РЕШЕНИЕ
№ 132
гр. Горна Оряховица, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Красимира Ив. Николова-Петрова
при участието на секретаря Милена Гр. Димитрова
като разгледа докладваното от Красимира Ив. Николова-Петрова Гражданско
дело № 20224120100619 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Искове за установяване съществуване на вземания с правно основание чл.415,ал.1 във вр.
чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление : гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс Г, представлявано
от П.С., Я.Д. и Д.Д., чрез процесуален представител – юрисконсулт В.М., твърди в исковата
си молба, че ответникът е клиент на „Енерго-Про Продажби” АД, с кл. № **********, във
връзка с продажба на ел.енергия за обект на потребление, заведен с абонатен номер
**********, на адрес: град Г.О. ул.... Сочи, че тези облигационни отношения се
регламентират от Общи условия за продажба на електрическа енергия на ,,Енерго-Про
Продажби” АД, които са приети на основание чл. 98а от ЗЕ и са одобрени от ДКЕВР към
момента. Заявява, че съгласно чл.16,т.2 от ОУ на договорите за продажба на електрическа
енергия на „Енерго-Про Продажби” АД /ОУПЕЕ/, приложими към настоящия момент,
,,потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната в имота електрическа
енергия в сроковете и по начина, определено в тези Общи условия”, като сроковете са
регламентирани в чл.28,ал.5 от ОУДПЕЕ, като потребителят изпада в забава след
настъпване на падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращането на изрична
покана за заплащане на дължимите суми. Посочва, че на основание чл.410 от ГПК във вр.
чл.107 от ЗЕ, на 22.12.2021г. в ГОРС е подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение срещу В. Ц. и е образувано е ч. гр. дело № 2362/2021г. Твърди, че към момента
1
на подаване на заявлението потребителят има неизплатени задължения в общ размер на
289,78 лв. за горепосочения обект на потребление, находящ се в град Г.О. ул..., с абонатен
номер **********. Твърди, че в общата сума са включени неплатените фактури за
ел.енергия в размер на 224,25 лв., представляваща главница за консумирана ел.енергия от
ответника по следните фактури: 1) фактура № **********/13.11.2018 г., с падеж 03.12.2018
г., за сумата 96,23 лв., дължима за периода от 21.09.2018г. до 20.10.2018г., 2) фактура №
**********/13.12.2018г., с падеж 02.01.2019г., за сумата 128,02 лв., дължима за периода от
21.10.2018г. до 20.11.2018г., както и е включена мораторна лихва върху главницата в общ
размер на 65,53 лв., считано от падежа на всяка една фактура до 03.12.2021г., посочени
подробно в извлечение от сметка на ответника към същата дата. Заявява, че длъжникът е
направил възражение в срока по чл.414 ГПК, в резултат на което и в срока по чл.415 ГПК
предявява настоящия иск. Твърди, че след настъпване на изискуемостта на задължението до
настоящия момент стойността на фактурата не е заплатена.
Моли съда да установи със силата на присъдено нещо, че ответникът В. С. Ц. му дължи
заплащане на сумата от 289,78 лв. за обект на потребление, заведен с абонатен номер
**********, кл. № **********, на адрес: град Г.О. ул..., включваща сумата 224,25 лв.,
представляваща главница за консумирана ел.енергия от ответника по горепосочените
фактури, както и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 65,53 лв., считано от
падежа на всяка една фактура до 03.12.2021г., както и законна лихва от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
задължението, ведно с направените съдебни разноски по настоящото дело. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78,ал.8 от ГПК.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се представлява. Депозира писмена
молба, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт В.М. Моли съда да даде ход на
делото в негово отсъствие. Поддържа исковата молба. Излага съображения. Моли съда да
уважи предявените искове и да му присъди направените разноски съгласно списъка по чл.80
от ГПК.
Ответникът В. С. Ц. с ЕГН **********, с адрес : град Г.О. ул.., призован по реда на чл.47
от ГПК, не депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК.
По делото е постъпил отговор на исковата молба от особения представител на ответника,
назначен по реда на чл.47,ал.6 от ГПК, – адвокат П. Х. от ВТАК, с адрес за призоваване :
град В.Т. ул... Особеният представител счита исковете за допустими. Оспорва исковете като
неоснователни на този етап от съдебното производство. Оспорва твърденията, изложени в
исковата молба. Оспорва, че В. Ц. е клиент на “Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна за
обект на потребление, заведен с абонатен номер **********, кл. № **********, на адрес:
град Г.О. ул... Оспорва и фактите, че ответникът е бил ползвател на имота, намиращ се в гр.
Г.О. ул..., в процесния период от 13.11.2018г. до 13.12.2018г. Оспорва, че количеството
ел.енергия, визирано в процесните фактури, е реално доставено от ищеца на ответника и
съответно да е потребено от него като битов потребител. Оспорва и твърдението, че В.Ц.
има неплатени задължения към ищеца на обща стойност 289,78 лв. Оспорва основанието и
2
размера на всички суми, претендирани от ищеца. Твърди, че ответникът не дължи на
“Енерго-Про Продажби” АД претендираните с исковата молба суми. Заявява, че за
удостоверяване на всички оспорени твърдения ищецът не ангажира никакви годни
доказателства. Излага подробни съображения.
Счита, че задълженията по фактура № **********/13.11.2018г. с падеж на 03.12.2021г. са
погасени по давност по смисъла на чл.111,б.”в” от ЗЗД. Прави изрично възражение за
изтекла давност относно задълженията по цитираната фактура за главница в размер на 96,23
лв. и за мораторна лихва от 28,58 лв.
В съдебно заседание, ответникът В. С. Ц. не се явява. Назначеният от съда особен
представител - адв. П. Х. от ВТАК, поддържа писмения отговор. Моли съда да постанови
решение съобразно приетите по делото доказателства.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от
ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приетите писмени доказателства – справка по лице, изд. от Служба по
вписванията – Горна Оряховица за периода от 01.01.1992г. до 08.12.2021г. за лицето В. С.
Ц., ответникът е собственик на недвижим имот – ½ ид.част от дворно място с обща площ от
409 кв.м. и реално втори етаж от двуетажна жилищна сграда с площ от 72 кв.м., както и ½
ид.част от гараж, находящи се в гр. Г.О. ул..., придобит от ответника на 20.12.2007г. на
основание възмездна правна сделка /покупко-продажба/, като върху този имот е наложена
възбрана в полза на кредитора „Енерго-Про Продажби“ АД на 18.02.2020г. по изп.дело №
20197250400239 по описа на ЧСИ Виктор Георгиев. Съдът приема посочения документ, във
връзка с останалите годни писмени доказателства (фактури, справки, извлечение за фактури
и плащания), като допустимо и необходимо доказателство, надлежно ангажирано от
ищцовата страна във връзка с възложената й с окончателния доклад по делото
доказателствена тежест, което удостоверява изложените в исковата молба и оспорени от
особения представител факти, че ответникът Ц. е потребител на ел. енергия на
горепосочения адрес, като собственик на процесното жилище, по силата на договор за
продажба на електрическа енергия при ОУ, сключен с „Енерго-Про Продажби” АД.
Видно от приетите по делото писмени доказателства - извлечение от сметка към дата
88.03.2022г., справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца към 25.06.2021г.;
извлечение за фактури и плащания към 03.12.2021г., 2 броя фактури, ищецът „Енерго-Про
Продажби” АД гр. Варна е издал на получател В. С. Ц., за кл. № **********, аб. №
**********, за обект в гр. Г.О. ул..., както следва : 1/ фактура № **********/13.11.2018г. на
стойност 96,23 лв. с ДДС, за отчетен период от 21.09.2018г. до 20.10.2018г., с падеж на
03.12.2018г., 2/ фактура № **********/13.12.2018г. на стойност 128,02 с ДДС, за отчетен
период от 21.10.2018г. до 20.11.2018г., с падеж на 02.01.2019г., двете на обща стойност
224,25 лв. с ДДС.
Безспорни в настоящото производство са фактите, че е образувано ч. гр. дело №
3
2362/2021г. по описа на ГОРС, в хода на което в полза на заявителя „Енерго-Про Продажби”
АД гр. Варна е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
1163/29.12.2021г. против длъжника В. С. Ц., за следните суми : сумата 224,25 лв.,
представляваща главница за незаплатена ел. енергия в обект на потребление, заведен с
абонатен номер **********, кл. № **********, на адрес: град Г.О. ул..., за която са
издадени гореописаните 2 броя фактури; сумата от 65,53 лв., представляваща математически
сбор от мораторните лихви върху задълженията по всяка от фактурите за периода от падежа
по всяка една фактура до 03.12.2021г., законната лихва върху главницата за времето от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 29.11.2021г. до
окончателното изплащане на задължението; сумата 25 лв., представляваща заплатена от
заявителя държавна такса за разглеждане на заявлението и издаване на изпълнителен лист, и
сумата 50 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. Съдът е приел за безспорни
и фактите, че горепосочената заповед е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление
по реда на чл.47 от ГПК, поради което на заявителя е указано да предяви иск за установяване
на присъдените със заповедта вземания.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи :
Предявени са искове с правно основание чл.415,ал.1 във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр.
чл.79,ал.1 и чл.86 от ЗЗД, които съдът намира за допустими. За ищеца е налице правен
интерес от предявяване на исковете за установяване съществуването на вземанията, за които
е издадена Заповед № 1021/29.07.2020г. по ч. гр. дело № 1025/2020г. по описа на ГОРС,
връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по реда на чл.47 от ГПК, като исковете
са предявени надлежно в срока по чл.415,ал.4 във вр. ал.1 ГПК.
Разгледани по същество, предявените искове с правно основание чл.415,ал.1 във вр.
чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД се явяват частично основателни,
по изложените по-долу съображения.
Въз основа на приетите по делото писмени доказателства (справка по лице, изд. от Служба
по вписванията – Горна Оряховица за периода от 01.01.1992г. до 08.12.2021г. за лицето В. С.
Ц., извлечение от сметка към дата 88.03.2022г., справка за потреблението през последните
12/24/36 месеца към 25.06.2021г.; извлечение за фактури и плащания към 03.12.2021г., 2
броя фактури), съдът приема за доказани твърденията на ищеца, че между него и ответника
В. Ц. е налице облигационно отношение, възникнало на основание Закона за енергетиката.
В случая, за правния спор е от значение, че през процесния период на потребление на ел.
енергия от 21.09.2018г. до 20.11.2018г. ответникът Ц. е титуляр на правото на собственост
върху недвижимия имот, намиращ се адрес на потребление в гр. Г.О. ул..., поради което
същият притежава и качеството на страна по договора за продажба на електрическа енергия
с дружеството - ищец. Това правоотношение е възникнало на основание Закона за
енергетиката, а Законът го обвързва с титулярството на вещното право на собственост, респ.
на ограниченото вещно право на ползване, когато за електроснабдявания имот няма сключен
договор между крайния снабдител и ползвателя на договорно основание за доставка на
електроенергия в същия имот, какъвто писмен договор не се представя по делото от ищеца.
4
В този смисъл е и съдебната практика, установена с Решение № 205/28.02.2019г. по гр. дело
№ 439/2018г. по описа на ВКС, ГК, Трето отделение, и др. Цитираните по-горе писмени
доказателства и заключението на приетата и неоспорена от страните СИЕ, обосновават
извод, че ответникът В. Ц. е потребител на ел. енергия за битови нужди, по смисъла на
легалната дефиниция на понятието „потребител на енергия или природен газ за битови
нужди" в § 1, т.42 от ДР (отм.) на ЗЕ, а след отмяната на допълнителната разпоредба - във
връзка с легалната дефиниция на понятието „битов клиент" в §1,т.2а от ДР на ЗЕ. Интересът,
който се реализира посредством правната връзка между доставчика и потребителя на ел.
енергия, сочи желание да бъде получено определено количество ел. енергия срещу
задължението да бъде заплатена определена цена. Този предмет на отношението обуславя и
равнопоставеността на страните по сделката с електрическа енергия. Въз основа на приетите
по делото писмени доказателства, в случая се установяват по безспорен начин фактите, че
по силата на облигационното отношение, възникнало на основание ЗЕ във връзка с
потреблението на ел.енергия за притежавания от ответника недвижим имот, ищецът е
доставил на ответника, за клиентски номер **********, и потребителят В. Ц. е получил от
„Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна, и е ползвал ел. енергия в обект на потребление с
абонатен номер **********, за обекта на потребление на ответника, намиращ се в гр. Г.О.
ул..., през период на потребление от 21.09.2018г. до 20.11.2018г., редовно отчетена с
електромер № 7275652, на обща стойност 224,25 лв., за което са издадени следните
документи: 1/ фактура № **********/13.11.2018г. на стойност 96,23 лв. с ДДС, за отчетен
период от 21.09.2018г. до 20.10.2018г., с падеж на 03.12.2018г., 2/ фактура №
**********/13.12.2018г. на стойност 128,02 с ДДС, за отчетен период от 21.10.2018г. до
20.11.2018г., с падеж на 02.01.2019г., двете на обща стойност 224,25 лв. с ДДС.
При тези факти, в случая се обосновава извод, че за ответника е възникнало задължение,
по силата на договора за продажба на ел.енергия, да плати цената на реално доставената му
от ищеца и ползвана от него ел. енергия в горепосочения обект на потребление, за периода
на потребление от 21.09.2018г. до 20.11.2018г., на обща стойност 224,25 лв., при условията
и по начина, визирани в договора и издадените въз основа на него фактури.
Основанието за заплащане на ел. енергия е нейното ползване, поради което потребителят
дължи заплащане на цената на реално доставената му и получена от него ел. енергия за
конкретен обект на потребление, по открита на негово име партида, отчетена по надлежния
за това ред със законно монтирано и сертифицирано СТИ – електромер, при редовен
ежемесечен отчет, за същия обект на потребление, каквито в случая се установяват от
приетите по делото писмени доказателства.
Наред с това, до приключване на съдебното дирене по делото не са събрани никакви
годни доказателства, които да удостоверяват погасяване на горепосочените парични
задължения от страна на ответника, в чиято доказателствена тежест е да докаже
изпълнението.
В срока по чл.131 от ГПК, обаче, с писмения отговор на исковата молба, особеният
представител на ответника предявява възражение за погасяване по давност на
5
претендираните парични вземания за главница в размер на 96,23 лв. и за мораторна лихва от
28,58 лв. - задължения по фактура № **********/13.11.2018г. с падеж на 03.12.2021г., на
основание чл.111,б.„в“,пр.2 и 3 от ЗЗД - поради изтичане на 3-годишна давност, което съдът
намира за основателно. Съгласно разпоредбата на чл.111,б.„в” от ЗЗД, с изтичане на
тригодишна давност се погасяват вземанията за лихви и за периодични плащания, каквито
са и претендираните от ищеца парични вземания. Видно от данните по делото, ищецът сочи
и признава неизгодните за него факти, че фактура № ********** е издадена на 13.11.2018г.,
а падежът за плащане на тази фактура е настъпил на 03.12.2018г. Видно от писмените
материали по ч.гр.дело № 2362/2021г. по описа на ГОРС, в случая заявлението за издаване
на заповед е подадено от „Енерго-Про Продажби“ АД по пощата с пощенско клеймо от
23.12.2021г. и е входирано в ГОРС на 29.12.2021г., като и към двете посочени дати е
изтекъл изискуемият тригодишен срок по чл.110,б.„в”,пр.2 и 3 от ЗЗД, поради което
вземането за главница за потребена от ответника ел.енергия на стойност 96,23 лв., както и
вземането за мораторна лихва, представляващо сбор от парични задължения за начислена
законна лихва за забава върху това парично вземане за главница, считано за периода от
03.12.2018г. до 03.12.2021г., на стойност 28,58 лв., двете по фактура №
**********/13.11.2018г., са погасени по давност.
Предвид изложените по-горе съображения, съдът приема за безспорно установено
съществуването на парично вземане на ищеца „Енерго-Про Продажби” АД град Варна за
сумата от 128,02 лв., представляваща главница за незаплатена ел. енергия, за период на
потребление от 21.10.2018г. до 20.11.2021г., за обект на потребление с кл. № **********, за
аб. № **********, за обект на потребление на ответника, намиращ се в гр. Г.О. ул..., -
вземане по фактура № **********/13.12.2018г., заедно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по ч. гр. дело № 2362/2021г. по
описа на ГОРС в съда – 29.12.2021г. до окончателното изплащане на вземането, както и за
сумата от 36,95 лв., представляваща лихва за забава за периода, считано от датата на падежа
на вземането по тази фактура – 02.01.2019г. до 03.12.2021г. Поради това, съдът счита, че
исковете се явяват основателни и доказани и следва да бъдат уважени в тази им част.
С оглед изложените дотук мотиви, настоящият съдебен състав приема, че претенциите на
ищеца за установяване в негова полза на дължими от ответника парични вземания за
главница в размер на 96,23 лв. и за мораторна лихва от 28,58 лв., двете по фактура №
**********/13.11.2018г. с падеж на 03.12.2021г., следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни поради погасяването им по давност.
При този изход на делото, с оглед задължителното тълкуване на закона, дадено в т.12 от
Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълкувателно дело № 4/2013г. по описа
на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска по чл.415,ал.1 от ГПК, следва да се произнесе
за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Предвид изхода по настоящия спор и на основание чл.78,ал.1 от
ГПК, основателна се явява претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото
6
съдебни разноски за доплатена държавна такса /75 лв./, за възнаграждение на особен
представител по чл.47,ал.6 от ГПК /300 лв./ и за юрисконсултско възнаграждение /100 лв./,
общо в размер на 475,00 лв. в исковото производство, както и за присъждане на направените
в заповедното производство разноски за платена държавна такса и за платено
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство общо в размер на 75,00 лв.,
които следва да бъдат възложени в тежест на ответника съразмерно на уважената част от
исковете, както следва : в размер на 270,75 лв. за исковото производство и в размер на 42,75
лв. за заповедното производство.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. С. Ц. с ЕГН **********, с адрес :
град Г.О. ул..., че дължи на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление : град Варна 9009, район „Владислав Варненчик”, ВАРНА
ТАУРС – Г, бул. „Владислав Варненчик” № 258, представлявано от П.С.С., Я.М.Д. и Д.Д.,
СУМАТА от 128,02 лв. /сто двадесет и осем лева и две стотинки/, представляваща
главница за незаплатена ел. енергия за период на потребление от 21.10.2018г. до
20.11.2018г., за клиентски № **********, за абонатен № **********, за обект на
потребление, намиращ се в гр. Г.О. ул... - вземане по фактура № **********/13.12.2018г. на
стойност 128,02 лв. с включен ДДС, с падеж на 02.01.2019г., заедно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда –
29.12.2021г., до окончателното изплащане на вземането, както и СУМАТА от 36,95 лв.
/тридесет и шест лева и деветдесет и пет стотинки/, представляваща лихва за забава за
периода, считано от датата на падежа на вземането – 02.01.2019г. до 03.12.2021г., за които
вземания е издадена Заповед № 1163/29.12.2021г. по ч. гр. дело № 2362/2021г. по описа на
ГОРС.
ОТХВЪРЛЯ частично исковете с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК във вр.
чл.415,ал.1във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, предявени от „Енерго-Про Продажби“
АД гр. Варна, чрез пълномощник – юрисконсулт В.М., против В. С. Ц. с ЕГН **********, за
установяване дължимостта на парично вземане в размер на 96,23 лв. /деветдесет и шест
лева и двадесет и три стотинки/, съставляващо главница за незаплатена ел. енергия за
период на потребление от 21.09.2018г. до 20.10.2018г., за кл. № **********, за аб. №
**********, за обект на потребление, намиращ се в гр. Г. О., ул. .., - вземане по фактура №
**********/13.11.2018г. на стойност 96,23 лв. с включен ДДС, с падеж на 03.12.2021г.,
заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК в съда – 29.12.2021г., до окончателното изплащане на вземането, както и
на парично вземане в размер на 28,58 лв. /двадесет и осем лева и петдесет и осем стотинки/,
представляващо лихва за забава върху сумата от 96,23 лв. за периода, считано от датата на
падежа на вземането – 03.12.2018г. до 03.12.2021г., за които вземания е издадена Заповед №
7
1163/29.12.2021г. по ч. гр. дело № 2362/2021г. по описа на ГОРС, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ поради погасяването им по давност съгласно чл.111,б.“в“,пр.2 и 3
от ЗЗД, в тази тяхна част.
ОСЪЖДА В. С. Ц. с ЕГН **********, с адрес : град Г.О., ул..., ДА ЗАПЛАТИ на
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
: град Варна 9009, район „Владислав Варненчик”, ВАРНА ТАУРС – Г, бул. „Владислав
Варненчик” № 258, представлявано от П.С.С., Я.М.Д. и Д.Д., СУМА в размер на 270,75 лв.
/двеста и седемдесет лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща направените в
исковото производство съдебни разноски за доплатена държавна такса, за възнаграждение
на особен представител по чл.47,ал.6 от ГПК и за юрисконсултско възнаграждение, както и
СУМА в размер на 42,75 лв. /четиридесет и два лева и седемдесет и пет стотинки/,
представляваща направените в заповедното производство по ч. гр. дело № 2362/2021г. по
описа на ГОРС съдебни разноски за платена държавна такса и за юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно на уважените по настоящото дело части от исковете.
ОТХВЪРЛЯ претенцията по чл.78,ал.1 от ГПК, предявена от „Енерго-Про Продажби“ АД
гр. Варна, чрез пълномощник – юрисконсулт В.М., против В. С. Ц. с ЕГН **********, за
заплащане на остатъка от направените разноски в исковото производство за разликата от
уважения общ размер от 270,75 лв. до пълния претендиран размер от 475,00 лв., както и за
заплащане на остатъка от направените разноски в заповедното производство по ч. гр. дело
№ 2362/2021г. по описа на ГОРС за разликата от уважения общ размер от 42,75 лв. до
пълния претендиран размер от 75,00 лв., като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните, в двуседмичен срок от
връчването му, пред Великотърновски окръжен съд.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
8