РЕШЕНИЕ
№ 40
гр. Монтана, 24.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на четиринадесети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Аделина Тушева
Елизабета Кралева
при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева
като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело №
20221600500009 по описа за 2022 година
Въззивното производство е образувано по реда на чл. 258 и сл. от ГПК по жалба на
Д. с.х. с ОЛБ гр. *подадена срещу решение на РС Берковица от 14.10.2021г. , постановено
по гр. дело № 423/2021г. , с което са уважени предявените от Г. М. от гр. *искове с правно
основание чл. 344,ал.1,т.1,т. 2 и т. 3 от Кодекса на труда / КТ/ срещу жалбоподателя , като е
признато за незаконно и отменено уволнението на Г.М., извършено със заповед № */
17.05.2021г. на директора на дома на основание чл. 328,ал.1,т. 2 , предл. второ от КТ-
съкращаване в щата , възстановена е на заеманата преди уволнението длъжност „*„ и е
присъдено обезщетение за оставането й без работа, вследствие незаконното уволнение в
размер на 3 698.70 лева – разлика между получаваното преди уволнението възнаграждение и
полученото такова в периода 17.05.2021г.- 17.11.2021г. , ведно със законна лихва .
С жалбата се поддържа неправилност и нецелесъобразност на решението, както и
постановяването му при нарушение на съдопроизводствените правила с искане за отмяната
му и отхвърляне на предявените искове като неоснователни . Наведени са доводи за
неправилност правните изводи на съда поради тенденциозно тълкуване на събраните
доказателства , недопустима преценка на извършеното при подбора оценяване , неправилни
изводи, че от събраните доказателства не може да се формира извод за правилността на
процедурата по чл. 329,ал. 1 от КТ . Твърди ,че подборът е извършен по обективни критерии
и прекратяването на ТПО е законосъобразно. Навежда довод за невъзможност да се изпълни
решението на съда , поради липса на финансов ресурс за заплащане трудови възнаграждения
на съкратените длъжности .
1
Въззиваемата страна Г.М. чрез процесуалния си представител адвокат Ж.С. с
подаден в срок писмен отговор и в съдебно заседание оспорва жалбата с доводи за
правилност на решението и неоснователност на поддържаните във въззивната жалба доводи
.
При въззивното разглеждане на делото не са искани и събирани доказателства.
Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното обжалване съдебен
акт във връзка с оплакванията в жалбата, като обсъди събраните в производството
доказателства, предвид становищата на страните и въз основа на закона , приема следното:
Въззивната жалба е допустима като подадени в срок от легитимирано лице, имащо
правен интерес от отмяна на обжалвания съдебен акт .
Атакуваното решение на районен съд Берковица е валидно и допустимо постановено
в производство с правно основание чл. 344,ал.1,т.1, т. 2 и т. 3 от Кодекса труда / КТ/ .
Предявени са от Г. М. от гр. *срещу Д.с.х. с ОЛБ гр. *искове за отмяна като
незаконосъобразно прекратяване на трудовото й правоотношение поради съкращаване в
щата , извършено със заповед № */17.05.2021г. на директора на ДСХ *,като незаконно ,
поради нарушение на разпоредбите на чл. 329 и чл. 328,ал.1,т.2,пр.2 от КТ , за
възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност „ *и за заплащане
обезщетение за незаконното уволнение, представляващо разлика между получаваното преди
уволнението трудово възнаграждение и получаваното такова за периода 17.05.2021г. -
17.11.2021г. в размер на 3698.70 лева , ведно със законната лихва, считано от предявяване на
иска . Изложени са твърдения, че предвид основанието за уволнение и наличието на 6
бройки за длъжността * към одобряване новото щатно разписание , работодателят е бил
длъжен да извърши подбор , като такъв не е извършен , което води до незаконосъобразност
на уволнението . След запознава с отговора на исковата молба, с който ответникът е заявил,
че подбор е извършен на 14.05.2021г. с представени доказателства за това, ищцата е
оспорила законосъобразността на подбора и истинността на писмените доказателства за
извършен такъв с твърдения, че тези писмени доказателства са съставени след подаване на
исковата молба , приложени са ирелевантни критерии за подбор , в подбора не са включени
всички служители , заемащи длъжността *, не са приложени законовите критерии за подбор,
дадените оценки не съответстват на обективно проявените професионални качества ,
квалификация и ниво на изпълнение на работата , не е взето мнението на социалния
работник , с когото заемащите длъжността *работят в екип .
С постановеното по делото решение, първостепенният съд , след като е разгледал
всяко от обстоятелствата , посочени от ищцата като основание за незаконосъобразност на
уволнението й, е приел , че уволнението на ищцата е незаконосъобразно, поради липса на
доказване от страна на работодателя законосъобразното провеждане на подбора , а именно
обективното съответствие на оценката по приетите от работодателя показатели с
действителните качества на работника- на какви факти и обстоятелства се е уверил в нивото
на изпълняване на възложената работа от съпоставяните лица, кое е наложило да се даде на
2
някои от тях по- ниска оценка по определени критерии, за да се стигне в крайна сметка до
извода кой работи по-добре. Приел е, че ищцата е оценена по-ниско от останалите
съпоставяни служители на същата длъжност само по два критерия – работа в екип и
качество на изпълнение на служебните задължения, което е довело до класирането й на
последно място в подбора, като от страна на работодателя не са ангажирани доказателства
защо са дадени такива оценки именно по тези два критерия, поради което обосноваността
на оценките не е установена . При тези мотиви съдът с обжалваното решение е отменил
уволнението като незаконосъобразно, възстановил е ищцата на заеманата преди това
длъжност и е присъдил обезщетението по чл. 225 КТ .
Така постановеното решение е правилно . Решението е постановено от
първостепенния съд при правилно установена предвид събраните по делото при спазване
процесуалните правила фактическа обстановка със съответното приложение на материалния
закон, като направените фактическите и правни изводите , съдържащи се мотивите изцяло се
споделят от въззивния съд, към които препраща с оглед предоставената му от чл. 272 от ГПК
процесуална възможност.
По наведените от въззивника доводи МОС намира следното:
От страна на жалбоподателя не се оспорва приетата от първостепенния съд
фактическа обстановка , а именно наличието на реално съкращаване в щата на 2 от
съществуващите 6 бройки за длъжността *, при което работодателят е задължен да извърши
подбор по критериите, предвидени в чл. 329 от КТ – кой от работниците и служителите има
по-висока квалификация и работи по-добре . Не спори,че такъв с оглед приложените от
страна на работодателя е извършен, като според протокол за извършен подбор от
14.05.2021г. и приложената към него таблица за оценяване, длъжностните лица, които към
момента на осъществяване на подбора са заемали длъжността „*“ са оценени както следва :
1. П. С.– 25 т.; 2. А.С.– 24 т.; 3. Г.П. – 22 т.; 4. Г.М. – 21 т.; 5. А.Т. – 21 т.. Както правилно е
приел първостепенният съд ищцата е оценена по критериите организираност и ефективност
и умения за общуване с потребителите на същото ниво като други две служителки с 3 точки
, тоест не се справя по-зле от тях в тези области. По-ниско от останалите е оценена само по
два критерия – работа в екип и качество на изпълнение на служебните задължения, което е
довело до класирането й на последно място в подбора. Конкретни фактически
обстоятелства, мотивирали комисията , извършвала подбора да оцени по-ниско ищцата по
посочените два критерия , не се съдържат в представените от работодателя писмени
доказателства . Както в протокола от 14.05.2021г., така и в приложената към него таблица
са посочени единствено цифрови стойности на оценката по всеки от предварително
определените критерии и общ сбор на точките, поради което и не е установено по делото
какви конкретни обстоятелства са мотивирали комисията да определи на Г.М. по-ниски
оценки по критериите работа в екип и качество на изпълнение на служебните задължения .
Всички писмени доказателства относно подбора, включително дадените оценки са
оспорени своевременно от страна на ищцата , поради което и в тежест на работодателя е да
установи обективно съответствие на оценките с начина, по който ищцата изпълнява
3
служебните си задължения и работата й в екип . В тази насока по делото са събрани
единствено гласни доказателства , чрез разпита на св. Н. Й., социален работник и и.д.
човешки ресурси, един от членовете на комисията по подбора, която в показанията си
установява, че считано от 13.03.2020г., предвид епидемичната обстановка, със заповед на
директора е забранена работата по групи, като през цялата 2020г. *са съдействали за
организиране на три тържества, а през останалото време са извършвали дейности като
хигиенисти и 90 % от времето са работили като такива. При определяне на оценките е
надделяло мнението на старшата мед. сестра /М.Ц. , член на комисията / , която имала
поглед върху работата им. Конкретни факти относно начина , по който ищцата е изпълнявал
служебните задължения в показанията й не са изложени .
Доводите, поддържани в жалбата, че съдът недопустимо , а по същество и
неправилно е извършвал преценка на даденото оценява са неоснователни . Със
задължителното за съдилищата тълкуване, дадено в Тълкувателно решение № 3 от
16.01.2012 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2011 г., ОСГК изрично е посочено, че преценката на
работодателя по чл. 329,ал. 1 от КТ - кой от работниците и служителите има по-висока
квалификация и работи по-добре -подлежи на съдебен контрол в производството по иск с
правно основание чл. 344,ал.1,т.1 от КТ при упражняването, на който съдът проверява,
основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл. 329,ал. 1 от
КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на
изпълнение на възложената работа. Точното прилагане на закона, към което е насочен
съдебния контрол за законосъобразност не се изчерпва с констатиране формалното
прилагане на критериите по чл. 329,ал. 1 от КТ, а обхваща проверката на приетите от
работодателя и оспорени от работника или служителя оценки по същите критерии.
В случая по делото не е установено от страна на работодателя при условията на
главно и пълно доказване поради какви обстоятелства ищцата е получила най-ниските
оценки в сравнение с дадените такива на останалите съпоставяни служители , не е
установено обективното съответствие на дадените оценки, включително и за ищцата с
действително притежаваните от съпоставените служители квалификация и ниво на справяне
на работа, във връзка със спецификата и изискванията за заеманата длъжност, поради което
и не е установена законосъобразността на извършения подбор, съответно
законосъобразността на оспореното уволнение .
Незаконосъобразността на заповедта за уволнение обусловя основателност на иска за
възстановяване ищцата на заеманата преди уволнението длъжност. Поддържаните във
въззивната жалба доводи за липса на финансов ресурс за заплащане трудови възнаграждения
на съкратените длъжности не е законоустановена предпоставка за отхвърляне на този иск .
Относно присъденото обезщетение по чл. 225,ал. 2 от КТ като разлика между
получаването преди уволнението трудово възнаграждение и получаването такова за периода
от 17.05.2021г. до 17.11.2021г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване
на иска, конкртени съображения във въззивната жалба за незаконосъобразност не са
изложени . Последица от отмяна на уволнението като незаконно е изплащане на
4
обезщетение по чл. 225 от КТ , като при присъждането му съдът е съобразил установените
по делото обстоятелства и периода на дължимост.
Предвид гореизложеното въззивната жалба е неоснователна , а решението на РС
Берковица правилно, поради което следва да се потвърди .
С оглед изхода на въззивното производство на въззиваемата страна се следват
разноски, установени в размер на 1300 лева, платено адвокатско възнаграждение по
сключен на 15.12.2021г. договор за правна помощ и съдействие с адвокат Ж.С., осъществила
процесуално представителство на въззиваемата страна в настоящето производство .
Възражението на жалбоподателя с правно основание чл. 78,ал. 5 от ГПК за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, поради това, че размерът му е идентичен с
договорения и платен такъв за първоинстанционното производство е неоснователно .
Съгласно чл. 2,ал. 4 от от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения,
възнагражденията за процесуално представителство са дължими за всяка инстанция , като в
Наредбата няма разграничение на размера им според вида на инстанцията, а меродавно за
определянето им е броя и вида на предявените искове . В случая са предявени са три иска,
като по исковете за отмяна на уволнението и възстановяване на заеманата преди това
длъжност минималният размер, определен по чл.7,ал.1,т.1 от Наредбата е 650 лева,
съответно по иска за заплащане обезщетение минималният размер е 488.90 лева, определен
по чл. 7,ал.2,т. 2 или общ минимален размер 1138.90 лева. Договореният такъв от 1300 лева
предвид фактическата и правна сложност на спора и извършените от процесуалния
представител действия в защита въззиваемата страна не се явява прекомерен .
Водим от гореизложените мотиви и на основание чл. 272 от ГПК , Окръжен съд-
Монтана
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 34 от 14.10.2021г. на Районен съд Берковица,
постановено по гр. дело № 423/ 2021 г. по описа на същия съд , като ПРАВИЛНО.
ОСЪЖДА Д.С.Х. с ОЛБ, със седалище и адрес на управление: гр.*ул."*” № *,
Булстат:*да заплати на Г. М., ЕГН ********** сумата от 1300 лева въззивни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС при предпоставките на
чл. 280 от ГПК , в едномесечен срок, считано от връчването му на страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5
6