Решение по дело №1267/2020 на Софийски градски съд

                                                  Р Е Ш Е Н И Е

                              

                                         гр.София,24.11.2019  г.

 

                                В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение,  ІІ-В въззивен състав

в публичното заседание на единадесети ноември

през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА

                                            ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА

                                               Мл.с-я   ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА-

                                                             МЛАДЕНОВА

при секретаря Донка Шулева

и прокурора                                                                       сложи за разглеждане    

докладваното от съдия Маркова в.гр.д.№ 1267 по описа за 2020  г., за да

се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

         Образувано е по въззивна жалба, подадена от „Т.С.“ ЕАД, ответник пред СРС, срещу решение № 178431 от 29.07.2019 г., постановено от СРС, Първо ГО, 46 с-в, по гр.д.№ 46394 по описа за 2014 г., с което е отхвърлен, предявеният от въззивника, ищец пред СРС, установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК срещу Б.В.А., за установяване на вземания по заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 26616/2014 г. на СРС, относно имот с аб.№ 160476.

Излагат се доводи за неправилност на така постановеното решение. СРС неправилно бил приложил разпоредбата на пар.1,т.42 от ДР на ЗЕ, сега чл.153, пар.2 а от ДР на ЗЕ, както и ОУ на дружеството, които сочели, че потребител на топлинна енергия /ТЕ/ било физическо лице- собственик или ползувател на имота. Счита, че не следвало да доказва кой е държател на имота, респ. кое лице реално е потребило топлинната енергия. Потребителят имал задължение да заплаща постъпилата в сградата топлинна енергия, вкл. тази за отопление на общите части.

          Иска се от настоящата инстанция да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да бъдат уважени така предявените искове по чл.422, ал.1 ГПК. Претендират се разноски.

От въззиваемата страна, ответник в производството пред СРС – Б.В.А., е постъпил отговор, в който се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на така постановеното първоинстанционно решение. Правилно СРС бил приел, че ответникът няма качеството на потребител на топлинна енергия, тъй като приобретателят на имота – Д.Л.С.бил подал молба за откриване на партида на негово име. Ответницата била дала съгласие за това, което се установявало от представените на л.26 и л.27 по делото пред СРС, доказателства. С оглед приетото в решение № 205 от 28.02.2019 г. по гр.д.№ 439/2018 г. на ВКС, Трето ГО, битов клиент се явявал новия собственик – Д.Л.С.. Всички фактури и изравнителни сметки били на името на приобретателя.

         Третото лице-помагач-„Б.” ООД не взема становище по въззивната жалба.

По допустимостта на въззивната жалба:

За обжалваното решение въззивникът е уведомен на 30.07.2019 г.,  Въззивната жалба е подадена на 13.08.2019 г., следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.

Налице е правен интерес от обжалване.

Следователно въззивната жалба е допустима.

По основателността на въззивната жалба:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.

На 17.06.2014 г. по ч.гр.д.№ 26616 по описа за 2014 г. на СРС, Първо ГО, 46-ти състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, видно от която заявлението е уважено и претендираните суми са присъдени в полза на заявителя-въззивник пред настоящата инстанция.

За така издадената заповед за изпълнение длъжницата е била уведомена на 23.06.2014 г.

Възражението по чл.414 ГПК е подадено на 25.06.2014 г.

На заявителя е указано, че може да предяви иск за сумите по заявлението в 1-месечен срок. Указанията са достигнали до последния на 23.07.2014 г.

Исковата молба е подадена в СРС на 25.08.2014 г.

Ето защо въззивната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По доводите във въззивната жалба:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че потребител на топлинна енергия по арг. от чл.153 ЗЕ е Д.С., който е подал молба-декларация за откриване на партида на негово име. Освен това всички фактури и изравнителни сметки за процесния период били на името на Д.С.. При това положение не можел ищецът да избира по отношение на кого ще предяви иска си. Облигационната връзка била възникнала между ищеца и едно трето за спора, лице. С представените с исковата молба доказателства било оборено твърдението на ищеца за наличие на облигационна връзка с ответника. При това положение следвало да се приеме, че не ответницата Б.А. дължи стойността на доставената до имота топлинна енергия, както и мораторната лихва върху стойността й.

Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема следното от фактическа и правна страна:

Спорно по делото е обстоятелството, е ли ответницата /в производството пред СРС/ потребител на ТЕ, съответно нейно ли е задължението за заплащане стойността й.

Действително, от представения с исковата молба нот.акт №2, дело № 1262 от 28.05.1993 г. се установява, че прехвърлителката Б.В.А. е запазила пожизнено правото на ползване върху прцесния имот. Другият прехвърлител А.А.Г. е починал на 29.10.2000 г.

С оглед приетото в ТР 2/17 г. от 17 май 2018 г. на ОСГК на ВКС, собствениците или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.

С молба-декларация приобретателят на имота – Д.Л.С.е изявил воля да встъпи в облигационно отношение с ищцовото дружество. Върху самата молба прехвърлителката Б.А. е изразила писмено съгласие титуляр на партидата да бъде Д.С., виж л.26 по делото пред СРС.

Видно от представените по делото от третото лице помагач на страната на ищеца, доказателства /л.146 и следв./ индивидуалните справки са на името на това трето за спора лице- Д.С.. Съобщенията към фактурите относно вземанията, които се иска от ищеца да установи в процеса, също са с титуляр Д.С., виж л.61-75 по исковото производство.

С доклада си по делото, изготвен по реда на чл.140 ГПК и обективиран в определение от 22.04.2018 г., СРС е указал на ищеца, че следва да докаже, че е в облигационно отношение с ответницата за процесния период, виж л.132 по исковото производство.

На основание гореизложеното настоящата инстанция счита, че решението на СРС, ГО, 46 с-в е правилно и като такова ще следва да бъде потвърдено.

По разноските:

Пред първата съдебна инстанция:

При този изход на спора решението е правилно и в частта за разноските.

Пред въззивната инстанция:

При този изход на спора на въззивника не се следват разноски и такива няма да бъдат присъдени.

Въззиваемата се представлява по реда на ЗПП, а възнаграждението на процесуалния й представител се определя от НБПП.

 

Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

 

Р Е Ш И :

        

ПОТВЪРЖДАВА решение № 178431 от 29.07.2019 г., постановено от СРС, Първо ГО, 46 с-в, по гр.д.№ 46394 по описа за 2014 г., изцяло.

 

          Решението е постановено при участието на „Б.” ООД като трето лице-помагач на страната на ищеца.

 

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, арг. от чл.280, ал.3 ГПК.

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

                                                                                  2.