№ 4132
гр. София, 31.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Д.А ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от Д.А ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело №
20221110151921 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Предявени са искове по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и чл. 55, ал.1, пр. I от ЗЗД от П. П. М. срещу "К
Й" ООД за прогласяване нищожност на клузата на чл. 8 от Договор за паричен заем №
***/27.11.2020 г. и заплащане на сумата 47,69 лева, представляваща недължимо платена
сума за неустойка по чл. 8 от Договора, ведно със законна лихва от датата на подаване на
искова молба до окончателното й изплащане.
В искова молба са изложени фактически твърдения, че страните по спора са сключили
договора за заем, съгласно който в чл. 8 е предвидена неустойка в размер на сумата 286,13
лв., платена на ответника, ведно с главница и договорна лихва. Излагат се подробни
съображения за нищожност и неравноправност на неустоечната клауза поради противоречие
с добрите нрави, на осн. чл. 143, т. 5,19 от ЗЗП, на осн. чл. 21,ал.1, във вр. чл. 19, ал. 4 от
ЗПК. Ищецът намира, че стойността на договора се увеличава чрез така уговорена
неустойка, която по своята правна същност е допълнителна възнаградителна лихва. Предвид
това счита, че платеното е без правно основание и подлежи на връщане.
Ответникът, получил препис от искова молба, с приложения, на 09.12.2022 г., в
законоустановения едномесечен срок, който е изтекъл на 09.01.2023 г., вкл., отговор на
искова молба не е постъпил. На 19.01.2023 г. е постъпило писмено изявление от ненадлежен
представител, с което оспорва исковете.
На основание чл. 154, ал. 1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които
основава своите искания или възражения.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД е да
установи пълно и главно, че уговорката за неустойка е недействителна по изложените в
искова молба твърдения.
За да възникне правото на парично вземане по иск по чл. 55, ал. 1, пр.1 от ЗЗД необходимо е
да се установи, че 1/процесната сума е излязла от патримониума на ищеца; 2/тя е постъпила
1
в имуществения комплекс на ответника; и 3/това разместване на блага от имуществото на
ищеца в патримониума на ответника е без правно основание/ не е бил налице годен
юридически факт/. В доказателствена тежест на ищеца е да установи първите две
предпоставки, за които се указва на ищеца, че не сочи доказателства. В случай, че бъдат
доказани, ответникът следва да установи, че за него съществува правно основание да
задържи полученото; евентуално, че го е върнал, за което се указва на ответника, че не сочи
доказателства.
Искането по чл. 190 от ГПК на ищеца за задължаване на ответника да представи договор за
заем е необосновано, доколкото по делото не се твърди ищецът, който е страна по този
договор, да не държи документа, неговите твърдения сочат на противното, а и представя
част от него -погасителен план; по отношение на справката за извършени плащания също е
необосновано предвид тежестта на доказване и обстоятелствата, които се претендира да се
установят по реда на чл. 190. На ищеца следва да се издаде съдебно удостоверение, чрез
което да докаже тезата си. Искането по чл. 183 от ГПК на ответника е необосновано - от
една страна представените документи с искова молба са заверени от адвокат по реда на чл.
32 от ЗА, а от друга - установяването на договор е твърдение на ищеца и негова е тежестта
на доказване.
Предвид изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ответника, в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение, да
представи доказателство за надлежно учредена представителна власт на адвоката подал
писмено изявление отговор на искова молба вх. №14695/19.01.2023 г. по описа на СРС, или
законен представител го приподпише или с писмена молба по делото изрично потвърди
подаването му. При неизпълнение на указанията в цялост и в срок процесуалното действие
се счита за неизвършено, на осн. чл.101, ал. 3 от ГПК.
ПРИЕМА проект за доклад по делото, съобразно обстоятелствената част на определението.
УКАЗВА на страните да изложат становището си по дадените указания и проект за доклад
по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия в срок най-късно в
насроченото открито съдебно заседание. Ако в изпълнение на предоставената им
възможност страните не направят доказателствени искания, те губят възможността да сторят
това по-късно, освен в случаите по чл. 147 от ГПК.
ДОПУСКА за приемане представените от ищеца документи като писмени доказателства.
ОСТАВЯ без уважение искания по чл. 190 от ГПК на ищеца и по чл. 183 от ГПК на
ответника.
ДА СЕ ИЗДАДЕ съдебно удостоверение на ищеца, което да послужи пред ответното
дружество, по т.1 от доказателствени искания, като ПРИ получаване да се таксува по реда на
ТДТГПК. УКАЗВА на ищеца, че снабдяването със съдебно удостоверение следва да бъде
2
своевременно и да не става причина за отлагане на делото.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане
на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно
признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено. Съгласно чл. 238
ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска. Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски
или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не подлежи на
обжалване.
НАПЪТВА страните за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и
ефективност, а именно: медиация и други способи за доброволно уреждане на спора, като
им УКАЗВА, че: 1. При приключване на делото със спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца и че съгласно чл. 234, ал. 3 от
с.з. съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение и не подлежи на
обжалване пред по-горен съд; 2. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице – медиатор помага на страните
сами да постигнат споразумение. Съгласно чл. 18, ал. 1 Закона за медиацията
споразумението има силата на съдебна спогодба и подлежи на одобрение от районните
съдилища в страната. Списък на медиаторите по Единния регистър е общодостъпен на
интернет-сайта на Министерство на правосъдието. Към Софийски районен съд действа
Програма „Спогодби”, която предлага безплатно провеждането на медиация и е отворена за
всички страни по висящи граждански дела в СРС. Информация за Програма „Спогодби”
можете да получите в Центъра за спогодби и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ” №
54, ет. 2, ст. 204, тел.02/ 8955423; ел. адрес: ********@***.*******.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят
независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл.
92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 06.03.2023 г. от 09,30
часа, за които дата и час да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните, като на ищеца за сведение препис на
отговор на искова молба; на ответника - книжата да се връчат на адрес по съобщение на л.
20 и на ел. адрес, посочен отговор на искова молба вх. №14695/19.01.2023 г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3