Решение по дело №1284/2017 на Районен съд - Хасково

Р Е Ш Е Н И Е

№ 102/ 23.02.2018г. гр. Хасково

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

            Хасковски Районен съд   четвърти граждански                                               състав

на двадесет и трети януари                                          две хиляди и осемнадесета  година в публичното заседание в следния състав:

 

СЪДИЯ : ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА                                                           

 

Секретаря Диляна Славова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията

гр.д.№1284 по описа за  2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са съединени искове от М.М.М., ЕГН **********, и С.Р.М., ЕГН **********, срещу ЕАД Електроразпределение Юг – Пловдив / предишно наименование ЕАД ЕВН България Електроразпределение-гр.Пловдив/, ЕИК *********, и срещу ЕАД Електроенергиен системен оператор-гр.София, ЕИК *********, с правно основание чл.109 от ЗС – да се прекрати неоснователно действие и премахне и премести бетонна основа на ел.стълб и електропровод.

С Определение от с.з. 05.12.20017г. е прекратено производството в частта срещу ЕАД Електроразпределение Юг – гр.Пловдив, по иска с правно основание чл.109 от ЗС по отношение на искането ЕАД Електроразпределение Юг – Пловдив, да отстранят за своя сметка въздушен електропровод със силови кабели, както и в частта на предявения иск срещу ЕАД Електроенергиен системен оператор - гр.София, по иска с правно основание чл.109 от ЗС за премахване за тяхна сметка на бетонна основа на ел.стълб, поради направен отказ от иска, както и е прекратено производството по иска с правно основание чл.59 от ЗЗД, предявен срещу ЕАД Електроразпределение Юг – Пловдив, и ЕАД Електроенергиен системен оператор-гр.София, да бъдат осъдени да заплатят при условията на солидарна отговорност на ищците сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за лишаването им от ползване на 250 кв.м. от поземлен имот с идентификатор: 77195.703.244 по КК на гр.Хасково, предишен УПИ ХІV, кв.1064, ж.р. „Кенана”, целият с площ 751 кв.м. за периода от 01.06.2012г. до 01.06.2017г..

Ищците твърдят, че по силата на н.а. за продажба на недвижим имот №146, т.І, рег.№2453, н.д. №132/29.03.2006г., издаден от Нотариус Сиртова, придобили правото на собственост върху ПИ с идентификатор №77195.703.244 по ККР на Хасково, предишен УПИ ХІV, кв.1064, ж.р. Кенана, целият с площ от 751 кв.м. През средата на имота преминавал въздушен електропровод, високо напрежение - 110в. Ищцата имала издадено разрешение за строеж №360/27.11.2014г. съгласно чл.137, ал.1 от ЗУТ, което не можела да реализира поради фактическите смущения, които ѝ създавали високоволтовите кабели. Отделно от това в имота се намирала бетонна основа на премахнат ел.стълб, която също пречела да ползва пълноценно терена си. Бетонните остатъци от ел.стълб и проводниците под високо напрежение, минаващи ниско над имота, ограничавали възможността на ищцата да ползва собствеността си. Със ЗЕЕЕ бил възприет принцип за осъществяване на дейността в енергетиката от юридически лица, регистрирани като търговци, въз основа на разрешения и лицензии от ДКЕР. Въведено било съгласно чл.58 от ЗЕЕЕ – отм., лицензиантът да е собственик или ползвател на обектите, чрез които осъществява лицензионната дейност.  Съгласно пар.1, т.22 от ДР на ЗЕ „ел.разпределителна мрежа“ е съвкупност от ел.проводни линии и ел.уредби с високо, средно и ниско напрежение, която служи за разпределение на ел.енергия, като съгласно т.21 ел.проводите са въздушни или кабелни съоръжения за свързване на ел.уредби, предназначени за пренос, транзитиране или разпределение на ел.енергия. С Решение №2564/10.10.2006г. било вписано преобразуване на „Електроразпределение – Стара Загора“ АД под форма на отделяне чрез придобиване едновременно с преобразуване на „Електроразпределение – Пловдив“ АД на „ЕВН България електроразпределение“ АД. Предоставена била лицензия за разпределение на ел.енергия от ДКЕВР на 13.08.2004 за „ЕВН България електроразпределение“. Поради това процесния стар електропровод – като средство за разпределение на ел.енергия и част от ел.разпределителната мрежа, бил собственост на ответните дружество. Върху имота на ищцата не бил учреден законов сервитут на прокарване на ел.мрежа, нито за поставяне на ел.стълб. Счита, че имало неоснователно държане на чуждо съоръжение в имота, което пречело да се упражнява правото на собственост в пълен обем. Доколкото се касаело до енергиен обект, то в случая и самият закон предвиждал ограничения на правото на собственост – чл.64, ал.2, т.3 от ЗЕ, чл.14 от Наредба 16/09.06.2004г. за сервитутите на енергийните обекти. Съгласно чл.60 от ЗЕЕЕ около тези обекти се създавали сервитутни зони, като сервитутното право възниква за съществуващите към влизането в сила на този закон енергийни обекти по силата на закона, а за новите – с отреждане на терена. В настоящия случай съоръжението било изградено преди 1990г. по време на действието на ЗЕ от 1948г. и ППЗЕ, ЗПИНМ и ПП на ЗПИНМ от 1960г. Така съоръжението съществувало към момента на влизане в сила на ЗЕЕЕ – отм. Сега действащия ЗЕ продължил това законодателно положение, като изрично пар.26 от ПЗР на ЗЕ посочва, че възникналите по силата отменения ЗЕЕЕ сервитутни права в полза на енергийни предприятия запазват действието си. Така процесните ел.стълб и ел.мрежа представлявали енергиен обект. За да бъдели заварен обект обаче следвало да отговарят на строителните правила и норми  и правилата за безопасност. Съгласно пар.185 във вр. с пар.248 от ППЗПИНМ строителството им следвало да бъде изпълнено по утвърден съгласуван проект. Липсвала строителна документация, с което да се установи, че са били спазвани нормативните изисквания и електропроводът не бил отразен в АВп. Счита, че така процесният обект бил незаконен и в полза на ответните дружества не бил възникнал сервитут. В случая те бездействали, като не отричали правото на собственост на ищцата, но това поведение рефлектирало негативно върху собствения на ищцата имот. Било невъзможно да изгради жилищна сграда върху целия имот и приетата правилна геометрична форма, тъй като бил наличен въздушен електропровод, неоснователно държан от ответниците. При липса на сервитут, то електропроводът следвало да бъде отстранен. Можело да бъде положен под земята или да бъде ситуиран по границата със съседния ПИ №245, което не съставлявало голяма техническа трудност. Като собственик на имота, през който преминава съоръжение, ищцата не могла да ползва имота в пълния му обем. Ответните дружества били ползвали без правно основание процесния имот, тъй като не бил съществувал действителен правопораждащ юридически факт. Освен това ответниците се били обогатили, а ищцата обедняла, тъй като не могла да ползва своя имот или да получава от него граждански плодове, а съществувала връзка между обедняването и обогатяването и за ищцата липсвал друг ред защита в настоящия случай. Твърди се, че ответните дружества ползвали имота без правно основание и не заплащали възнаграждение. Иска ЕАД Електроразпределение Юг – гр.Пловдив, да бъдат осъдени да премахнат за тяхна сметка бетонна основа на ел.стълб, с размери 2,42 кв.м., намираща се в поземлен имот с идентификатор: 77195.703.244 по КК на гр.Хасково, предишен УПИ ХІV, кв.1064, ж.р. „Кенана”, целият с площ 751 кв.м., както и ЕАД Електроенергиен системен оператор - гр.София, да бъдат осъдени да отстранят за своя сметка въздушен електропровод със силови кабели, с високо напрежение – 110в., преминаващ ниско над имот с идентификатор: 77195.703.244 по КК на гр.Хасково, предишен УПИ ХІV, кв.1064, ж.р. „Кенана”, целият с площ 751 кв.м., като го ситуират по границата със съседния имот, при условията на евентуалност - го положат със свои средства и труд под земята на терена, при спазване изискванията на безопасност, както и да заплатят направените по делото разноски.

            Ответникът ЕАД Електроразпределение Юг – Пловдив, депозира отговор, като оспорва предявения иск. Липсвали фактически предпоставки и правно основание за ангажиране на отговорността на дружеството. Дружеството не разполагало с право на собственост върху обекти, нито ограничени вещни права в процесния поземлен имот, както и не ползвало, не държало и не владеело имота. Дружеството не било извършвало и не извършвало в момента неоснователни въздействия и посегателства върху имота, включително такива, които възпрепятствали упражняването на собственически правомощия от ищцата. Предявеният иск срещу тях следвало да бъде отхвърлен, като претендират разноски.

Ответникът ЕАД Електроенергиен системен оператор-гр.София, счита иска по чл.109 от ЗС за неоснователен. През имота на ищеца преминавали въздушни електропроводни линии ВЛ Аида – 110 кв и ВЛ Романтика 110 кв. Съгласно разпоредбите на Наредба №16/09.06.2004г. за сервитутите на енергийните обекти около тези обекти възниква сервитут по силата на чл.64 от ЗЕ. Това били т.нар. „квазилични сервитути“ и се учредявали в полза на определени лица – конкретно за ответника с оглед на извършваната от дружеството специфична дейност /пренос на ел.енергия/. В тази сервитутна зона не се допускало застрояване. Ел.проводът Аида бил въведен в експлоатация през 1983г., а Романтика – 1975г., което се установявало от счетоводна справка. Ищецът закупил имота през 2006г., като така го закупил обременен със сервитут и за него възникнало задължение да търпи създадените ограничения. Ищецът не бил лишен от правото да полза имота, а единствено не можел и нямал право да извършва СМР в сервитутната зона.

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представения н.а. за продажба №146/2006г. на Нотариус №079 М.М.М. закупила следния имот: ПИ №884 с площ 740 кв.м., находящ се м.Кенана по плана на гр.Хасково, одобрен със Заповед №969/1988г. видно от представената скица от 19.05.2017г. имотът е с идентификатор 77195.703.244, номер по предходен план – 884, площ 751 кв.м. Относно имота има издадено разрешение за строеж на Еднофамилна жилищна сграда с допълващо застрояване. Разрешението е издадено по заявление на възложителя М.М. и технически проекти по архитектурна, строителни конструкции, геодезическа, електро, ВиК, ПБЗи част ЕЕ, с Доклад за оценка на съответствието, съгласувани и одобрени от ОА на Община Хасково.По делото е представена Част Архитектурна, ведно с Обяснителна записка, видно от които на скицата има отразен електропровод, а указанията в ОЗ сочат, че при неговото наличие по никакъв начин да не се прави контакт с минаващите наблизо проводници с високо напрежение; Да не се извършват СМР във влажно, дъждовно време и при грамотевици в южната, югоизточната и югозапазната част на сградата.

С Нотариална покана до ЕАД ЕВН България Електроразпределение-гр.Пловдив /настоящо наименование ЕАД Електроразпределение Юг – Пловдив /, ищцата е искала ответникът да отстрани въздушния електропровод, както и заплати обезщетение.

Съгласно представеното удостоверение за сключен граждански брак ищците са съпрузи от 24.05.1988г.

С Решение №р-205/18.12.2013г. на ДКЕВР е разрешено преобразуване на НЕК ЕАД с отделяне чрез придобиване на имущество, посредством което се извършва дейност пренос на ел.енергия, от приемащото дружество ЕАД ЕСО-София.

Видно от представените в извлечение от счетоводните регистри на ЕСО ЕАД – л.89 от делото, неоспорени от ищцовата страна, ВЕ 110 кв Аида и ВЕ 110 кв Романтика, са заведени в активите на дружеството съответно през 1983г. и 1975г.

По делото е изготвена съдебносчетоводна експертиза относно размера на обезщетение по исковете по чл.59 от ЗЗД, която не следва да бъде обсъждана с оглед прекратяване на производството в частта на предявените искове с правно основание чл.59 от ЗЗД.  

По делото е назначена съдебнотехническа експертиза, по която вещото лице изготвя заключение, възприето изцяло от съда като компетентно и безпристрастно изготвено. Вещо лице С. установява, че при оглед в югозападната част на имота бетонова основа с размери 160/160 см и видима част 40 см. – без ел.стълб върху основата, като над имота и почти диагонално по дългата страна преминавал ВЛ 110 кв. На североизточната граница на имота е установен стоманорешетъчен стълб за две тройки проводници – общ за ВЕ 110 кв Аида и ВЕ 110 кв Романтика, обозначени върху стълба с 1983г. В Община Хасково не съществувало разрешение за строеж на енергиен обект при процесния имот, но за процесния ПИ има одобрен със Заповед №250/10.02.2014г. ПУП, като е съгласуван с НЕК ЕАД с писмо от 08.08.2013г. със становище, че през процесния имот преминават ВЕ 110 кв Аида и ВЕ 110 кв Романтика на обща стълбовна линия и при реализиране на ПУП стриктно следва да бъдат спазвани изискванията на Наредба №3/09.06-2004г. – за устройство на ел.уредби и ел.проводни линии, както и Наредба №16/09.2004г. за сервитутите на енергийните обекти. Геодезическата част на проекта за изработване на ПУП съдържала извадка от КК, върху която била отразена остта на преминаващите над имота въздушни електропроводи. Същото трасе и съответно стълб били отразени в Карата на възстановената собственост в Община Хасково. Кадастралната карта и кадастралните регистри в АК, както и при АВп-ИР, не съдържали данни за преминаващите въздушни електропроводи и вписани ограничения върху процесния имот.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Искът по чл.109 от ЗС предоставя възможност за защита на собствеността от въздействия на трети лица, с които се ограничава или затруднява упражняването на правомощията на собственика в пълен обем. Между страните в настоящото производство не е спорно, че ищците са съпрузи и са собственици на процесния имот, в който съществуват бетонна основа и преминават ВЕ 110 кв Аида и ВЕ 110 кв Романтика. Ответникът ЕАД ЕСО – София не спори и че собствеността на енергийните обекти - ВЕ 110 кв Аида и ВЕ 110 кв Романтика, е негова.

По предявения иск срещу ЕАД Електроразпределение Юг – Пловдив, основният спорен въпрос е дали бетонната основа, предмет на иска, е собственост на ответника или да е била поставена там от ответника. В тази посока не се събраха доказателства, както и не се установи от кога тази бетонна основа е в имота на ищците. Напълно основателно е възражението на ответника  за липса на доказателства относно това дружеството да ползва, държи или владее имота или част от него посредством бетонна основа. Поради това искът срещу ЕАД Електроразпределение Юг – Пловдив, следва да бъде отхвърлен като недоказан и неоснователен.

По предявения иск срещу ЕАД ЕСО – София, основният спорен въпрос е дали е налице правно основание за съществуването на енергийния обект и съпътстващия го сервитут. Със заключението на вещото лице, неоспорено от страните, се установи, че енергийния обект - ВЕ 110 кв Аида и ВЕ 110 кв Романтика, са били изградени към 1983г., а съгласно представените писмени доказателства от ответника те са заведени в активите на дружеството съответно през 1983г. и 1975г. Така съдът приема за доказано, че изграждането на обекта е било през 1975г. – 1983г., поради което и съгласно действалия тогава Закон за електростопанството - чл. 2, обектът е бил държавна собственост. Със ЗЕЕЕ - отм., за този съществуващ енергиен обект е възникнало сервитутно право, което е запазено и при действието на Закона за енергетиката, поради което и собственикът на имота, в който е поставен електропровода, следва да търпи произтичащите от това сервитутно право ограничения. Съдът приема за неоснователни твърденията на ищцовата страна относно липса на сервитутно право при изграждането на въздушния електропровод без строителни книжа, тъй като законът не поставя такива изисквания. Съдебната практика по приложението на разпоредбата на чл.60, ал.2, т.1 от ЗЕЕЕ – отм, е последователна и не се нуждае от тълкуване, а сервитутното право възниква по силата на тази разпоредба за съществуващите енергийни обекти, заварени от закона, какъвто е и процесният въздушен електропровод. В този смисъл ответникът, като държи в имота електропровода, не извършва дейност без правно основание, тъй като за него е възникнало сервитутно право. В случая е без значение дали е електропроводът е законно изграден или не, с оглед липсата на такова изискване за възникване на сервитутното право върху енергийния обект, за който се доказа, че е бил изграден към влизане в сила на разпоредбата на чл.60, ал.2, т.1 от ЗЕЕЕ – отм. Ищцовата страна не навеждат доводи за нарушение на строителни правила и норми за изграждане на обекта, за отстояние или за безопасност, поради което и не следва да бъде обсъждан въпросът за законови изисквания за изграждането на въздушния електропровод и размера на сервитутната зона. В настоящия казус възникването на сервитутното право е по силата на закона за съществуващия от 1975г.-1983г. енергиен обект. Ищците са собственици на имот, който са придобили със сервитут, и за тях още с придобиването на имота е възникнало задължението да търпят създадените ограничения на собствеността им. Доколкото ищците сочат като претърпени от тях вреди невъзможността да извършват строителство в желания от тях обем, то следва да се има предвид и разпоредбата на чл.64, ал.5 от ЗУТ, а именно: Когато във връзка с ново строителство е необходимо да се измени положението или устройството на заварени строежи - подземни и надземни мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, съответните работи се извършват от възложителя на новото строителство за негова сметка след одобряване на необходимите проекти, съгласувани с експлоатационните дружества, чиито мрежи и съоръжения са засегнати, и след издаване на разрешение за строеж. Последният извод на съда е и в посока искането на ищците да се прекрати неоснователното действие, като обектът бъде отстранен/преместен не за тяхна сметка, а за сметка на ответника. Възникналото сервитутно право върху съществуващия енергиен обект следва да се зачита от собственика на служещия имот - ищците, през чийто имот преминава електропровода, поради което и не е налице неоснователно действие, което да е предмет на защита с иска по чл.109 от ЗС. Поради това искът срещу ЕАД ЕСО – София, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

 

 

 

 

Поради крайния резултат ищците дължат на ответника ЕАД Електроразпределение Юг – Пловдив, направените по делото разноски – 300 лева, представляващи разноски за юрк.възнаграждение.

Мотивиран така, съдът

Р  Е  Ш  И  :

ОТХВЪРЛЯ предявения от М.М.М., ЕГН **********, и С.Р.М., ЕГН **********, срещу Електроразпределение Юг – гр.Пловдив, иск да бъде осъдено дружеството да премахне за негова сметка бетонна основа на ел.стълб, с размери 2,42 кв.м., намираща се в поземлен имот с идентификатор: 77195.703.244 по КК на гр.Хасково, предишен УПИ ХІV, кв.1064, ж.р. „Кенана”, целия с площ 751 кв.м., както и предявения срещу ЕАД Електроенергиен системен оператор - гр.София, иск да бъде осъдено дружеството да отстрани за негова сметка въздушен електропровод със силови кабели, с високо напрежение – 110в., преминаващ ниско над имот с идентификатор: 77195.703.244 по КК на гр.Хасково, предишен УПИ ХІV, кв.1064, ж.р. „Кенана”, целия с площ 751 кв.м., като го ситуира по границата със съседния имот, а при условията на евентуалност - го положи със свои средства и труд под земята на терена, при спазване изискванията на безопасност, като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА М.М.М., ЕГН **********, и С.Р.М., ЕГН **********, да заплатят на ЕАД Електроразпределение Юг – Пловдив, направените по делото разноски – 300 лева, представляващи разноски за юрк.възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано пред Хасковски Окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението за неговото обявяване.

 

Съдия: /п/ не се чете.

 

            Вярно с оригинала!

 

            Секретар: Д.С.