Р Е Ш
Е
Н
И Е
№ 688 22.02.2013г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XI-ти гр. състав
в открито съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди и тринадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
при
участието на секретаря Елена Атанасова, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 10932 по описа на ПРС за 2012г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание
чл. 422, вр. с чл. 415 от ГПК, чл. 34, ал. 1 от ЗМСМА и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът П.А.Г., ЕГН: **********,***, чрез пълномощника
адв. И.М.,***, оф. 10 е предявил против Община “Родопи”, обл. Пловдив, с ЕИК:
*********, с адрес: гр. Пловдив, ул. “Софроний Врачански” № 1А, представлявана
от Кмета П.С., иск за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца
присъдените по частно гр. дело № ****/ 2012 г. на ПРС, ***** гр. с-в, със
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 4897/ 21.05.2012
г., суми в размер на 6 674, 88 лева- неплатени
възнаграждения по чл. 34 ал. 1 от ЗМСМА за периода месец февруари 2010 г.-
месец септември 2011 г. вкл., ведно със законната лихва от депозиране на
заявлението – 19.05.2012г. до окончателното плащане на сумите, и разноските по
заповедното производство – 134 лева ДТ и 500 лева адв. възнаграждение.
В исковата молба се твърди, че на проведените местни
избори на 28.10.2007 г. ищецът бил избран за общински съветник в Общинския
съвет на община Родопи, където съвестно изпълнявал задълженията си по време на
целия мандат. Според чл. 18 ал. 1 от ЗМСМА общинския съветник следвало да
получава възнаграждение, чийто размер се определял с решение на общинския съвет
и кметът на общината като разпоредител с бюджетни кредити имал задължението да
изплаща тези възнаграждения. Такива обаче на ищеца не били заплащани за периода
месец февруари 2010 г.- месец септември 2011 г., като общата стойност на
дължимата сума възлизала на 6 674, 88 лева и била призната чрез
удостоверение, изходящо от кмета на общината относно размера на сумата. За
събиране на същата било подадено заявление по реда на чл. 410 от ГПК и съдът по
частно гр. дело № ****/ 2012 г. на ПРС, **** гр. състав издал заповед за
изпълнение, но в дадения му срок длъжникът възразил, което обуславяло правния
интерес от предявяване на настоящия иск.
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника,
като от същия е постъпил писмен отговор. На първо място се излагат съображения
за недопустимост на иска, който следвало да се разгледа от друг съд, доколкото
касаел не гражданско – правни, а административно правни отношения. Искането за
прекратяване на делото и изпращането му по подсъдност на съответния
административен съд е оставено без уважение с определението по чл. 140 от ГПК,
защото предметът на претенцията не попада в приложеното поле на чл. 128 ал. 1
от АПК.
На следващо място, искът се оспорва частично, като се
твърди, че общата дължима сума възлиза на 4994, 10 лева неплатени
възнаграждения за периода, тъй като към завеждане на исковата молба вече били
извършени плащания. Посочва се конкретен размер на дължимите неизплатено до
момента суми. Моли за частично уважаване на претенцията. Ето защо се моли да
бъдат уважени предявените искове. Претендират се разноски. В съдебно заседание
взема становище за неоснователност на исковете и моли да се отхвърлят.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като
обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
Така предявените искове са допустими, като предявени в
едномесечен срок от получаване на съобщението за постъпилото възражение, което
е било подадено в срок, и се претендира установяване на суми, за които е
издадена заповед за изпълнение.
За да бъдат уважени същите, е
необходимо да се установи, че ищецът е работил на посочената длъжност в
процесния период, че е бил общински съветник в ответната община, и размерът на
дължимото му възнаграждение за периода. В тежест на ответната страна е да
установи, че е заплатила така установените суми, респ. че не се дължат на друго
основание.
Между страните не се спори, и от
представеното решение на ОИК и удостоверение от 30.10.2007г. се установява, че
ищецът е бил общински съветник в ответната община и че за процесния период му
се е полагало възнаграждение в размер, определен с Решение на Общинския съвет.
От събраните по делото писмени доказателства – Решения на Общински съвет
“Родопи” – Област Пловдив, справка за дължими суми се установява, че за
процесния период са били взети решения на Общински съвет при Община Родопи,
обл. Пловдив досежно размера на възнагражденията на общинските съветници, както
и че дължимите на ищеца възнаграждения за периода февруари 2010г. – октомври
2011г. са били, както следва – за периода от февруари до декември 2010г. по
264, 88 лева чиста сума за получаване, януари – март 2011г. по 262, 47 лева, за
април 2011г. – 256, 14 лева, и за периода май- октомври 2011г. по 260, 35 лева.
Установява се от представената справка, изходяща от самия ответник, че към
14.11.2011г. същият дължи на ищеца брутни възнаграждения за периода февруари
2010г. – септември 2011г. вкл. в общ размер 6674, 88 лева, които към тази дата
не са изплатени.
Установява се от представените
от ответника писмени доказателства – РКО и справка за дължими нетни
възнаграждения, че на 04,05.2012г. е извършен превод на възнаграждения за м.
февруари 2010г., както и че към дата 24.08.2012г. дължимите суми, нетни такива,
на ищеца са за периода март 2010г. – септември 2011г., както следва: по 264, 88
лева на месец за периода март 2010г. – декември 2010г. вкл., по 262, 47 лева за
периода януари – март 2011г., 256, 14 лева за април 2011г., и по 260, 35 лева
на месец за периода май 2011г. – септември 2011г., като дължимата сума за
февруари 2010 е била 264, 88 лева и е отразено изплащането й на 04.05.2012г.
За установяване конкретния
размер на възнагражденията на ищеца, кои суми са били платени и останали ли са
неплатени възнаграждения по делото е изслушано заключението на вещото лице Д. С., което съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвено. От заключението на вещото лице се установява, че за процесния
период м. февруари 2010г. – м. септември 2011г. на ищеца е било начислено
възнаграждение в размер на 6674, 88 лева, осигуровки в размер на 1415, 90 лева,
като нетната дължима на ищеца сума за целия процесен период е възлизала на 5258,
98 лева. От нея е била е платена сумата от 264, 88 лева за февруари 2010г., като
към датата на извършване на проверката е останала да се дължи сумата от 4994,
10 лева. Вещото лице е изчислило мораторната лихва върху всяка главница от
падежа до плащането, респ. до завеждане на заповедното производство, като е
посочило, че възнагражденето за февруари 2010г. е платено на 04.05.2012г., т.
е. преди пдаване на заявлението, което е подадено на 19.05.2012г. Вземането за
главницата е било начислено, но не е изплатено на ищеца.
При така установените факти от
значение за спора съдът намира, че исковете са частично доказани както по
основание, така и по размер, по следните съображения:
На основание чл. 34 ал.1 от ЗМСМА, за изпълнение на задълженията си общинският съветник получава
възнаграждение, чийто размер се определя с решение на общинския съвет, прието с
мнозинство повече от половината от общия брой на съветниците. В случая такива
решения са налице за целия процесен период, като се установи, че ищецът е бил
общински съветник в ответната община. Установи се и размерът на дължимото
неплатено възнаграждение за периода, което възлиза на сумата от 4994, 10 лева –
нетна сума за получаване за периода март 2010г. – септември 2011г. включително.
За м. февруари 2010г. искът е неоснователен, погасен поради плащане преди
подаване на заявлението. За останалите месеци на ищеца се дължи чистата сума за
получаване, след приспадане на нормативно установените удръжки, тъй като
задължение на работодателя е да начисли и внесе същите, те се удържат и внасят
от работодателя/осигурителя, независимо за чия сметка са – дали за лицето или
за осигурителя. Те не представляват част от дължимите на ищеца нетни
възнаграждения, а задължение от публичен характер, за невнасяне на което
отговаря осигурителя, а не осигуреното лице. Ето защо претенцията на ищеца да
му се заплатят брутните суми е неоснователна.
По така изложените съображения искът за
главницата следва да се уважи в установения от вещото лице размер, а именно за
периода март 2010г. – септември 2011г.
включително в размер на 4994, 10 лева – нетна сума за получаване, като за
разликата до пълния предявен размер от 6674, 88 лева искът ще се отхвърли като
неоснователен.
Тъй като вземанията са
лихвоносни, и заповедта за изпълнение има характер на покана, то следва да се
установи дължимостта на законната лихва върху главниците от завеждане на
заявлението до окончателното плащане на дължимите суми.
С оглед изхода на спора ищецът
има право на разноските, както в исковото, така и в заповедното производство
съразмерно с уважената част от иска. В заповедното производство същият доказва
да е направил разноски, както следва – 134 лева внесена държавна такса и 500
лева адв. възнаграждение, а в настоящото производство – 135 лева ДТ, 700 лева
адв. възнаграждение, и 50 лева – възнаграждение за вещо лице.
С оглед уважената част от иска
на ищеца разноските в заповедното производство следва да се определят на сумата
от 99, 88 лева – държавна такса, и 374, 10 лева – адв. възнаграждение по
съразмерност.
В исковото производство
разноските, съразмерно уважената част от иска са, както следва – 99, 88 лева
ДТ, и 561, 14 лева разноски за адв. възнаграждение и вещо лице по съразмерност.
Ответната страна е претендирала
разноски, като доказва да е направила такива в размер на 300 лева, от които 250
лева адв. възнаграждение, и 50 лева разноски за вещо лице. Същата претендира
разноски, които съразмерно с отхвърлената част от иска възлизат на сумата от 75,
54 лева. Същите следва да се възложат в тежест на ищеца.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между П.А.Г., ЕГН: **********,***, чрез
пълномощника адв. И.М.,***, с ЕИК: *********, с адрес: гр. Пловдив, ул.
“Софроний Врачански” № 1А, представлявана от Кмета П.С., че Община “Родопи”, обл.
Пловдив, с ЕИК: ********* дължи на П.А.Г., ЕГН: ********** следните суми:
сумата от 4 994, 10 лева (четири
хиляди деветстотин деветдесет и четири лева и десет стотинки) – главница,
представляваща неплатено нетно възнаграждение
на П.А.Г., ЕГН: ********** като общински съветник, на осн. чл. 34, ал. 1 от ЗМСМА за периода март 2010г. – септември 2011г. включително, ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението –19.05.2012г.
до окончателното й плащане, както и разноските в заповедното производство съразмерно
с уважената част от иска в размер на 473,
98 лева (четиристотин седемдесет и три лева идеветдесет и осем стотинки), от
които 99, 88 лева – държавна такса, и 374, 10 лева – адв. възнаграждение по
съразмерност, присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение № 4897/21.05.2012г.,
постановена по частно гр. дело № 7836/
2012 г. по описа на ПРС, XX -ти гр. с-в, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 4 994, 10 лева (четири
хиляди деветстотин деветдесет и четири лева и десет стотинки) до пълния
предявен размер от 6674, 88 лева (шест хиляди шестстотин седемдесет и четири
лева и осемдесет и осем стотинки), за установяване дължимостта на неплатеното
възнаграждение за месец февруари 2010г., както и в частта за разноските за
разликата над сумата от 473, 98 лева (четиристотин седемдесет и три лева
идеветдесет и осем стотинки) до присъдения в заповедното производство размер от
634 лева (шестстотин тридесет и четири
лева), като неоснователен.
ОСЪЖДА
Община “Родопи”, обл. Пловдив, с ЕИК: *********, с адрес: гр. Пловдив, ул.
“Софроний Врачански” № 1А, представлявана от Кмета П.С. да заплати на П.А.Г.,
ЕГН: **********,***, чрез пълномощника адв. И.М. сумата от 661, 02 лева (шестстотин
шестдесет и един лева и две стотинки), представляваща разноски
съразмерно с уважената част от иска, от които 99, 88 лева държавна такса, и
561, 14 лева разноски за адв. възнаграждение и вещо лице по съразмерност.
ОСЪЖДА П.А.Г., ЕГН: **********,***,
чрез пълномощника адв. И.М. ***, с ЕИК: *********, с адрес: гр. Пловдив, ул.
“Софроний Врачански” № 1А, представлявана от Кмета П.С. сумата от 75, 54 лева (седемдесет и пет лева и
петдесет и четири стотинки), представляваща разноски по делото съразмерно с
отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/ Таня Георгиева
Вярно с оригинала.
ЕА