РЕШЕНИЕ
№ 122
гр. Враца 15.04.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, пети състав, в публично заседание на 31.03.2021 г. /тридесет и първи март две
хиляди двадесет и първа година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: МИГЛЕНА
РАДЕНКОВА
при секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА като разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА адм. дело № 60 по описа на АдмС – Враца за
2021 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.
268, ал. 1 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК), във вр. с чл.
171 от същия кодекс
Образувано е по жалба на А.Е.Й. от
гр.Мизия против Решение № 10/26.01.2021 г. на Директора на ТД на НАП гр.Велико
Търново, в частта, с която е
оставена без уважение жалбата му с вх. № С210006-000-0020633/19.01.2021 г. и е
потвърдено Разпореждане изх. № С210006-137-0000282/18.01.2021 г. на Публичен
изпълнител (ПИ) при същата дирекция, в
частта относно задължения по Декларация
Обр. 6 № 06000213030516/17.05.2013 г. за сумата в общ размер на 660,48 лева
главница и 517,80 лева лихва.
Твърди се, че решението, в оспорената му част е неправилно и
незаконосъобразно, като постановено при съществени нарушения на
административно-производствените правила и в противоречие с материално-правните
разпоредби. Изложени са доводи, че неправилно ПИ и решаващият орган са приели,
че искането за отписване по давност на задълженията по Декларация е
неоснователно, тъй като в случая липсва прекъсване и спиране на давността и
следва да се приложи разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от ДОПК, съгласно която
вземането е погасено по давност на 31.12.2017 г.
Иска се отмяна на решението в оспорената част.
Ответникът -
Директорът на ТД на НАП гр.Велико Търново, чрез процесуалния си представител
юрисконсулт В.А., в съдебно заседание и в представената по делото писмена
защита, оспорва жалбата като неоснователна, с оглед на което иска да бъде оставена
без уважение, а оспореното с нея решение, като правилно и законосъобразно да
бъде потвърдено. Претендира присъждането на направените по делото разноски,
съгласно приложен списък.
Настоящият съдебен състав, след като се запозна с депозираната жалба, с
доводите и съображенията на страните, доказателствата в административната
преписка и след служебна проверка на оспорения акт съобразно вмененото му
задължение по чл. 168, ал. 1 от АПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предмет на делото е Решение № 10/26.01.2021 г. на Директора на ТД на НАП гр.Велико Търново, в частта, с която е оставена без
уважение жалбата му с вх. № С210006-000-0020633/19.01.2021 г. и е потвърдено
Разпореждане изх. № С210006-137-0000282/18.01.2021 г. на ПИ при същата
дирекция, в частта относно задължения по Декларация Обр. 6 № 06000213030516/17.05.2013 г.
От доказателствата по
делото се установява, че в ТД на НАП – Велико Търново, офис Враца, по отношение
на А.Е.Й. е образувано изпълнително дело № *********/2017
г. на 20.01.2017 г. за принудително събиране на публични вземания, установени с
Декларация Обр.
6 № 06000213030516/17.05.2013 г. за сумата в общ размер на 660,48 лева главница
и 517,80 лева лихва.
На 27.01.2017 г. на
длъжника по изпълнителното дело и настоящ жалбоподател е изпратено Съобщение за
доброволно изпълнение с изх. № С170006-048-0011909 – л. 22, върнато в цялост, с
отбелязване, че лицето е със сменен адрес. Данни за последващо връчване не са
налични.
По повод молба на А.Е.Й., с вх. номер от 04.02.2021 г., съдържаща искане за отписване на
глоба и начислени вземания по декларация обр. 6 и декларация обр. 7, поради
погасяването им по давност, Публичен изпълнител в ТД на НАП – Велико Търново, офис
Враца се е произнесъл с Разпореждане изх. № С210006-137-0000282/18.01.2021 г.,
с което не е прекратил събирането на публични вземания за ДОО, ЗО и ДЗПО, за
сума в общ размер на 660,48 лева главница и 517,80 лева лихва.
Така формираният
изричен отказ да бъдат погасени по давност посочените публични задължения за
ДОО, ЗО и Допълнително задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО) е обжалван по
административен ред пред директора на ТД на НАП – Велико Търново, който с
Решение № 10/26.01.2021 г. е отменил Разпореждането на Публичния
изпълнител, в частта, с която е отказано погасяване на задължението за глоба в
размер на 50,00 лева и е оставил без уважение жалбата на А.Й., срещу същото Разпореждане
с изх. № С210006-137-0000282/18.01.2021 г. в останалата му
част, с
която не се прекратява поради изтекла погасителна давност събирането на
публични вземания в общ размер на 660,48 лева главница и 517,80 лева лихва.
Прието е от решаващия орган, че публичните
задължения по подадени декларации образец 6 за ДОО, ЗО и Универсален пенсионен фонд (УПФ) за периода 01.01.2012
г. – 31.12.2012 г. са със срок на доброволно плащане 30.04.2013 г., поради
което и давността за тях е започнала да тече от 01.01.2014 г., но с
образуването на изпълнително дело през 2017 г. давността е прекъсната и е
започнал да тече нов петгодишен давностен срок, който не е изтекъл.
При така установеното
от фактическа страна съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена от лице с
надлежна процесуална легитимация и интерес от оспорването – адресат на акта.
При наличните доказателства съдът приема, че жалбата е депозирана в рамките на
преклузивния 7-дневен срок по чл.
268, ал. 1 от ДОПК, т. к. Решение № 10 е постановено на 26.01.2021 г. на ТД
на НАП В. Търново, а жалбата е депозирана на 28.01.2021 г. Изчерпана е
задължителната фаза на административния контрол, съгласно предвиденото в
разпоредбата на чл.
268, ал. 1 от ДОПК.
Делото е подсъдно на
АдмС - Враца по правилата на родовата и местна подсъдност като съд по
постоянния адрес на длъжника, съгласно чл. 268, ал. 1 от ДОПК.
В рамките на служебно
извършена проверка съдът установи, че оспорваното решение представлява валиден
административен акт, издаден от компетентен орган и в кръга на
законоустановените правомощия на териториален директор по чл. 267
от ДОПК. Решението е издадено след проведено задължително производство по
обжалване на отказа на публичния изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново,
офис Враца, в писмена форма и съдържа посочените в чл.
59, ал. 2 от АПК, вр. с § 2 от ДР
на ДОПК реквизити, включително изложение на фактическите и правните
основания за постановяването му. Самият изричен отказ за прекратяването на
изпълнителното производство, поради извод, че погасителната давност не е
изтекла, също е издаден от оправомощен за това орган, на основание чл.
226, ал. 2 от ДОПК и в рамките на неговата компетентност. При извършената
проверка съдът установи, че започването, провеждането и приключването на
процедурата по издаването на оспорения акт са извършени в съответствие с
приложимите в случая разпоредби на чл. 266
и чл.
267 от ДОПК, като в хода не са допуснати съществени нарушения на
административно производствени правила.
Твърденията на
жалбоподателя са, че е изтекла давността по отношение на задълженията за
задължителни осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО и ЗО.
Погасителната давност
е материално-правен институт, поради което и при липса на изрична правна норма
в противна насока, следва да се приложи тази разпоредба, която е в сила към
момента на възникване на всяко от задълженията. Давността за публичните
задължения е разписана в чл. 171
от ДОПК, според ал. 1, на която публичните вземания се погасяват с
изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от първи януари на годината,
следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение,
освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Според ал. 2 с изтичането на
10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината,
през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички
публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в
случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, или изпълнението е
спряно по искане на длъжника.
Съгласно чл. 172,
ал. 1
от ДОПК
давността спира: т. 1 - когато е започнало производство по установяване на
публичното вземане - до издаването на акта, но за не повече от една година; т.
2 - когато изпълнението на акта, с който е установено вземането, бъде спряно -
за срока на спирането; т. 3 - когато е дадено разрешение за разсрочване или
отсрочване на плащането - за срока на разсрочването или отсрочването; т. 4 -
когато актът, с който е определено задължението, се обжалва; т. 5 - с
налагането на обезпечителни мерки; т. 6 - когато е образувано наказателно
производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на
публичното задължение.
Според чл.
172, ал. 2 от ДОПК давността се прекъсва с издаването на акта за
установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително
изпълнение, като съгласно ал. 3 от прекъсването на давността започва да тече
нова давност.
В конкретния случай,
публичните вземания за ДОО, ДЗПО и ЗО, за периода 01.01.2012 г. – 31.12.2012
г., определени с Декларация обр. 6, са със срок на доброволно плащане
30.04.2013 г., поради което и давността за тях е започнала да тече от
01.01.2014 г. и изтича на 01.01.2019 г., но при условие, че в този срок не са
предприети действия, които спират или прекъсват давността.
Решаващият орган е
приел, че от публичния изпълнител са предприети действия, които са прекъснали
давността: с образуването на 20.01.2017 г. на изпълнително дело №
*********/2017 г.
Основният спорен въпрос между страните е
дали давността е била прекъсвана с действия на компетентните органи спрямо
жалбоподателя, съответно започнала ли е и от кой момент да тече нова давност.
Публичният изпълнител счита, че
действието, с което е прекъсната давността, е с издаването на акта за
установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по
принудителното изпълнение, а административният орган – че това е самото
образуване на изпълнителното производство съгласно чл. 220, ал. 1 от ДОПК през
2017 г. и изготвянето на съобщение за
доброволно изпълнение по реда на чл. 221, ал. 1 от ДОПК на 27.01.2017г. (без
доказателства за връчване на адресата му).
Настоящият съдебен състав споделя
възраженията на жалбоподателя, че никое от тези действия не е прекъснало
давността, започнала да тече на горепосочените дати. Действително съгласно чл. 172,
ал. 2 от ДОПК давността се прекъсва с предприемането на действия по
принудително изпълнение, а разпоредбите на чл. 220 „Образуване на изпълнително
дело“ и чл. 221 „Започване на производството“ са включени в раздел „Действия“ на
глава ХХV от ДОПК, наименована „Принудително изпълнение“. Конкретен отговор на
въпроса кои действия на публичния изпълнител са такива по принудителното
изпълнение е даден в Тълкувателно решение №2/2013 от 26.06.2015г по т. дело №
2/2013г на ОСГТК на ВКС. Основен разграничителен критерий между видовете
действия на публичния изпълнител е уведомяването и възможността длъжникът да
участва в производството. Според мотивите от т. 10 на цитираното ТР „не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото
състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа
и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от
дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.“. Съгласно чл. 221, ал. 2 от ДОПК в съобщението се посочва изпълнителното
основание, номера на изпълнителното дело и взискателя, както и предупреждение,
че при неизпълнение в указания срок ще се пристъпи към принудително изпълнение.
От граматическото тълкуване на текста следва, че едва след връчване на
съобщението и след изтичане на срока за доброволно изпълнение органът
предприема действия по принудителното изпълнение. Самото съобщение за
доброволно изпълнение има само уведомителен характер и не представлява
властническо волеизявление на административен орган, с което да се накърняват
права или да се създават задължения за адресата му. Идентични са съображенията
и относно образуването на изпълнителното производство по реда на чл. 220 от ДОПК, което дори не се съобщава на длъжника преди връчването на съобщението по
чл. 221 от ДОПК.
В тази насока следва да бъде
посочено още, че способите за осъществяване на принудително изпълнение на вземанията
са изброени лимитативно в чл. 215, ал. 1 от ДОПК – изпълнение върху
вземания и парични средства в банките, изпълнение върху парични средства и
вземания на длъжника, изпълнение върху движими и недвижими вещи и ценни книжа.
Прекъсване на давността по смисъла на чл.172, ал. 2 от ДОПК ще настъпи с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ – насочване на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяване на кредитори, възлагане на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаване на пазач,
насрочване и извършване на продан и т.н. Очевидно е, че самото образуване на
изпълнително производство и съставянето на съобщение за доброволно изпълнение
са извън тази категория действия, което означава, че след като в настоящия
казус в хода на изпълнителното производство против жалбоподателя не са
извършени никакви други действия освен тези, на които се позовават публичния
изпълнител и решаващия орган, давността досежно задълженията за ДОО, ЗО и ДЗПО за
периода 01.01.2012 г. – 31.12.2012 г. изобщо не е била прекъсвана по чл. 172,
ал. 2 от ДОПК и е изтекла на 01.01.2019 г. Молбата до публичния изпълнител
за отписване на тези задължения на посоченото основание е депозирана на
04.01.2021 г., което я квалифицира освен като допустима и като основателна.
Като не е съобразил изложеното и е приел
искането за отписване на задълженията за ДОО, ЗО и ДЗПО за периода 01.01.2012 г. –
31.12.2012 г. като неоснователно, респективно – и
разпореждането, с което е отказано същото като правилно, решаващият орган е
постановил незаконосъобразно, поради неправилно приложение на материалния закон
решение, което налага отмяната му, както и тази на потвърденото разпореждане,
след което и предвид факта, че се касае за извършване на действие от
компетентността на публичния изпълнител, делото следва да бъде върнато на същия
като преписка със задължителни указания по приложението на материалния закон.
При този изход на делото разноски в полза
на жалбоподателя не следва да бъдат присъждани, тъй като не са претендирани.
Така мотивиран и на основание чл. 268, ал.
2 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 10/26.01.2021 г. на Директора на ТД на НАП гр.Велико Търново, в частта, с която е оставена без
уважение жалбата на А.Е.Й. от гр.Мизия с вх. № С210006-000-0020633/19.01.2021
г. и е потвърдено Разпореждане изх. № С210006-137-0000282/18.01.2021 г. на
Публичен изпълнител в ТД на НАП гр.Велико Търново, офис Враца, в частта относно
задължения по Декларация Обр. 6 №
06000213030516/17.05.2013 г.
ОТМЕНЯ Разпореждане изх. № С210006-137-0000282/18.01.2021 г. на Публичен
изпълнител в ТД на НАП гр.Велико Търново, офис Враца в оспорената му част и ВРЪЩА преписката
на публичния изпълнител за изпълнение на дадените с настоящото решение
задължителни указания.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване, на основание чл. 268, ал. 2 от ДОПК.
Преписи от решението да се връчат
на страните.
АДМ. СЪДИЯ: