№ 2780
гр. София, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело
№ 20211110127603 по описа за 2021 година
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ ГО, 172 с-в , в публичното заседание на двадесет и осми
януари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ИВАНОВА
при секретаря Моника Асенова, като разгледа докладваното гр. дело № 27603 по описа за
2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът "А. Б. ЕООД, ЕИК: ЕИК твърди в исковата си молба, че с ответника „Д. С. М.“
ООД, ЕИК: ЕИК са в търговски отношения по силата на сключен помежду им договор за
подбор на персонал №1451 от 24.09.2020 г. и Поръчка от 24.09.2020 г.
Поддържа, че е приел да извърши срещу възнаграждение подбор и оценка на персонал
чрез методите на директното търсене, търсене в база от данни и търсене по обява,
предварителна селекция на кандидати и консултиране на клиента с цел да го подпомогне
при избора на най-подходящ кандидат. Задължението на ответника като клиент било да
заплати възнаграждение за извършената услуга, както следва: първа вноска в размер на 30 %
от договорената сума в срок до 5 дни от датата на издаване на фактурата и втора вноска в
размер на 70 % от договорената сума се дължи от датата на започване на работа на
кандидата и се заплаща в срок до 5 дни от датата на издаване на фактурата. Съгласно
подписаната на 24.09.2020 г. поръчка към договора във връзка с възлагането на позицията
Front End Developer, възнаграждението на ищеца се формирало като посоченото в поръчката
очаквано брутно месечно възнаграждение се умножи с множител 1,65, с оглед на което
възнаграждението на изпълнителя възлизало на 7095 лева. Върху тази сума съгласно чл. 5.2.
от договора следвало да се начисли и ДДС в размер на 20%, като общият размер на
задължението възлизал на 8514 лева с ДДС. Съгласно поръчката, възложителят бил длъжен
да заплати начална такса в размер на 30% от общото възнаграждение, т.е. 2554,20 лева с
ДДС. Във връзка с подписаната между страните поръчка ищецът издал Фактура
№**********/25.09.2020 г. на стойност 2554,20 лева, платима в срок до 30.09.2020 г., която
1
била изпратена по електронната поща на ответника на 25.09.2020 г.
Ищецът твърди, че в съответствие с чл. 4, ал. 1 от договора предприел действия по
изпълнение на своите задължения по договра, като в уговорения срок бил извършил подбор
на кандидати за длъжността. Служител на ищеца изпратил на ответника като предложение
препоръка и авобиография на кандидат, когото ищецът смята за подходящ за позицията.
Ищецът неколкократно канил ответника да заплати задължението си по процесната фактура,
но и до подаването на исковата молба такова не било извършено от ответника.
Предвид забавата за плащане и на основание чл. 7, ал. 2 от договора ищецът начислил
неустойка за забава в размер на 0,25 % на ден върху сумата от 2554,20 лева, читано от деня
следващ падежа на задължението по процесната фактура, а именно – 01.10.2020 г.
С нотариална покана акт №139, рег. Номер 1593 от 15.02.2021 г. на нотариус В. М., с
район на действие СРС, ищецът поканил ответника да му заплати в срок от 7 дни от
получаване на нотариалната покана сумата в размер на 2554,20 лева с ДДС, представляваща
стойността по издадената от ищеца фактура №**********/25.09.2020 г. за дължимо
възнаграждение – начална такса за търсене и подбор, както и сумата в размер на 638,55 лева,
представляваща 25% от дължимата сума, прад забава за плащане за периода 01.10.2020 г.-
28.01.2021 г. нотариалнта покана била връчена на ответното дружество на 19.02.2021 г., но
и след тази дата не било извършвано плащане от страна на ответника.
Ето защо ищецът моли съда да постави решение, с което да осъди ответното дружество
да му заплати сумите както следва: 1) сумата в размер на 2554,20 лева, представляваща
начална такса в размер на 30% от общото договорено възнаграждение за услуги по търсене и
подбор на персонал по договор за подбор на персонал №1451 от 24.09.2020 г. и Поръчка от
24.09.2020 г., за които е издадена фактура №**********/25.09.2020 г., ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане;
2) сумата в размер на 638,55 лева, представляваща неустойка за забава, равностойна на 25%
от размера на забавената сума, начислена на основание чл. 7, ал. 2 от договора за подбор на
персонал.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество е депозирало писмен отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове. Не оспорва, че на 24.09.2020 г. е сключил
процесния договор с ищцовото дружество, нито че е възложил процесната поръчка на ищеца
за търсене и намирани на подходящи кандидати за позицията Front End Developer. Твърди,
че ищцовото дружество реално не е извършило услугата по поръчката, поради което
ответникът не дължи възнаграждение. Ответникът поддържа, че на 16.09.2020 г. Е. Г. от
името на дружеството, е изпратил на ищцовото дружество информация за ответникото
дружество, както и конкретни и точно определени изисквания на ответното дружество за
позицията Front End Developer, на които изисквания следвало да отговарят предложените
кандидати. Търсенето на подходящ канидат трябвало да се съсредоточи върйи личнце с
необходимите професионални знания и умения. Твърди, че на 05.10.2020 г. служител на
ответното дружество – Е. Г., получила информация за един кандидат, представен от ищеца,
който обаче не отговарял на изискуемия от ответника професионален опит и умения за
работа с програмни езици, поради което ищецът бил уведомен за несъответствието между
профила на изпратения от ищеца кандидат и изискванията на ответното дружество. Твърди,
че ищцовото дружество неколкокрано е уведомявало лицето за контакт – Е. Г., че няма да
започне изпълнение на услугите прди зплащането на началната такса.
Поддържа, че с електронно съобщение от 10.11.2020 г. Е. Г. уведомила ищцовото
дружество, че ответнкът прекратява договроа по отношение на поръчката. Причините за
отаза от поръчката били повече от основателни ноторно известни – влошаващата се
критично бързо здравна криза в България и Израел и необходимостта от преосмисляне на
потребността от наемане на лице за търсената позиция. Твърди, че ищецът не може да иска
реално изпълнение по смисъла на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, тъй като с посоченото изявление
ответникът бил прекратил договора. Предвид фактът, че ищецът не бил извършвал никакви
услуги по договора, не му се дължало никакво възнаграждение, в това число и процент от
2
договореното възнаграждение в размер на претендираните суми. Предвид
неоснователността на главния иск, навежда твърдения за неоснователност на иск за
заплащане на неустойка за забава.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо, вр. с чл. 258 ЗЗД
Между страните по делото не се спори, а и от представения като доказателство по
делото Договор за подбор на персонал №1451/24.09.2020 г. се установява, че ищецът и
ответникът са обвързани от валидно облигационно правоотношение, по силата на което
ищецът, в качеството си на изпълнител, се е задължил да предостави на ответника, в
качеството му на възложител, услуги по подбор и оценка на персонал (чрез методите на
директното търсене, търсене в база от данни и търсене по обява), предварителна селекция на
кандидати и консултиране на възложителя, с цел да го подпомогне при избора на най-
подходящ кандидат за конкретна работна позиция. Съгласно чл. 1, ал. 2 от договора
основните критерии, които формират базовата оценка за годността на представениет
кандидати, се дефинират писмено в профил на позицията, който се изпраща от възложителя
на Адеко по електронна поща, преди ищецът да започне процеса по подбор. Съгласно чл. 5,
ал. 1 от договора общото възнаграждение за подбора се определя във всяка поръчка към
договора за всяка отделна позиция и зависи от договорента брутна месечна заплата на
избрания кандидат; договорените цени винаги без ДДС, като ДДС се начислява
допълнително в съответствие с действащото законодателство.
Уговорено е също, че конкретните работни позиции се дефинират в допълнителни
поръчки, оформени като приложения към договора. Като доказателство по делото е
представена и Поръчка към договор за подбор на персонал №1451 от 24.09.2020 г., чрез
която ответникът възлага на ищеца да извърши услугите по подбор, посочени в договора, по
отношение на позицията Front End Developer. В Поръчката е посочено, че ищецът чрез
лицето Е. Г. е получил профила на позицията на 16.09.2020 г. Съгласно Поръчката
очакваното брутно трудово възнаграждение за позицията е в размер на 4300 лева, като
общото възнаграждение за изпълнителя се определя като това брутно трудово
възнаграждение се умножи с множител 1,65.
Съгласно чл. 9 от Договора всички уведомления и обмен на информация по договора
се считат за получени, ако са изпратени до Емилия Славова – за ищеца „А. Б.“ ЕООД и до Е.
Г. – за ответника „Д. С. М.“ ООД.
Като доказателство по делото е представена кореспонденция, осъществена по
електронната поща, между лицата за контакт на двете дружества – страни по настоящото
производство. От представената от ищеца и ответника кореспонденция по електронната
поща се установява, че на 16.09.2020 г. лицето Е. Г. е изпратило до Емилия Славова списък
основните отговорности, списък изисквания, на които следва да отговаря кандидатът за
позицията Front End Developer, както и социалните придобивки във връзка с позицията.
Това обстоятелство е потвърдено от представената като доказателство по делото Поръчка
към Договора за подбор на персонал от 24.09.2020 г., подписана от управителите на двете
дружества страни в настоящото производство.
Основният спорен между страните въпрос се концентрира около дължимостта на
предвидената в договора и поръчката към договора „старт-такса“ възлизаща на 30% от
дължимото за изпълнение на поръчката възнаграждение, съответно и до дължимостта на
начислената от ищеца неустойка за забава.
Съгласно предвиденото в чл. 5, ал. 1 от договора за всяка поръчка на възложителя се
прилага начална такса равна на 30% от общата цена. В представената по делото поръчка към
договора /л. 15 от делото/също така е посочено, че възнаграждението на изпълнителя се
заплаща на две вноски, както следва: начална такса, равна на 30% от общата цена и такса за
успешно затваряне на позицията, равна на 70% от общата цена. Предвидено е, че ищецът
3
„А. Б.“ ЕООД фактурира началната такса след пописване на договора и съответната
поръчка. В чл. 5, ал. 3 от Договора е предвидено, че фактурите се изплащат в рамките на 5
дни от датата на издаване.
Видно от изложеното, прилагайки принципите на систематичното и буквално
тълкуване, а именно на разпоредбите, обективирани в представената на л. 15 от делото
поръчка, в които е обективирано че възнаграждението на изпълнителя се заплаща на две
вноски, както следва: начална такса, равна на 30% от общата цена и такса за успешно
затваряне на позицията, равна на 70% от общата цена като принцип за тълкуване на волята
на страните, съдът приема, че въпросната начална такса от 30% от общата цена следва да се
приеме като формиращ елемент от възнаграждението за процесното услуга.
При тълкуване разпоредбите на процесните договор за подбор на персонал и поръчка
към договора съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД настоящият състав намира, че т. нар. в
договора и поръчката „начална такса“ представлява уговорено авансово плащане на 30% от
дължимото за всяка поръчка възнаграждение. Това тълкуване се потвърждава и от
уговорката, че в случай че окончателната брутна заплата, която кандидатът е договорил в
трудовия си договор, е ралзична от очакваната за съответната поръчка, разликата в таксата
се коригира с плащането на таксата за успешно затваряне на позицията.
Както „началната такса“, така и „таксата за затваряне на позицията“ са дължими
именно при наличието на изпълнение на задълженията му от страна на изпълнителя по
договора. В този смисъл съдът намира, че „началната такса“ в размер на 30% от дължимото
възнагарждение не е уговорена безусловно като такса, която се дължи независимо от
изпълнение на задълженията на изпълнителя по договора. Това е така, доколкото в
поръчката към договора изрично е посочено, че възнаграждението на изпълнителя (т.е.
възнаграждението за изпълнение на задълженията по договора) се изплаща на две
части – начална такса и такса за успешно затваряне на позицията, т.е. началната такса е
част от възнаграждението, а не някаква друга безусловно дължима такса; посочено е също
така, че началната такса покрива основните разходи във връзка с подбора; а също и че
съответната такса покрива разходите за завършване на конкретна част от процеса по
подбор. Т.е. предвижда се, че началната такса се дължи за извършена от изпълнителя работа
в изпълнение на поръчката на възложителя-ответник по настоящото дело, въпреки че нито в
договора, нито в поръчката е посочено коя точно част от процеса по подбор се покрива от
началната такса (която по същността си е авансово плащане), т.е. не е посочено какъв обем
от извършена работа се покрива от началната такса.
Договорът за предоставяне на услуги, какъвто е процесният договор, е ненаименуван
договор, сключен в съответствие с предвидената в чл. 9 от Закона за задълженията и
договорите. Доколкото договорът за предоставяне на услуги не е регламентиран в
действащото законодателство, към него следва да се приложат съответно правилата,
приложими за договора за изработка.
Във връзка с възражението на ответника „Д. С. М.“ ЕООД за недължимост на
началната таксата, тъй като същият бил прекратил договора по отношение на процесната
поръчка чрез електронно съобщение от 10.11.2020 г., от Е. Г. – лице за контакт по договора
от страна на отвеника, изпратено до Емилия Славова – лице за контакт по договора от
страна на ищеца. В чл. 9 от посочения договор е уговорено единствено, че уведомленията и
обменът на информация по договора ще се считат получени, ако са изпратени до посочените
лица за контакт, но никъде в договора или поръчката към него не е направено изявление от
която и да е то страните по договора за учредяване на представителна власт на посочените
лица във връзка с изменението или прекратяването на договора. Това се потвърждава и от
факта, че представената по делото поръчка към Договора за подбор на персонал, чрез която
на ищеца е възложено осъществяването на подбор за позицията Front End Developer, е
подписана от управителя на ответника Оз Прост и само изпратени от лицето за контакт Е. Г.
до лицето за контакт на изпълнителя – Емилия Славова. Т.е. лицето Е. Г. не е имало
представителна власт, за да направи валидно волеизявление за прекратяване на договора по
отношение на процесната поръчка.
4
Доколкото страните по процесния договор са търговци – търговски дружества,
приложение следва да намери разпоредбата на чл. 301 ТЗ, според която, когато едно лице
действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът
потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. По делото не се
установява кога управителите на ответното дружество са разбрали за направеното от лицето
Е. Г. волеизявление за прекратяване на договора по отношение на процесната поръчка.
Съдът намира, управителят на ответното дружество все пак е узнал за направеното
волеизявление преди подаване на отговора на исковата молба по настоящото дело,
доколкото в самия отговор упълномощения от управителя адвокат твърди прекратяването на
договора, т.е. не се противопоставя. Няма данни такова противопоставяне срещу
направеното от лицето Е. Г. волеизявление да е направено и преди завеждане на делото.
Настоящият състав обаче намира, че направеното от Е. Г. волеизявление за
прекратяване на договора не е породило целения правен ефект на прекратяване.
На първо място в чл. 10, ал. 3 от договора е предвидена възможност за едностранно
прекратяване на договора единствено от страна на доставчика – ищец в настоящото
производство. Подобна разпоредба, предвиждаща право на едностранно прекратяване на
процесния договор по отношение на възложителя – ответник по настоящото дело, не е
предвидена в договора. В чл. 10, ал. 2 от договора е предвидена единствено възможност за
прекртяване на договора по взаимно съгласие. Не се устаноявва обаче представител на
ищеца да е направил насрещно волеизявление за прекратяване на договора, в отговор на
отправеното от ответника воляизявление за това.
Дори и да не е предвидена в договора обаче, законът позволява договорът за
изработка да бъде прекратен при определени условия, извън виновното неизпълнение на
задълженията на страните по него, като за бъде постигнат този потестативен ефект следва да
са налице основателни причини поръчващият да може да се откаже от договора, макар
изпълнението и да е започнало, като заплати на изпълнителя направените разходи,
извършената работа и печалбата, която той би получил от изпълнението на работата.
Въпросните основателни причини следва да са в пряка и непосредствена връзка с
предмета на възложената работа.
В случая в изявлението, обективирано в електронно съобщение от 10.11.2020 г.,,
изхождащо от Е. Г. не са посочени основателни причини за прекратяване на процесния
договор, като причина за прекратяването му е посочено следното:“тъй като колегите от
Израел, които отговорят за плащанията не ми дават подробно обяснение по повод
заплащането на фактурата и предпочитаме да прекратим процеса“.
Обстоятелството дали финансовият отдел, който отговора за действията по
заплащането на фактурата, не „дава подробно обяснения“ в тази насока не сочи за наличие
на основателни – в въпреки дадената от съда възможност доказателства за наличието на
някое от твърдените в исковата молба основания мотивирали ищеца да прекрати договора не
са представени.
Ответникът в отговора на исковата молба сочи, че причини за отправяне на
изявление за прекратяване на договора са влошаващата се критично бързо здравна криза в
България и Израел и необходимостта от преосмисляне на потребността от наемане на лице
зя търсената позиция.
Причините, посочени като основания за отказ от процесната поръчка, описани в
5
исковата молба, не са обективирани като налични в изявлението за прекратяване на договора
от 10.11.2020 г., изхождащо от Е. Г..
По делото не са представени и доказателства, че влошаващата се критично бързо
здравна криза в България и Израел е обстоятелство, довело до отпадане на интереса на
ищеца от наемане на лице, което да изпълнява функцииите, включени в предметния обхват
на процесната позиция „Front End Developer“..
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че отказът от поръчката,
направен от поръчката, за разлика от изявлението за разваляне, релевирано поради виновно
неизпълнение на задълженията на насрещната страна по договора, проявява своето
потестативно действие занапред, а няма ретроактивен ефект, подобно на развалянето по чл.
87 ЗЗД.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че процесният договор за подбор
на персонал не е прекратен по отношение на процесната поръчка за подбор на позицията
Front End Developer., поради причини даващи право на възложителя да се откаже от
договора.
Между страните не се спори, че подборът на кандидати по процесната поръчка за
позицията Front End Developer не е проведен докрай и ответното дружество не е назначило
лице на посочената позиция, подбрано с помощта на ищеца „А. Б.“ ЕООД.
Спорен е въпросът дали се дължи договорената „начална такса“ и дали ищецът е
предприел действия в изпълнение на поръчката, направена от възложителя – „Д. С. М.“
ООД, които да са приети от възложителя и за които се дължи възнаграждение.
От представената по делото кореспонденция по и-мейл, осъществена между лицата за
контакт, се установява, че на 5 октомври 2020 г. лицето Свилен Христов е изпратило до Е. Г.
линк с препоръка и автобиография на подходящ, според изпращащия, кандидат за позицията
Front End Developer. Т.е. налице са действия от страна на ищеца, осъществени чрез негови
служители, по изпълнение на поръчката. Установява се също така, че с писмо изпратено по
електронната поща също на 5 октомври 2020 г. Е. Г. уведомява Свилен Христов, Емилия
Славова и Борислав Тодоров от „А. Б.“ ООД, че съгласно представената автобиография,
представения от ищеца кандидат не отговаря на изискванията на ответника за
професионален опит и работа с програмни езици.
Настоящият състав намира, че въпреки наличието на действия по изпълнение на
процесната поръчка, последните не могат да се квалифицират дори като частично
изпълнение на поръчката от страна на ищеца. Това е така, доколкото възложителят-ответник
е направил възражение по смисъла на чл. 264, ал. 2 ЗЗД за наличието на недостатъци в
изпълнението, предоствено му чрез процесния и-мейл от 5 октомври 2020 г., доколкото
представения от ищеца кандидат не отговаря на изискванията за професионален опит и
работа с програмни езици, поставени от възложителя и доставени до знанието на
изпълнителя чрез и-мейл от 16.09.2020 г., което обстоятелство не е оспорено от ищеца-
изпълнител. Т.е. към дата 05.10.2020 г. е налице пълно неизпълнение на поръчката по
процесния договор от страна на ищеца-изпълнител.
Не се спори между страните, а и от представената по делото кореспонденция по
електронната поща се установява, че след посочената дата (05.10.2020 г.) служителите на
ищеца отказват да продължат работа по процесната поръчка, докато не получат плащането
на претендираната в настоящото производство страт-такса. Т.е. след 05.10.2020 г. ищецът не
е осъществявал действия по изпълнение на поръчката.
Не може да се приеме тезата на ищеца, че ответникът многократно е потвърждавал
6
наличието на възникнало за него задължение за заплащане на процесната сума. Твърдяното
от ищеца потвърждаване на задължението изхожда от посоченото в договора лице за
контакт Е. Г., която както беше посочено по-горе, не разполага с подобна представителна
власт по отношение на ответното дружество.
По делото е изслушана и съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която да
отговори на въпросите дали процесната фактура №**********/25.09.2020 г. е осчетоводена
от ответното дружество и дали за нея е ползвано право на данъчен кредит. Съгласно
заключението на вещото лице, което съдът кредитира като компетентно и обективно дадено,
фактура №**********/25.09.2020 г., издадена от „А. Б.“ ЕООД към „Д. С. М.“ ООД, е
включена в Дневника за покупки на дружеството ответник за м.09.2020 г. и има данни за
начислен ДДС с право на пълен данъчен кредит. За периода от 01.09.2020 г. – 30.09.2020 г.
процесната фактура е отразена в Дневника за покупки по ДДС за м.09.2020 г., включена е в
подадената Справка-Декларация по ДДС, приета с уведомление с вх. № ДДС 2210-4186539,
в общата сума на получените доставки с право на пълен данъчен кредит. Дружеството
ответник е ползвало данъчен кредит в размер на 425,70 лева.
Съдът обаче намира, че в процесния случай не е налице приемане на извършена от
страна на изпълнителя работа и признаване на задължението за заплащане на началната
такса по процесната фактура №**********/25.09.2020 г. в размер на 2554,50 лева. На
настоящия състав е известна съдебната практика, според която отразяването на парична
престация като дължима в счетоводството на ответника /купувач, възложител и т.н./ и
ползването на данъчен кредит, съобразно със стойността й съставлява извънсъдебно
признание на задължението. Само по себе си отразяването на двустранно подписана фактура
в счетоводството на ответника – купувач, а в случая възложител и ползването на данъчен
кредит от него представляват признание на задължението и доказват съществуването му /р.
№ 42/19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, р. № 96/26.11.2009 г. по т.д. 380/2009
г. на ВКС, І ТО, р. № 23/07.02.2011 г. по т.д. 588/2010 г. на ВКС, ІІ ТО и р. № 228/07.01.2015
г. по т.д. № 3597/2013 г. на ВКС, І ТО/.
Тълкуването на факта на осчетоводяване на фактурата, изложено в цитиранта съдебна
практика, не може да бъде приложено към процесния случай. Това е така, доколкото
осчетоводяването на фактурата като акт, с който се признава на задължението, се прилага в
хипотезите, когато във фактурата е отразена доставена стока/предоставена услуга, за която
страните спорят дали е доставена, респ. предоставена.
В процесния случай става въпрос за осчетоводяване на фактура за авансово плащане,
т.нар. по договора „начала такса“, в размер на 30% от дължимото възнаграждение за
предоставяне на услугата. Фактурата е издадена в деня, следващ подписването на процесния
договор за подбор на персонал и поръчката към него – 25.09.2020 г., като към момента на
издаване на фактурата и осчетоводяването в дневника за покупки от страна на ответника,
от страна на ищеца не е било налице каквото и да е изпълнение по договора, което
ответникът да се счита, че е приел с осчетоводяването на фактурата. Уговореното
авансовото плащане по същността си е предварително плащане на част от възнаграждението
за цялостното предоставяне на услугата по договора за подбор на персонал и поръчката към
него от 24.09.2020 г.
Както вече беше посочено, настоящият състав намира, че изпълнителят-ищец изцяло
не е изпълнил задълженията си по процесния договор и поръчка към него от 24.09.2020 г. за
подбор на кандидати, предварителна селекция на кандидати и консултиране на клиента-
ответник по делото. Съгласно чл. 259 ЗЗД с договора за изработка изпълнителят се
задължава да изработи нещо, съгласно поръчката на възложителя, а чл. 261, ал. 1 ЗЗД
предвижда, че изпълнителят трябва да изработи поръчаното така че да отговаря на
предвиденото в договора предназначение. Представеният от ищеца един подходящ кандидат
за позицията Front End Developer е отхвърлен от ответното дружество, тъй като не е
отговарял на предварително зададените от възложителя критерии по отношение на
професионалния опит и работа с програмни езици, т.е. налице е започнало от страна на
ищеца изпълнение на поръчаното, което обаче изпълнение не отговаря на уговореното в
7
договора, поръчката и съпровождащите ги документи (в частност не отговаря на
предвидените критерии в изискванията към кандидатите за позицията Front End Developer,
изпратени от ответника на ищеца по електронната поща на 16.09.2020 г). Т.е. налице е
некачествено изпълнение, което се приравнява на пълно неизпълнение, доколкото не
отговаря на поръчката на възложителя.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че поради липсата на каквото и да е
изпълнение от страна на изпълнителя-ищец на поръчаното от възложителя-ответник по
настоящото дело, за ищецът не се е породило правото да иска изпълнение на каквото и да е
част от възнаграждението по процесния договор за подбор на персонал и поръчка към него
от 24.09.2020 г. С оглед на това, предявеният от ищеца „А. Б.“ ЕООД иск с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. първо, вр. с чл. 258 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на
2554,50 лева с ДДС по фактура №**********/25.09.2020 г., представляваща т.нар. „начална
такса“ по договора, е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Така формираният извод се базира и на принципите на корелативност и насрещност в
задълженията на страните по изпълнение на задълженията им, произтичащи от предметното
съдържание на съответното търговско или облигационно правоотношение.
По иска с правно основание чл. 92 ЗЗД:
Ищецът „А. Б.“ ЕООД претендира и заплащането на неустойка за забава върху
претендираната начална такса (авансово плащане) в размер на 30% от общата цена по
договора и поръчката към него, която претенция за неустойка е в размер на 638,55 лева за
периода 01.10.2020 г.- 28.01.2020 г. на основание чл. 7, ал. 2 от Договора за подбор на
персонал №1451/24.09.2020 г.
Доколкото уговорката за неустойка е акцесорна клауза, която цели да обезпечи
изпълнение на главно задължение и да обезщети кредитора за вредите от неизпълнението,
възникването на задължението за заплащане на неустойка в случая предполага наличието на
възникнало главно задължение и забава за плащането му.
Доколкото настоящият състав прие, че ответното дружество не дължи заплащането на
т.нар. „начална такса“ по договора, която, тълкувана съгласно всички уговорки в договора и
поръчката към него, по съществото си представлява авансово плащане на част от дължмото
за изпълнение на поръчката възнаграждение, то недължимо се явява и задължението за
плащане на претендираната от ищеца неустойка за забавено плащане в размер на 638,55
лева.
По разноските:
Предвид изхода на спора, право на разноски има само ответното дружество „Д. С. М.“
ООД. Ответникът претендира заплащането на разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 960 лева, която претенция следва да бъде уважена.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А. Б.“ ЕООД, ЕИК: ЕИК, със седалище и адрес на
управление: адрес иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо, вр. с чл. 258 ЗЗД за
8
осъждане на ответника „Д. С. М.“ ООД, ЕИК: ЕИК, със седалище и адрес на управление:
адрес да му заплати сумата в размер на 2554,50 лева, представляваща начална такса по
договор за подбор на персонал №1451/24.09.2020 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А. Б.“ ЕООД, ЕИК: ЕИК, със седалище и адрес на
управление: адрес иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за осъждане на ответника „Д. С. М.“
ООД, ЕИК: ЕИК, със седалище и адрес на управление: адрес да му заплати сумата в размер
на 638,55 лева, представляваща неустойка за забава по договор за подбор на персонал
№1451/24.09.2020 г.
ОСЪЖДА А. Б.“ ЕООД, ЕИК: ЕИК, със седалище и адрес на управление: адрес на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на „Д. С. М.“ ООД, ЕИК: ЕИК, със седалище и адрес
на управление: адрес сумата в размер на 960 лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение за правна защита и съдействие по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред СГС в двуседмичен
срок от връчване препис от него на страните.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9