Р
Е Ш Е Н И Е
№………… 21.02.2020г. ГР.
П Л Е В Е Н
П.СКИ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ
въззивен граждански състав,
на двадесет и девети януари две хиляди и двадесета година,
в открито
заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ
Секретар: ПЕТЪР ПЕТРОВ
като
разгледа докладваното от съдията САХАТЧИЕВА
В.ГР.Д. 1008 по описа за 2019 година
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 1357/17.07.2019 г., П.ски районен съд по гр. дело № 8722/2018
г. по описа на същия съд е осъдил на основание чл.405 от КЗ „***”,ЕИК
***,гр. С., бул. „***” №***, да заплати на В.Н., ЕГН **********,***, сумата
7840,26лв., представляваща неизплатено застрахователно обезщетение
по Договор за застрахователна полица „***” №*** на лек автомобил ***, с
рег. №***, за настъпило на ***. в гр.П.застрахователно събитие, ведно със
законната лихва, считано от 29.11.2018год. - датата на подаването на исковата
молба в съда, до окончателното изплащане на сумата.Осъдил е на основание чл.409
от КЗ „***”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „***” №***,
да заплати на В.Н., ЕГН **********, адрес: ***, сумата 424,69лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 18.05.2018год. до
28.11.2018г.На основание чл.78 ал.1 от ГПК е осъдил „***”,
ЕИК ***, да заплати на В.Н., ЕГН **********, разноски по делото в общ размер
1488,39лв.
Постъпила е въззивна жалба от „***”, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „***” №***,чрез адв.С. М. от САК против горепосоченото
решение на Пл.РС,като в жалбата се излагат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на същото.Въззивникът твърди,че неправилно и необосновано
РС е приел,че ищецът-застраховано лице по застрахователния договор не е
нарушило уговорените в застрахователната полица правила за уреждане на
застрахователните правоотношения,включително и ОУ, неразделна част от договора
за застраховка.В чл.97.2 от ОУ е предвидено,че застрахователят предварително
писмено съгласува цените за отстраняване на щетите,като за целта определя лимит
на цени,резервни части,материали и труд,като в случая ищецът без да се съобрази
с уговореното и да съгласува действията си със застрахователя,е ремонтирал
процесното МПС в сервиз,който няма сключен договор със застрахователното
дружество за предоставяне на сервизни услуги,още повече при цени,съществено
надвишаващи средните.Тези действия на ищеца са недобросъвестни и целят
увреждане на застрахователя.Ищецът е възложил и заплатил ремонтни дейности без
съгласието и представянето на възлагателно писмо от страна на
застрахователя,което изискване е предпоставка за уважаване на застрахователната
претенция.Неизпълнението на задълженията на страната по застрахователната
полица е освободило от отговорност застрахователя, което обосновава
постановеният отказ от негова страна за изплащане на обезщетение.
Като допълнително основание за неправилност на обжалвания акт е посочено
наличието на груба небрежност от страна на ищеца-застрахован,което представлява
самостоятелно основание за отказ от изплащане на обезщетение и обосновава
неоснователност на иска.Ищецът е посочил в Уведомлението за щета от ***.,че
л.а. ***, с рег. №*** е бил паркиран на неохраняем паркинг,като за период
повече от седмица е бил оставен без надзор.Същевременно не е изяснено кога е настъпило точно
застрахователното събитие,което показва,че автомобилът е бил оставен без надзор
за продължителен период от време.Налице е груба небрежност, изразяваща се в
неполагане на дължимата грижа,както и неизпълнение на поети по полицата
задължения в тази връзка,което налага постановяване на отказ за изплащане на
застрахователно обезщетение. Въззивникът счита,че по изложените в жалбата
мотиви решението на Пл.РС като неправилно следва да бъде отменено изцяло и по
съществото на правния спор,следва да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни
предявените искове с пр.осн. чл.405 от КЗ и чл.409 от КЗ,със законните от това
последици.
Алтернативно се излагат доводи за бъде намалено присъденото обезщетение
за имуществени вреди.Неправилно РС е възприел допълнителното заключение по
назначената САТЕ и е приел като стойност на щетата сумата от
7 840,26лв.-стойност на ремонт в доверен сервиз. Въззивникът счита,че в
случая следва да се определи застрахователното обезщетение на база средна
пазарна цена за резервни части и труд,тъй като от действията на ищеца може да
се приеме,че същият е приложил за уреждане на щетата чл.97.2 от ОУ,а не
извършването на ремонт в посочен от застрахователя сервиз.Решението в частта
му,в която главният иск е уважен за размера над 5 532,60лв. е неправилно и
следва да бъде отменено.При отхвърляне на главния иск,следва да бъде отхвърлен
и акцесорния иск по чл.409 от КЗ вр.чл.86 от ЗЗД.При условие на евентуалност
въззивникът счита,че неправилно е определена началната дата на
забава-18.05.2018г. Пълният размер на сумата по главния иск е претендиран след
издаване на фактура №***. и то с исковата молба,поради което в частта за сумата
от 4 839,31лв./от общо претендираното обезщетение в размер на
13 688,11лв./,претенцията на заплащане на обезщетение за забава е
неоснователна.Моли съда да постанови в този смисъл своето решение,със законните
от това последици.Претендират се деловодни разноски.
Постъпил е писмен отговор от В.Н., ЕГН **********,П.,чрез адв.Ч. от САК,в който се
излагат съображения за неоснователност на постъпилата жалба и правилност на
постановеното от Пл.РС решение.Твърди се,че необосновано и спекулативно е
твърдението в жалбата за допуснато от застрахования нарушение на уговорените със
застрахователната полица условия, изразяващо се в ремонтиране на процесния
автомобил в избран от него
сервиз.Напротив ,застрахователят не е
предоставил на ищеца списък на официалните сервизи на марка „***“,с които има
сключени договори, респективно не е издал възлагателно писмо.Реално
застрахователят е изпълнил това свое задължение едва в хода на съдебното
производство,по указание на РС във връзка с назначената САТЕ.Всички предприети
от ищеца действия са в резултата на пасивно поведение от страна на застрахователя,последвано
от отказ за изплащане на застрахователно обезщетение от 18.05.2018г.На 19.03.2018г е представена на
застрахователя издадената фактура за отстраняване на щетите по процесния
автомобил №***. от сервиз „***“,като застрахователят не се е противопоставил на
предприетите от застрахования действия.След получаване на тази фактура е
извършен допълнителен контролен оглед на автомобила,като не са съществували пречки
към онзи момент застрахователят за определи и изплати дължимото
обезщетение,включително като съобрази размера с условията на сключения договор
и с клаузите на договора за сервизно обслужване с „***“ООД.Също така вследствие пасивността на застрахователя
ищецът съобразно с предоставената му от
ОУ възможност е възложил ремонтирането
на останалите увредени детайли/описани от застрахователя/ на сервиз „***“ЕООД,като
за ищеца е възникнало задължение за плащане на допълнителната сума от 4 839,21лв.Издадената
фактура също е предоставена за застрахователя.
Въззиваемият оспорва и твърденията в жалбата за наличие на груба
небрежност от негова страна ,като основание за отказ от изплащане на
обезщетение по договора за застраховка.Изцяло неоснователно е и твърдението,че
не е ясно кога точно е настъпило застрахователното събитие.
Не
са налице и предпоставки за намаляване на присъденото обезщетение като
главница,както и съответно на претенцията за лихва за забава върху главницата за периода от 18.05.2018год. до
28.11.2018г.Моли да бъде потвърдено обжалваното решение като
правилно.Претендират се съдебни разноски.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени от
страните и доказателствата по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
Въззивната жалба е неоснователна.
Решението
на Пл.РС е правилно и законосъобразно.
Не се спори по делото,че
между страните е сключен договор за застраховка „***“-
Застрахователна полица №*** от ***. по отношение процесния автомобил -***, с
рег. №*** ,собственост на В.Н., както и че застрахователното събитие е
настъпило през време на действие на договора за застраховка.
Установено е по делото,че
процесният автомобил е бил паркиран на паркинга на *** гр.П., на ул. „***” №***
в града, като е станал обект на злоумишлени действия от неизвестно лице. Около
17:30 часа на ***. ищецът е установил, че застрахованият автомобил е надраскан
с остър предмет от двете страни, а в двата фара са забити болтове/ види/.Подобни
били забити също така в левия стоп и преден ляв калник,/уведомление от застрахования
до застрахователя от 16.01.2018г. на л.23 от делото пред РС/.На 15.01.2018г. е
подаден Сигнал от В.Н. до Началника на Второ РУ-П..Регистрирано е обаждане на
тел.112 от ищеца ,с посочени основни обстоятелства около инцидента.Депозирана е
жалба вх.№***. по описа на Второ РУ-П.,като е извършена проверка и материалите
са изпратени по компетентност на РП-П., за което застрахователното дружество е
надлежно уведомено. Образувана е преписка №***. по описа на РП-П.,като с
Постановление от 03.05.2018г. е отказано
образуване на досъдебно производство поради малозначителност на деянието по см.
на чл.9,ал.2 от НК.С Постановление на ОП-П.от 01.10.2018г. е отменено Постановление от 03.05.2018г. на РП-П.за отказ да се
образува досъдебно производство по горепосочената преписка,като същата е
върната на РП-П.с указания за извършване на допълнителна проверка. По
настоящото дело не са представени други доказателства производството по
образуваната преписка пред РП-П.да е приключило
с влязъл в сила акт на прокуратурата и/или съда.
На следващо място безспорно е
установено по делото,че на *** г., в изпълнение на договорните си задължения по
полицата, ищецът предявил пред застрахователя претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение по повод настъпилото на ***. застрахователно събитие. Завеждането е
удостоверено от ЗАД „***” като е образувана щета №***. В уведомлението до
застрахователната компания отново са посочени основните обстоятелства около
настъпването на щетата така, както и пред органите на МВР. Предоставената
информация в сигнала и уведомлението до застрахователя е напълно идентична.В.Н.
е предоставил на ответника изисканите от дружеството писмени доказателства,
необходими за установяване размера на дължимото обезщетение.
На ***. представител на ЗАД „***” е извършил
оглед на увредения автомобил и съставил Опис от ***. Постъпило е възражение от
застрахования относно определянето на одобрените за подмяна детайли. На ***. експерт на ЗАД „***” е извършил оглед на
автомобила,оставен за ремонт от ищеца в
официалния сервиз „***” гр.С..
С
писмо от ***. застрахователят е уведомил
ищеца,че е преразгледал щетата,фактите и доказателствата,изложени във
възражението, като признава подмяната на фарове на автомобила и ремонт от 2
часа за преден капак.По делото е представен Опис на описани и одобрени до
момента детайли. Съгласно същия Опис застрахователят е изброил изрично
одобрените детайли,тяхната степен и начин за отстраняване на повредите/боя,нова
част,ремонт и др./.Видно от изготвения от ответното дружество опис, увредените
детайли включват броня (облицовка), преден капак, фар-блок - комбинирани
светлини (преден ляв), калник (преден ляв), фар-блок комбинирани светлини
(преден десен), преден десен калник, капак (заден), заден ляв калник,
стоп-блок, комбинирани светлини (заден ляв външен), заден десен калник, стоп
блок комбинирани светлини (заден ляв външен), заден десен калник, стоп блок
комбинирани светлини (заден десен външен), 4 бр. врати и стоп-комбинирани
светлини (заден ляв външен). Посочено е също така, кои от увредените детайли се
нуждаят от боядисване, за кои е необходимо ремонт и за кои - подмяна с нови,
както и признатите работни часове труд .
По
делото са представени писмени доказателства,че ищецът е възложил на сервиз „***”
извършването на ремонт по процесния автомобил във връзка с признатите от
застрахователя щети ,като е издадена фактура №***. за сумата 8 848,80лв.На застрахователя е представена на ***.
горепосочената фактура от застрахования, ведно с преводно нареждане за
заплатената от В.Н. сума по банкова сметка ***.
За отстраняване на останалите увредени
детайли,ищецът е уведомил застрахователя,че желае отремонтирането да се извърши
на база експертна оценка,като за целта е извършен отново оглед на автомобила на
***., но такава експертна оценка не е изготвена.Безспорно е установено по
делото,че останалите увредени детайли по автомобила са ремонтирани в сервиз на
„***“ЕООД,гр.П.,за което е издадена фактура на ***. на стойност
4 839,21лв.,също заплатена от ищеца при предаването на автомобила.
Независимо от горното,с писмо изх.№***.
ЗАД „***”,С.е уведомило В.Н.,във връзка с претенцията му по щета №***,че „След анализ на механизма на
възникване на събитието,според декларираното описание от застрахования/МПС е открито-злоумишлено
надраскано по цялото купе,с увреждания по фаровете/ и проверката на
документите,и снимковия материал,се установява пълно несъответствие между
вида,механизма и степента на уврежданията по автомобила и начина,по който е
описано тяхното възникване“.С писмото е прието,че съобразно ОУ при настъпване
на застрахователно събитие,застрахования носи тежестта на доказване на
настъпилото събитие.На това основание е отказано изплащането на застрахователно
обезщетение.
На 04.06.2018г. ищецът подал жалба пред
застрахователната компания ,с копие до КФН-С., в която е възразил срещу така постановения отказ, както
и е помолил да бъде извършена проверка на всички обстоятелства по случая.С
писмо от 15.06.2018г. ,изпратено до В.Н./на
л.42 от делото пред РС/ответното дружество е потвърдило първоначалния отказ за
изплащане на застрахователно обезщетение.
Основният спорен по делото въпрос е
налице ли са предпоставките за изплащане
на застрахователно обезщетение по сключения между страните договор за
имуществена застраховка „***“,и ако са налице,в какъв размер следва да бъде
определено претендираното обезщетение.
Съгласно разпоредбата на чл.405 от КЗ при
настъпване на застрахователното събитие, застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения
срок,който не може да е по-дълъг от срока по чл.108,ал.1-3 или 5.Изрично са
предвидени хипотезите,при които застрахователят може да откаже плащането на
обезщетение-чл.408,ал.1 от КЗ.
Съгласно раздел VIII, чл.35 от Общите
условия на застрахователя - при настъпване на застрахователно събитие, същият е
длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.
Окръжният съд намира,че са налице
предпоставките за изплащане на застрахователно обезщетение по сключения между
страните договор за имуществена застраховка „***“,като намира за правилни и
обосновани изложените мотиви и правни доводи от първоинстанционния съд в тази
насока.
По делото са представени многобройни
писмени доказателства, допусната и назначена е САТЕ,като са изготвени първоначално
и допълнително заключения.При преценка на събрания доказателствен материал се
налагат изводите,че застрахованото лице
по застрахователния договор и ищец, не е нарушило уговорените в
застрахователната полица правила за уреждане на застрахователните
правоотношения,включително и ОУ, неразделна част от договора за
застраховка.Ремонтът по процесния автомобил е извършен в съответствие с
признатите от застрахователя щети по издадените описи от самия застраховател.Поради
забава от страна на застрахователя, както и непредставяне от негова страна на списък на официалните сервизи на марка „***“,с
които застрахователят има сключени договори,
респективно неиздаване на възлагателно писмо,застрахования е отстранил щетите в
автосервиз в България,в именно в рамките,определени от застрахователя/признати
щети и увредени детайли/.Всички предприети от ищеца действия са в резултат на
неизпълнение на задълженията от страна
на застрахователя да определи дължимото обезщетение съгласно договорните клаузи
и да го изплати в законоустановените срокове/в т.ч. да предостави списък на
оторизираните сервизи,с които има сключени договори и да издаде възлагателно
писмо/,последвано от отказ за изплащане на застрахователно обезщетение от ***.
На следващо
място на застрахователя са представени
своевременно издадените фактури за
отстраняване на щетите по процесния автомобил
от сервиз „***“ и от сервиз „***“ЕООД,както и тяхното заплащане от
страна на застрахования,като застрахователят не се е противопоставил на
предприетите от застрахования действия. Правилни са изводите на РС,че с оглед установената
възраст на процесното МПС, извършвайки ремонта на л.автомобил
в избраните от него автосервизи, ищецът не е нарушил ОУ по договора за
застраховка – чл.97.2. Нанесените по автомобила му щети са покрит риск съгласно
чл.7.1.4 от същите, поради което ответникът неправилно е отказал заплащане на
сумите, заплатени впоследствие от ищеца за извършения ремонт и претендирани в
исковото производство – чл.35, раздел VIII от ОУ.
С оглед изложеното неоснователно е възражението в жалбата,че ищецът без
да се съобрази с уговореното и да съгласува действията си със застрахователя,е
ремонтирал процесното МПС в сервиз,който няма сключен договор със
застрахователното дружество за предоставяне на сервизни услуги.
Неоснователно
е възражението в жалбата,че е налице груба небрежност от страна на
ищеца-застрахован,което представлява самостоятелно основание за отказ от
изплащане на обезщетение и обосновава неоснователност на главния иск.Като
аргумент за това въззивникът сочи отразеното от ищеца в Уведомлението за щета от
***.,а именно,че л.а. ***, с рег. №*** е бил паркиран на неохраняем
паркинг,като за период повече от седмица е бил оставен без надзор,поради което
не е изяснено кога е настъпило точно
застрахователното събитие и автомобилът е бил оставен без надзор за
продължителен период от време.
Окръжният съд споделя
изложените в тази насока правни доводи от Пл.РС.Налице са многобройни данни за регистрирано от
застрахователя обаждане и извършен оглед от негови служители непосредствено
след откриване на щетите по автомобила,налице е пълна идентичност в
декларираните от застрахования данни
,включително и относно момента на настъпване на събитието пред органите
на МВР и пред застрахователя,от което следва извода,че 15.01.2018г. в гр.П.е настъпило
именно такова застрахователно събитие.От първоначално изготвеното заключение от
в.л.инж.В.И. по назначената САТЕ,се установява,че е налице причинно-следствена връзка между
събитието и причинените щети по процесното МПС,както и че констатираните с опис
на щета №*** от ЗАД“***“АД повреди, съответстват на 118 бр.снимки,приложени по
делото.Пластичните деформации по части от купето на автомобила са нанесени с
твърд и остър предмет,като на фаровете,стопове и капак на двигателя,са забити
големи види.В този смисъл изводите от
страна на ответното дружество за отказ да изплати дължимото обезщетение,а
именно:“пълно несъответствие между вида,механизма и степента на уврежданията по
автомобила и начина,по който е описано тяхното възникване“,са изцяло
необосновани.
По делото е установено, че
към момента на настъпване на застрахователното събитие, лекият автомобил, е бил паркиран на паркинг на
*** в гр.П., където е било работното място на ищеца.Обстоятелството,че
автомобилът е паркиран на неохраняем паркинг,не води до отпадане отговорността
на застрахователя от изплащане на обезщетение при настъпване на застрахователно
събитие. Оставянето на лек автомобил на паркинг за период от няколко дена не
означава,че автомобилът е бил оставен без надзор от неговия собственик. В
случая автомобилът е бил паркиран на
паркинг на здравно заведение в чертите на града,в което здравно заведение ищецът е изпълнявал трудовата си функция,а не
на безлюдно и/или необозначено за това
място, което да обуславя липсата на полагане на грижата на добър стопанин от страна на ищеца.Правилни
са изводите на Пл.РС,че подобни повреди биха могли да бъдат причинени от всеки
и по всяко време на денонощието, включително и ако автомобилът е бил паркиран
пред дома на ищеца.
Решението на РС е правилно
и законосъобразно досежно размера на присъденото застрахователно обезщетение от 7 840,26лв. по Договор за
застрахователна полица „***” №*** на лек автомобил ***, с рег. №***, за
настъпило на ***. в гр.П.застрахователно събитие, ведно със законната лихва,
считано от ***. - датата на подаването на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата. Правилно е обжалваното решение и в частта му досежно
предявеният акцесорен иск по чл.409 от КЗ вр.чл.86 от ЗЗД.
В хода на съдебното дирене
пред РС са приети две заключения, изготвени от инж.В.И. по назначената САТЕ, като РС е
възприел второто допълнително заключение на вещото лице,съгласно което стойността на нанесената щета по процесния
автомобил при възстановяване с оригинални нови части в сервиз „***“ООД, съобразно
опис щета №*** и наличие на възлагателно писмо за съответния сервиз от ЗАД “***“АД,е
в размер на 7 840,26лв.РС правилно е приел за относимо към предмета на
делото второто заключение с оглед
проверените документи и книжа, отразени в същото и представения Договор за
извършване на автосервизни услуги от ***., сключен между ответното дружество и
„***“ ООД-П., автокомплекс ***.
С оглед основателността
на главния иск,правилно РС е приел,че основателен и
доказан се явява и акцесорният такъв– лихва за забава върху главницата ,уважен в
размер на 424,69лв., за периода от 18.05.2018год. до 28.11.2018год.
В съдебно заседание, проведено
на 17.06.2019г.,е прието с надлежно определение направеното изменение на
предявените от ищеца искове с пр.осн.чл.405 от КЗ и чл.409 от КЗ против „***”,
ЕИК *** досежно техния размер,по реда на чл.214,ал.1 от ГПК.Исковете са уважени
в пълен размер от първоинстанционния съд.
Предвид
изложеното подадената въззивна жалба се явява неоснователна ,като обжалваното решение на Пл.РС
като правилно следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото „***”, ЕИК ***,гр.С.следва да
заплати направените пред въззивната инстанция от въззиваемия В.Н., ЕГН **********,деловодни
разноски в размер на 866лв. - адвокатско
възнаграждение съгласно представения Списък на разноски по чл.80 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА на осн.чл.272 от ГПК Решение №1357/17.07.2019г. на П.ски районен съд,постановено по гр. дело № 8722/2018 г. по описа на същия
съд.
ОСЪЖДА на осн.чл.78,ал.1 от ГПК „***”, ЕИК ***,гр.С.да заплати направените пред
въззивната инстанция от въззиваемия В.Н., ЕГН **********,деловодни разноски в размер на 866лв. - адвокатско
възнаграждение съгласно представения Списък на разноски по чл.80 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ съобразно разпоредбата
на чл.280,ал.3,т.1пр.второ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: