Решение по дело №301/2024 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 199
Дата: 10 октомври 2024 г. (в сила от 10 октомври 2024 г.)
Съдия: Теодора Енчева Димитрова
Дело: 20243600500301
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 27 юни 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 199
гр. Шумен, 10.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Теодора Енч. Д.

Теодора Р. Йорданова-Момова
при участието на секретаря Силвия Й. Методиева
като разгледа докладваното от Теодора Енч. Д. Въззивно гражданско дело №
20243600500301 по описа за 2024 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на Д. Ю. Д., действаща чрез пълномощника
адв. Р. Д. от ТАК срещу решение № 88/28.05.2024 г. по гр.д. № 143/2024 г. по описа на
ВПРС, с което са отхвърлени изцяло предявените от нея искове с правно основание чл.128,
т.2, вр. чл.59 от КТ и чл.86 от ЗЗД.
Жалбоподателката намира решението за неправилно, незаконосъобразно и
постановено в нарушение на процесуалните правила и в противоречие с трайната практика,
по съображения, подробно изложени в жалбата й, поради което моли въззивният съд да го
отмени и постанови друго, с което да уважи изцяло исковите й претенции и й присъди
извършените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор от въззиваемата страна
Професионална техническа гимназия „ ..... „, гр. Велики Преслав, чрез пълномощника адв. Т.
В. от ШАК, в който оспорва жалбата като неоснователна и моли за оставянето й без
уважение, както и за присъждане на извършените по делото разноски.
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна и допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следното: Гр.д. № 143/2024
1
г. по описа на ВПРС е образувано по искова молба на жалбоподателката срещу въззиваемия,
в която е изложила твърдения, че от 17.10.2022 г. до 01.08.2023 г. е работила в ответното
учебно заведение на длъжност учител по математика и информационни технологии, като
трудовото й правоотношение било прекратено на основание чл.325, ал.1, т.3 от КТ, със
заповед № 181/01.08.2023 г.. Със Закона за държавния бюджет на РБ за 2023 г. било
предвидено увеличение на индивидуалните основни работни заплати на педагогическите
специалисти в системата на образованието, на което основание бил сключен анекс № Д01-
192/10.08.2023 г. към КТД за системата на предучилищното и училищното образование от
06.12.2022 г., с който бил променен чл.27 и със задна дата – считано от 01.01.2023 г. били
увеличени индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти и
непедагогическия персонал в системата на образованието не по-малко от 15%. Брутното й
трудово възнаграждение при ответника било в размер на 1 486 лева от 01.01.2023 г., като
полагащото й се увеличение възлизало на 224 лева на месец. Въпреки че подала молба вх. №
163/18.10.2023 г., посоченото увеличение не й било изплатено. Законът за държавния
бюджет на РБ за 2023 г. е влязъл в сила на 01.01.2023 г., поради което урежда отношенията
от тази дата. Освен това, за процесния период тя е била член на Синдиката на българските
учители, поради което отказът на директора на Професионална техническа гимназия „ ..... „,
гр. Велики Преслав да й заплати полагащото й се увеличение към трудовото
възнаграждение е неправилен. Предвид изложеното, ищцата е поискала от съда да осъди
ответника да й заплати сумата от 1 568 лева, представляваща полагащото й се увеличение
към трудови възнаграждения за месеците от януари до 01.08.2023 г., ведно със законната
лихва считано от изпадане на длъжника в забава до датата на завеждане на исковата молба и
законната лихва върху главницата до окончателното й плащане, както и направените по
делото разноски.
В предоставения му срок за отговор ответникът е оспорил предявените искове като
изцяло неоснователни и е поискал присъждане на извършените деловодни разноски.
Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.128, т.2, вр. чл.59 от КТ и чл.86 от ЗЗД, като с
решението си е отхвърлил предявените от Д. Ю. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. Шумен, общ. Шумен, обл. Шумен, ул. „.....“ № 63 срещу Професионална техническа
гимназия „.....“, гр. Велики Преслав, БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Велики Преслав, общ. Велики Преслав, обл. Шумен, ул. „.....“ № 53,
представлявана по закон от Х.Б. – Директор обективно кумулативно съединени осъдителни
искови претенции с правно основание чл.128 т.2, вр. с чл. 59 от КТ и чл. 86 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 1 568 лева, представляваща
неизплатено увеличение към трудови възнаграждения за периода от 01.01.2023 г. до
01.08.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба – 11.03.2024 г. до окончателното изплащане, както и за осъждане на ответника да
заплати на ищцата мораторната лихва върху главницата, считано от изпадане на длъжника в
забава, до датата на завеждане на исковата молба – 11.03.2024 г., като неоснователни и
2
недоказани и е осъдил Д. Ю. Д., с ЕГН ********** да заплати на Професионална техническа
гимназия „.....“, гр. Велики Преслав, БУЛСТАТ: *********, сумата от 500 лева,
представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на осн.
чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението се обжалва изцяло от ищцата.
При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд намери, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
По същество, от събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, се установява и не се спори между страните, че по силата на трудов договор №
156/17.10.2022 г., сключен на основание чл.68, ал.1, т.3, вр. чл.70, ал.1 от КТ, до завръщане
на титуляра но не по-късно от 30.06.2023 г., ищцата е заемала длъжността учител по
математика и информатика при ответното учебно заведение, с основно месечно
възнаграждение 1 468 лева, като трудовото й правоотношение е било прекратено считано от
01.08.2023 г., на основание чл.325, ал.1, т.3 от КТ – изтичане на уговорения срок, съгласно
заповед № 181/01.08.2023 г. на директора на ПТГ „ ..... „.
С молба вх. № 163/18.10.2023 г. до работодателя ищцата е поискала да й бъде
изплатено полагащото й се, съгласно чл.27 от КТД от 06.12.2022 г., увеличение върху
трудовото й възнаграждение за периода 01.01.2023 г. – 01.08.2023 г., по повод на което
същият е изпратил докладна записка изх. № 381/18.03.2024 г. до МОН, с искане за
предоставяне на официално становище. В отговор от МОН е било изпратено писмо вх. №
979/26.03.2024 г., в което е било изложено становище, че не съществува правна възможност
за лицата с прекратени трудови правоотношения до момента на определяне и договаряне на
новите работни заплати да получат разликата от увеличението на индивидуални работни
заплати за минал период от време. Предвиденото увеличение се извършва от работодателя
единствено за работници и служители, които имат действащи трудови договори към момента
на увеличение на работните заплати, като правното основание за това е предвидено в чл.118,
ал.3 от КТ. Съобразявайки становището на МОН, работодателят е отказал искането на
ищцата за заплащане на предвиденото в чл.27 от КТД увеличение.
От представените по делото платежни ведомости и заключението на вещото лице по
допуснатата ССЕ, възприето като обективно и компетентно дадено и неоспорено от
страните, се установява,че, ако се приеме, че на ищцата се полага увеличение на работната
заплата по чл.27 от КТД за периода от 01.01. – 31.07.2023 г., то би било в размер на 222.90
лева месечно, а ако към него се прибави и клас – в размер на 227.36 лева бруто. Общата
стойност на увеличението за посочения период би била 1 591.52 лева бруто и 1 234.99 лева
нетно. Законната лихва върху брутната сума на увеличението за периода от датата на забава
– 29.09.2023 г. до датата на завеждане на исковата молба – 12.03.2024 г. възлиза на стойност
97.23 лева, а размерът на законната лихва върху нетната сума на увеличението за същия
период възлиза на 75.45 лева.
При така установените факти, съдът достигна до следните изводи от правна страна:
3
Съгласно чл.14 от Наредба № 4/20.04.2017 г. за нормиране и заплащане на труда,
брутната работна заплата на персонала в държавните и общинските институции по ал.1 / в
системата на предучилищното и училищното образование – детски градини, училища,
центрове за подкрепа за личностно развитие (ЦПЛР), регионални центрове за подкрепа на
процеса на приобщаващото образование – (РЦПППО), Националния дворец на децата и
Държавния логопедичен център / се състои от: 1. основна работна заплата; 2. допълнителни
трудови възнаграждения; 3. други трудови възнаграждения.
В чл.16 от Наредбата е регламентирано, че индивидуалните основни месечни
работни заплати на педагогическите специалисти, които отговарят на изискванията за
заемане на длъжността, при нормална продължителност на работното време се договарят в
размери не по-ниски от определените в приложение № 3. Изключения от минималните
размери на основните месечни работни заплати на педагогическите специалисти се
допускат, когато индивидуалната норма преподавателска работа на лицето е под
минималната норма преподавателска работа, определена в приложение № 1 към чл.4, ал.11.
При определяне на по-висока индивидуална норма преподавателска работа по реда на чл.10,
ал.1 на педагогическите специалисти се определя по-висока индивидуална основна месечна
работна заплата пропорционално на увеличението на нормата. Когато в началото на
учебната година на педагогически специалист се определи по-ниска индивидуална норма
преподавателска работа от тази за предходната учебна година или определената
индивидуална норма преподавателска работа се намали в някой от случаите по чл.11,
основната му работна заплата се намалява пропорционално на намалението на нормата при
спазване на условията и по реда на чл.119 от Кодекса на труда.
Съгласно чл.18 от Наредбата, механизмите за определяне на основните работни
заплати на педагогическите специалисти, с изключение на директорите, както и на
непедагогическия персонал се договарят в колективен трудов договор и/или се включват във
вътрешните правила за работната заплата на всяка от институциите. Колективният трудов
договор се сключва при условията и по реда на Кодекса на труда между национално
представителните организации на работодателите и на работниците и служителите, а в
институциите – между директора и синдикалните организации. Органите на синдикалните
организации в институциите имат право да участват в подготовката на проекта на
вътрешните правила за работната заплата, за което директорът задължително ги поканва.
Конкретните размери на индивидуалните основни работни заплати на персонала в
институциите, които прилагат системата на делегираните бюджети, се договарят от
директора съобразно колективен трудов договор и/или вътрешните правила за работната
заплата въз основа на определените годишни средства за заплати в рамките на утвърдения
бюджет на институцията и се определят в индивидуалния трудов договор. Конкретните
размери на индивидуалните основни работни заплати на персонала в институциите, които не
прилагат системата на делегираните бюджети, се договарят от директора съобразно
колективен трудов договор и/или вътрешните правила за работната заплата в рамките на
утвърдените от първостепенния разпоредител с бюджет средства за работни заплати и се
4
определят в индивидуалния трудов договор.
С пар. 2 от Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за
нормиране и заплащане на труда, обн. ДВ бр.75/2023 г. е изменено Приложение № 3 към
чл.16, ал.1 за минималните размери на основните месечни работни заплати на
педагогическите специалисти, като за длъжностите учител, възпитател, логопед, психолог,
педагогически съветник, корепетитор, хореограф, треньор по вид спорт, рехабилитатор на
слуха и говора, ръководител на направление ИКТ е определена минимална основна месечна
заплата в размер на 1 709 лева. Съгласно пар.3 от ЗР на същата Наредба, пар.2 влиза в сила
от 01.01.2023 г..
С анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към КТД за системата на предучилищното и
училищното образование № Д01-269/06.12.2022 г., със страни Министерство на
образованието и науката, Съюза на ръководителите в системата на народната просвета в
България, като работодатели и Синдиката на българските учители към КНСБ, Синдикат „
Образование „ към КТП, Независимия учителски синдикат към КНСБ, като синдикати е
прието изменение на чл.27 от КТД, с което са определени нови минимални основни заплати
за системата на предучилищното и училищно образование считано от 01.01.2023 г., като за
длъжността учител е фиксиран минимален размер от 1 709 лева месечно. Със същото
изменение е било предвидено, че индивидуалните основни работни заплати на
педагогическите специалисти, които в момента са в диапазона между старите и новите
минимални работни заплати или са по-високи от тях, се увеличават с не по-малко от 15%.
В случая, въпреки дадените й от първоинстанционния съд в доклада по чл.140 от
ГПК указания, ищцата не е представила доказателства, че е била член на някоя от
синдикалните организации, страни по КТД за системата на предучилищното и училищното
образование № Д01-269/06.12.2022 г. или, че е била присъединена към КТД на основание
чл.57, ал.2 от КТ. Предвид горното и, че визираният браншови КТД не е бил разпространен
по реда чл.51б, ал.4 от КТ, настоящата инстанция приема за недоказано, че служителката е
страна по него и има право да претендира от работодателя изпълнение на същия.
Независимо от горното, по отношение създаденото между страните трудово
правоотношение е била приложима Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на
труда.
С пар.2 от Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за
нормиране и заплащане на труда, обн. ДВ бр.75/2023 г. е изменено Приложение № 3 към
чл.16, ал.1 за минималните размери на основните месечни работни заплати на
педагогическите специалисти, като за длъжностите учител, възпитател, логопед, психолог,
педагогически съветник, корепетитор, хореограф, треньор по вид спорт, рехабилитатор на
слуха и говора, ръководител на направление ИКТ е определена минимална основна месечна
заплата в размер на 1 709 лева. В пар.3 от ЗР на Наредбата е посочено изрично, че влиза в
сила от деня на обнародването й в "Държавен вестник", с изключение на пар.2, който влиза в
сила от 01.01.2023 г.. Според посоченото в текста на пар.3 от ЗР на визираната Наредба, се
придава обратно действие на изменението в пар.2 от същата, което касае размера на
5
основната месечна заплата на педагогическите специалисти, т.е. създава се правно
регламентирана възможност за тези служители да получат увеличение към основните си
трудови възнаграждения със задна дата. Съгласно чл.18 от Наредба № 4/2017 г. обаче,
реалното осъществяване на това право предполага, че към датата, към която то може да бъде
реализирано, правоимащите лица заемат съответната длъжност по силата на валидно
трудово правоотношение, доколкото с нормативния акт се въвежда изменение в един от
елементите на това правоотношение, а именно размера на дължимото от работодателя
трудово възнаграждение. По силата на чл.118 от КТ, промяната размера на трудовото
възнаграждение налага необходимост от изменение на сключения между страните трудов
договор по реда на чл.118, ал.1 от КТ, т.е. по взаимно съгласие, или едностранно от
работодателя, на основание чл.118, ал.3 от КТ. Разпоредбата на чл.118, ал.3 от КТ допуска
възможност за едностранно увеличение на трудовото възнаграждение от страна на
работодателя без да е предвидена писмена форма за действителност на този едностранен
акт, което е изключение от общото изискване на чл.62, ал.1 от КТ и чл.119, ал.1 от КТ за
писмена форма при сключване и изменение на трудови договори. Доказателство за на
волеизявлението по чл.118, ал.3 от КТ, предвид едностранния му характер и като
изключение от правилото на чл.118, ал.1 от КТ, представляват и едностранно съставени
документи като заповеди, вписвания в трудовата книжка (чл. 349, ал.1, т.6 от КТ), ведомости
(чл.128, т.1 от КТ) или други издадени от работодателя удостоверителни документи (чл.128а
от КТ) за трудовото възнаграждение, вкл. за задълженията по чл.129 от КТ. След достигане
до другата страна в трудовото правоотношение или с удостоверяването му от работодателя,
изявлението за увеличение на трудовото възнаграждение е неоттегляемо. Работодателят
може да увеличи едностранно трудовото възнаграждение на работника или служителя, но не
и едностранно да го намали, предвид правилото на чл.118, ал.1 от КТ. Видно от изложеното
и двете хипотези на чл.118 от КТ предполагат наличие на правоотношение, основано на
действащ трудов договор, който би могъл да бъде изменен, независимо дали за в бъдеще или
със задна дата. Според посочените по-горе норми е недопустимо изменение на трудовия
договор относно размера на дължимото на работника или служителя трудово
възнаграждение при липса на съществуващо трудово правоотношение, респ. при прекратено
такова независимо от основанието за това.
Предвид изложеното и, че трудовото правоотношение на жалбоподателката в
ответното учебно заведение е било прекратено преди приемане на акта, с който е увеличен
размера на трудовото възнаграждение за заеманата преди уволнението й длъжност,
настоящата инстанция приема, че макар увеличението да е разписано със задна дата, на
служителката не може да бъде признато правото да получи разликата между него и
изплатеното й възнаграждение, поради липса на законно основание за преуреждане на вече
несъществуващото й трудово правоотношение. Ето защо, счита, че предявените от ищцата
искове са изцяло неоснователни и подлежат на отхвърляне.
В съответствие с изложените мотиви, достига до извод, че обжалваното решение е
правилно и следва да се потвърди.
6
Съобразно изхода от правния спор и на основание чл.78, ал.3 от ГПК
жалбоподателката следва да заплати на въззиваемия деловодни разноски за въззивна
инстанция в размер на 500 лева – платен адвокатски хонорар.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 88/28.05.2024 г. по гр.д. № 143/2024 г. по описа
на Районен съд – Велики Преслав.
ОСЪЖДА Д. Ю. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Шумен, ул. „ ..... „ № 63 да заплати
на Професионална техническа гимназия „ ..... „, гр. Велики Преслав, ул. „ ..... „ № 53, Булстат
*********, представлявана от директора Х.Б. деловодни разноски за въззивна инстанция в
размер на 500 лева – платен адвокатски хонорар.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7