Решение по дело №1071/2020 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 260079
Дата: 26 март 2021 г. (в сила от 9 декември 2021 г.)
Съдия: Диана Георгиева Дякова
Дело: 20203200501071
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 31 декември 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р     Е   Ш    Е   Н   И   Е

      260079           26.03.2021 год.                                     гр.Добрич                 

В    И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

Добричкият окръжен съд                                      гражданско отделение

На десети март                                                                                  2021 год.

В открито заседание в следния състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЯКОВА

                                                       ЧЛЕНОВЕ:ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

Секретар:Румяна Радева

Като разгледа докладваното от председателя в.гр.д.№1071 /2020 год. за да се произнесе съобрази следното:

        

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по жалба рег.№266757/30.11.2020 год.  на ОУ“Свети Свети Кирил и Методий“, село Ведрина , ЕИК *********  срещу решение №260239/13.11.2020 год. по гр.д.№1502 /2020 год. на  Районен съд Добрич,с което на основание чл.74, ал.4 от КТ са обявени за недействителни  клаузата за “срок на изпитване в полза на работодателя  до края на I учебен срок 02.02.2019 год.“ и клаузата “за определено време до 30.06.2019 год.“  в трудов договор № 06-06/13.09.2019год., сключен между училището като работодател и В.Х.С., ЕГН **********  ;признато е за незаконно уволнението на В.Х.С., ЕГН **********  ,извършено със заповед № ФС-05-184/28.06.2020год. на директора на училището,която е отменена  и В.Х.С., ЕГН **********  е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност  „учител прогимназиален етап V - VII клас - български език и литература.

С доводи ,че обжалваното  решение е необосновано и незаконосъобразно се настоява за отмяната му,като въззивният съд постанови ново по съществото за спора за отхвърляне на предявените срещу училището исковете с правно основание по чл.74 ал.1,във връзка с ал.4 от КТ;чл.344 ал.1 т.1 и чл.344 ал.1 т.2 от КТ.

При данни,че постановеното неизгодно за въззивника решение му е връчено на дата 19.11.2020 год., жалба рег.№266757/30.11.2020 год.   е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.

Въззиваемата страна В.Х.С.,*** счита жалбата за неоснователна и настоява да не бъде уважавана,което свое становище е изразила в подаден в срока и по реда на чл.263 ал.1 от ГПК отговор рег.№ 268207/29.12.2020 год.

Спорни между страните са въпросите,дали трудовото правоотношение  за изпълняваната от В.С. длъжност “учител прогимназиален етап V - VII клас - български език и литература” е срочно по смисъла на чл. 68 ал.1 т.1  или за неопределен срок ; специалната нормативна уредба на училищното образование по отношение статута на учителя и директора,продължителността на учебната година,учебния план ,делегирания бюджет , начина на разходване на предоставени на училището за издръжка финансови средства и характера на преподавателската работа,позволяват ли договаряне на срок за нейното изпълнение в хипотезите на чл. 68 ал.3 и ал.4 от КТ ;следва ли причината ,обусловила сключване на срочен трудов  договор да е част от съдържанието му съобразно изискванията на § 1 т.8 от ДР на КТ в случай,че същата е общоизвестен факт ,респ. налице е устно уведомяване на същата при сключване на договора.

Жалбата е неоснователна въз основа на фактически констатации и правни изводи, както следва:

Предявените обективно съединени искове  са на служител срещу работодател  за признаване на  уволнението за незаконно и неговата отмяна, обусловени от недействителност на клаузи за модалитет в трудовия договор ,изключващи  приложимостта на основанието за прекратяването му по чл. 325 ал.1 т.3 от КТ, черпещи правното си основание в разпоредбите на чл. 344 ал.1 т.1 и 2 от КТ,във връзка с чл. 74 ал.1 и ал.4 от КТ.

По силата на трудов договор № 03-03/13.09.2018 год.,сключен на основание чл. 68 ал.1 т.1 ,във връзка с чл. 70 ал.1 т.1 за времето от  17.09.2018 год. до 30.06.2019 год. ищцата е заемала в ответното  училище длъжността “учител прогимназиален етап V-VІІ клас-БЕЛ“.Уговорен е бил срок за изпитване в полза на работодателя –до края на І учебен срок -02.02.2019 год.Със заповед № ФС-05-182/28.06.2019 год. на директора на училището, трудовото правоотношение на ищцата е била прекратено на основание чл. 325 ал.1 т.3 от КТ поради изтичане на уговорения срок-30.06.2019 год.

По силата на трудов договор № 06-06/13.09.2019 год.,сключен на основание чл. 68 ал.1 т.1 ,във връзка с чл. 70 ал.1 т.1 за времето от  16.09.2019 год. до 30.06.2020 год. ищцата е заемала в ответното  училище длъжността “учител прогимназиален етап V-VІІ клас-БЕЛ“.Уговорен е бил срок за изпитване в полза на работодателя –до края на І учебен срок -04.02.2020 год.Със заповед № ФС-05-184/28.06.2020 год. на директора на училището, трудовото правоотношение на ищцата е била прекратено на основание чл. 325 ал.1 т.3 от КТ поради изтичане на уговорения срок-30.06.2019 год.

Трудовите договори  са сключени между едни и същи страни,за една и съща длъжност  като срочни по смисъла на чл. 68 ал.1 т.1 от КТ , с  продължителност  за времето на първия и втория учебен срок на учебните 2018/2019 год. и 2019/2020 год., с включена  в съдържанието им  идентична клауза за изпитване в полза на работодателя  по смисъла на чл. 70  ал.1 и ал.2 от КТ до края на първия учебен срок.

Клаузата със срок за изпитване може да се включи в трудовия договор когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява. Срокът за изпитване предшества окончателното приемане на работа, като за една и съща работа договор със срок за изпитване може да се сключи само веднъж и то при първоначалното приемане на работа - чл. 70, ал. 5 КТ.При наличие на два последователни договора  между едни и същи страни  и за една и съща работа,то клаузата за изпитване в договор № 06-06/13.09.2019 год. противоречи на закона и е недействителна.

Условията, при които може да се сключи трудов договор за определен срок, са изрично регламентирани в императивните разпоредби на чл. 68 КТ и страните са длъжни да се съобразяват с въведените с тях ограничения.   Конкретни причини ,обуславящи сключването на договор № 06-06/13.09.2019 год.  като срочен ,не са част от писмения му текст,нито пък е извършено позоваване или възпроизведено съдържанието на разпоредбите на чл.68 ал.3 и ал.4  на КТ и § 1, т. 8 ДР на  КТ.

Училищното образование се организира в учебни години с продължителност от 12 месеца,които започват на 15 септември и включват учебно време (организирано в учебни срокове ,учебни седмици,учебни дни и учебни часове) и неучебно време (официални празници и ваканции)-така чл.101 ал.1-ал.3 от Закона за предучилищното и училищното образование ,чл.91 и 92 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета и чл.2,чл.3 и чл.13 от Наредба № 10/01.09.2016 год. за организация на дейностите в училищното образование. Това означава последователност и непрекъснатост на работата в училищата, която условно е организирана в учебни години,т.е. работата е постоянна,а обособяването й в учебни години сочи единствено на цикличност в непрекъснатия педагогичен процес, но не и на завършване на определена работа.С оглед на горното,работата като учител в училище от какъвто и да е тип (общо образователно или специализирано) няма  временен, случаен, краткотраен или сезонен характер,а е с постоянен такъв,т.е. част от основната дейност на работодателя. Не е спорно между страните,че изпълняваната от ищцата длъжност  -учител по задължителен образователен предмет  е съществувала преди сключване на трудовия договор и е продължила да съществува и след изтичане на срока му.Липсата на посочените в разпоредбата на чл. 68 ал.3 от КТ характеристики изключва възможността за изпълнението на възложените на ищцата трудови функции  да бъде сключен срочен трудов договор по чл. 68 ал.1 т.1 от КТ. 

За работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер, трудов договор за определен срок може да се сключи само по изключение Тъй като възложената на ищцата работа няма характера по чл.68 ал.3 от КТ следва да се обсъди спазването на чл. 68 ал. 4 от КТ,а именно допустимо ли е било   трудовия договор да бъде сключен като срочен по изключение.В § 1, т. 8 ДР КТ е дадено легална дефиниция  на "изключението", при което в хипотезата на чл. 68 ал. 4 КТ може да се сключи срочен трудов договор - това са обективно съществуващи икономически, технологически, финансови, пазарни и други причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключване на трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността му.Те трябва да са конкретни за предприятието, да са налице към момента на сключването на трудовия договор, да са ясно посочени в него - от съдържанието на трудовия договор следва да може несъмнено да се установи, че е сключен за определен срок поради конкретно условие, като няма законови изисквания за начина на формулиране на клаузите. Именно конкретното условие трябва да обуславя и срочността на договора, като в тежест на работодателя е да установи съществуването му. Разпоредбата на чл. 68 КТ е императивна, поради което следва да се приеме за задължително изискването на § 1, т. 8 от ДР на КТ ,обуславящите срочността на трудовия договор конкретни обстоятелства да са вписани в трудовия договор. По тези съображения,ирелевантно е позоваването от работодателя,че се презюмира  знание на работника за причините,поради което   и същите не следва да се включват в съдържанието на трудовия договор.Неоснователни и са доводите във връзка с автономията на учебното заведение,прилагането на системата на делегиран бюджет,числеността на персонала и правомощията на директора.Предвижданията на Закона за предучилищното и училищното образование по отношение дейността на училищата  не дерогират правилата на КТ,респ. евентуално могат да обусловят приложение на друго уволнително основание.  

След като не са налице условията на чл. 68 ал.3 от КТ,а в договора не са посочени конкретни факти за причини, представляващи "изключение" по смисъла на чл. 68 ал. 4 КТ, клаузата,  с която е уговорен модалитет на процесното трудовото правоотношение - прекратителен срок, противоречи на повелителни правила на закона - чл. 68 ал. 3 и 4 КТ, поради което същата е недействителна .Договорът следва да се смята сключен за неопределено време по правилото на чл. 68 ал. 5 от КТ,т.е.   не може да се прекрати на предвидените за срочния основания. В този смисъл са и постановените решение №94/17.04.2018 год. по гр.д.№ 3082/2017 год. на ВКС,ІV г.о., решение № 889 / 29.10.2008 год.  по гр. д. № 1730/2006 год. на ВКС, IV г. о.;  решение № 359 / 6.04.2009 год.  по гр. д. № 2012/2005 год. на ВКС, IV г. о.; решение № 164 / 18.02.2010 год.  по гр. д. № 4656/2008 год. на ВКС, I г. о.;решение № 104 /23.02.2010 год. по гр. д. № 453/2009 год. на ВКС, III г. о.;решение № 176 / 15.03.2010 год.  по гр. д. № 3022/2008 год. на ВКС, III г. о.; решение № 66 / 27.04.2016 год.  по гр. д. № 4329/2015 год. на ВКС, III г. о.; решение № 260 / 12.01.2017 год.   по гр. д. № 1511/2016 год. на ВКС, IV г. о;решение № 302 / 17.01.2017 год.  по гр. д. № 1656/2016 год. на ВКС, IV г. о.

Това обуславя незаконосъобразността на приложеното от работодателя основание за уволнение с издадената заповед № ФС-05-184/28.06.2020 год. за прекратяване на трудовото правоотношение по  чл. 325, т. 3 КТ поради изтичане на уговорения срок.Уволнението е незаконно ,поради което следва да бъдат уважени  основателните обективно съединените искове по чл. 344 ал. 1 и  т. 2 и  от КТ,както и по чл.74 ал.1,във връзка с ал.4 от КТ .

Този извод обжалваното решение съдържа,поради което  и на основание чл. 271 ал.1 от ГПК въззивният съд го потвърждава .

С оглед изхода по спора-неоснователност на подадената от работодателя въззивна жалба ,в неговата тежест следва да бъде възложена отговорността за направените от работника   съдебно-деловодните разноски-заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 100  лв.

По изложените съображения,съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №260239/13.11.2020 год. по гр.д.№1502/2020 год. на  Районен съд Добрич.

ОСЪЖДА ОУ“Свети Свети Кирил и Методий“, ЕИК *********,с.Ведрина,общ.Добричка,ул.“Първа“№ 7 ДА ЗАПЛАТИ  на В.Х.С.,ЕГН **********,*** сторените съдебно-деловодни разноски за въззивната инстанция  в размер на сумата от 600 лв.-заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване при условията на чл. 280 от ГПК пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:1.                      2.