Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 378/16.5.2022г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД Пазарджик, ХIII-ти състав в открито заседание на осемнадесети
април две хиляди двадесет и втора година в състав:
Съдия: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при секретаря
ЯНКА ВУКЕВА, като разгледа докладваното от съдия Ингилизов адм. дело №
1181/2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.294 и сл.от АПК и
е образувано по жалба на А.И.Г. против
Заповед № З-307 от 08.10.2021 г. на кмета на Община Сърница за премахване на
незаконен строеж изграден в ПИ с
идентификатор 181017 /нов идентификатор 70648.181.7/, находящ се в м. „Таш
капия“, землището на гр.Сърница, ЕКАТТЕ 70648 с инвеститор и собственик А.И.Г.,
който представлява :
1.1.
Изградена плътна
масивна ограда от бетон и арматура с височина 1.20 метра, намираща се от
северната страна на имота;
1.2.
Изградена плътна
масивна ограда от бетон и арматура с височина от 1.00 метра, намираща се от
южната страна на имота
1.3.
Множество бетонни
фундаменти с размери 1м. х 1м., изградени в целия имот,
издадена на основание чл.225а, ал.1 от Закона за
устройство на територията /ЗУТ/ вр.чл.225, ал.2, т.2 и т.6 от ЗУТ.
Твърди се в
жалбата, че оспорената заповед е незаконосъобразна и неправилна, сочи се че има
разминаване в констатациите описани в констативния протокол от 07.09.2021 г. и
издадената въз основа на него заповед. Аргументира се, че няма основание да се
приеме наличие на строеж по смисъла на §5, т.38 от ПР на ЗУТ, като се иска
заповедта да бъде отменена.
При направената от съда служебна проверка за редовност и
допустимост на жалбата ПАС установи, че същата се явява редовна и допустима,
поради което следва да се разгледа по същество.
В открито съдебно
заседание жалбоподателят се явява лично, представлява се от адв. Ш., който иска да се
уважи жалбата и да се отмени оспорената заповед като незаконосъобразна. В
предоставения срок представя писмени бележки.
Ответникът, редовно призован, се представлява от
юрисконсулт Т., която моли да се отхвърли жалбата, прави искане за присъждане
на разноските по делото. В указания срок представя писмени бележки.
Съдът, след запознаване с изпратената административна
преписка, жалбата и становищата на страните, установява следното от фактическа
страна:
На 13.08.2021 г. било входирано
заявление от адв.Ц.М. до кмета на Община Сърница, в което се сочело, че в имот,
представляващ ПИ с номер 181012 в землището на гр.Сърница незаконно се изгражда
бетонова подпорна стена в близост до общинския път. Сочело се, че това се
извършва без необходимите строителни книжа и без одобрени проекти от общинската
администрация и в нарушение на Закона за опазване на земеделските земи.
Във връзка с получения сигнал била извършена проверка на място на
16.08.2021 г. от служители при Община Сърница – М.Ф. и Р.П. – главни
специалисти ТСУ, дирекция АОМР, Община Сърница. Било констатирано, че в сочения
в заявлението имот не се извършва строителство. Такова обаче било констатирано
да се извършва в ПИ с №181017 /нов кадастрален идентификатор 70648.181.17/, в
който се констатирало изграждане на плътна бетонова ограда. При тази проверка присъствал собственика на имота, в който се
установило строителство - А.И.Г.. Била извършена още една проверка на място –
на 07.09.2021 г. от същите служители на Община Сърница, на която не присъствал
собственикът на ПИ с №181017 /нов кадастрален идентификатор 70648.181.17/. Било
констатирано, че в имота са изградени следните елементи: Изградена плътна
масивна ограда от бетон и арматура с височина 1.20 метра, намираща се от
северната страна на имота; Изградена плътна масивна ограда от бетон и арматура
с височина от 1.00 метра, намираща се от южната страна на имота; Множество
бетонни фундаменти с размери 1м. х 1м., изградени в целия имот. По отношение на
имота било установено, че е издадено на основание чл.56, ал.1 и ал.2 от ЗУТ
Разрешение за поставяне №25/09.07.2021 г. на преместваем обект – фургон за
съхранение на инвентар и охрана с площ от 40 кв.м., като към разрешението има
представена скица-виза, в която е одобрена ситуационна схема за поставяне на
преместваемия обект. Установено било, че имота представлява горска територия, с
НТП – ливада и не били установени преписки за промяна предназначението на имота
от ливада в урбанизирана територия в режим на застрояване. Установените обекти
били приети за незаконни строежи по смисъла на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ.
Бил изготвен снимков материал за извършеното строителство. На 07.09.2021 г. бил
съставен констативен протокол, в който били отразени установените факти и било
образувано административно производство по реда на чл.225а от ЗУТ за премахване
на описаното строителство, което не съответства на издаденото Разрешение за
поставяне №25/09.07.2021 г. на преместваем обект. Констативният акт бил съобщен
на А.Г. с писмо изх. №ТСУ-0876/10.09.2021 г. на Община Сърница, което видно от
приложената разписка за доставяне било получено на 15.09.2021 г. На 20.09.2021
г. постъпило възражение от А.Г., в което се сочело, че до 1 месец ще предприеме
действия за отстраняване на част от изградената подпорна стена и привеждането и
във вид отговарящ на изискванията на чл.151, ал.1 от ЗУТ, а относно петите са
поставени съгласно техническите изисквания на производителя на фургони и са с
размер 50х50 см.
На 08.10.2021 г. била издадена
процесната заповед от кмета на Община Сърница с правно основание чл.225а, ал.1
вр. чл.225, ал.2, т.2 и т.6 от ЗУТ, с която се нареждало премахването на
незаконен строеж, изграден в ПИ с
идентификатор 181017 /нов идентификатор 70648.181.7/, находящ се в м. „Таш
капия“, землището на гр.Сърница, ЕКАТТЕ 70648 с инвеститор и собственик А.И.Г.,
който представлява : 1.1. Изградена
плътна масивна ограда от бетон и арматура с височина 1.20 метра, намираща се от
северната страна на имота; 1.2.Изградена плътна масивна ограда от бетон и
арматура с височина от 1.00 метра, намираща се от южната страна на имота; 1.3.Множество
бетонни фундаменти с размери 1м. х 1м., изградени в целия имот. Същата била
съобщена на адресата на 13.10.2021 г.
В хода на съдебното производство е назначена и изготвена съдебнотехническа
експертиза. Съгласно заключението на вещото лице няма изградена плътна масивна
ограда от бетон с арматура и височина 1.20 л.м. по северната граница на имота,
границите са трасирани на терена и същият е ограден по имотните си граници с
метална оградна мрежа, закрепена на вертикални метално колове, забити в земята.
Върху терена са извършени следните видове строителни дейности, както следва :
1/ на разстояние от 13.00 м.л. в посока североизток от югозападната имотна
граница е изпълнена армирана бетонова подпорна стена с височина 1.30 м.л. от по-ниското ниво на прилежащия терен и
0.20 м.л. от високото ниво на прилежащия терен с дължина 14.80 м.л. и средна
дебелина от 0.28 м.л., която бетонова стена е вкопана в земята до 0.50 м.л.; 2/
на разстояние 1.45 м.л. в посока североизток от бетоновата стена са отляти на
терена от неармиран бетон 16 бр. стъпки /фундамента/ в два успоредни реда през
2.54 м.л. и по 8 бр. на ред. Същите са изпълнени на място със средни размери в
план 0.50х0.50х0.50 м.л., като част от бетоновата стъпка е вкопана в терена до
0.20 м.л. и до достигане на здрава почва. Според вещото лице тези стъпки служат
за хоризонтиране /нивелиране/ на поставен преместваем обект – контейнер, могат
лесно да се демонтират и преместят без да изменят субстанцията и начина на
ползване на земята.; 3/ на разстояние 9.27 м.л. в посока североизток от
бетоновите стъпки е изпълнена армирана бетонова подпорна стена с височина до
1.00 м.л. от по – ниското ниво на прилежащия терен и на 0.10 м.л. от
по-високото ниво на прилежащия терен с дължина 11.35 м.л. и средна дебелина от
0.25 м.л., като същата е вкопана в земята до 0.50 м.л. Строежите по т.1 и т.2
от оспорената заповед според вещото лице са подпорни стени – строителна
конструкция, която предпазва почвената маса от срутване и се използват за
преодоляване на денивелацията на почвата от 1-2 до 4-5 метра, като при
изгражането им е трасиран наклонения терен на имота. Изградените бетонови
фундаменти отговарят по местоположение на ситуационната скица към разрешението
за поставяне на преместваем обект, като на място са изпълнени в повече от
обхвата на ситуираното петно. Конструкцията на изпълнените подпорни бетонови
стени не може да бъде отделена в цялост от повърхността и да бъде преместена в
пространството, без да губи своята конструктивна цялост и с възможността да се
ползва на друго място със същото или с друго предназначение. Същата е трайно
свързана с терена посредством вкопана основа, изградена стоманобетонова конструкция
и при преместването и ще се разруши. Статута на имота е за горска ливада,
попадаща в горския фонд. По лесоустройствен проект на ДГС Селище, одобрен 2016
г., имота попада в горски фонд на частни гори в отдел 310, подотдел „в“. Вещото
лице не е открило данни за промяна на предназначението на процесния имот.
Строителството на сгради за постоянно или временно обитаване – битови и
стопански сгради в земи от горски фонд без промяна предназначението на гората
се извършва при нормите на ЗУТ и действащите специфични санитарно – хигиенни,
екологични и противопожарни изисквания, нормативи и стандарти за съответните
обекти и съоръжения и съобразно възможностите за осигуряване на необходимата
техническа инфраструктура – транспортен достъп, водоснабдяване, отвеждане и
заустване на използваните води, електроснабдяване и др. Строителството на
сградите се допуска въз основа на виза, издадена от главния архитект на
общината. Частта от поземления имот, в който могат да се изграждат сгради,
постройки и съоръжения представлява двор за застрояване и се определя с ПУП.
Съгласно разрешение за поставяне от 09.07.2021 г., подписано от главен архитект
на Община Сърница на жалбоподателят е разрешено да извърши поставяне на
преместваем обект – фургон за съхранение на инвентар и охрана в ПИ с идентификатор 70648.181.17, м. „Таш капия“,
землище на гр.Сърница на площ от 40 кв.м., като е издадена виза, на която на
основание чл.140, ал.1 вр. чл.12, ал.3 и чл.56, ал.1 от ЗУТ е ситуирано петното
за поставяне на разстояние от 13.00 м.л. в посока североизток от югозападната
граница и на 3.00 м.л. в посока югоизток от границата на съседен имот с №14.
Вещото лице е представило и скица, върху която е отразил вида, размерите,
отстоянията и местоположението на извършените строителни дейности в имота.
Жалбата е процесуално допустима, като
подадена в законоустановения срок и от лице имащо правен интерес от
обжалването.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява
законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от
компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън правомощията на съда е да
преценява целесъобразността на административния акт.
Обжалваната заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма и от
компетентен за това административен орган. Съгласно чл. 225а, ал. 1 във вр. с
чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ това е кметът на общината или упълномощено от него
длъжностно лице. При издаването на обжалваната заповед административният орган
не е допуснал нарушение на процесуалните разпоредби на закона. Заповедта е
мотивирана, като в мотивите органът е посочил както фактическите основания за
издаването й - наличие на незаконен строеж, без строително разрешение, така и
правните основания за издаване - чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2,
т. 2 и т.6 от ЗУТ. Съдът намира, че обжалваният акт не противоречи и на
материалноправните разпоредби по издаването му. Установените в хода на
административното производство релевантни за спора юридически факти се
подкрепят от събраните в съдебното производство доказателства.
Разпоредбата на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ регламентира случаите, в които един
строеж или част от него се счита за незаконен. В конкретния случай не е спорно
между страните, че за построените обекти няма издадени строителни книжа и
документи. Установява се безспорно, че обектите по т.1, т.2 и т.3, предмет на
обжалваната заповед има характер на строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на
ЗУТ от шеста категория.
Безспорно по делото се установи, че за извършеното строителство липсват
строителни книжа и документи за изграждането му, както и, че строежът е
изграден през 2021 година. Този извод съдът прави въз основа на приложените по
делото писмени доказателства.
Вещото лице приема, че обектите изградени в имота и описани в заключението
му в т.2, букви „а“ и „в“ представляват подпорни стени. Тази констатация може
да бъде споделена, но не може да се приеме, че тези подпорни стени не
представляват строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Същевременно е
безспорно, че те са изградени в нарушение на изискванията на чл.151, ал.1, т.4
от ЗУТ. Това е така, тъй като сочената разпоредба следва да се тълкува във
връзка с изискванията за издаване на разрешителни за строеж на чл.148 от ЗУТ, а
в конкретния случай имотът, в който са изградени не е урбанизиран такъв, а
попада в горския фонд. Същевременно този имот не попада и в приложното поле на
някой от специалните закони визирани в разпоредбите на чл.148, ал.10, ал.11 и
ал.14 от ЗУТ. С оглед на това за същите се изисква издаването на разрешително
за строеж. От друга страна констатираните обекти от вещото лице не са
установени при извършената проверка на място и не са описани в констативния
протокол от 07.09.2021 г., което означава че не са предмет на оспорената
заповед. Същевременно вещото лице е констатирало различна фактическа обстановка
от описаната в констативния акт, но с разстояние във времето от близо половин
година. С оглед на подаденото възражение от жалбоподателят може да се приеме,
че междувременно в имота са настъпили промени, които не е могло да бъдат взети
предвид при издаване на процесната заповед. От друга страна доказателствената
сила на констативния акт не беше оборена в проведеното съдебно производство.
Изрично следва да се подчертае, че законосъобразността на издадения ИАА се
преценява към момента на издаването му.
Ето защо съдът счита, че следва да кредитира заключението на вещото лице
по отношение характера на констатираните при проверката му на място обекти, но
това не води на извод за незаконосъобразност на оспорената заповед по отношение
на сочените в нея в точки 1 и 3 обекти, доколкото същите се приема да са
съществували на описаните места и с описаните характеристики към момента на
издаване на процесната заповед.
Що се касае до констатираните бетонови фундаменти по делото има спор
относно техния брой. Този спор обаче не е от съществено значение за изхода на
делото, доколкото категорично е установено, че същите са разположени и извън петното
посочено във визата към издаденото
Разрешение за поставяне №25/09.07.2021 г. на преместваем обект. Освен
това и за тях важи казаното по отношение на доказателствената сила на
съставения констативен акт. Същите действително служат за нивелиране на терена,
но с оглед трайната им прикрепеност към терена не са преместваем обект по
смисъла на чл.56 от ЗУТ, което от своя страна води на извод, че съставляват строеж
по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Те не са предвидени в издадената виза, а
същевременно няма разписани норми и в Наредба за реда и условията за поставяне
на преместваеми обекти и за осъществяване на рекламната дейност на община
Сърница за това, че могат да се изпълняват такива при монтиране на разрешени за
поставяне преместваеми обекти. Следва да се има предвид, че действително могат
да възникнат ситуации, при които следва да се укрепи преместваемия обект и да
се осигури безопасността му при поставяне. В такъв случай е мислимо да се
изпълнят допълнителни елементи, но същите не следва трайно да се отразяват на субстанцията
на имота. Конкретният случай не е такъв, доколкото тези фундаменти са вкопани в
земята, поради което и няма как да се приме, че не са трайно прикрепени към
нея, а с оглед на това няма как да се направи извод, че не променят
субстанцията на терена. Ето защо и съдът не кредитира заключението на вещото лице
по отношение на това, че с премахването им не би се изменила субстанцията и начина
на ползване на земята. Изрично следва да се подчертае, че статутът на имота не
е УПИ, а същият е част от горския фонд, което налага извод, че интервенирането
в този имот с поставяне на преместваем обект, макар същото да е разрешено,
следва да бъде осъществено по начин, по който да не бъдат създадени
предпоставки за промяна на субстанцията и начина на ползване на земята. Ето
защо в случай на необходимост от укрепване и нивелиране на преместваемия обект
следва да се извърши същото по начин и със средства, които осигуряват
изпълнението на това условие. В случай, че това е невъзможно по отношение на
избрания вид преместваем обект, то следва да се избере различен такъв, който да
гарантира, че след изтичане на сроковете за поставянето му няма да има увреждане
на имота. С оглед на изложените аргументи и съдът счита, че и в тази част
оспорената заповед е законосъобразна.
Съдът намира, че не може да се приеме, че незаконният строеж е търпим по
смисъла на § 127 от ПЗР ЗИД ЗУТ, тъй като с оглед годината на построяването
тази хипотеза не е приложима. Съгласно § 127 от ПЗР ЗИД ЗУТ строежи, изградени
до 31 март 2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по
разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по
действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на
премахване или забрана за ползване. Алинея 1 на § 127 ПЗР ЗИД ЗУТ не се отнася
до всички строежи, изградени до 31 март 2001 г. Тя се прилага само за тези от
тях, реализирани след изтичането на крайния срок по ал. 3 на § 16 ПР ЗУТ, който
е начален момент на периода на евентуална търпимост по § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД
ЗУТ. Тоест нормата е приложима относно строежи, извършени от 01.07.1998 г. до
31.03.2001 г.
Процесният строеж не е търпим и по смисъла на § 16, ал. 3 от ПР на ЗУТ,
съгласно който незаконни строежи, започнати след 30 юни 1998 г., но неузаконени
до обнародването на този закон, не се премахват, ако са били допустими по
действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите,
действали за посочения период или съгласно този закон, и ако бъдат декларирани
от собствениците им пред одобряващите органи в 6-месечен срок от обнародването
на този закон.
Ето защо съдът намира, че в случая не са приложими разпоредбите на § 16,
ал. 3 от ПР на ЗУТ и § 127 от ПЗР ЗИД ЗУТ, поради което строежът не отговаря на
условията за търпимост и забрана за премахване.
С оглед
гореизложеното и поради липса на пороци, водещи до незаконосъобразност на
оспорения акт, жалбата - като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода
на делото и направеното своевременно искане от пълномощника на ответника ще
следва жалбоподателят да бъде осъден да заплати, направените по делото разноски
в общ размер на 250 лева, от които разноски в размер на 150 лева за назначената
съдебно-техническа експертиза и в размер на 100 лева за юрисконсултско
възнаграждение, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ.
Предвид гореизложеното
и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК, Административен съд –
Пазарджик
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна
жалбата на А.И.Г. против Заповед
№ З-307 от 08.10.2021 г. на кмета на Община Сърница за премахване на незаконен
строеж изграден в ПИ с идентификатор
181017 /нов идентификатор 70648.181.7/, находящ се в м. „Таш капия“, землището
на гр.Сърница, ЕКАТТЕ 70648 с инвеститор и собственик А.И.Г., който
представлява :
1.1. Изградена плътна масивна ограда от бетон и
арматура с височина 1.20 метра, намираща се от северната страна на имота;
1.2. Изградена плътна масивна ограда от бетон и
арматура с височина от 1.00 метра, намираща се от южната страна на имота
1.3. Множество бетонни фундаменти с размери 1м. х
1м., изградени в целия имот, издадена на основание чл.225а, ал.1 от Закона за
устройство на територията /ЗУТ/ вр.чл.225, ал.2, т.2 и т.6 от ЗУТ.
ОСЪЖДА А.И.Г. *** направените
по делото разноски в общ размер на 250 лева, от които разноски в размер на 150
лева за назначената съдебно-техническа експертиза и в размер на 100 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Върховния административен съд.
СЪДИЯ : /п/