№ 19
гр. Пловдив, 07.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Величка П. Белева
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело
№ 20215000500635 по описа за 2021 година
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по въззивна жалба на
ищеца по спора Й. ЯНК. М., ЕГН – ********** срещу Решение № 260 892 от
10.07.2021 г., пост. по гр.д. № 1734/2019 г. на Окръжен Съд – П. в
отхвърлителната му част – с която предявеният от въззивника срещу
ответника ХР. В. Т., ЕГН – ********** иск за репариране на неимуществени
вреди от деликт, осъществен на 15.05.2017 г. в З. – гр. П., е отхвърлен за
разликата над 12 000 лв. до пълния предявен размер от 30 000 лева.
Поддържаните оплаквания са за неправилност на решението в обжалваната
част, искането – за неговата отмяна в тази част и уважаване на иска в пълния
предявен размер от 30 000 лева.
Ответникът по жалбата и по спора Х.Т. не е депозирал отговор по
същата.
Съдът установи следното:
Производството пред окръжния съд е образувано по предявен от Й.
ЯНК. М., ЕГН – ********** срещу ХР. В. Т., ЕГН – ********** иск с правно
основание чл. 45 от ЗЗД – за заплащане на обезщетение за претърпени от
ищеца неимуществени вреди / болки и страдания / вследствие непозволено
увреждане осъществено от ответника на 15.05.2017 г. в З. – гр. П..
От приложеното нохд № 4785/2018 г. на РС – П. се установява че с
постановено по делото и влязло в сила протоколно Определение №
1
781/10.09.2018 г. е одобрено Споразумение, с което ответникът Т. е признат
за виновен в извършване на престъпление по чл. 131а вр. чл. 129 ал. 2 вр. ал. 1
вр. чл. 29 ал. 1 букви а и б от НК – за това че на 15.05.2017 г. в гр. П. при
условия на опасен рецидив е причинил на ищеца Й. М. средна телесна
повреда, изразяваща се в избиване на първи и втори горни леви зъби, без
които се затруднява дъвченето и говореното.
Според данните по така приложеното нохд № 4785/2018 г. по същото М.
е предявил граждански иск за репариране на причинените му неимуществени
от увреждането, който обаче не е бил приет за съвместно разглеждане от
наказателния съд.
Според заключението на назначената по настоящото дело СМЕ с
деянието от 15.07.2017 г. на ищеца са причинени следните увреждания:
Избиване на първи и втори горни леви зъба; Разкъсно - контузна рана в
теменната част на главата; Разкъсно – контузна рана на долната устна вляво,
Разкъсно – контузни рани по горната и долната повърхност на езика;
Кръвонасядане и охлузване по челото вляво; Кръвонасядане и охлузване по
шията вдясно; кръвонасядане и охлузване на лявото рамо; охлузвания по
двете гривнени стави. Избиването на първи и втори горни леви зъби / ако се
приеме че съзъбието на пострадалия преди инцидента е било здраво - без
липсващи зъби и налично заболяване на венците – за каквито няма
медицински данни / е причинило разстройство на здравето, съставляващо
средна телесна повреда и е довело до затрудняване на дъвченето и
говоренето. Разкъсно- контузните рани в теменната част на главата, на
долната устна вляво, на горната и долна повърхност на езика поотделно и в
съвкупност са причинили разстройство на здравето, извън случаите на чл.чл.
128 и 129 от НК. Кръвонасядането и охлузването на челото вляво, на лявото
рамо и на двете гривнени стави поотделно и в съвкупност са причинили болка
и страдание без разстройство на здравето. Непосредствено след инцидента
пострадалият е изпитвал умерени по сила и интензитет болки и страдания,
постепенно отшумяващи в хода на оздравителния процес до пълното им
изчезване след неговото приключване. Оздравителния процес е бил с
продължителност около 15 – 20 дни, при благоприятен ход и без усложнения -
при липса на данни в противна насока.
Ищцовия свидетел Ц.М.И. депозира показания че към датата на
инцидента е бил лекар по дентална медицина в З. -П. и оказал дентална
помощ на ищеца във връзка с избитите му два горни зъба. Раните от избитите
зъби зараснали за около седмица, като до заздравяването им Й. бил на течно –
кашава диета. В случая поради наличие на травми и на меките тъкани,
заздравяването на устната кухина е продължило около месец, а нова кост се
образува за около 6 месеца. В деня на травмата болката е била много силна –
все едно да се вадят зъби без упойка. След 48 часа болката вече не е силна, но
остава дискомфорт при хранене, при говорене, при цялостното състояние с
оглед загрозяването от липсващи предни зъби. За възстановяването са
2
възможни два варианта - поставяне на два импланта или направа на мост от 6
зъба, като за предпочитане е първото, тъй като за мост е необходимо
умъртвяване на съседните здрави зъби. Ищецът посещавал свидетеля и след
инцидента във връзка с други стоматологични проблеми и според свидетеля
бил много потиснат и притеснен от липсващите предни зъби и споделял че
не знае как ще ги възстанови.
Ищцовия свидетел Ф.Ф.М. депозира показания че не е свидетел на
инцидента, но знае за него от Й. / с когото понастоящем са в една стая / и от
други затворници. Непосредствено след инцидента работили заедно с Й. и той
не се чувствал добре. Освен че се оплаквал от болки в зъбите и невъзможност
да се храни, при него се наблюдавали и отклонения в психическото му
състояние, като свидетелят го виждал да се „ клати „ сам и без причина, за
което поискал и среща с началника на З. с цел да му бъде предоставена
психиатрична помощ. Оплакванията на Й. от болки и дискомфорт при
храненето продължили около 3 месеца.
С оглед така установеното споделя се изцяло извода на
първоинстанционния съд че искът е по основание доказан. Одобреното от
съда Споразумение за решаване на нохд № 4785/2018 г. на РС – П. има
последиците на влязла в сила присъда / чл. 383 ал. 1 от НПК /, а съгласно чл.
300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд относно това дали деянието е извършено, неговата
противоправност и виновността на дееца. Така в случая е категорично
установено че деянието, причинило уврежданията е извършено от ответника
виновно и противоправно. Установени са – чрез събраните и по настоящото
дело гласни доказателства, причинените на ищеца неимуществени вреди /
увреждане на здравето и търпени от него болки и страдания / , както и
причинно следствена връзка между деликта и вредите.
Относно размера жалбоподателят поддържа че същият е несъответен /
изключително занижен /, като при формиране на извода си че сумата 12 000
лв. е достатъчна за репариране на вредите съдът не е обсъдил детайлно
събраните в тази насока доказателства / показанията на М. и И. и
заключението на СМЕ/, които – според жалбоподателя, обосновавали извод за
дължим му се по голям размер обезвреда предвид търпяните физически
болки, страдания, както и засягане на психичното му състояние / св. М. /.
Съответно определеното в случая обезщетение от 12 000 лв. не е справедливо
по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, справедливия размер е претендирания от 30 000
лева.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост / чл. 52 от ЗЗД /. Понятието не е абстрактно, а свързано с
преценка на редица конкретни обективно съществуващи факти и
обстоятелства – т. 2 от ППВС № 4/1968 г., и не може да бъде източник на
неоснователно обогатяване. Правно значимите критерии при приложението
на чл. 52 от ЗЗД са вида на увреждането, неговия характер / обратимо или не
3
/, търпяните вследствие нараняването болки и страдания, техните сила,
интензитет, продължителност, прогнозата за възстановяване,
възстановителния период. Преценява се и какво е отражението върху
обичайния начин на живот на пострадалия, довело ли е ограничения във
възможностите му за житейска и трудова реализация. Преценява се и
съпровождащата нараняването емоционална травма. Във всички случаи при
приложение на чл. 52 от ЗЗД се съобразява и икономическия стандарт на
живот в страната и средностатистическите показатели за доходи/разходи за
периода на увреждането.
Съгласно конкретно установените в случая правно значими за
определяне размера на неимуществените вреди факти и обстоятелства,
правилно е прието че сумата от 12 000 лв. е справедливия размер обезвреда.
Уврежданията, съставляващи избити първи и втори горни зъби са причинили
болки и страдания за период около 1 месец, като болките са били силни в
първите 48 часа след травмата, след което са намалявали до пълното им
отшумяване в рамките на този едомесечен период. Съобразени са
емоционалните страдания вследствие затрудненото хранене и говорене, както
и поради загрозяването – срам и неудобство, но същевременно е отчетено че
при предприемане от пострадалия на адекватно стоматологично лечение
прогнозата за възстановяване е благоприятна - пълно възстановяване. Не се
установяват увреждания на психичното здраве на ищеца вследствие деликта –
показанията на св. М. не са годни доказателствени средства, обосноваващи
извод в такава насока. Не се установява препятствана трудова и житейска
реализация. Съгласно официалните данни на НСИ през 2017 г. средния общ
годишен доход за едно лице възлиза на 5 586 лв., а средния общ годишен
разход на едно лице – 5 217 лв., като за второто тримесечие на годината тези
показатели са били съответно 1 355 лв. и 1 195 лв., а за третото й тримесечие
– съответно 1 431 лв. и 1 382 лева.
С оглед изложеното жалбата е неоснователна, съответно решението в
атакуваната негова отхвърлителна част – правилно, поради което се
потвърждава.
И съдът
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 260 892 от 10.07.2021 г., пост. по гр.д. №
1734/2019 г. на Окръжен Съд – П. в обжалваната негова част – с която
предявеният от Й. ЯНК. М., ЕГН – ********** срещу ХР. В. Т., ЕГН –
********** иск за осъждането на Т. да заплати на М. на основание чл. 45 от
ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди от деликт, осъществен на
15.05.2017 г. в З. – гр. П., е отхвърлен за разликата над 12 000 лв. до пълния
предявен размер от 30 000 лева.
Решението може да се обжалва пред Върховен Касационен Съд в
4
едномесечен срок от връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5