Р Е Ш
Е Н И Е
№ 101/01.03.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд - Монтана, I-ви състав в съдебно заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди и двадесет и първа година в
състав:
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
при
секретар Антоанета Лазарова и с
участието
на
прокурора Галя Александрова
разгледа Адм.дело №24/2021г. по описа на
Административен
съд Монтана
Производството е по реда на чл.1,
ал.2 Закон за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) във вр. с чл.203 и сл. Административно процесуален кодекс
(АПК).
Образувано е по искова молба на С. А*** Т.
***, подадена чрез пълномощника му адвокат Г., с която се претендира да бъде
осъдена Областна Дирекция на МВР Монтана да му заплати обезщетение за нанесени
имуществени щети в размер на 300 лева, ведно със законна лихви върху главницата
от 08.11.2019г. В исковата молба се излагат доводи, които обосновават
настъпването на имуществените вреди в размера, който се претендира от ищеца. По
същество на спора, ищеца, чрез пълномощника си адвокат Г., поддържа исковата
претенция и моли да бъде уважена, като претендира и присъждане на разноски по
делото в размер посочен в представен списък на разноските.
Областна
Дирекция на МВР Монтана, чрез пълномощника си юрисконсулт Д*** , не оспорва
исковата претенция по основание, но излага доводи, че следва да бъде в
минимален размер, като моли искането за присъждане на адвокатско възнаграждение
по настоящето дело да се уважи към минимума.
Встъпилия по делото прокурор от
Окръжна Прокуратура Монтана дава мотивирано писмено заключение, че исковата
претенция следва да бъде уважена, тъй като са налице всички законови
предпоставки за осъждане на ответника в пълния размер на претендираните
имуществени вреди.
Настоящият състав на
Административен съд Монтана, като взе в предвид изложеното в исковата молба,
доводите на страните, събраните по делото доказателства намира за установено
следното:
Исковата молба е процесуално допустима.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са следните:
От фактическа страна по делото не
е спорно, следното:
С Наказателно постановление
№18-0996-005799/09.05.2019г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР
Монтана на ищеца е наложено административни наказания глоба в размер на 200
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца за нарушение
на разпоредбата на чл.140, ал.1 от Закон за движение по пътищата ЗДвП). Ищеца
е обжалвал Наказателно постановление №18-0996-005799/09.05.2019г. на Началник
сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Монтана, като с влязло в сила Решение
№566/08.11.2019г. по КАНД №530/2019г. по описа на Административен съд Монтана
са отменени наложените административни наказания.
От така описаните безспорни обстановка
и от събраните по делото доказателства, съдът, стига до следните правни изводи:
Съгласно чл.203, ал.1 от АПК, исковете за обезщетения за
вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се
разглеждат по реда на Глава единадесета, а за неуредените въпроси за имуществената
отговорност се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ.
Съгласно чл.1 от ЗОДОВ,
държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически
лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като
исковете се разглеждат по реда на АПК.
Условие за допустимост
на иска (чл.204, ал.1 от АПК) е административният акт да бъде
отменен по съответния ред (в конкретния случай като незаконосъобразно е отменено наказателно постановление за налагане на глоба и лишаване от право
да се управлява МПС, което следва
да се преценява
като отменен незаконосъобразен административен
акт), като в случая предвид обстоятелството, че с Решение №566/08.11.2019г. по КАНД
№530/2019г. по описа на Административен съд Монтана е отменно Наказателно
постановление №18-0996-005799/09.05.2019г. на Началник сектор „Пътна полиция“
към ОД на МВР Монтана следва да се приеме, че това
условие за допустимост на иска е изпълнено.
Настоящата съдебна инстанция счита предявения иск за основателен, тъй като исковете по чл.203 и сл. От АПК, във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ следва да са основани на вреди, причинени от незаконосъобразни актове на административни органи, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, а в случая ищеца, в чиято тежест е установяване на твърдения вредоносен резултат установява с надлежни доказателства, че е налице основателност на исковата му претенция. Това е така, тъй като с Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело №2 по описа на този съд за 2016г. е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от ЗОДОВ. По делото се установява, че по АНД №1089/2019г. по описа на Районен съд Монтана, ищеца е бил представляван от адвокат Г., който е участвал в ОСЗ на 17.09.2019г. и е изготвил касационна жалба и срещу съдебното решение по същото дело. Тези процесуални действия на адвокат Г. са основани на надлежно упълномощаване (л.31 по АНД №1089/2019г. по описа на Районен съд Монтана - сключен с ищеца Договор за правна защита и съдействие, с който пълномощника е упълномощен от ищеца срещу сумата от 300 лева да осъществи процесуално представителство по АДН №1089/2019г. по описа на Районен съд Монтана. В случая заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение, което е реално платено при сключване на договора, съставлява вреда, причинена пряко от отменененото наказателно постановление за налагане на глоба и лишаване от право да се управлява МПС, което има характер на административен акт, тъй като той е издаден от административен орган и представлява властнически акт. Настоящият състав приема, че от извършването на незаконосъобразни действия по издаването на незаконосъобразния акт – процесното наказателно постановление за налагане на глоба, което е отменено от съд по
съответния съдебен ред с влязло в сила решение, ищецът е
претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско
възнаграждение в производството по обжалването на наказателното постановление.
По силата на чл.4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за
всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждащото действие. Ищецът в случая не би заплатил адвокатско
възнаграждение и респективно това не би представлявало вреда, ако от
административния орган не бе издадено незаконосъобразно наказателно
постановление за налагане на глоба и лишаване от право да се управлява МПС,
с което той упражнява властническите си правомощия. Макар
и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по
наказателни от административен характер дела, то адвокатската защита е нормален
и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и
вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения
незаконосъобразен акт – наказателното постановление за налагане на глоба и лишаване
от право да се управлява МПС. Това е така, тъй като намаляването на имуществото
на ищеца в следствие заплатената сума за адвокатско възнаграждение, е предизвикано
от издаването на наказателното постановление за налагане на глоба и лишаване от
право да се управлява МПС, които ищеца е счел за
незаконосъобразно
наложени. В този смисъл обстоятелството, че адвокатската защита по делата за
обжалване на наказателни постановления не е задължителна, не влече по
необходимост и извода, че страната няма право да ангажира свой процесуален
представител. В съдебната практика се приема, че причинна връзка е налице не
само когато деянието причинява непосредствено вредата, а и когато създава
условията за реална възможност от увреждане и когато тази реална възможност се
е трансформирала в действителност. Ангажирането на адвокатска защита е израз на
нормалната грижа на лицето за охраняването на неговите права и интереси.
С оглед
изчерпателност следва да се посочи, че исковата претенция не е прекомерна, тъй
като според правилото на чл. 7, ал. 2, т.
1 във вр. с чл. 18 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела с материален
интерес до 1000 възнаграждението е 300 лв., а в случая с отменено наказателно
постановление за налагане на глоба в размер на 200 лв,
тоест при този материален интерес, адвокатско възнаграждение не е прекомерно,
респективно иска следва да се приемат за доказани вредите в пълния им претендирания размер от 300 лева. Съдът, отбелязва, че
непозволеното увреждане съставлява сложен юридически факт, чиито елементи
следва да са налице кумулативно, за да бъде ангажирана отговорността на ищеца,
а именно: деяние, (действие или бездействие), противоправност
на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и вина,
независимо от нейната форма - умисъл или небрежност. Доказателствената
тежест за наличието на деликт, от който да произтича
и претендираната щета е изцяло на ищеца, тъй като той
следва да докаже иска си, като в настоящото производство ищеца е установил с
надлежни доказателства претендираното от него
непозволено увреждане.
Пълнотата изисква
да се посочи, че ищеца изрично е заявил в исковата си претенция, че желае
присъждане на лихва върху главницата от деня на влизане в сила на съдебния акт,
който е отменил наложените административни наказания, тоест лихвите са дължими
от 08.11.2019г. – датата на влизане в сила на Решение №566/08.11.2019г. по КАНД
№530/2019г. по описа на Административен съд Монтана. Така заявеното искане за
присъждане на лихви върху главницата е основателно предвид изхода на делото,
като за настоящият съдебен състав, който обвързан с претенцията на ищеца е
налице възможност да уважи исковата претенция по отношение на присъдените лихви
върху главницата, както е заявил ищеца, а именно считано от 08.11.2019г. до
окончателното им заплащане.
Предвид изхода на делото
и направеното искане от пълномощника на ищеца адвокат Г. за присъждане разноски по водене
на съдебното производство и съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК, ответника ОД на МВР Монтана, следва да бъде осъден да
заплати в полза на С. А*** Т. ***, разноски по делото
изразяващите се в разноски за внесена държавна такса в размер на 10 лева и разноски за адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство осъществено от адвокат Г. в
размер на 300 лева, който са платени по силата на Договор за правна защита и
съдействие (л.5 по делото) или общо разноски в размер на 310 лева. Настоящият съдебен състав счита, че неоснователно
ответника оспорва заявеното искане за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение по настоящето дело, тъй като в случая с договора за правна помощ
и съдействие не е предвидено заплащане на прекомерен размер на възнаграждението
за процесуално представителство, което е осъществено от адвокат Г..
При тези доводи настоящата
съдебна инстанция, счита за основателен и доказан иска на С. А*** Т. ***,
подаден чрез пълномощника му адвокат Г., с който се претендира да бъде осъдена
ОД на МВР Монтана да му заплати обезщетение за нанесени имуществени щети в
размер на 300 лева, предвид което на основание чл.172, ал.1 от АПК във връзка с
чл.203 и сл. от АПК и чл.143, ал.1 от АПК
Р Е Ш И
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР
Монтана с адрес гр.Монтана, бул. „А*** С*** ” №* да заплати на основание чл.203 и сл. от АПК
във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ на С. А*** Т. ***, ЕГН *
сумата 300 (триста) лева представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди (заплатено адвокатско възнаграждение) следващи се от отменено по съдебен
ред Наказателно постановление №18-0996-005799/09.05.2019г. на Началник сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР Монтана, ведно със законова лихва върху
главницата считано от 08.11.2019г. до окончателното и заплащане, както и сумата
от 310 (триста и десет) лева разноски по настоящето съдебно
производство.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дни срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
00000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000