната сложност на делото. Ето защо съдът
намира, че дължимото адвокатско възнаграждение на адв. П. при пълно
уважаване на предявените искове би било 3050 лева с оглед цената на
исковете. Съразмерно на уважената част от исковете следва да се присъди
адвокатски хонорар в размер на 261,60 лева.
Ответникът също има право на обезщетяване на сторените разноски,
като същият е сторил разноски за адвокатско възнагражение в размер на 960
лева. Съдът намира възражението за прекомерност на основание чл. 78, ал.5 от
ГПК, направено от ищеца, за неоснователно, предвид правната и
7
фактическата сложност на делото, факта, че са предявени два иска – за
имуществени и неимуществени вреди, както и размера на предявените искове.
С частичната неоснователност на иска, ответникът има право на разноски в
размер на 877,66 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК дължимите по делото държавни такси и
разноски следва да бъдат възложени на ответника съобразно уважената част
на иска. Поради което той трябва да плати по сметка на съда сумата 103,88 лв.
за държавна такса и 42,89 лв. за изготвената СМЕ. Така мотивиран, съдът
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „СИЕ" ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С, ж.к. Б, ул. „С М“ №52, партер, ДА ЗАПЛАТИ на М. Р. И.,
ЕГН **********, с адрес: с. С, ул. „С. Й“ №23 на основание чл. 200 КТ сумата
от 2 500 лв. (две хиляди и петстотин лева), представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили в резултат на претърпяната от него трудова
злополука на 21.09.2023г., ведно със законната лихва от датата на настъпване
на злополуката до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 80
лева (осемдесет лева), представляващи претърпени имуществени вреди,
настъпили в резултата на претърпяна от него трудова злополука на
21.09.2023г., ведно със законна лихва, считано от датата на настъпване на
злополуката до окончателното плащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ
предявения от М. Р. И., ЕГН **********, с адрес: с. С, ул. „С. Й“ №23 срещу
СИЕ" ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С, ж.к. Б, ул.
„С М“ №52, партер, иск с правно основание чл. 200 КТ за разликата над
присъдения размер от 2500 лв., представляващи неимуществени вреди до
пълния претендиран размер от 30 000 лева, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „СИЕ" ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С, ж.к. Б, ул. „С М“ №52, партер, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат П.
П. - САК, с адрес на кантората: гр. С, бул. „КАДК“ № 5, вх. В, ап.25, на
основание чл. 78, ал.1 ГПК вр. с чл. 38, ал.1, т.2 ЗАдв, сумата от 261,60 лева,
представляващи възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ.
ОСЪЖДА „СИЕ" ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С, ж.к. Б, ул. „С М“ №52, партер ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Софийски районен съд, на основание чл. 78, ал.6 ГПК сумата 146,77 лева,
представляваща сбор от държавна такса в производството и изплатен депозит
за съдебно-медицинска експертиза.
ОСЪЖДА М. Р. И., ЕГН **********, с адрес: с. С, ул. „С. Й“ №23, ДА
ЗАПЛАТИ на СИЕ" ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. С, ж.к. Б, ул. „С М“ №52, партер, сумата от 877,66 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение в настоящото производство.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9