Р Е Ш Е Н И Е

№347/02.08.2019г.,гр.Разград

 

В   И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД-РАЗГРАД

на петнадесети юли, две хиляди и деветнадесета година ,

в публично заседание , в следния състав :              

 

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА НОВАКОВА

 

 

секретар: Пенка Тоцева

прокурор :

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 421 по описа за 2019 г.

за да се произнесе взе пред вид следното:

 

               Предявени са три обективно съединени иска за обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, на основание чл.45 и сл. от ЗЗД. Цена на исковете съответно: за заканата за убийство-5 000 лева; за обидата в рамките на престъплението по чл.325 ал.1 от НК-3 000 лева и за причинената лека телесна повреда-3 000 лева.

Ищецът настоява съдът да постанови решение, с което осъди ответника да му заплати сумата от 11000 лева, ведно със законна лихва от датата на увреждането-19.07.2018г. до окончателното плащане, като обезщетение за виновно причинени им неимуществени вреди в резултат на извършени от ответника срещу него престъпления: закана за убийство по чл.144 от НК в размер на 5 000 лева; за нанесената обида в рамките на престъплението по чл.325 от НК-3 000 лева и за причинената лека телесна повреда-3 000 лева. Твърди в исковата молба, че е налице влязла в сила присъда по нохд №572/2018г. на РРС, с която ответникът е признат за виновен в извършване на посочените три престъпления, в резултат на което той е претърпял не малки по степен болки и страдания, чувство на страх за живота си, срам от хората в селото, влошаване на здравословното състояние, негативни изживявани при явяване като свидетел в досъдебното производство и пред съда, ограничаване на социалните си контакти, изпадане в депресия, влошаване на отношенията му в семейството, с приятелите и колегите.  Претендира и разноски по делото.

Ответникът  с писмения си отговор и в съдебно заседание, заявява, че  трите иска са допустими и частично основателни, като оспорва размера им. Заявява, че по отношение на причинената лека телесна повреда обезщетението следва да бъде не повече от 500 лева, за причинената обида справедливото обезщетение е 1 000 лева, но прави възражение за прихващане на тази сума със сумата дължима му от ищеца заради отправените към него псувни и обиди, които са се отразили неблагоприятно на емоционалното му състояние и човешко достойнство. Твърди още, че ищецът също е отправял към него закана за убийство, че в продължение на седмици той е живял в уплаха и също следва да бъде възмезден, като отново прави възражение за прихващане на насрещно дължимите суми. Също претендира разноски по делото.

            Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за установено следното: Видно от материалите по приложеното като писмено доказателство НОХД.№572/2018г. по описа на РРС, с присъда, влязла в сила на 06.01.2019г., ответникът е признат за виновен за това, че на 19.07.2018г. в с.П., обл.Р. се е заканил с убийство на ищеца с думите“Ще те наръгам в червата“ и „Ще те убия“ и това заканване е възбудило основателен страх- престъпление по чл.144 ал.3 във връзка с ал.1 от НК. Със същата присъда е признат за виновен и че на посочената дата и място е извършил и непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение  към обществото, отправяйки псувни и закани за убийство на ищеца, нанесъл удар с вила и повредил чужда движима вещ- трактор Т16М с рег.№**, собственост на „А.“ЕООД-Разград, като е счупил лявото странично стъкло и причинил на ищеца лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК- престъпление по чл.325 ал.1 от НК. Признат е и за виновен, че е причинил на ищеца лека телесна повреда, изразяваща се в порезна рана по гръбната страна на палеца на лявата ръка, драскотини и мънички охлузвания по горните крайници, довели до временно разстройство на здравето неопасно за живота на пострадалия, като деянието е извършено по хулигански подбуди-престъпление по чл.131 ал.1 т.12 във връзка с чл.130 ал.1 от НК. На подсъдимия е наложено наказание общо лишаване от свобода от десет месеца и обществено порицание за престъплението по чл.325 ал.1 от НК, като изпълнението на наказанието лишаване от свобода е отложено на основание чл.66 ал.1 от НК.

Не се спори, а видно и от материалите по нохдело, страните по делото живеят в с.П.  община Р., не са в добри отношения от близо 10 години. Ищецът е собственик и управител на ЕООД“А.“-Разград. Дружеството притежава стопански двор в селото, намиращ се на ул.** срещу къщата на ответника. На 19.07.2018г. около обяд между ответника и работничка в стопанския двор възниква пререкание, като ответникът започнал да рови в отпадъците събрани в коша на трактор „Т16М“ с рег.№., собственост на фирмата на ищеца, разпилял част от тях по земята. Работничката му направила забележка, ответникът се държал предизвикателно, взел със себе си бетонна отливка-стълбче и отдалечавайки се казал на висок глас:“От къде ги вземат тези цигани на работа.“ Ищецът разбрал за случилото се, около 17 часа видял ответника на улицата и му направил забележка, качил се в трактора, спрян на улицата срещу къщата на ответника, потеглил с трактора, но ответникът излязъл от дома си, носейки със себе си вила, започнал да псува и отправя закани за убийство: „Ще ти еба майката“, „Ще те убия“, „Ще те наръгам в червата“, приближил се към трактора и ударил лявото странично стъкло на трактора, което се счупило, замахнал втори път през счупеното стъкло, като парчета от стъклото порязали по гръбната страна палеца на лявата ръка на ищеца, причинили му леки драскотини и охлузвания по двете ръце. Дясната врата на трактора липсвала, ищецът успял да скочи в движение и побягнал, а ответника се прибрал у дома си. Както  в наказателното производство, така и по настоящото дело не се установи и доказа, че ищецът също е псувал и обиждал ответника, че също е отправял заплахи за убийство към него и семейството му, че подкарвайки трактора го е насочил към оградата на къщата на ответника, факти и обстоятелства, твърдяни от ответника и чието доказване е в негова тежест.

От разпитаните по настоящото дело свидетели, единствено св.Р. А, съпруга на ищеца, депозира показания относно преживените от него болки, страдания и отрицателни емоции. Заявява, че след инцидента съпругът й  се е затворил в себе си, започнал да страни от близки и приятели, отказал да отпразнува 50-ия си рожден ден, преимуществено започнал да спи в базата, у дома се прибирал само да хапне за около половин час, и макар да е спокоен човек, прикриващ емоциите си и вътрешни преживявания с усмивка, се усещало, че той е „обиден, наранен и засрамен от случилото се“, дори престанал да ходи на лов, макар, че е ловец и преди това редовно ловувал. Свидетелката заявява още, че порезната рана по ръката е отшумяла за около месец. Свидетелят С. М. депозира показания, че познава ищеца като спокоен, скромен човек, според него дори “много срамежлив“, че не е чувал нищо за инцидента и макар всяка събота от есента на миналата година да са заедно на лов ищецът не му е споменавал и споделял нищо за инцидента. А свидетелят Б.Н. отишъл на мястото на инцидента след пристигане на полиция, споделя, че отивайки на мястото караницата е била приключила, Д.-ищецът седял на оградата на неговата база: “стоеше и мълчеше“ и че не е „видял от него да тече кръв“.

По делото не е искана и не е назначавана съдебно-медицинска експертиза относно вида, характера и оздравителен период на получените от ищеца телесни увреждания. С влязлата сила присъда същите са окачествени като „лека телесна повреда“ изразяваща се в порезна рана по гръбната страна на палеца на лявата ръка, драскотини и мънички охлузвания по горните крайници“. Съдът приема, че подобен вид увреждания отшумяват най-много до 10 дни. В този смисъл е и заключението на вещото лице по назначената в наказателното производство медицинска експертиза.

Пред вид така изложеното съдът намира от правна страна следното: Предявеният иск е  частично основателен. В резултат извършеното от ответника деяние, което безспорно е противоправно, ищецът е получил описаните по-горе телесни увреждания, довели до болки и страдания продължили около 10 дни. От друга страна отправените от ответника обидни думи и заплахи безспорно са оказали негативно въздействие върху емоционалното състояние на ищеца, почувствал се обиден и засрамен, затворил се в себе си, започнал да страни от приятелите си. Твърдяната обаче, в исковата молба депресия и влошаване на здравето по делото не се доказаха. След инцидента ищецът е продължил да работи и да ходи редовно на лов, както обичайно е правил това и преди инцидента. Факта, че след инцидента пострадалия е започнал рядко да се прибира у дома при съпругата си, че предпочитал да се усамотява и да спи в базата на фирмата, която се намира срещу къщата на ответника, не дава основание съдът да приеме, че е в резултат извършеното от ответника деяние. Напротив ако ищецът е изпитвал страх от отправената му  закана за убийство естествено, нормално и логично е той да страни от мястото на инцидента, а не да предпочита да си почива точно срещу къщата на извършителя. Съдът счита още, че „изживяните негативни емоции от ищеца при явяването му до разпит като свидетел в досъдебното производство и след това в съда“, също не следва да се отчитат при преценка на степента на претърпените от пострадалия вреди, тъй като те също не са пряка и непосредствена последица от увреждането, така като изисква разпоредбата на чл.51 ал.1 от ЗЗД.

От друга страна, в случая, е налице едно деяние, извършено от ответника, осъществяващо състава на три престъпления в извършването на който той е признат за виновен. Следващото се обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди следва да се определи глобално, а не за всяко престъпление отделно, както се твърди и иска в обстоятелствената част на исковата молба. Разделянето на вредите за всяко едно престъпление е не само недопустимо, а и не възможно, тъй като деянието е едно, осъществено в непродължителен период от време. В този смисъл е и възприетия принцип в т.11 на ТР №3/22.04.2005г. по тълк.д.№3/2004г., ОСГК на ВКС по отношение обезщетяване на неимуществени вреди по реда на ЗОДВ, като се приема че дори в случай на неимуществени вреди, кумулирани от няколко последователни деяния, свързани помежду си, то те подлежат на глобално обезщетяване.

Ответникът е причинил на ищцата неимуществени вреди, които е длъжен да възмезди. Разпоредбата на чл.45 от ЗЗД е с императивен характер:”Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму”, като в случая, съдът приема, че авторството на деянието, неговата противоправност и виновността на извършителя се установява от всички доказателства по делото, обсъдени и преценени в съвкупност. В случая намира приложение  разпоредбата на чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Посочи се по-горе, че по делото не се събраха доказателства, че ищецът е допринесъл с поведението си за настъпване на вредите, заради което направените от ответника възражения за допускане на прихващане със суми следващи му се като обезщетение за причинени му вреди, като неоснователни следва да се отхвърлят- чл.51 ал.2 от ЗЗД.

            Съгласно чл.52 от ЗЗД размера на дължимото обезщетение се определя от съда по справедливост. Пред вид степента на причинените увреждания и пред вид продължителността на оздравителния процес при ищеца относно получените телесни увреждания, относно продължителността на периода на изпитване на страх и обида, причинените неимуществени вреди следва да възмездят със сумата от 2 000 лева, като искът до претендираните 11 000 лева се отхвърли като прекалено завишен.

            Законна лихва, връху определеното обезщетение се дължи от датата на увреждането- 19.07.2018г. и лихва следва да се присъди от посочената дата.

            Пред вид разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца и направените по делото разноски, изчислени съразмерно уважената част от иска, които са в размер на 280 лева, а на основание чл.78 ал.3 от ГПК, ищецът дължи на ответника заплащане на разноски изчислени съразмерно отхърлената част от иска- 507,27 лева.

            По изложените съображения съдът

 

                                            Р  Е  Ш  И :

 

            ОСЪЖДА П.М.С. с ЕГН-********** *** да заплати на Д.А.А. с ЕГН-********** *** сумата 2000 лева/две хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди в резултат извършено неправомерно деяние на 19.07.2018г. в с.П., община Р., ведно със законна лихва, считано от 19.07.2018г. до окончателното плащане, както и 280 лева разноски по делото, изчислени съразмерно уважената част от иска.

            ОТХВЪРЛЯ иска до порваначално претендирания размер от 11 000 лева, като неоснователен и недоказан, както и направените  от П.М.С. възражения за прихващане с насрещно дължими суми, като недоказани.

            ОСЪЖДА Д.А.А. с ЕГН-********** *** да заплати на П.М.С. с ЕГН-********** *** сумата от 570,27 лева разноски по делото изчислени съразмерно отхвърлената част от иска.

            Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: