Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Варна, 27.07.2018г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в публично заседание на четвърти юли през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА
ХРИСТОВА
НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
при секретар Галина Славова
като
разгледа докладваното от съдията Петкова
в.гр. дело
№ 1383 по описа
за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
въззивна жалба на И. И.Ц., ЕГН **********, на адрес: ***, против решение № 1261/26.03.2018г. по гр.
д. №4887/17г. на ВРС, ХХ-ти с-в, в частта, с която е определен режима на лични
отношения на бащата З.И.М., ЕГН **********, с детето Д.З.М., ЕГН **********, на
основание чл. 127, ал. 2 СК през месеците септември, ноември и март, както
следва: всяка първа седмица от месеца за времето от 19,00 часа в петък до 17,00
часа в неделя на следващата седмица /или за период от 10 дни/, с преспиване,
като през м. септември детето следва да бъде връщано при майката не по-късно от
12.09. на съответната година с оглед подготовката му за училище, а през
месеците ноември и март бащата следва да води детето в училището, което то
посещава в гр. Варна. Решението е обжалвано и в частта, с която е дадено
разрешение, заместващо съгласието на майката И. И.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***,
детето Д.З.М., ЕГН **********, придружавано от своя баща З.И.М., ЕГН **********,
с адрес: ***, да пътува до държави-членки на Европейския съюз по един път годишно
за период не по-дълъг от 15 дни, с правото да преминава през държави-членки на
ЕС, което разрешение важи за срок от 5 години, считано от влизане в сила на
настоящото решение, като пътуването следва да бъде извършвано през лятната
ваканция на детето Д.З.М. и в режима на лични отношения на бащата З.И.М., на
основание чл. 127а, ал. 2 СК. В жалбата се излага, че решението е
незаконосъобразно, тъй като е немотивирано. Твърди, че в частта по обжалвания
режим на лични отношения съдът е допуснал нарушение на ТР №1/2016г., тъй като е
одобрил съвместно упражняване на родителските права. Твърди се, че
Постановление №1/1974г. не е изгубило действие, поради което и само един може
да е родителят, който да отглежда детето. Сочи, че разрешение, заместващо
съгласието на въззивницата детето да пътува с баща си в ЕС, не следва да бъде
давано, тъй като М. излага детето на риск. Моли решението да бъде отменено в
частта, с която е дадено разрешение и да бъде определен и през месеците март, ноември
и септември обичайния режим.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил
отговор на въззивната жалба от въззиваемия З.И.М., който я оспорва. Сочи, че е
в интерес на детето е да пребивава при своя баща през десет дни от посочените
месеци, тъй като той съвестно изпълнява задълженията си за подготвянето му за
училище и осигуряване на добри условия за развитието му. Счита, че е в интерес
на детето последното да пътува придружавано от баща си. Моли решението в
атакуваните части да бъде потвърдено.
Контролиращата страна ДСП Варна,
редовно уведомена, не изразява становище по жалбите.
По предмета на така предявените искове с правно основание чл.127 ал.2 и
чл.127а ал.2 СК се излагат следните твърдения от страните:
Ищцата И. И.Ц. излага, че двамата с ответника са
живели заедно на съпружески начала в периода 2007г.–2009г. и от съжителството
им на *** г. се родило детето Д.З.М., малолетно към настоящия момент. Твърди,
че от раздялата между родителите дъщеря й живее при нея и тя полага грижите за
отглеждането й. Поддържа, че ответникът притежава недвижими имоти, като в
последните няколко години е извършвал множество сделки, от които е реализирал
доходи. Посочва, че с порастването на детето нарастват и нуждите му от повече средства
за заплащане на разноските по подготовката и посещението на училище и
извънучилищна дейност. Счита, че следва да бъде определен стеснен режим на
лични контакти между бащата и детето, доколкото през годините с поведението си
той неведнъж е поставял в опасност нейното здраве и е бил непоследователен в
грижите и отношението си към Д.. По изложените в исковата молба подробни
съображения моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.
Ответникът З.И.М., редовно уведомен, е депозирал
писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, чрез
процесуалния му представител – адв. М.К.. Поддържа становище за частична
неоснователност на предявените искове. Не възразява родителските права по
отношение на детето да бъдат предоставени на майката, както и да бъде
определено местоживеенето на детето при нея. По отношение на издръжката счита,
че същата следва да бъде определена в размер на 150 лв., като претендираната
такава от 250 лв. е прекомерна с оглед неговите възможности и нуждите на
малолетната. Твърди, че майка му /бабата на момичето по бащина линия/ от негово
име е подпомагала финансово детето, поради което счита предявения иск за
заплащане на издръжка за минало време за неоснователен. Възразява срещу предложения
от ищцата режим на лични отношения между него и детето и желае да му бъде
определен такъв, който да му дава реална възможност да се вижда с детето,
предвид и обстоятелството, че живее в чужбина. Оспорва твърденията, че е
поставял детето в риск, съответно че не е полагал достатъчно грижи за неговата
безопасност и здраве. Твърди, че действията на майката след раздялата между тях
целят ограничаване на срещите и контактите му с детето.
В срок предявява насрещен иск с правно основание
чл. 127а ал. 2 СК да бъде дадено разрешение, заместващо съгласието на майката,
детето да пътува, придружавано от своя баща, до страни-членки на Европейския
съюз, до навършване на пълнолетие на детето. Излага, че от началото на 2017 г.
е трайно установен на територията на Република Франция. Ето защо счита, че е в
интерес на Д. да пътува и през лятната ваканция да може да се запознае със
социалния му кръг, да види и да опознае начина му на живот. Поддържа, че едно
пътуване само би обогатило малолетната, като това ще й даде възможност както за
забавления, така и за разширяване на мирогледа. Твърди, че момичето не
разполага с валиден международен паспорт. По изложените съображения моли
предявения иск да бъде уважен.
Ответникът по насрещния иск И. И.Ц. е депозирала
писмен отговор, с който оспорва иска. Посочва, че не отговаря на
действителността твърдението на М., тъй като детето има валиден задграничен
паспорт. Счита, че това искане е необосновано и не е в интерес на детето.
Поддържа, че даването на такова разрешение би поставило здравето и живота на
детето в изключителен риск, като съществува опасност същото да не бъде върнато
в Република България. Сочи, че е имало инцидент през 2011г., когато детето е
било настанено в болница в чужда държава поради безотговорно поведение на
бащата, който е бил пък арестуван. По
изложените съображения моли този иск да бъде отхвърлен.
В съдебно заседание ответникът моли да бъде уважен
предявеният иск за даване на разрешение на детето да пътува в чужбина, като не
оспорва, че в действителност детето притежава задграничен паспорт, но същият се
държи от майката, поради което и следва да му бъде предаден. Желае определяне
на разширен режим на лични отношения, като желае при връщането си в България да
взема и вижда детето за дълъг период, доколкото не може да изпълнява регулярния
седмичен режим.
Контролиращата
страна ДСП Варна, редовно уведомени, са изготвили социален доклад.
ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
От
приетото като писмено доказателство по делото удостоверение за раждане от ***г.,
е видно, че родители на детето Д.З.М., роден на *** г. са И.И.Ц. и З.И.М..
Видно
от издадената служебна бележка, изх.№144/06.04.2017г., ищцата работи на
длъжност „психолог“ в КСУДМ.
Съгласно
изготвения и приет по делото социален доклад, грижи за детето Д. полага
неговата майка с помощта на съпруга си С. Г. Ищцата не одобрява поведението на
бащата при контактите с детето, поради което желае режима на контакт между
двамата да бъде точно определен и стеснен. При срещата с момичето се наблюдава,
че тя познава майка си и баща си и показва силна привързаност към тях. Говори с
топли чувства за всеки един от родителите си и желае тяхното постоянно
внимание. Разказва, че се чувства спокойна и щастлива в дома на майка си заедно
със съпруга й С. и братчето си И. Също разказва, че при баща й е много весело и
хубаво, има много забавления и приятели.
В
производството са ангажирани гласни доказателствени средства посредством
разпита на свидетелите Р.Х. Ц. и В. В. И.
Съгласно
показанията на свидетеля Р. Ц., същата познава ищцата, като от 2 години работят
заедно. Познава и детето Д.. Има впечатления за отношенията между бащата и
момичето от това, което разказва детето, съответно ищцата и от телефонните
разговори между майката и ответника, на които е ставала неволен свидетел.
Посочва, че детето е емоционално, като според нея, връзката му с бащата е силно
емоционална, то там се чувства свободно. Знае, че с удоволствие и желание ходи
при него. От разказите на майката обаче свидетелката лично като майка понякога
изпитва страх от това, което детето е преживяло при срещите си с бащата. Преди
около година, през м. ноември 2016 г. детето след един от контактите с
ответника се върнало със счупена ръка. Била е свидетел как майката търси детето
по телефона в периодите, в които то е с бащата, но същият е изключен или
момичето не отговаря. Случвало се е ищцата да разбира от учителката на детето,
че детето не е посещавало училище по решение на ответника, за което тя не е
била уведомена. Понякога е засичала груб тон между родителите. Според
разказаното от Д., когато е била заедно с баща си двамата са скачали в морето,
спали са в общи стаи с други хора, посещавали са концерти след 23:00 часа.
Когато детето разказва за преживяванията с баща си, свидетелката усеща, че то е
щастливо.
Съгласно
показанията на свидетеля В. И., същата познава бащата и детето от 6-7 г.
Отношенията между двамата са топли, интензивни, има много взаимодействие, много
игра, дори чисто вербална, имал силна емоционална връзка, включително
интелектуална. Свидетелката обяснява, че доста пъти е ходила в дома му в гр.
Пловдив, като половината къща е пространството на Д. – има детска стая с малък
детски хол и баня и тоалет. Ответникът държи детето да се храни здравословно,
готви. Според нея, детето не скучае в присъствието на баща си и неговите
приятели, сред които е и тя. Понякога се е случвало да й помага с английския
език. Посочва, че е била заедно с тях на море и на планина. Детето има доста
свободна игра – може да ходи, да комуникира с други хора. Описва З. като
грижовен родител. Виждала е и дома му във Варна – двустаен апартамент, уютен,
чист, в който има много играчки за детето. Виждала е двамата да пишат домашни
заедно.
По
делото е изслушано и детето Д., на 11 г., към настоящия момент ученичка в пети
клас в училище „Черноризец Храбър“. Момичето обяснява, че живее с майка си и
със съпруга й, както и с братчето си Игор, на 5 г. С майка й се разхождат,
карат колелета. Вечер пишат домашни и след като майка й ги провери играят
някакви игри. Вижда се и с баща си, който живее в гр. Пловдив, чуват се по
телефона, понякога си пишат по вайбър. По-често тя го търси, а той я изслушва.
През ваканциите е ходила в гр. Пловдив. Тази Коледа била с майка си, а на Нова
година – с баща си. През лятото била с баща си за около 2 седмици. През м. ноември
2017 г. също била с него в гр. Варна. Баба й е тук, харесва й в дома й, там има
два пълни кашона с играчки. Има желание през ваканциите да прекарва време с
баща си или в Пловдив или във Варна.
Представена
е и водена между родителите кореспонденция, водена по повод отглеждането на
детето.
Предвид така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявените искове намират
правното си основание в нормата на чл.127 ал.2 СК и чл.127а ал.2 СК.
По иска за определяне на режим на лични отношения между детето Д. и
неговия баща:
Спорният
въпрос между родителите е дали през месеците септември, ноември и март детето
следва да остава при баща си за по десет дни, като той се задължава да полага
преките и непосредствени грижи за Д., както и да го води на училище. При
вземане на решение за определяне на режима на лични отношения водещият критерий
е интересът на детето. При преценка какъв е интересът на детето пък следва да
бъдат съобразени критериите, посочени в § 1, т. 5 от ДРЗЗДет., дефиниращ
понятието „най-добър интерес на детето“. Там изрично е посочено, че преценка за
интереса на детето се обуславя от желанията и чувствата на детето; физическите,
психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и
други характеристики на детето;опасността или вредата, която е причинена на
детето или има вероятност да му бъде причинена;способността на родителите да се
грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на
обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношение към детето. Безспорно е в
производството, че детето има добра емоционална връзка и с двамата си родители.
И доказателство за дълбочината на тази връзка са фактите, че тя се поддържа
независимо че майката е отглеждащият родител и че бащата не живее в града,
където се отглежда детето. От изслушването на детето също се установява, че Д.
има силно желание да бъде с баща си, добре се чувства в неговата компания и
изпитва силни чувства и към двамата си родители. От установените факти може да
бъде направен извод, че в интерес на детето определянето на един разширен режим на лични контакти, с оглед
запазване и развитие на отношенията между родителя, който не упражнява
родителските права. Този извод се налага и като се съобрази, че бащата е
упражнявал вече такъв разширен режим- детето е вземано от него в гр. Пловдив за
по-продължителен период, отглеждано е от него в жилището на неговата майка в
гр. Варна, ходили са двамата многократно на почивки, палатки, летувания и т.н.
Така че и при определяне на по-разширен режим от обичайния, в живота на детето
не би настъпила някаква съществена промяна, която би могла да повлияе
негативно на физическото и емоционалното развитие на детето. Досежно
твърденията, че бащата не може да задоволява по подобаващ начин нуждите на
детето, съдът намира същите за недоказани. За
твърденията на майката, че бащата с липса на възпитателски капацитет
оказва недобро влияние върху развитието на детето, няма ангажирани убедителни
доказателства. Фактът, че е имало инцидент, при който детето е било поставено в
опасност в чужда държава предвид неадекватно поведение на бащата, на първо
място не е установен, а на второ- не може да послужи като основание за
генерален извод досежно липсата на възпитателски качества у бащата. Следва да
се съобрази и факта, че този инцидент датира в доста далечен период във
времето, когато детето е било на 4 години. Твърдението, че при престой с бащата
детето се връща със здравословни проблеми не е установено. А и дори да беше
доказано, съдът го намира за несъстоятелно, тъй като травмите и здравословните
неразположения са съпътстващи възрастта на детето, без да има значение кой е
упражнявал пряката и непосредствена грижа върху детето в процесния момент. Св.
Ц. няма преки и непосредствени впечатления от начина на отглеждане на детето Д.,
когато то е при баща си, а интерпретира разказаното от майката или
преживяванията на последната. Единствено споделеното й от детето по повод
посещения на концерти през нощта, без свидетелката да може да конкретизира кога
и къде се е случвало това, не може да послужи за основание да се направи извод,
че бащата не отговаря адекватно за развитието на детето. Дали детето винаги
спазва определен дневен режим или понякога се налагат изключения, дали винаги
при срещите си с бащата пребивават при отлични битови условия, както и дали детето
във всеки един момент може да осъществи контакт с майката не е
определящо. Релевантното е дали
инцидентните нарушения на обичайния режим на детето водят до застрашаване на
неговото физическо и емоционално развитие. Такава опасност не се установи. От
всички събрани по делото доказателства- писмени и гласни- социален доклад,
свидетелски показания /вкл. и тези на св. Ц./, както и от изслушването на детето, а и без този факт да
се оспорва от майката, се установява, че детето е щастливо от преживяванията си
с баща си. Предвид това и съставът приема, че инцидентните отклонения от
праволинейния житейски режим на детето, наложен в семейството на майката, както
и различният, по-авангарден начин на възпитание от страна на бащата, биха могли
да повлияят само положително бъдещото развитие на детето Д.. Спецификите в
начините на възпитание, осъществявани от майката и бащата, допълвайки се, биха се отразили при
изграждането на един по-широк мироглед при детето. Категорично следва да се
съобрази и обстоятелството, че бащата живее във Франция и ще е често
възпрепятстван да осъществява месечния си режим на лични отношения всяка първа
и трета седмица през уикендите. Предвид това и абсолютно целесъобразно, освен
че е в интерес на детето е определянето на режим, при който бащата да може да
взема при себе си и да вижда детето за по-продължителен период. През този
период бащата следва да организира както полагане на обичайните нужди за
задоволяване на ежедневните нужди на детето, да упражнява контрол и върху
неговото обучение- да го води и да го взема от училище, да му помага в
подготовката за училище, да осигурява извънкласните му занимания. Ето защо и
съставът приема, че определянето на режим от по десет дни, считано от петък до
неделята на следващата седмица през месеците септември, ноември и март е
подходящ. Цитираният режим не представлява съвместно упражняване на
родителските права, каквито възражения са наведени във въззивната жалба, а
осигурява най-целесъобразния начин за осъществяване на реален режим на лични
отношения между детето и бащата, което пък от своя страна гарантира запазване
на връзката помежду им. Решението на ВРС в атакуваната част досежно режима на
лични отношения следва да бъде потвърдено.
По иска с правно основание чл.127а ал.2 СК:
Цитираната
норма предвижда, че въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и
издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие
на родителите, а когато последните не постигнат съгласие по ал. 1, спорът между
тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето. Производството има
характера на спорна съдебна администрация. При разрешаване на възникналия спор
основен критерий за преценка винаги е интересът на детето.
Детето понастоящем е на единадесет години. Същото е на възраст, в която
започва както духовното, така и емоционалното си съзряване. Детето е във
възраст, в която започва разширяване на мирогледа си, в която възраст трупа
нови впечатления и познания за обкръжаващия го свят. Затова и съставът приема,
че е в интерес на детето да пътува заедно със своя баща както до Франция,
където бащата понастоящем е постоянно установен и би могъл да го запознае със
забележителностите на тази държава, така и в другите страни в рамките на ЕС.
Като се има предвид краткия период, който детето ще прекара извън страна и
екскурзионната цел на посещенията, съставът намира, че не е необходимо да се
събират доказателства за условията, които бащата може да осигури на детето. В
рамките на производството не бяха събрани доказателства, опровергаващи
родителският му капацитет, за което настоящият състав вече изложи мотиви при
произнасянето си по иска с правно основание чл.127 ал.2 СК. Следва да се
отбележи и обстоятелството, че бащата и детето са в много близки отношения,
поради което и времето, което ще прекарва детето с бащата без прекъсване в
чуждата държава, още повече ще скрепи емоционалната връзка помежду им.
Съобразно т.1 на ТР №1 от 3.07.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСГК, изискването
за съществуването на конкретно защитен интерес на детето при пътуването му
извън страната налага разрешението за това да бъде дадено за определен период
от време, в определена държава или в държави, чийто кръг е определяем (напр.
държавите членки на Европейския съюз) или за неограничен брой пътувания, през
определен период от време, но също до определени държави. Интересът на детето
при дадено разрешение от съда за неограничено като период от време и място на
пътуване в чужбина, не е защитен в достатъчна степен, защото не е извършена
предварителна преценка на мястото, условията и средата, при които детето ще
пребивава в даден момент, за да се прецени има ли конкретен и реален риск за
детето. Затова и съставът, като съобрази и наложилата се съдебна практика, намира, че следва
разрешение да бъде дадено за пътуване, но за период не по-дълъг от пет години и
за не повече от 15 дни през лятото. Разрешението следва да бъде дадено за
пътуване през летния период, в който майката не ползва платения си годишен
отпуск, както и да е в режима на лични отношения между бащата и детето.
Решението на ВРС следва да бъде потвърдено в атакуваната му част по иска с
правно основание чл.127а ал.2 СК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1261/26.03.2018г. по гр. д. №4887/17г. на
ВРС, ХХ-ти с-в, в частта, с която е определен режима на лични отношения на
бащата З.И.М., ЕГН **********, с детето Д.З.М., ЕГН **********, на основание
чл. 127, ал. 2 СК през месеците септември, ноември и март, както следва: всяка
първа седмица от месеца за времето от 19,00 часа в петък до 17,00 часа в неделя
на следващата седмица /или за период от 10 дни/, с преспиване, като през м.
септември детето следва да бъде връщано при майката не по-късно от 12.09. на
съответната година с оглед подготовката му за училище, а през месеците ноември
и март бащата следва да води детето в училището, което то посещава в гр. Варна,
както и в частта, с която е дадено разрешение, заместващо съгласието на майката
И. И.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, детето Д.З.М., ЕГН **********,
придружавано от своя баща З.И.М., ЕГН **********, с адрес: ***, да пътува до
държави-членки на Европейския съюз по един път годишно за период не по-дълъг от
15 дни, с правото да преминава през държави-членки на ЕС, което разрешение важи
за срок от 5 години, считано от влизане в сила на настоящото решение, като
пътуването следва да бъде извършвано през лятната ваканция на детето Д.З.М. и в
режима на лични отношения на бащата З.И.М., на основание чл. 127а, ал. 2 СК.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.