№ 8386
гр. София, 02.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20221110111418 по описа за 2022 година
съобрази следното:
Предявените искове са допустими и следва да бъдат разгледани в настоящото
производство. Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито
съдебно заседание.
Ищецът по първоначалния иск е представил документи, които са допустими, относими
и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да бъдат
приети като писмени доказателства. С насрещната искова молба ищецът по насрещните
искове е представил документи, които не са надлежно заверени, поради което на страната
следва да бъдат дадени указания за надлежното им заверяване, преди приемането им като
писмени доказателства по делото.
Искането на страните за допускане на съдебно-счетоводна експертиза следва да бъде
уважено, като вещото лице следва да отговори на въпрос № 2 от насрещната искова молба и
на въпросите в отговора на насрещната искова молба.
Искането на ищеца по насрещния иск за допускане на съдебно-техническа експертиза
следва да се остави без уважение, доколкото обстоятелствата, които се цели да бъдат
установени с изготвяне на заключението не са спорни между страните.
Съдът като провери редовността и допустимостта на предявените искове и като
съобрази направените от страните искания и възражения, на основание чл. 140 ГПК във вр. с
чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 28.04.2023г. от
09,40 ч., за което страните да бъдат призовани.
УКАЗВА на ищеца /ответник по насрещните искове/ в едноседмичен срок да уточни
направеното евентуално възражение за прихващане като изрично посочи своето вземане и
вземането на насрещната страна, между които претендира да извършва
прихващането.ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца /ответник по НИ/, че при неизпълнение на
указанията възражението няма да бъде прието за разглеждане в производството.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА по делото приложените към исковата молба и отговора на
насрещната искова молба доказателства, както и доказателствата към насрещната искова
молба, с изключение тези, които не са заверени.
УКАЗВА на ищеца по насрещните искове в едноседмичен срок да представи по
делото надлежно заверени преписи от приложените към насрещната искова молба
1
документи или да завери същите на място в деловодството на състава. При неизпълнение на
указанията в срок приложените към насрещната искова молба като доказателства незаверени
документи няма да бъдат приети като доказателства по делото.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза по посочената задача № 2
в насрещната искова молба и по задачите посочени в отговора на насрещната искова молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 300 лв., вносим, както следва: от ищеца сума в размер на
150 лв., от ответника сума в размер на 150 лв., в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Л.Б..
Вещото лице да се уведоми след представяне на доказателства за внесен депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по насрещния иск за допускане на
съдебно-техническа експертиза.
СЪСТАВЯ И СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146,
ал. 1 и ал. 2 ГПК ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО както следва:
Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1, 2 и 3 ЗЗД от Ц. И. Ст.
срещу „***“ ЕООД с искане за прогласяване нищожността на чл. 3, ал. 2 от сключения
между страните Договор за заем от разстояние № *** от *** г., поради противоречие на
закона, на добрите нрави или заобикаляне на закона.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за заем от
разстояние № *** от *** г., по силата на който ответникът като кредитодател е предоставил
на ищеца като кредитополучател сумата от 600 лв., която последният се задължил да върне
заедно с уговорена договорна лихва в размер на 89,12 лв., като била начислена и такса за
непредоставено обезпечение в размер на 207,90 лв., под формата на неустойка. Сочи, че
ищецът започнал да получава имейли за забавени плащания по договора. Поддържа, че
задължението за неустойка по процесния договор е недължимо, доколкото същото водело до
значителна нееквивалентност на насрещните престации по правоотношението и до
злепоставяне на интересите на кредитополучателя за сметка на тези на кредитора, като по
този начин клаузата накърнявала добрите нрави. Допълва, че освен това претендираната
сума за неустойка представлява над 1/3 част от стойността на предоставения заем и с това се
нарушавали принципите на справедливост и добросъвестност. Счита, че сумата в размер от
207,90 лв. е недължима и доколкото клаузата, въз основа на която задължението е въведено
в договора, е неравноправна по смисъла на ЗЗП. Твърди, че предвидената с договора такса,
респ. неустойка представлява добавка към възнаградителната лихва и е сигурна печалба за
кредитора, увеличаваща стойността на договора. Поддържа, че клаузата за неустойка е в
противоречие и с чл. 10а ЗПК, доколкото законът не допуска кредиторът да изисква
заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита. Предвид изложеното моли за прогласяване на съдържащата се в чл. 3, ал. 2 от
сключения между страните Договор за заем от разстояние № *** от *** г., поради
противоречие на закона, на добрите нрави или заобикаляне на закона. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Ищецът не бил посочил
какво е конкретното проявление на твърдяната нищожност. Оспорва твърдението за
допуснато накърняване на добрите нрави с включване на процесната клауза за неустойка в
договора. Поддържа, че предвид присъщите на неустойката функции, уговарянето на
размера на същата като 1/3 част от главницата по договора за заем не накърнява добрите
нрави и не води до установяване на неравноправна клауза в отношенията между страните.
Предвид изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба ответникът е предявил насрещни осъдителни
искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 6
ЗПФУР за осъждане на ищеца по първоначалния иск да му заплати сумата от 150 лв.,
представляваща сбор от вноските за главница с падежни дати 23.04.2022 г. и 23.05.2022 г.,
дължими по сключения между страните Договор за заем от разстояние № *** от *** г.,
2
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба –
14.07.2022 г., до окончателното плащане, както и сумата в размер от 7,43 лв.,
представляваща начислена възнаградителна лихва за периода от 24.03.2022 г. до 23.04.2022
г.
В насрещната искова молба се твърди, че на *** г. страните по делото сключили
Договор за заем от разстояние № ***, съответстващ на разпоредбите на ЗПФУР, съгласно
който ищецът по насрещния иск предоставил на ответника по насрещния иск под формата
на кредит сума в размер от 600 лв., преведена по банкова сметка, посочена от
кредитополучателя. Сочи, че съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от договора кредитополучателят
следвало да върне посочената сума на осем ежемесечни вноски на стойност от 75 лв. всяка в
периода от 24.11.2021 г. до 22.06.2022 г. Посочва, че била уговорена и възнаградителна
лихва, която бил фиксирана в размер от 40.15 %. Твърди, че претендираните с насрещната
искова молба суми са с настъпил падеж, но плащане не било осъществено. Моли за
уважаване на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът по насрещната искова молба е подал
отговор на същата, с който оспорва насрещните искове като неоснователни и недоказани.
Излага твърдения за недействителност на процесния договор, доколкото в същия не били
посочени условията за прилагане на приложимия лихвен процент съгласно изискванията на
чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, не се установявало и какви точно разходи се включват в приложимия
ГПР в противоречие с правната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като по този начин на
потребителя била предоставена невярна информация, тъй като в договора бил посочен по-
нисък ГПР от действителния. Последното представлявало заблуждаваща търговска практика
по смисъла на ЗЗП. Поддържа, че в приложимия годишен лихвен процент следва да бъде
включена и претендираната по договора неустойка, което не било сторено. Счита, че
предвид неравноправния характер на посочените уговорки, респ. тяхната нищожност,
нищожен е целият процесен договор. Релевира възражение за нищожност поради
противоречие с добрите нрави на целия договор, както и самостоятелно на клаузата,
съдържаща уговорка за заплащане на възнаградителна лихва. Твърди, че предвид
нищожността на договора в тежест на кредитополучателя е да върне единствено сумата,
представляваща главница. Посочва, че е заплатил на ищеца по насрещния иск сума в общ
размер от 608 лв. при предоставена главница от 600 лв., поради което счита, че е изпълнила
задължението, поето с договора, за връщане на сумата по кредита. Прави възражение за
прихващане между евентуално признати в производството за дължими вземания на ищеца
по насрещния иск с вземания на ответника за платените от него по нищожни клаузи суми.
Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на сторените в хода на настоящото
производство съдебно-деловодни разноски.
В доказателствена тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 26, ал.1,
предл.1, 2 и 3 ЗЗД е да докаже, че е налице твърдяното противоречие на клаузи от Договор
за заем от разстояние № *** от *** г. с императивни законови разпоредби и/или с добрите
нрави, респективно че е налице заобикаляне на закона. В тежест на ищеца е при доказване
нищожност на отделни клаузи е да установи и че тази нищожност влече нищожност на
целия договор.
В тежест на ответника е да докаже, че договорът за кредит, вкл. оспорените клаузи
са действителни, включително са договорени индивидуално, както и че договорът съдържа
всички необходими реквизити според изискванията на ЗПК и отговаря на императивните
правни норми.
В доказателствена тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 6 ЗПФУР е да докаже, че между страните по делото е
възникнало валидно правоотношение по договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, в рамките на което заемодателят е предоставил на ответника посочената сума, а
3
за последния е възникнало задължение да я върне ведно с възнаградителна лихва в
търсените размери, както и че е настъпил уговорения падеж на задълженията на ответника.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си за изпълнение чрез плащане на
търсените задължения.
Съдът ОТДЕЛЯ за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните е
сключен Договор за заем от разстояние № *** от *** г., по силата на който ответникът по
първоначалния иск като заемодател е предоставил на ищеца по първоначалния иск като
заемополучател сумата от 600 лв., която последният се задължил да върне.
УКАЗВА на страните, че на основание чл.7, ал.3 ГПК, съдът служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им осигурява
възможност да изразят становище по тези въпроси.
УКАЗВА на страните най-късно в първото по делото съдебно заседание да вземат
становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат
съответните процесуални действия в тази връзка.
НАПЪТВА страните към сключване на спогодба, към медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят
съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законните представители, попечителите
и пълномощниците на страните. При неизпълнение на това задължение всички съобщения
се прилагат към делото и се смятат за редовно връчени на основание чл. 41, ал. 2 от ГПК.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 127, ал. 1, т. 2 и чл. 131, ал. 2, т.2 ГПК
следва да посочат електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а и заявление
дали желаят връчване на посочения електронен адрес, както и техен, или на техния
представител/пълномощник телефонен номер .
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните за насроченото съдебно заседание като им се връчи и
препис на настоящото определение, на първоначалния ищец и препис от отговора на
ответника, а на ищеца по насрещния иск и препис от отговора на насрещната искова молба
ведно с приложенията към него.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4