РЕШЕНИЕ №
гр. Ловеч, 26.04.2022 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, касационен
състав в публично заседание на дванадесети април две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
Членове:
ЙОНИТА ЦАНКОВА
ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при секретар Татяна Тотева
и с участието прокурор Светла Иванова
сложи за разглеждане докладваното от съдия ПАВЛОВА
к.н.а.д. № 46 по описа за 2022 година на същия съд, и
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.208 и сл.
от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Р.П.С. ***, подадена чрез адв. С.С. – ЛАК, срещу Решение № 2 от 11.01.2022
година, постановено
по административно наказателно дело № 143 по описа за 2021 година на Районен
съд – Тетевен, с
което е потвърдено Наказателно
постановление /НП/ № 21-0451-000315 от 20.05.2021 година, издадено от началника
на РУ към ОДМВР Ловеч, РУ Ябланица, като законосъобразно.
По наведените в касационната жалба доводи, че съдебното решение е неправилно, поради допуснато
нарушение на материалния и на процесуалния закон се иска отмяната му. Счита, че при постановяване на решението от
районният съд са съобразени само част от доказателствата по делото – гласните
доказателства, събрани от съда след разпита на полицейските служители, безспорно заинтересовани от изхода на
делото. Сочи, че въззивният съд не е събрал всички относими за правилното
решаване на спора доказателства, не е обсъдил всички възражения, които са
направени в жалбата и в писмените бележки на процесуалния представител, не е
отделил спорното от безспорното, поради което е достигнал до неправилни изводи.
В заключение моли да бъде отменено решението на РС Тетевен и отменено
наказателното постановление, с алтернативно искане при необходимост да бъде
върнато за ново разглеждане от РС Тетевен.
В съдебно заседание касаторът чрез адв.С.
поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Ответникът РУ на МВР Ябланица – редовно призован, не изпраща представител.
В
съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура - Ловеч дава заключение
за неоснователност на касационната жалба и пледира да остане в сила
постановения съдебен акт, като правилен и законосъобразен.
Административен съд Ловеч, в настоящият касационен
състав, прецени събраните по делото доказателства,
съобрази наведените от
жалбоподателя касационни основания, доводите на страните и като извърши
служебна проверка по чл.218 ал.2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието
на обжалваното съдебно решение с материалния закон, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл.211 от АПК, във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН, от надлежна страна по чл.210 ал.1
от АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и срещу решение на Районен съд
Тетевен, подлежащо на касационен контрол, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява неоснователна по следните съображения:
В съответствие с разпоредбата на чл.220 от АПК
касационният състав преценява прилагането на материалния закон въз основа на
фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.
С обжалваното решение първи наказателен състав на Тетевенският районен съд е
потвърдил Наказателно постановление /НП/ № 21-0451-000315 от 20.05.2021 година на началника на РУ към ОДМВР Ловеч, РУ Ябланица, с което на Р.П.С. *** за нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, на основание чл.174 ал.3 пр.1
от ЗДвП, за нарушение на чл. 100, ал.1,
т.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 10 лв. на основание чл. 183, ал.1,
т.1 пр.1 и 2 от ЗДвП, за нарушение на чл. 100, ал.1, т.2 от ЗДвП му е наложена
глоба в размер на 10 лева на основание чл. 183 ал.1 т.1 пр. 3 от ЗДвП и на основание Наредба №1з-2539 на МВР са му
отнети 12 /дванадесет/
контролни точки.
Въз основа на събраните по делото
писмени и гласни
доказателства, първоинстанционният съд е приел за установено, че на 02.05.2021г. около 21,30 часа
свидетелите служители на административно наказващия орган Д.Е.И., П.Б.П. и К.М.К.
били в с. Брестница по сигнал за семеен скандал. Когато се потушил скандала, в
улицата влязла кола с рязко и по засилено движение, поради което служителите се
усъмнили да не идват да се бият. Свидетелят П. спрял автомобила със стоп палка,
като там отишъл и св. И. за да разговаря с водача, който излязъл и започнал да
вика не го ли познават и защо го спират. Служителите заявили на жалбоподателя –
Р.П.С., че ще го изпробват за алкохол, но той отказал да бъде проверен. Видно
от представените писмени доказателства е издаден талон за изследване, видно от
същия на водача са дадени 120 мин да се яви във ФСМП -Ябланица , като талона е
връчен в 22,00 ч. на 02.05.2021г. В талона за изследване жалбоподателя е
записал отказвам дрегер и се е подписал. От извършената проверка е установено,
че жалбоподателя не носи в себе си нито лична карта, нито свидетелство за управление, нито контролен талон, нито
свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство. Жалбоподателят е казал своето ЕГН
и по него била направена справка. На мястото, където е спрян жалбоподателят са
съставени и АУАН и талона за изследване. Жалбоподателят е подписал акта без възражение и получил
препис от него. Въз основа на акта било издадено и обжалваното НП.
Районният съд е приел, че фактическа
обстановка е безспорно установена от събраните по делото писмени и устни
доказателства - Акт за установяване на административно нарушение, талон за
медицинско изследване на кръвта, Наказателно постановление, писмо от ЦСМП-Ловеч
видно от което за дата 02.05.2021г. Р.П.С. не е регистриран в амбулаторния
журнал, респективно не е посещавал амбулаторията на ФЦСМП-Ябланица, справка за
нарушител/водач видно от която жалбоподателя многократно е нарушавал закона за
движение по пътищата, както и показанията на свидетелите служители на
административно наказващия орган дадени в хода на съдебното следствие, които са
последователни и логични и съдът им дава вяра.
Първоинстанционният съд е приел, че
съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП са законосъобразни като
съставени от компетентни лица в законоустановените срокове и притежаващи
изискуемите по ЗАНН реквизити, при спазване на процесуалните правила и при
пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Приел
също, че е безспорно доказано от обективна и субективна страна вмененото
административно нарушение по ЗДвП, автора и вината му.
Решаващият състав аргументирано обсъдил
възраженията на жалбоподателя и ги приел за неоснователни, като изложил
подробни доводи в тази връзка, включително и за изтъкнатите съществени
процесуални нарушения при съставяне на акта. С горните мотиви районният съд
потвърдил обжалваното пред него НП.
Настоящият състав намира
посочените касационни основания и доводи на жалбоподателя за неоснователни, а
решението – предмет на проверка в настоящото производство, за валидно,
допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Като е стигнал до
цитираните правни изводи, районният съд е постановил законосъобразен съдебен
акт.
Според разпоредбата на чл.174 ал.3 от Закона
за движението по пътищата /ЗДвП/ водач на моторно превозно средство, който
откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол в кръвта или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта му се наказва с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от две години и глоба 2 000 лева.
Въведеното
с разпоредбата на чл.174 ал.3 от ЗДвП нарушение по същността си се изразява в
отказ на водача да бъде проверен по съответния ред за употреба на алкохол или
упойващи вещества, който ред, съобразно чл.174 ал.4 от ЗДП е уреден в Наредба
№1 от 19.07.2017 година за реда за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. По силата на
чл.1 ал.2 от посочената наредба, употребата на алкохол или друго упойващо
вещество се установява посредством използване на съответни технически средства
и/или чрез медицински и лабораторни изследвания, като разпоредбите на чл.3а от
Наредбата конкретизират основанията за допустимост на изследването с
доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните
дихателни пътища /доказателствен анализатор/ или с медицинско или химическо
лабораторно изследване, когато-лицето откаже извършване на проверка с
техническо средство или тест, лицето не приема показанията на техническото
средство или теста, физическото състояние на лицето не позволява извършване на
проверка с техническо средство или тест. Предвид горното, водачът на МПС
извършва нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДП, когато откаже да бъде изследван с
техническо средство за установяване употребата на алкохол или друго упойващо
вещество и едновременно с това при наличие на основанията на чл.3а от Наредбата
не изпълни издаденото му предписание за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта
му.
Съгласно разпоредбата на чл.3,
ал.1 и ал.2 от Наредбата, при извършване на проверка на място от контролните
органи употребата на алкохол се установява с техническо средство и при
съставянето на АУАН за установена с техническо средство концентрация на алкохол
в кръвта над 0,5 на хиляда контролният орган попълва и талон за изследване по
образец съгласно приложение № 1, а съгласно чл.6, ал.4 от същата наредба, ако
не приеме показанията на техническото средство, лицето следва да избере начина,
по който да бъде изследвано – чрез доказателствен анализатор или чрез
лабораторно изследване, като при отказ на лицето да избере един от двата начина
на установяване се приемат отчетените показания от техническото средство. Видно
от така разписаните правни норми, правото на избор на лицето за изследване –
чрез доказателствен анализатор или чрез лабораторно изследване, е предоставена
само в хипотезата на установена на място, при проверката с техническо средство
(дрегер), концентрация на алкохол в кръвта. Законодателят в този случай е отчел
значимостта на правните последици за лицето от отчетена на място концентрация
на алкохол в кръвта и е предвидил възможност за това лице да избере начина на
изследване, с оглед в най-пълна степен защита на интересите му. Не такъв е
случаят при отказ за изпробване с техническо средство. В този случай
законодателят не е разписал правни норми, аналогични на тези при установена на
място концентрация на алкохол в кръвта. Следователно сме изправени единствено
пред хипотезата на чл.3а от Наредбата – в условията на отказ за извършване на
проверка с техническо средство, установяването на концентрацията на алкохол в
кръвта да се извърши с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на
алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието
на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с
медицинско и химическо лабораторно изследване, като начинът на
изследване/установяване следва да се посочи в издадения талон от контролния
орган.
В процесния случай водачът е
получил талон за изследване, в който са посочени двата начина за установяване
на концентрация на алкохол в кръвта и същият (тъй като не е установено по
делото, че е неграмотен) е можел да не се съгласи с посоченото от контролните
органи и да избере другия метод на изследване. Изборът на способ за изследване
е изцяло по волята на проверявания водач. Последният обаче е подписал процесния
талон за медицинско изследване и не е направил каквито и да е забележки или
възражения, като е записал „отказвам дрегер“ и се е подписал.
С нормата на чл.174 ал.3 от ЗДвП е регламентирано правило за
поведение, което следва да се спазва от водачите, и неспазването му
представлява нарушение на това правило.
Първоинстанционният съд правилно е приел, че от
събраните в хода на процеса доказателства безспорно се установява осъществен
състав на нарушение по текста на чл.174 ал.3 от ЗДвП, за което е наказан касаторът по административен ред. Безспорно
установено е от събраните доказателства, че жалбоподателят е отказал да му бъде
извършена проверка за наличието на алкохол в кръвта с техническо средство,
както и че му е издаден талон за медицинско изследване и че същият го е получил
без да реализира изследването, наред с управлението. Изложените
от решаващият съд
мотиви за законосъобразност на НП са обосновани от съвкупната преценка и
анализа на събраният доказателствен материал и се споделят от настоящият
състав. Последният споделя и правните изводи на решаващият съд за
законосъобразност на издаденото наказателно постановление, като намира за безпредметно
да ги повтаря.
Неоснователни
са твърденията в жалбата и по същество относно приетата от съда фактическа обстановка и анализа на
доказателствата, като съвкупният анализ на
събраните по делото писмени и гласни доказателства в тази връзка съответстват
на мотивите на районният съд, които са обосновани и се споделят от настоящият
състав, поради което и на основание чл.221 ал.2 от АПК следва да ги препрати
към мотивите на първоинстанционния съд.
Съгласно чл.220 от АПК касационният съд преценява
прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от
първоинстанционния съд в обжалваното решение, а според разпоредбата на чл. 221 ал.2 от АПК - когато
касационният съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд.
При
преценка законосъобразността на наказателното постановление, настоящият състав
намира решението на РС Тетевен за постановено при правилно прилагане на
относимите разпоредби на Закона за движение по пътищата.
Административнонаказателното производство е протекло в съответствие с
процесуалните правила, АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат
всички изискуеми от чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити и са годни да породят
целените правни последици. Фактите са установени правилно и в пълнота от
районния съд, като при тяхната съвкупна преценка подробно и мотивирано е
изведен правния извод за законосъобразност на наказателното постановление по
отношение ангажиране отговорността на водача. Фактическите констатации и
правните изводи за доказаност на нарушението, извършителя и вината, формирани
от районния съд в тази връзка, се споделят от настоящата инстанция, поради
което не е необходимо и тяхното повтаряне.
Обосновано решаващият състав е приел за
неоснователно възражението на ПП на жалбоподателя, че при съставяне на акта и
НП са били допуснати съществени процесуални нарушения и че му е било нарушено
правото на защита без изрично да се посочат какви са допуснатите нарушения,
след като такива не е установил при извършената от съда служебна проверка.
Обосновано решаващият състав е приел за необективни възраженията в жалбата, че
касаторът не е извършил виновно нарушение по ЗДвП, че не е спиран в момент на
управление на автомобил, че е нямал качеството водач на МПС, че не е отказвал
проба за алкохол с техническо средство и няма спомен да му е даван талон за
медицинско изследване на кръвта, тъй като същите изцяло противоречат на
събраните по делото писмени и гласни доказателства, като е безспорно, че след
като категорично е отказал проба за алкохол с техническо средство му е бил
издаден талон за медицинско изследване на кръвта, който той е получил, предвид
положените подписи от него.
При анализа на доказателствата, от една
страна възраженията на жалбоподателят не могат да бъдат приети за достоверни,
от друга сами по себе си не оборват
съставения акт, НП, приложените писмени доказателства и показанията на
свидетелите по делото-очевидци на нарушението. Водачът е следвало да даде
кръвна проба, за да бъде безспорно установено дали управлява след употреба на
алкохол и когато водача откаже, не приеме показанието на техническото средство
или физическото му състояние не позволява проверка с техническо средство,
задължително следва да бъде извършено лабораторно изследване за установяване на
алкохола в кръвта. Доколкото е
установено, че жалбоподателят е отказал да бъде изпробван за алкохол с
техническо средство задължително е вземането на кръвна проба. В случая на С. е
издаден талон за изследване, който го е получил, но не се е явил за вземане на
кръвна проба, видно от писмо от ЦСМП-Ловеч от което за дата 02.05.2021г. Р.П.С.
не е регистриран в амбулаторния журнал, респективно не е посещавал
амбулаторията на ФЦСМП-Ябланица. Налице е отказ от страна на жалбоподателя да
даде кръвна проба и при наличието на отказ от негова страна да бъде изпробван
за алкохол с техническо средство, което обуславя санкцията на административното
нарушение, предвидена в чл.174 ал.3 от ЗДвП.
От касационният състав не бяха констатирани
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати от
първоинстанционния съд, а позоваването на такива в касационната жалба е
неоснователно.
При постановяване на решението си районният
съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по
начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички
обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото. В решението са
обсъдени всички възражения на жалбоподателя, като съдът мотивирано ги е приел
за неоснователни. Уважени са доказателствените искания на страните,
доказателствата /писмени и гласни/ са обсъдени в тяхната взаимна връзка, а
възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка изцяло кореспондира
със събраните по делото доказателства. Решаващият съд е мотивирал кои
свидетелски показания кредитира и кои не, като по релевантните факти за отказа
обосновано е дал превес на свидетелските показания на служителите на административно наказващия орган, от които категорично се
установява мястото и датата на извършеното нарушение, като същите са пълни,
логични и последователни и не са оборени от събраните гласни и писмени
доказателства. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че полицейските
служители са очевидци и имат непосредствена представа и възприятия за
нарушението. Районният съд обосновано е дал вяра на тези свидетели, за
посочените обстоятелства, приемайки ги за обективни като непротиворечиви,
логични, убедителни и съответстващи на събраните по делото доказателства.
Възприел е правилна фактическа обстановка, кредитирайки показанията за
посочените обстоятелства на актосъставителят и свидетелите при съставяне на
АУАН, дадени след предупреждение за отговорността по чл.290 от НК. По делото не
са налични каквито и да е данни за тяхната заинтересованост от изхода на делото
или пък необективност.
По делото не са ангажирани доказателства за налични
смекчаващи обстоятелства, които да обосноват преценката на нарушението като
маловажно. За извършеното нарушение
правилно и законосъобразно жалбоподателят е бил санкциониран по този текст с
налагане на административно наказание глоба в размер от 2000 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 месеца, като наказанието е съобразено с
извършеното от него нарушение, с тежестта на нарушението и е в предвидените от
закона граници.
С оглед
на изложеното, съдът счита касационната жалба за неоснователна, а решението на
Районен съд Тетевен за валидно, допустимо и постановено в съответствие с
материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила, като
правилно.
Не са налице пороци на решението,
съставляващи касационни основания по смисъла на чл.348 от НПК, които да водят до
неговата отмяна.
Мотивиран така и на основание чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.221 ал.2 предложение първо АПК, Ловешки административен съд, касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2 от 11.01.2022 година, постановено по административно наказателно дело № 143 по
описа за 2021 година на Районен
съд – Тетевен.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.